Марин Тачков Йорданов е роден на 28.02.1966 г. в с. Пиперково, обл. Русе. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Има публикации в сп. „Летописи“, сп. „Пламък“, сп. „Дарба“, сп. „Детска радост“, сп. „Пчелица“ и др. Автор е на стихосбирките „Може би“ (1994), „Икво от туй“ (1996), „Стих-откровения“ (1997, 2000), „Български песни“ (1999), „Детето — птица“ (2001), „Приятели добри да бъдем“ (2001), „Рими за деца любими“ (2002), „Деца със слънчеви лица“ (2002), на пиесите „Да бъде“ (1994) и „Не може да бъде“ (1996).

Един даровит млад поет — Марин Тачков — ни поднася новото издание на лиричната си книга „Български песни“. Автор на десетина книги, поетът се стреми към нови творчески реализации. Доказателство за това е настоящата му стихосбирка.

Като поет Марин Тачков е чужд на каквато и да е изкуственост, на външното и безличното отразяване на поетическите си находки. В творбите си той търси най-българската почва — и го постига. Стихът му е естествен, свеж, топъл, обагрен от уханното многоцветие на Дунавската равнина и на българското…

На добър час на стихосбирката „Български песни“!

Христо Черняев

август, 2002 г.

https://chitanka.info/book/11603-bylgarski-pesni

Там долу, край Дунав, се сбрали невести —

запели невести божествени песни…

Дочули ги — там, на Балкана — юнаци.

Запели юнаци с уста гръмогласни…

Запели за тази земя плодородна —

че в нея чернее и вехне народът,

че сълзи се леят и пълнят реките,

че вълчите зъби в народа са впити…

И техните песни далече отплуват —

далеч заехтяват — над Пирин и Дунав…

Тез български песни, от скърби родени,

огласят Земята и цяла Вселена…

От сън се пробуди Гергана,

облече се в бяла премяна.

Изправи се, мила и хубава,

накрай равнината, край Дунава.

        Очи сведе в сушата черна,

        към страшното слънце погледна.

        Тя бели сълзици зарони

        и тихо на Бог се замоли:

„Дочуй, Боже, тази молитва!

С криле ме дари, за да литна! —

Да стана, за миг пеперуда,

да хвъркам под слънцето луда! —

        Че дъжд няма — съхне земята —

        и плачат жени край нивята…

        Комари в кръвта са се впили —

        издъхва народът — без сили…“

Вървеше Гергана край Дунава

и плачеше тя развълнувана…

От нейните бели сълзици

растяха цветя и тревици…

     Те пият и пеят…

     П. К. Яворов

Да пием и пеем за родния край —

за нивите златни, за сока в лозите,

за детството светло с игрите без край…

И нека си спомним звъна на мечтите…

Да пием пак вино — че тъмният сок

света прави светъл, прогонва тъгите…

За час да забравим живота жесток,

дори да забравим звъна на парите…

Да пеем! И нека лети песента —

над края ни роден, над милите къщи…

Родената песен във светла душа —

ни сбира за празник, с любов ни обгръща…

                На родината

Тъгува земята ни… Тъжна и ти си…

И гледаш небето — със звездите-цветя…

Усещаш как вятърът вее къдрици…

И виждаш — над тебе се отронва звезда…

        Припев: „Аз моля се, Господи, вяра дари ми —

                целувка целебна и любов-светлина…

                Очи нежно-искрени и нежно-сини —

                и детска усмивка, и щастлива сълза…“

Ти страдаш, Българийо, моя любима —

за всяко сираче; неродено дете…

За всички, заминали в тъжна чужбина,

за бедни и болни… С тебе страдат и те…

        Припев: „Аз моля се, Господи — вече безсилна. —

                На Коледа свята ни дари светлина! —

                Да бъде земята ни райска градина —

                със детски усмивки и щастливи лица!…“

М. Тачков

https://chitanka.info/book/11603-bylgarski-pesni