Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09 23:39 - Пипалата на пантюркизма. Фалшификати и манипулации /част 1/
Автор: mt46 Категория: Политика   
Прочетен: 1880 Коментари: 11 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.
Пипалата на пантюркизма в българската история  

Галин Панчев

   –   imageГалин Панчев

Много ръце се протягат към българската история и в тази статия бих искал да посоча една от основните външни заплахи – пантюркизма. В своя труд „Пантюркистките извори-фалшификати на Фархат Нурутдинов и Неоваисовското движение в Татарстан“, Живко Войников много детайлно проследява генезиса на пантюркистките манипулации, целите и развитието им. Обезпокояващо е колко лесно се дава трибуна на подобен тип фалшификати в българската обществена среда, както и липсата на критично мислене у голяма част от публиката. Долуизложеният труд е фундаментален и в двете посочени направления, като всички твърдения са лесно доказуеми, благодарение на широката база от източници, посочена от г-н Войников в библиографията.

ПАНТЮРКИСТКИТЕ „ИЗВОРИ-ФАЛШИФИКАТИ“ НА ФАРХАТ НУРУТДИНОВ И НЕОВАИСОВСКОТО ДВИЖЕНИЕ В ТАТАРСТАН

автор: Живко Войников

В последните 20 години сме свидетели и на едно явление, идващо от тюркоезичните републики на бившето съветско пространство – сътворяването и публикуването на фалшиви древни хроники, част от които пряко или непряко «осветяват» най-ранната българска история.

Безспорен фаворит в това отношение е Фархат Нурутдинов – учител по история, ислямист-пантюркист и ръководител на политическото неоваисовско движение «Булгар ал джадид» в Татарстан (Татарската република в състава на Руската федерация). За кратко време той пусна в обръщение три класически фалшификата: «Джагфар тарихи» (История на Джагфар), «Шан-кази дастани» (Поема за дъщерята на Шан1) и «Кубан Чулман толгау» (Сказание за Чулман).

Към тях може да се добави и «Карча» (Историята на Карча) публикувана от балкарския филолог Алан Глаш и озаглавено от него «Хазаро-алански летопис».

В България главно сред любителите на жанра «фолк-хистъри», «Историята на Джагфар» и «Поема за дъщерята на Шан» получиха голяма популярност стигнала до там, че и някои историци-професионалисти (проф. В. Василев. Древните българи. Факти, хипотези, измислици. София. 2009.) повярваха в тяхната автентичност и започнаха да ги разучават и да се опитват да свържат «новата информация» която тези «източници» дават, с известното от класическите извори. В плен на тази заблуда в ранните си статии и трудове, попада и младият тогава учен Петър Голийски. Разбира се, това е занимание, равносилно на търсенето на «историческа информация» в произведения като «Властелинът на пръстените», «Шифърът на Леонардо», «Конан варварина», или в «Българските хроники» на Ст. Цанев !

Във встъпителните думи към изданието на «Джагфар тарихи» Ф. Нурутдинов казва, че сводът от древнобългарски летописи е съставен в 1680 г. от книжовник на име Бахши Иман, по поръчение на вожда на «булгарското» освободително движение, сейд Джагфар, при което са използвани следните, недостигнали до нас летописи: «Гази-Барадж тарихи» от ХІІІ в., «Болгар шаехляренен изге ешлере хам гаделек юлъ» (Свети деяния на булгарските шахове и пътя към спасението) и «Казан тарихи» (История на Казан) от Мухамадамин – ХV в., «Шейх-Гали китаби» ХVІ в., от Мухамадияр Бу Юрган. Под формата на ръкопис, на арабица и средновековен татарски език, тайснтвеният свод е преписан през ХІХ в., този препис попада във вуйчото на Нурутдинов, Ибрахим Мухамедкаримович Нигматулин, който в 1939 г. живее в гр. Петропавловск (в Казахстан). Ибрахим е роден в 1916 г., т.е. в 1939 г. е бил на 23 год. Без да има висше образование или по това време дори да е бил студент, на тази съвсем млада възраст, той успява да преведе от средновековен татарски, писан с арабско писмо, на руски език не само «Джагфар тарихи», а и поемата «Шан кази дастани».

По това време съветските власти изземат и унищожават много книги и ръкописи на татарски с арабско писмо и Нигматулин попада в ръцете на НКВД, оригиналът е иззет и следите му се губят. Той успява да скрие само тетрадките с руския превод. После Нигматулин загива във ІІ-та св. война, в Прибалтика.

Руските преводи на Нигматулин попадат у сестра му, майката на Фархат Нурутдинов. В 1966 г. тя му ги предава. През 80-те години на «перестройката» Нурутдинов се обръща към АН СССР с молба за издаване на ръкописа, но получава отказ и малко след това, част от ръкописа му загадъчно изчезва. Остават му едва половината от преведените древни ръкописи, които той издава в 1993 г. като «Джагфар тарихи» – 1 том и «Шан-кази дастани».

