2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. zahariada
7. mt46
8. iw69
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. gothic
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. bateico


.
.
А́нна Ахма́това , псевдоним на Анна Андреевна Горенко – руска поетеса, една от най-значителните представителки на акмеизма и на руската поезия изобщо.
Анна Ахматова е съпруга на поета Николай Гумильов и майка на историка Лев Гумильов.
Анна Горенко е родена на 23 юни 1889 г. в Болшой фонтан край Одеса. Завършва гимназия в Киев, след което учи право в Санкт Петербург. Започва да пише стихове от ранна възраст и ги публикува под псевдонима Анна Ахматова, поради нежеланието на баща ѝ те да бъдат свързвани с фамилното му име.
През 1910 г. тя се жени за поета Николай Гумильов, а през 1912 г. се ражда синът им, бъдещият историк Лев Гумильов. По това време излиза и литературният дебют на Ахматова, сборникът „Вечер“, който веднага привлича вниманието на критиката. Ахматова и Гумильов са сред основните участници в групата на акмеистите, които противопоставят на символизма по-сдържани и класически поетични форми.
/.../
След идването на власт на комунистите Ахматова е критикувана от тях за елитарността на поезията си. Положението ѝ се усложнява още повече след екзекуцията на Николай Гумильов през 1921 г. От 1923 г. до 1940 г. стиховете ѝ не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи. Сред превежданите от нея автори са Виктор Юго, Рабиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, както и различни арменски и корейски поети.
През 1934 г. синът на Ахматова Лев Гумильов е арестуван и изпратен в лагер в Сибир. През този период тя започва да пише автобиографичния цикъл „Реквием“, който е публикуван едва през 1987 г. и понякога е оценяван като нейното най-значимо произведение. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. През 1940 г. някои стихотворения на Ахматова са преиздадени, но няколко месеца по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.

След началото на войната с Германия през 1941 г. Анна Ахматова е евакуирана в Ташкент, където остава до 1944 г. Там тя пише стихотворения с предимно патриотично съдържание, които са издадени през 1943 г. След завръщането ѝ в Ленинград нейни стихове продължават да се печатат в местни издания, но след нейна среща с британския философ Исая Бърлин през 1946 г. лично Андрей Жданов я подлага на критика и публикуването на нейни стихове отново е спряно. След поредното арестуване на Лев Гумильов през 1949 г. Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех и той е освободен едва през 1956 г.
След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. В началото на 60-те години завършва едни от централните си произведения, останали неиздадени в Русия в продължение на десетилетия – „Поема без герой“, посветена на спомените ѝ за санктпетербургските литературни среди от началото на XX век, и „Реквием“, отразяваща комунистическия терор.
През 1965 г. ѝ е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.
Преводачите ѝ на английски език са поетът Стенли Кюниц и белетристът и автор на биография на Александър Солженицин Д. М. Томас.
Умира на 5 март 1966 г.
Източник: Уикипедия
ПО ПЪЛНОЛУНИЕ ПОТЕГЛИ
По новолуние потегли
другарят ми и, значи – край!
Присмя се „Циркаджийка! Негли
ще доживееш ти до май?“
И както само брат се праща,
изпратих го на дълъг път,
не зная колко нови плаща
ще могат да го заменят.
И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен…
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!
Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!
Анна Ахматова
1911
© Иван Николов, превод от руски
https://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/10/24/%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/
ПП: Колкото и да се мъчат, Сталин и сталинистите не успяват да унищожат всички велики руски творци...
Страх и боль. 15 отечественных фильмов о...
Янаки Богомил, Анна, а може би Естер - ...
Любовният живот на Анна Ахматова е като приказка! След като се развеждат с Гумильов след един брак, в който и той, и тя не са безгрешни, и двамата сключват веднага нови бракове, а в третия си брак поетесата влиза - самата тя още обвързана с втория си съпруг, буквално в къщата на женения си партньор - и живеят така: съпруг и съпруга, дъщеря им и тя като любовница, и чак години след това като съпруга, повече от десетилетие. И дори когато любовта свършва, продължава да обитава една стая на тяхната къща, нещо повече - замисля да направи завещание в полза на другата съпруга, толкова се била привързала към семейството:)))
Нашата приятелка Литатру скоро имаше публикация за Анна Ахматова - стихотворението "Уединение "("Так много камней брошено в меня")
Аз имам и друго любимо произведение от същия период - и не само заради котката:)))
Сега живея мъдро на света…
Сега живея мъдро на света,
в небето гледам, моля се на Бога
и се разхождам дълго вечерта,
за да приспя ненужната тревога.
Додето вятър в лопуша снове
и грее на рябина гроздът ясен,
възпявам аз в игриви стихове
живота тленен, тленен и прекрасен.
Завръщам се. И ближе мойта длан
ленива котка, спътница любезна,
трепти далечен огън, разгорян
от кулата на речна дъскорезна.
Изрядко само щъркел прелети,
раздвижи в тъмното прозрачна струя.
И ако в този миг почукаш ти,
уверена съм, няма да те чуя.
(превод Иван Николов).
Благодаря за това представяне, Марине!
Поздрави!
Любовният живот на Анна Ахматова е като приказка! След като се развеждат с Гумильов след един брак, в който и той, и тя не са безгрешни, и двамата сключват веднага нови бракове, а в третия си брак поетесата влиза - самата тя още обвързана с втория си съпруг, буквално в къщата на женения си партньор - и живеят така: съпруг и съпруга, дъщеря им и тя като любовница, и чак години след това като съпруга, повече от десетилетие. И дори когато любовта свършва, продължава да обитава една стая на тяхната къща, нещо повече - замисля да направи завещание в полза на другата съпруга, толкова се била привързала към семейството:)))
Нашата приятелка Литатру скоро имаше публикация за Анна Ахматова - стихотворението "Уединение "("Так много камней брошено в меня")
Аз имам и друго любимо произведение от същия период - и не само заради котката:)))
Сега живея мъдро на света…
Сега живея мъдро на света,
в небето гледам, моля се на Бога
и се разхождам дълго вечерта,
за да приспя ненужната тревога.
Додето вятър в лопуша снове
и грее на рябина гроздът ясен,
възпявам аз в игриви стихове
живота тленен, тленен и прекрасен.
Завръщам се. И ближе мойта длан
ленива котка, спътница любезна,
трепти далечен огън, разгорян
от кулата на речна дъскорезна.
Изрядко само щъркел прелети,
раздвижи в тъмното прозрачна струя.
И ако в този миг почукаш ти,
уверена съм, няма да те чуя.
(превод Иван Николов).
Благодаря за това представяне, Марине!
Поздрави!
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация