.
.
.

Трябва всичко пак да преосмислим.
Да спасим духа, човечността.
Без измами, без идиотизми.
С честен разум, обич, доброта.

Вижте как светът се озверява!
Зло могъщо ще ни заличи.
Моля ви, недейте позволява
да сте без души и без очи!

Виждам как вървим към погребение.
Плаче залезът. Кърви нощта.
Колко ли сме грешни и студени?
Ще опазим ли човечността?

  Марин Тачков 

Някои хора станаха безчовечни,
Мислейки си че ще бъдат вечни
Злоба, алчност, егоизъм
До висока степен цинизъм..

А бе, обикновено масата хора се замисля така по задълбочено, когато ги сполети някоя беда или здраво им бръкнат в кесията.
Четящите от тях са по склонни да анализират. Към тях и ние пишещите отправяме думите си.
Имах съученик в гимназията, който още през 1972–ра година казваше нещо за другите хора, което аз още не бях осмислил : "Не мислят, бе. Не мислят".
В казармата имах един ротен командир – старшина Стоян Христакиев – който след всяка наша извършена глупост ни казваше : "Мислете бе, момчета! Мислете!". Добър човек.
А мой дядо, брат на баба ми, издигнал се от мизерията до адвокат, съдия, прокурор и накрая пак адвокат, написал донос срещу себе си, защото не искал да го назначават за прокурор, пък казваше : "Да, човек звучи гордо. Но преди това го подуши дали е човек".

Вярвам в тази промяна - от долу нагоре и отвътре навън. "Ако до всяко добро същество..." Дано!
Изградено в постепенно сгъстяващи се черни краски, на финала усещането за катастрофичност изведнъж изсветлява в думата "опазим". Да, имаме я, носим я, дори я проявяваме тук-там спасителната за нас човечност. Битката ще бъде да я опазим в този зъл и студен свят, който сами сътворяваме в глупостта си.
Човеколюбиво, пламенно, страстно - поздравления, Марине!
Желая ти здрави, вдъхновяващи за добро дни!

А моят дядо Йордан, без да е учен, казваше, че човекът е най-големият звяр...

да запазим човечността и започнем от себе си.