В 1997 г. Нурутдинов издава и третия том на «Джагфар тарихи» и добавя, че всъщност тайнствените ръкописи са се съхранявали в архива на Ваисовското движение в Казан, но в 1884 г. властите заграбват архива, като част от него е спасена от прадядото на Нурутдинов – Байрам Гали Нигматулин, който избягва в Петропавловск и се установява там.

В една своя публикация от 2005 г. Нурутдинов съобщава, че според семейното предание в 20-е год. на XX в., в Петропавловск някой си Сайфулин от средите на емигриралите там ваисовци, организирал превеждането на «булгарските летописи» на руски език. Сред преводачите са посочени Ахмад Гаделшин, Хади Валиев, Наби Газизов, Хабибрахман Мифтахутдинов, Масгут Шафиков, Мохамед-Карим Нигматулин и двама учители по руски език в града – Садовский и Овчинников. Ибрахим Нигматулин само е преписал направените преводи от въпросната група, в своите тетрадки. Нурутдинов съобщава и за нов източник «Нариман тарихи», открит също от него. В своя публикация от 2009 г. той добавя още нова информация. Неговият дядо и един от преводачите на «свода» Мохамед-Карим Нигматулин, бащата на Ибрахим Нигматулин, е бил член на нелегалната Булгарска социалистическа ваисовска партия, действаща в СССР между 1922 и 1941 г., и спасил от унищожаване освен «Нариман тарихи» и неизвестния до сега «Кубан Чулман толгау».

В издадената в 2010 г. «Болгар тарихи» (която е преразказ от самия Нурутдинов на «откритите» от него «древни източници») Нурутдинов «съобщава», че още в 1978 г. голяма група учени от СССР, България и Турция са започнали изследване на текстовете от «древнобулгарския свод» !? Не ми е известно, български учени да са били ангажирани в такова нещо!

Историята на «Джагфар тарихи» е типична за фалшификат. Оригиналният източник е изчезнал тайнствено, запазени са само преводи на съвр. език (в случая на руски).

Наистина около 1680 г. има бунтове в Поволжието, но те са в Башкирия, област която никога не е била част от Волжка България, т.е. не е логично башкиреца сеид Джагфар, (за съществуването на такава личност няма исторически данни), да се интересува от волжките българи (които по това време отдавна не съществуват като етнос)!

Иначе от историята е известно, че в периода 1681-83 г. има въстание в Башкирия водено от старейшината Сеит Садир от рода Сеит-Батир (и очевиден първообраз на нурутдиновия герой), предизвикано от започнатата насилствена християнизация на башкирите от цар Феодор Алексеевич. Въстанието завършва с окупация на Башкирия от калмиките.

Ако хипотетичния Бахши Иман е използвал недостигнали до наше време «древнобулгарски» извори, то това би се отразило на морфологията, фразиологията и лексиката на текста. В същото време в «Джагфар тарихи» се усещат езика и вижданията на Л. Н. Гумильов, както и от издадените на руски език, в съветското време, извори по историята на тюрките и монголите: «Шеджере-и тюрек» и «Шеджере-и туркмен» на Абелгази Бахадир, «Алтън тобчи» от Лубсан Данзан (Москва. 1973), «Пътеписът на Ибн Фадлан», «Китаб талхис ал-асар» на Рашит Бакуви (Москва. 1971), даже и фантастичните «фолк-хистъри» писания на съветските «пантюркисти» Мурат Аджи и Олджас Сулейманов.

Отностно лексиката на «Джагфар тарихи», съобразно мнението на съвр. татарски учени, авторът е допуснал груби грешки показващи, че текстът е съчиняван в наши дни:

1. Чина – използва се и като обозначаване на «китайските тюрки». Такъв термин не съществува в позната ранносредновековна литература. Формирането сюнно-сянбийската общност «Ашина» и прерастването и в «тюрки» става в Жужанската държава, а не в Китай, който тогава е известен като държавата на племето Тоба, наречена Империята Тоба-Вей. Никога китайското етническо пространство, обозначавано най-общо като Цин, Чин, не се е свързвало с тюрките.

2. Хин-Батир – изписването на титлата «батир», не се среща в средновековните ръкописи. В монголските източници се среща също формата – багатур, баатур (Алтън тобчи, стр. 67), Кийук бахадир (Рашидетдин Фазлалах. Джамиг-ат-таварих. т.1, ч.1, Москва, 1968, стр. 254). В тюркските езици «батир»2 е късна заемка от монголски, което се доказва от изпадането на «г» станало в монголски (багатур→баатур→батир). Самата дума е с индоевропейски (ирански или тохарски) произход и озн.: «войн-герой».

3. Седморечие – използването на такъв топоним в езика на древните тюрки не е известно. Те наричат тази област Аргу, Аргун, Органа (в транскрипцията на Марко Поло). Седморечие е късен руски термин, директен превод от еднозначното казахско «Джетъ-су».

4. Газан – като име е късно, използвано е в «Шеджере-и-туркмен» (Кононов А. Н. Родословная туркмен. Сочинение Абу-л-гази хивинского. Москва-Лениград, 1958, стр. 73). В Поволжието се появява с названието на гр. Казан, възникнал в златноорденското време.

5. Хони – от текста става видно, че това за древните хуни (т.е. сюнну). Но при тюркските народи, както и в древнотюркския език, названието хон / хун, не се среща. Най-близко е монголското хun – човек3. Древнотюркското kьn – човек, е засвидетелствано, само като част от думата elgьn elkьn – народ и като едно от самоназвание на куманите, запазено в унгарски – kun (кун). (Starostin, Dybo, Mudrak: 2003, 705)

6. Баджанак – название на печенегите, което се среща във византийските, древноруските и арабските източници, близко до баджна – едно от кангарските племена. В тюркските източници се използва предимно формата кангли, кенгерес. Формата «сабани», употребена също за название на печенегите, не се среща в никакви други източници и е авторска измислица. Вероятно пръвооснoвата му е по-късното название Шейбаниди4?

7. Барадж – за пръв път се използва в литературно-публицистичното произведение от ХVІІ в. «Дастан Чингис-наме», със значение аждаха (дракон, аждер, респ. змей), а също в произведението на Хисам ад-Дин ибн Шараф уд-Дин ал-Булгари Муслими «Таварих-и-Булгария» около 1827 г., като име Бараж-хан, съветник на волжкобългарския владетел приел ислама. Думата е от персийски произход, в персийски burji – змия, barghaman – змей, дракон. (DDSA) Самата «Таварих-и-Булгария» (История на Булгар) е също фалшификат, претендиращ че е писан в XVI в. (Усманов, 1972: 151)

8. Башкорт – топонимът не отговаря на ортографическите норми на средновековната тюркска традиция. Тази форма се появява едва в 1890 г. В древните източници се среща формата «башгард» (Ковалевский А. П. Книга Ахмеда Ибн-Фадлана о его путешествии на Волгу в 921-922 гг. Харьков, 1956, стр. 345; Кошгари М. Туркий сузлар девони. Том 1, Тошкент, 1960, стр. 64). Самият етноним произлиза от печенежкото племе баджгирд.

9. Камирци – имат се предвид кимерийците, този етноним не е познат на средновековната тюркска традиция. Трудно обяснима е връзката на кимер с камир – тесто, в турски hamur, азърбайджански xəmir, узбекски xamir, казахски qamır, киргизки kamır.

10. Разгледана е историята на камирите, които са роби на масгутите, както и факта че камирите и сакланите се покланяли на Таргиз (скитския прародител Таргитай, съоб. от Херодот). Трудно е да си представим, че «средновековните» съставители на «Джагфар тарихи» са познавали трудовете на Херодот.

11. В «Джагфар тарихи» се описва, че «хоните» са имали специално знаме от вълнена топка с висящи дълги ленти, което символизирало «Змея Барадж», който бил и техен покровител. Всъщност тук имаме заимстване от Ариан, римски пълководец, описал сраженията си с аланите в Анатолия и техните змийски, «драконови знамена» в своя труд «Диспозиция срещу аланите». Явно авторът на свода е чел латинския оригинал, което е повече от невъзможно.

12. В «Джагфар тарихи» се използват сведения са скитите, сарматите, масагетите (мазгути), акацирите (наречени акаджири), антите (наречени анчийци, спорд Нурутдинов, това са първоначално хунски войскови части от иранци, славяни и българи живеещи в земите на съвр. Украина, като граничарско население?), аланите, аварите, в своеобразен «татарски» дух. Например пределно прозрачен е произхода на названието «анчийци»! Първообразът използван от Нурутдинов са ачинските сибирски казаци, чийто център е гр. Ачинск до Красноярск. Всички тези данни не са познати на средновековните тюркски хронисти. Учудващо е как точно «древният» автор е предал събитията по преселването на «псевдоаварите» и сблъсъка им със сабирите (савирите), в стила на Л. Н. Гумильов, и по «Историята» на Теофилкт Симоката. Недоумение предизвиква и етнонима англи – охраняващи крайбрежието, това са англичаните, показващ пряк паралел с налудните шизофренни и фантастични «писания» на пантюркиста Мурад Аджи?!

13. Използването на етнонима «мишар» в ХІІІ в., показва незнанието на «автора», че тогава се използва формата «можор», което е във връзка с древноунгарското mogueri – маджари (Magyar – унгарци). Мишарите са част от древните унгарци / маджари останали в Поволжието.

14. В четвъртата глава на свода, «Шейх-Гали китаби» (Книга на Шейх-Гали), събития свързан с последните епизоди на Казанското ханство, механично се принасят към «булгарската д-ва» и завладяването и от русите. Личността на Шейх-Гали, отговаря на историческата личност Шахгали или Шах-Али хан (1516 – 1565 г.), който е хан на Касимовското ханство. Шахгали е представител на златноорденска чингисидската аристокрация. Той никога не се е смятал за волжкобългарски владетел. (Худяков, 1990: 75)

15. Използването на израза-топоним «Танк-алан», «каменна поляна», като «земя на мазгутите» показва ясен паралел с данните от китайските хроники (Бей-ши, Тан-шу) за владението Ши, или Ши гуо (shмguу5 означаващо като израз «каменна държава», поради буквалното смислово, а не фонетично възприемане на йероглифния израз. (Малявкин, 1989: 224, бел. 443) Тъй като това наименование е фиксирано единствено в китайските източници буди недоумение факта, че автора на «Джагфар тарихи» е използвал и тях.

16. Използването на израза «Планината Самар» като сакрален израз на вярата във Върховния «синдийски» бог Тара или Тангра, е прозрачно скалъпена история, от санскритското понятие Сумер – «Свещенната планина» и тюркския Тангра, незнайно защо обявен за «синдийски» бог.

17. Персонажът Бел-кермек – «булгарски балтавар» е изплагиатстван от споменатия от арменския историк Егише (Елише) Вартапед «хон на име Бел, който избягал при кушаните и ги предупредил за готвещия се персийски поход».

18. Историята за Шамбат, наречен Кий, брат на Кубрат, създал страната Дулоба, воювал с франките, всъщност е изплагиатствана от легендата за Кий, Щек и Хорив и основаването на Киев, и посоченият единствено от Константин Багренородни топоним Самбатас, с който той означава Киев, както и историята на Само, създателя на първото, кратко съществувало славянско държавно формирование. (Ахметзянов, 1993)

19. Използването на етнонимите утиги и хоти, респ. утригури и кутригури / котраги, не е засвидетелствано в нито един източник, а споменаването на утригури и кутригури е само във византийските хроники на Агатий Миринейски, Патриарх Никифор и Теофан Изповедник, както и в «Речта на Турксант» на Менандър Византиец, така че няма как те да са известни на «автора на свода». Няма съмнение че утиги и хоти са измислица на Нурутдинов.

20. Прави впечатление използването на доста странни топоними, в «Джагфар тарихи», несрещани никъде другаде, с неизвестен произход, напр.: Ак-Балин – Севрена Русия, Ак – Булгар йорта – Волжка България, Ала-Тура – Казан, Анатыш – Дания, Алтын-Баш – Рим, Байлак – Полша, Артан – Прибалтика, Литва, Атряч – Троя, Банджа – Фанагория, Тамя-Маджи – град в района на съвр. Новоросийск (тук Нурутдинов е изопачил древното местно адигско название на района Цемес, което идва от адигските циэ – много насекоми и мэзы – гора), Берджулы – населението на Шумер, Самар – Шумер, Галидж – Скандинавия, Дулоба – държавата на Кий-Шамбат, Кургаш – Арабия, Джалда – Крим (от топонима Ялта6), Улагски планини – Карпатите, от татарското название на власите ulaq, Сула – Дунав, всъщност Сула7 е река в Украйна, ляв приток на Днепър, но това не пречи на Нурутдинов да нарече така и Дунав, Улчийци – славяни, тук интересното е, че подобно название използва Айнхард в «Жезнеописанието на Карл Велики»: «…славяните, които при нас обикновено наричаме вилци, а на своя език те се наричат по-точно велтаби», (а всъщност вилците са известни и като лютичи и са група славянски племена, обитавали на изток от р. Елба по средното и долно течение), и др. Пределно ясно е, че те са плод на Нурутдиновите фантазии.

