.
.
.

Спорим пак. – Кои са подли, лоши.
И кои държави са добри.
Кой изпъква с ум блажен, кокоши.
Борим се – по-храбри от петли.

Спорят политиците ни смели –
на кои страни да сме слуги.
И коя мелачка да ни смели.
Кой земята ни да оплоди...

Страшно сме се устремили!
Но е мъчно да се разберем –
за кои велики, бесни сили
ще е най-разумно да умрем...

  Марин Тачков

Преди да умрем, доста ще се помъчим. И на това разчитам да поумнеем.
Достоевски казва нещо за значението на страданието, което сега точно не мога да си спомня.

Откакто съществува тя е един безумен агресор с болни амбиции да бъде третия Рим, като разграбва и унищожава всичко по пътя си, затова много скоро ще се задави от собствената си алчна, бездуховна, бездънна глупост! Тя, де факто, е една отдавна фалирала духовно, социално и икономически територия, която е пред тотален разпад в близко време, защото светът не се нуждае от агресори и разрушители, а от мъдрост и градивност...

Прекалената русофобия е неразумна, ирационална... Цял свят признава великите руски писатели, поети, учени. Та нали те са рожби на великия руски народ?... Нали СССР заедно със САЩ и Великобритания победиха нацистка Германия?...
Кои не са вършили злодейства? Османската империя ли? Или Британската империя? Или САЩ?...