Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2021 21:57 - Слави Трифонов – между „Yes, we can“ на Барак Обама и егоцентричния, за някои трудно поносим, но реален патриотизъм на Доналд Тръмп
Автор: lililota Категория: Политика   
Прочетен: 747 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.06.2021 14:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Когато майка ми каза, че е гласувала за Слави Трифонов, аз много се зарадвах. Защото първоначално имаше намерение да даде гласа си за един маргинал, a сега се нареди до най-младите избиратели на България. И всъщност сред най-голямата група хора, направила избора си свободно. Защото нали никой от нас не се съмнява, че за ГЕРБ мнозина гласуват просто защото имат лична изгода? Това не е свoбода.

Аз самата отдавна бях зачеркнала Слави Трифонов от списъка на хората, които ме вълнуват. Бях го засичала лично веднъж - в ранните му години в Ку-Ку, когато дойде на рождения ден на редакторката на отдела на „24 часа“, в който работех. Изпълни цялата зала, не спря да говори  глупости половин час, след което царствено си тръгна. Не знам от какво бях потресена повече – от толкова егоцентризъм или от факта, че моята любима и супер талантлива редакторка, която аз безкрайно уважавам, беше щастлива като тийнейджърка.

Всъщност послъгвам :) Засичала съм го още веднъж. Работех в едно попфолк списание, а той беше вече в bTV. Дори не помня какво точно правехме зад кулисите на предаването му, но макар че беше супер зает, ни отдели няколко минути и се държа много уважително. Към нас, някакви си там от попфолк списание. Бях свикнала само на презрително отношение от хората заради тази си работа.

Годините минаваха бързо, моят живот се променяше също толкова бързо. Станах част от „Зелените“, посветих им свободното време през шест години от живота си и всичко свърши с огромното разочарование от Реформаторския блок. Останах просто наблюдател на политиката в България, макар че тя не спираше да ме вълнува. Винаги съм смятала, че политиката е инструмент за подобряване на нещата, но не вълшебно хапче. Все по-ясно разбирах, че за да промени нещата външно, човек трябва да се промени отвътре. И се старая да вървя по този път. Но не съм спряла да следя политиката. За мен това е дълг на всеки съвестен гражданин: да следи обществения живот в страната си и да се намесва, когато мисли, че трябва да го направи заради общото благо. Дори невинаги да е разбран от околните. Та... за Слави Трифонов, чието съществуване аз съвсем бях забравила.

Поне докато той не напусна bTV и не направи собствената си телевизия. Аз вкъщи телевизия не гледам. Гледам я, когато съм на гости на майка си. При нея се научих да харесвам първо турските сериали, а след това и да осъзная, че през тези десет години, в които аз съм се развивала, Слави Трифонов също го е правил. Просташкият хумор и чалгата вече ги нямаше (освен в „Шоуто на Северозапада“, но и там нещата бяха безкрайно по-премерени отпреди). Този Слави, който виждах в момента, беше един зрял мъж. Мъж в разцвета може би не на силите, но на осъзнаването си; осъзнаването, че има мисия; и че е дошъл моментът да я изпълни. Докато го гледах, виждах как все още не е сигурен в пътя. Но се старае да го усети. Старае се да учи. Кани хора и ги слуша. Внимателно ги слуша. Слуша и се старае да учи. Да комбинира. Да намери най-доброто. Винаги съм уважавала хората, които имат отвореното съзнание да учат нови неща през целия си живот.  И... виждах свободата. Свободата да бъде търсена истината. Защото истината трудно може да бъде намерена веднъж и завинаги. Тя не е нещо застинало във времето. Тя се търси и се отстоява всеки миг. И всеки миг отговорните хора се стараят да съберат своята истина с истината на другите. Защото, когато повече истини застанат като една, се ширва един светъл, светъл път... И който върви по него, носи в сърцето си радост. Дори понякога на пътя да застават зли вълци и да вият много страшно... Защото истината грее като факел и прогонва мрака и лъжата. И вълците :)

В деня, в който гледах предизборния концерт на Слави Трифонов, бях пътувала до Перник, за да дам едно рамо на зелената кандидатка там. Поговорихме с някои хора, беше хубаво. Но вечерта Слави просто... направи показно как се прави предизборна кампания. Голяма сцена и символични празни столове. Български народни песни, изпълнени от великолепни музиканти, с трима певци и балет, с впечатляващи костюми и декори. И със силни послания, които стигат и до разума, и до сърцето на човек. (На китайски език думата за разум и сърце е една: "шин". Петхилядолетната китайска цивилизация не дели тези две неща, за нея те са едно. Е, вярно, че китайските комунисти заменят „шин“, който е част от йероглифа за „любов, обичам“ с една права линия, но това е съвсем друга тема.) Послания, вкоренени в традиционните ценности – патриотизъм, уважение към семейството, честност (защото честта има значение) и вяра, че заедно можем повече. И може би, ако сме наистина заедно, можем всичко. Защото тогава и Бог би бил на наша страна. „Нека във битка славна влезем ний, нашта десница Бог ще подкрепи“, изпя Слави Трифонов във встъпителната песен от предизборния си концерт. И издекламира Киплинг:

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
 

Къде е програмата на Слави, питат мнозина. Забравяйки, че това, което има значение, всъщност са хората. Програмата е просто празни думи, които само хората ще претворят в дела. И... макар да не знаем кои са избраниците на Слави за парламента (той още ги пази като квачка пиленцата си), аз вярвам във способността му да създава добри екипи. И да ги задържа. Което е ключово за всяко едно управление.

Мнозина не понасят Слави Трифонов заради егоцентризма му. Както и мнозина не понасяха заради егоцентризма му Доналд Тръмп. Но Тръмп, при целия си привиден егоцентризъм показа, че обича Америка. И американския народ. Аз вярвам, че Слави Трифонов обича България и българския народ. Тръмп дойде на власт след един харизматичен лидер, спечелил преди това изборите с фразата „Yes, we can“. Слави Трифонов сам се осмели да произнесе тази фраза. И е големият победител на последните български избори. Сега остава да превърне думите в дела (колко лесно за произнасяне звучи само). За да имат и най-върлите скептици пример, че е по-добре да сме заедно, отколкото разделени. 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475308
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031