21. Титлата «балтавар» която широко се използва в «Джагфар тарихи» и дори се твърди, че гр. Полтава бил столица на Кубрат, респ. названието идва от «балтавар» – владетелски град, никога не е съществувала при волжките българи. Тя е плод на грешка при превода на А. П. Ковалевский. Титлата ясно е фиксирана във формата илтивар, според Мешхедския ръкопис – препис на Рисаля” – Пътеписа на Ибн Фадлан. Там се казва: «О, Аллах, съхрани в благополучие царя, илтивар, царя (малик) на българите!» Илтивар е също титла на владетеля на савирите в Кавказ.8 (Фахрудинов, 1979: 63-71) Подобна но различна по произход форма елтабар (eltдbдr) е изевстна в древнотюркските рунически паметници. (ДТС, 1969: 171) Също трябва да се знае, че титлата хан е непозната за волжките българи.9 (Фахрудинов, 1979: 63-71) В чувашки xonxun – хан, са късни татарски заемки. (Феодотов-2, 1969: 357)

Типично за фалшификат, «епосът» включва исторически събития с 35 000 годишна давност и завършва с част от българската средновековна история до цар Шамгун, т.е., цар Симеон Велики. Нурутдинов, и вероятно негов помощник, са съчинили фантастичната история, използвайки традиционен за фалшификатите подход: сред свободното съчинителство на историите са подхвърляли небрежно топоними, хидроними и имена на личности, чувствителни за българското ухо. Така някъде накрая на света в Централна Азия, хиляди години преди библейския потоп в повествованието се появява реката Кубрат, също и реката Дуло, използват се нищо не значещи словосъчетания без превод като: дастанът за Тагмър, алп-бика Яребица, стената на дивовете, алп-бика Мишка, пълководеца Куберчек, начело с бия Аспарчук, алпа Кубар, местните планини Балкантау, сардарът на българите Юрган (т.е Органа), и големия син на Азак – Аспарух, Иджиковия потомък Тиган, и много други подобни.

Показателно е използването на точни цитати от известни исторически произведения, като например «Пътеписът» на Ибн Фадлан. Основните исторически извори, които са ползвали в частта за «дошлите в Европа булгари» не са много: «Именника на българските владетели», Константин Багренородни «За управлението на империята», вероятно и съвр. трудове по българска история, от съветски автори, които са широко разпространи на руски език и не е имало нужда от владеенето други езици – арабски, гръцки и латински, за които е абсолютно сигурно, че основният заподозрян Нурутдинов не владее. (Вълчанов, Ил.)

Ето и самите виждания на Нурутдинов за историята, отразени в статията му «Булгары и Мировая цивилизация», включена като пояснение към 1-вия том на «Джагфар тарихи», които красноречиво говорят за «здравия» му разум:

1. «В действителност, държавата на българите в продължение на хилядолетия е обхващала огромна територия от Дунав до Енисей, а размахът на българските разселвания, походи, експедиции и търговски пътувания е бил още по-широк: от Париж и Рим до Хуанхе и Америка, и от Исландия и Северния Ледовит океан до Египет и Индия. За това свидетелстват най-древните български хроники, съхранили се в летописния свод «Джагфар тарихи» (1680 г.) на Бахши Иман, а също така италиански, френски, немски, китайски, испански, скандинавски, гръцки, месопотамски, индийски, средноазиатски, египетски, персийски, арабски и други източници. Същото подсказва и едно от прозвищата на легендарния прадед на българите – Хишдек (Иштяк), означаващо «човек, често сменящ местоживелището си, пътешестващ много». – Интесно как тази огромна България, от Дунав до Енисей, така и не беше забалязана от нито един древен хронист, как тези български разселвания от Париж до Хуанхе, по мащабност надминаващи индоевропейските миграции, също са незабелязани.

2. «Според Кул Гали още преди 35 хил. години огузо-тюркските и сакланските (североиранските) прадеди на българите са населявали Волго-Уралието, което те наричали Ара (Арья) или Ура (от това название са произлезли думите Туран, Урал, арья, иран – ирон, бойните викове «ура»«уран» и др.). Себе си те наричали жители на Ур – арья (арийци). Крайния Север на Ур предците на българите наричали тун къръ – «замръзнала степ» (от тук – «тундра»), северните лесо-степни области наричали чулман, горските области – урман, южната лесостеп – себер (от тук – названието Сибир и българският род Себер), степните области – кър, а южните, пустинните – кубекум. Отначало, през Ледниковата епоха, арийците живеели в пещерите на Уралските планини (както показаха изследванията на казанската изследователка Фирдаус-ханум Салихова) и се сражавали с «потомците на злите духове» – убирите (човекоподобни маймуни). Когато ледникът започнал да отстъпва, хората населили и равнините на Волго-Урал. Но благодарната памет за гостолюбието на Уралските планини, които още от самото начало наричали Арал (Урал), завинаги се е съхранила в сърцата на българите и е прераснала в преклонение пред планините». – Направо смайващо, нурутдиновите «българи» имат спомени от преди 35 000 години, т.е. те са съвременници на вилендорвската култура. При това са се сражавали с «човекоподобните маймуни», т.е. неандерталците, но не бих се учудил и от участието на по-древни хоминиди. С такова смело гмурване в горния палеолит, във времето когато завършва биологическата еволюция на homo sapiens, да се твърди наличие на народностна идентичност е пълен абсурд. Подобни «търсачи» на прабългари, ако не ги стъпче някое стадо мамути, рискуват да станат жертва на саблезъб тигър, пещерна мечка или да бъдат изядени от разярен неандерталец.

