.
.
.

9

Световната политика на цивилизациите
Държави-ядра и конфликти по линията на разлома

Цивилизациите са пределната форма на човешките племена и сблъсъкът на цивилизациите е всъщност племенен конфликт в глобален мащаб. Във формиращия се понастоящем свят държави и групи от две различни цивилизации могат да образуват ограничени по време ad hoc тактически съюзи и коалиции, за да налагат интересите си срещу общности от трета цивилизация или за други споделени цели. Отношенията между групите от различни цивилизации обаче почти никога не са особено близки, обикновено са хладни, а често и враждебни.

Наследените от миналото връзки между държави oт различни цивилизации, като например военните съюзи от периода на Студената война, вероятно ще отслабнат или ще изчезнат. Няма да имат покритие надеждите за тясно междуцивилизационно „партньорство“, каквито в един момент бяха изразени от лидерите на Русия и на Америка. Нововъзникващите междуцивилизационни отношения обикновено ще варират от дистанцираност до насилие, като най-често ще се проявяват в нещо средно между двете. В много случаи те ще се доближават до състоянието на „студен мир“, което според предупреждението на Борис Елцин може да се окаже бъдещето на отношенията между Русия и Запада. Друг тип междуцивилизационни отношения може да клони към състояние на „студена война“. Този термин, la guerra fria, е създаден през XIII в. от испанците, които описват чрез него своето „нелеко съвместно съществуване“ с мюсюлманите в региона на Средиземноморието, а през 90-те години на XX в. cпоред преценката на редица наблюдатели отново възниква „цивилизационна студена война“ между исляма и Запада.^[1] В един свят на цивилизации това няма да бъде единственото взаимоотношение, характеризиращо се с този термин. Студен мир, студена война, търговска война, квазивойна, труден мир, обременени отношения, ожесточено съперничество, конкуренция в съвместното съществувание, надпревара във въоръжаването: това са фразите, които вероятно най-добре описват отношенията между общности от различни цивилизации. Доверието и приятелството ще бъдат редки явления.

Междуцивилизационният конфликт приема две форми. На локално или на микроравнище възникват конфликти по линията на разлома между съседни държави от различни цивилизации, между групи от различни цивилизации в границите на една държава и между групи, които подобно на тези в бившия Съветски съюз и в Югославия се опитват да изграждат нови държави от развалините на предишните. Конфликтите по линията на разлома са най-чести между мюсюлмани и немюсюлмани. Причините за тези войни, както и техният характер и динамиката им, са разгледани подробно в десета и единайсета глава. На глобално или на макроравнище възникват конфликти на държавите-ядра между основните държави на различните цивилизации.

/.../

В конкуренцията помежду cи държавите-ядра се стремят да приобщят своите цивилизационни кохорти, да получат подкрепата на държави от трета цивилизация, да провокират вътрешно разделение и дезертьорство от враждебните им цивилизации и да използват подходяща комбинация от дипломатически, политически, икономически средства, тайни ходове, пропагандни действия и принуда, за да постигнат целите си. Малко вероятно е обаче държавите-ядра непосредствено да прилагат военна сила една срещу друга, освен в ситуации като тези в Близкия изток и на азиатския субконтинент, където държавите-ядра cе намират в пряко съприкосновение по цивилизационната линия на разлома. Иначе има вероятност държавите-ядра да встъпят във война помежду си само при две обстоятелства. На първо място такава война би могла да се развие от ескалацията на конфликти по линията на разлома между локални групи, когато техни родствени групи, включващи и държавите-ядра, се мобилизират в подкрепа на локалните участници в конфликта. Тази възможност обаче стимулира държавите-ядра на противоборстващите цивилизации да се стремят към предотвратяване или към разрешаване на конфликта по линията на разлома.

Второ, война между държавите-ядра би могла да избухне в резултат от промени в глобалния баланс на силите между цивилизациите. Както твърди Тукидид, в рамките на гръцката цивилизация нарастващата мощ на Атина довежда до Пелопонеската война. По същия начин историята на западната цивилизация е история на „хегемонистични войни“ между изгряващи и залязващи сили. Степента, в която сходни фактори подклаждат конфликт между изгряващи и залязващи държави-ядра на различни цивилизации, зависи отчасти от факта дали тези цивилизации предпочитат като начин на разрешаване на ситуацията балансиращо противодействие на новата възхождаща сила или „прикачване“ към нея. Докато „прикачването“, изглежда, е по-характерно за азиатските цивилизации, възходът на мощта на Китай би могъл да предизвика усилия за балансиращо противодействие от страна на други цивилизации, като Съединените щати, Индия и Русия. Несъстоялата се война за хегемония в западната история е войната между Великобритания и Съединените щати и по същество мирният преход от Pax Britannica към Pax Americana до голяма степен се дължи на културното родство между тези две общества. Липсата на такова родство при променящия се баланс на силите между Запада и Китай не гарантира въоръжен конфликт, но го прави по-вероятен. Динамичността на исляма е постоянен източник на множество относително малки войни по линията на разлома; възходът на Китай е потенциален източник на голяма междуцивилизационна война между държави-ядра.

Самюъл Хънтигтън. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

https://m2.chitanka.info/text/8364-sblysykyt-na-tsivilizatsiite-i-preobrazu/32#textstart

Така причините за подновения конфликт между исляма и Запада се коренят във фундаменталните въпроси за властта и за културата. Кто? Кого? Кой ще управлява? Кой ще бъде управляван? Централните въпроси на политиката, така както са определени от Ленин, лежат в основата на съперничеството между исляма и Запада. Съществува обаче още един конфликт, който Ленин би сметнал за незначителен — конфликтът между двете концепции за правилно и грешно и вследст-виe от това кой е прав и кой греши. Доколкото ислямът си остава ислям (което е несъмнено), а Западът си остава Запад (което е по-съмнително), този фундаментален конфликт между двете големи цивилизации и начини на живот ще продължи да определя отношенията им и в бъдеще така, както ги е определял в продължение на изминалите хиляда и четиристотин години.

В очите на мюсюлманите светският характер на западната цивилизация, нейната нерелигиозност и следователно нейната аморалност са по-големи злини, отколкото самото западно християнство, което ги е създало. По време на Студената война Западът характеризира своя противник като „безбожен комунизъм“; в конфликта на цивилизациите от периода след Студената война мюсюлманите гледат на своя противник като на „безбожния Запад“.

Този образ на Запада като арогантен, милитаристичен, репресивен, брутален и упадъчен се поддържа не само oт фундаменталистките имами, но и от хора, които мнозина на Запад биха приели за свои естествени съюзници и поддръжници. Малко книги от мюсюлмански автори, публикувани през 90-те години на Запад, са се радвали на хвалебствията, изписани и изречени за книгата на Фатима Мерниси „Ислямът и демокрацията“, обикновено посочвана от западни коментатори като смела изява на възгледите на една съвременна, либерална мюсюлманка.[10] Портретът на Запада, обрисуван в тази книга, трудно обаче би могъл да бъде по-отблъскващ. Западът е „милитаристичен“, „империалистичен“, той „травматизира“ другите нации чрез „колониален терор“.

Индивидуализмът, отличителният белег на западната култура, е „източник на всички беди“. Мощта на Запада всява страх. Западът „единствен решава дали да използва сателити за просвещаването на арабите, или да хвърли бомби върху тях… Той унищожава нашите ресурси и нахлува в живота ни с вносните си продукти и телевизионни филми, които задръстват ефира… Той е сила, която ни смазва, затлачва нашите пазари и контролира нашата чиста природа, нашите инициативи и потенциали. Ето по този начин възприемаме собствената си ситуация, а войната в Персийския залив затвърди нашите възприятия“. Западът „укрепва мощта си чрез военни изследвания“, а после продава продуктите от тези изследвания на слаборазвитите страни, които са негови „пасивни консуматори“. За да се освободи от това робско положение, ислямът трябва да създаде собствени инженери и учени, да произвежда собствени оръжия (авторката не уточнява дали става дума за ядрени или за конвенционални оръжия) и „да се освободи от военната си зависимост от Запада“. Да повторим още веднъж: това не са възгледи на брадат аятолах с чалма на главата.

Каквито и да са политическите и религиозните им възгледи, мюсюлманите са единодушни, че между тяхната и западната култура съществуват дълбоки различия. „Равносметката“ според шейх Гануши показва, че „нашите общества се основават на ценности, различни от тези на Запада“. Американците „идват тук“, твърди египетски правителствен служител, „и искат да бъдем като тях. Те нямат никакво понятие от нашите ценности и от нашата култура“. Египетски журналист се присъединява към това мнение: „Ние сме различни. Имаме различен произход, различна история. От това следва, че имаме право на различно бъдеще.“ Както популярните, така и сериозните интелектуални мюсюлмански публикации непрестанно описват евентуални западни заговори и сценарии зa подчиняване, унижаване и подкопаване на ислямските институции и култура.[11]

Никога не трябва да се изпуска от внимание, че в основата на миграцията на огромни човешки маси, от древността до днес и особено днес е видно, са икономически причини. Всичко останало – идеология, религия, традиции е съпътстващо. Така че Западът си плаща за колониализма с цел ограбване на други народи. Факт е, че западното буржоазно общество е в упадък и това улеснява инвазаторите от Африка, Азия и Латинска Америка.
Зад повърхностното описание на явленията от Фатима Мерниси в „Ислямът и демокрацията“ и на шейх Гануши същността е икономическа – завладяване на пазари.
Така че "сблъсъкът на цивилизациите" е сблъсък на икономически интереси съпътстван от сблъсък на обслужващите ги идеологии.
А Съединените щати и Британската империя са воювали помежду си – Британско-американската война през периода юни 1812 – януари 1815 година. Причини – конфликт на търговски интереси.
Зад "войните за хегемония" също са икономическите интереси, а не да се тупнат в гърдите, че са най–велики. След Втората световна война Британия няма сили и желание, защото наистина са от един дол дренки наглосакси, да оспорва върховенството на Съединените щати в капиталистическия свят.