.
.
.

А́нна Ахма́това , псевдоним на Анна Андреевна Горенко – руска поетеса, една от най-значителните представителки на акмеизма и на руската поезия изобщо.

Анна Ахматова е съпруга на поета Николай Гумильов и майка на историка Лев Гумильов.
 

Анна Горенко е родена на 23 юни 1889 г. в Болшой фонтан край Одеса. Завършва гимназия в Киев, след което учи право в Санкт Петербург. Започва да пише стихове от ранна възраст и ги публикува под псевдонима Анна Ахматова, поради нежеланието на баща ѝ те да бъдат свързвани с фамилното му име.

През 1910 г. тя се жени за поета Николай Гумильов, а през 1912 г. се ражда синът им, бъдещият историк Лев Гумильов. По това време излиза и литературният дебют на Ахматова, сборникът „Вечер“, който веднага привлича вниманието на критиката. Ахматова и Гумильов са сред основните участници в групата на акмеистите, които противопоставят на символизма по-сдържани и класически поетични форми.
/.../

След идването на власт на комунистите Ахматова е критикувана от тях за елитарността на поезията си. Положението ѝ се усложнява още повече след екзекуцията на Николай Гумильов през 1921 г. От 1923 г. до 1940 г. стиховете ѝ не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи. Сред превежданите от нея автори са Виктор Юго, Рабиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, както и различни арменски и корейски поети.

През 1934 г. синът на Ахматова Лев Гумильов е арестуван и изпратен в лагер в Сибир. През този период тя започва да пише автобиографичния цикъл „Реквием“, който е публикуван едва през 1987 г. и понякога е оценяван като нейното най-значимо произведение. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. През 1940 г. някои стихотворения на Ахматова са преиздадени, но няколко месеца по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.

Портрет на Анна Ахматова от Олга Людвиговна Делла-Вос-Кардовская, 1914

След началото на войната с Германия през 1941 г. Анна Ахматова е евакуирана в Ташкент, където остава до 1944 г. Там тя пише стихотворения с предимно патриотично съдържание, които са издадени през 1943 г. След завръщането ѝ в Ленинград нейни стихове продължават да се печатат в местни издания, но след нейна среща с британския философ Исая Бърлин през 1946 г. лично Андрей Жданов я подлага на критика и публикуването на нейни стихове отново е спряно. След поредното арестуване на Лев Гумильов през 1949 г. Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех и той е освободен едва през 1956 г.

След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. В началото на 60-те години завършва едни от централните си произведения, останали неиздадени в Русия в продължение на десетилетия – „Поема без герой“, посветена на спомените ѝ за санктпетербургските литературни среди от началото на XX век, и „Реквием“, отразяваща комунистическия терор.

През 1965 г. ѝ е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.

Преводачите ѝ на английски език са поетът Стенли Кюниц и белетристът и автор на биография на Александър Солженицин Д. М. Томас.

Умира на 5 март 1966 г.

Източник: Уикипедия

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ  ПОТЕГЛИ

По новолуние потегли
другарят ми и, значи – край!
Присмя се „Циркаджийка! Негли
ще доживееш ти до май?“

И както само брат се праща,
изпратих го на дълъг път,
не зная колко нови плаща
ще могат да го заменят.

И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен…
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!

Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!

Анна Ахматова

1911
© Иван Николов, превод от руски
https://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/10/24/%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

ПП: Колкото и да се мъчат, Сталин и сталинистите не успяват да унищожат всички велики руски творци...

Не съм запознат с величието на Анна Ахматова, но след като е репресирана, значи е велика. Затова и съветската власт се е погрижила за нея – "евакуирана в Ташкент". Все пак не са я оставили да умре от глад и студ в блокирания Ленинград като например Таня Савичева.

"На 3 август 1921 Н. Гумильов е арестуван по обвинение за участие в контрареволюционен монархически заговор, наречен „Конспирацията Таганцев“. Всички арестувани участници, включително поетът, са разстреляни. Активното му участие в заговора обаче не е потвърдено и на 30 септември 1991 г. той е реабилитиран посмъртно с решение на Върховния съд на СССР. Мястото на екзекуцията и погребението все още са неизвестни."

Любима - разбира се, не от студентските години, от по-късно:)

Любовният живот на Анна Ахматова е като приказка! След като се развеждат с Гумильов след един брак, в който и той, и тя не са безгрешни, и двамата сключват веднага нови бракове, а в третия си брак поетесата влиза - самата тя още обвързана с втория си съпруг, буквално в къщата на женения си партньор - и живеят така: съпруг и съпруга, дъщеря им и тя като любовница, и чак години след това като съпруга, повече от десетилетие. И дори когато любовта свършва, продължава да обитава една стая на тяхната къща, нещо повече - замисля да направи завещание в полза на другата съпруга, толкова се била привързала към семейството:)))

Нашата приятелка Литатру скоро имаше публикация за Анна Ахматова - стихотворението "Уединение "("Так много камней брошено в меня")

Аз имам и друго любимо произведение от същия период - и не само заради котката:)))

Сега живея мъдро на света…

Сега живея мъдро на света,
в небето гледам, моля се на Бога
и се разхождам дълго вечерта,
за да приспя ненужната тревога.

Додето вятър в лопуша снове
и грее на рябина гроздът ясен,
възпявам аз в игриви стихове
живота тленен, тленен и прекрасен.

Завръщам се. И ближе мойта длан
ленива котка, спътница любезна,
трепти далечен огън, разгорян
от кулата на речна дъскорезна.

Изрядко само щъркел прелети,
раздвижи в тъмното прозрачна струя.
И ако в този миг почукаш ти,
уверена съм, няма да те чуя.

(превод Иван Николов).

Благодаря за това представяне, Марине!
Поздрави!