Е този Кул Гали, вероятно е имал «машина на времето», с която е отскачал до ледниковия период, за да прави справки, за своя «свод от летописи»! Айзък Азимов, Артър Кларк, Рей Бредбъри, Урсула Льогуин, Кир Буличов, Александър Казанцев и Братя Стругацки, са просто посредствени автори-фантасти, пред вихъра и размаха на фархатовото въображение.

3. «Преди повече от 15 хилядолетия се е образувал съюзът на седемте арийски (огузо-тюркски и саклански) племена, който нарекли идел, седем – иде, племена – ел». Главното занятие на арийците-иделци отначало бил ловът на мамонти (аслан), космати носорози (аждаха), на елени с големи рога (ямал), китове и тюлени (байгул), моржове (суаждаха), зубри (атбуга), пещерни мечки (абада, наричани понякога и убър, убри). Затова прадедите на българите дълбоко уважавали опитния нощен ловец – вълка. Отначало иделците наричали вълка маг (мак, мек, мог), но след опитомяването на кучето, започнали да го наричат магол, маг – цар (ол ~ ал), а кучето – емек или оймек – домашен (е ~ ой) вълк (мек). Постепенно вълкът започнал да се счита за добър див – алп, прадед и пазител (тотем) на иделците. Алпът Вълк бил дух на Луната, на лова, дарител на слава, успех, победа (барин, барън) и власт (трун), поради което иделците му дали не малко имена: Магал, Булг – «Черния, Тъмния» (тъй като Вълкът бил нощен ловец), Барин, Барън (тоест даряващ барън – победа), Син (Чин, Тин), Синби, Синдиу, Айчин (Афшин) – «Лунен Чин», Хон (Хин), Кур (Гур), Бури (Буре), Айбури – «Лунен Бури», Мамил (Мамли) – «Хранител». По-късно, когато българската общност опознала южните райони, където господствали «ловци» от семейството на котките, българите придали на алпа Вълк способността да се превръща и в лъв (барс, леопард), и започнали да наричат своя добър дух Баръс (барс, леопард). Любопитно е, че при това северните българи отначало наричали живия лъв улуг мак – голям вълк, и едва значително по-късно дали на лъва названието арслан (първоначално тази дума у българите означавала «чудовище, дракон»). С огненоокия си поглед алп Бури можел да изгори или да превърне в камък, да изплаши или да умъртви лъжците и прелюбодейците. – Преди 15 000 години, когато е започвала да се формира ностартическата общност и то в рамките на по-голямана бореална общност, виждаме че има ясно диференцирани огузи, саклани, говорещи на тюркски езици. А лингвистичните му каламбури са просто «без коментар»!

4. «Благодарение на алпа Вълк българите първи на Земята овладели майсторството на печенето на глината и леенето на металите. За това българският мит разказва следното. Когато българският юнак Боян – Аудан с другарите си убил в една дълбока пещера злия див Тама (Тиме) – Тархан, удряйки с палицата си (ташбаш) по най-слабото място железнотелесния йорег, или глинените му колене, то огромното тяло на този йорег затулило изхода от Подземния свят». – Явно плагиатстване от «Епоса за Нартите», там главния герой нарта Батраз е убит от вълшебното колело Балсег (символистично отражение на слънчевия диск), който го удря в коленете – единственото незакалено място по желязното му тяло.

5. «Преди 15 хиляди години арийците–иделци подчинили на своята власт цялата територия на Ара-Ура (започнали да я наричат също Велик или Стар Туран) и образували на неговата територия първата държава на Земята – Идел (други фонетични форми на това название са Атил, Итил, Тел, Тил, Дил и др.), начело с цар от рода на Аудан-Газан на име Джам (Шам, Сам)”. – Само ще добавя, че преди 15 хил. години, ледниковия период все още не е завършил.

6. «Идел от самото начало бил държава на българите, по-късно, през VII в. пр. н.е., получил и второ название на господстващия народ – Булгар, и затова ние сме в правото си да считаме Идел за начало на българската държавност и да наричаме Иделската държава също Древнобългарско царство». – Излиза че от VII в. пр. н.е. българите имат своя държава в Поволжието Идел, как ли не ги е забелязал Херодот?

7. «Част от българите водени от Газан, заселили Централна Азия (Китай, Монголия, Уйгурия) и Америка». – Според Нурутдинов и американските индианци, са «българи».

8. «Митът за българския принц Газан-Магули, спасен от Вълка, е в основата на индийския мит за Маугли». – Сигурно Ръдиарт Киплинг, в гроба ще се обърне, ако научи каква е основата на неговата приказка!

9. «Монголите произлизали от българите водени от Магули, спасения от вълка принц, монгол произлиза от Могол (Магули). По същия начин в Америка, маите също са българи, произлизат от българския дух на слънцето Май, ацтеките – от българския прародител Ищяк, инките от българския род на Еней.?!! … и прочие безумства. Също научаваме че Италия носи името си от Атила, който естествено е български цар, от Атила води и произхода си самия Нурутдинов, Троя е българския град Атряч, а Турция е второто българско царство в света, наричало се Яна Идел, (Нов Идел или Анадол). Турците са потомци на шумерите. Тюрко-булгарите от Поволжието и Огузо-булгарите (османските турци) са един и същи народ, разделил се на две. (Нурутдинов, 2001: 324-347)

Интересен е сюжетът с спасението на българският основател на динасията Дуло – Газан. Той е син на Хин-батир. Но лагерът ме бил нападнат от врагове и в последния момент, майката на Газан и съпруга на Хин-батир, успяла да хвърли детето поставено в казан, в река Дуло. Враговете я заловили и убили, но детето се спасило. Сюжетът е доразвит в «Шан къзи дастани», където елен измъква с рогата си казана с царственото дете и го отнася в Седморечието, където го намира царят на мазгутите Мар. Детето е наречено Газан, тъй като е намерено в казан, и като възмъжава, Мар го оженва за дъщеря си, а родът на Газан е наречен по името на реката Дуло. (Ахметзянов, 1993)

Не е трудно да се видят заемки от «Шах-наме» и чудната поява на Сявуш в двора на владетеля на Иран, или дори и с подобен легендарен сюжет от Българският апокрифен летопис от XI – XII в., където се казва, че Испор-цар, бил «Детище, носено три години в кошница». Тази история е цитирана от Ив. Венедиков в Медното гумно на прабългарите, първо изд. 1983 г., което подсказва, че Нурутдинов е използвал и български източници. По-късно Петър Добрев доразви този сюжет като едно погрешно обяснение на името Авитохол – син на сърна.

Не е необходимо повече да отегчавам читателя с бъртвежите на един човек, измислил си паралелна, шизофренна параисторическа псевдонаука.


/.../
https://przone.info/2020/05/02/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BA/




Гласувай:
13


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Марине, пиши на тоя младеж
12.09 10:36
да седне и да чете още веднъж тарихите. Нищо не оправдава непознаването им, когато се коментират с такъв ожесточен патос.
Можеш да му напомниш, че според Нурутдинов е останала малка част от преписите на вуйчото. За останалото така или иначе се е налагало да дописва или да доизмисля някои имена и събития.
Нямам всичкото време да оборвам ред по ред изложението на младежа, а би било добре. Тарихите не са по-малко достоверен източник от всичките останали писания.
Извадих толкова материал за българите на Изток, колкото не подозирах, че се намира изобщо, имах отличен помощник, златно момче.
Извадих топоними, поне два постинга.
Преведох статии от блога на Стецюк, истински попадения има този човек. Смесването на културите Ямна и Триполска съвпада с описаното в Джагфар тарих.
Относно разселенията.

https://www.forumnauka.bg/topic/13770-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/page/2/

Силно препоръчвам на младия ни "изследовател" да се запознае отблизо с тоя материал. Даже е онагледен, ако му е трудно да го осмисли.
Пък седни и ти да го прочетеш.
Също така усмихнатият младеж следва да си изясни разликите между епос и държавен документ, примерно (думата докум-ент НИ НАЙ-МАЛКО НЕ Е ЕВРОПЕЙСКА, за протокола).
После, ако още му стиска, да оборва когото си ще.
цитирай
2. mt46 - Псевдонаучни фантасмагории, Добродане... :) http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:329030
12.09 13:17
СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ

в периода 808 г. пр. н. е. – 668 г. от н. е.

Според “БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ – ДЖАГФАР ТАРИХИ”, Том ІІІ,стр. 84-89.



АЛБУГА-БУЛГАР 808-755 пр. н. е. СИН НА БУРМА

Управлявал 33 години и династията му получила прозвището “САРМАТИ” Според българските предания, след неговата смърт Тангра превърнал душата му в крилат змиевиден дракон (барадж) и му заповядалда покровителства земите на българите.

САМАР СИН НА ТУ ЙМАС

КАН АКБАЛ СИН НА САМАР

ТУ ХЧА СИН НА КАН АКБАЛ

БУРДЖАН 683-633 пр. н. е. СИН НА ТУ ХЧА

Победил кимерийците. Направил опит да възстанови българското господство на територията на бившата Самарска (Шумерска) държава.

АЗАК 633-611 пр. н. е. СИН НА БУРДЖАН

СОРЕН ЖЕНА НА КАТРАГ, ПО-МЛАДИЯТ СИН НА БУРДЖАН

ЛУТ

БУЛУТ СИН НА ЛУТ

Управлявал 10 години. Прославил се с добродушие и миролюбие. Разрешил на гърците да построят градове в северното причерноморие срещу голям данък. Въвел правило да се води преписка с другите държави на гръцки език с гръцки букви и за това получил прозвището Креш-Грък.

АСКАЛ СИН НА БУЛУТ

АСПАРИК 558-530 пр. н. е.

Роден е в 580 г. пр. н. е. и е известен и под името АСТИАГ. Воювал срещу персийкия цар Кир. В една от битките Кир го пленил. Аспарик го предупредил за пророчеството, според което, ако го убие, той също ще умре.

Цар Кир обаче убил кан Аспарик. В същата година цар Кир умрял, като паднал от коня. Двамата владетели са родени, управлявали и умрели в едни и същи години. Жена на Аспарик е масагетската принцеса Тамар-Бика, известна в историографията под името ТАМАРИС.

УНДУЗ 530-594 пр. н. е. СИН НА АСПАРИК И ТАМАРИС-БИКА

Разбил прсийския цар Дарий І. Неговият по-стар брат Колин (555-486) му помагал във всичко и бил командващ на войските “център” и глава на царския съвет.

МОСХА 494-488пр. н. е. СИН НА КУНДУЗ

Воювал срещу Персия. За своите чести нападения срещу Тимер капа (Железните врати) получил прозвището “Тимер”. Неговата жена е Симбир-Бика, дъщеря на вожда на племето на Ширак. Майката на Симбир-Бика е била от рода Шан.

.



. Корона на древната българска принцеса Сорел, ръководела жени-войни в защита на родната Волжска България

.

АСКАЛ 488-486 пр. н. е. СИН НА КУНДУЗ

След смъртта на неговия брат Мосха, той се оженил за вдовицата Симбир-Бика. Умрял след пир в чест на гръцките посланици. Разпространил се слух, че го е отровил третият брат Алвар, който похитил Симбир-Бика, и наскоро след това бил убит от мълния на брега на река Днестър.

БОРИС 486-475 пр. н. е.

СИН НА КОЛИН- БРАТА НА КУНДУЗ Роден в 530 г. пр. н. е.

АУДАН СИН НА АЛВАР. Роден в 486 г. пр. н. е. в семейството на Борис

ШИРАК 475-? пр. н. е. СИН НА КОЛИН

САУМАК СИН НА ШИРАК

БАЙТ

ТАЙГА

НАР

САНАР

КАРА

УГОР

БОЯР ІV в.пр.н.е.

Извършил нашествие в Македония и разгромил столицата Бал Бал (Пела), но при завръщането, в един проход отрядът на неговия брат Етей попаднал в за-сада и Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк, който му казал : “Ако отидеш в този поход, ще загинеш, но българите ще получат голяма придобивка. Ако не отидеш, ще останеш жив и ще живееш

дълго, но българите ще претърпят поражение. Етей тръгнал в поход, за да победи неговия народ. В памет на това геройство, българите нарекли този планински проход “Кам”.

ЕТЕЙ, АТ, АТИ 380-339 пр. н. е. ПОТОМЪК НА УФА

Внук на Кам-Етей. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана), че ще загине като дядо си, ако нападне владенията на Балбала (Македония). Загинал в 339 г. в бой с цар Балиду Балбалам (Филип Македонски). В памет на неговото геройство (а също и геройството на дядо му) българите дали на Склан (българската държава) второ име Атил, а самият Балиду оженил сина Етей, Баламир, за своята приемна дъщеря Уран-Бика.

БАЛАМИР 339-320 пр. н. е. СИН НА ЕТЕЙ

Помогнал на Александър Македонски да покори Персия. (В историята на Квинт Курций Руф е отразен с името Балакър, което вероятно означава Българ).

АЛБУГА СЪГЕРКАН 339-310 пр. н. е. БРАТ И СЪУПРАВИТЕЛ НА БАЛАМИР

Разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е. заради нарушение на условията за мир с Идел.

ТАРГИЗ 320-314 пр. н. е. СИН НА БАЛАМИР И УРАН-БИКА

Баща му го нарекал Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Таргиз (Дарий ІІІ). Потушил вътрешни вълнения в държавата и след шест години управление доброволно се отказал от властта. Умрял на възраст 120 години (в 236 г. пр. н. е.)

АРБАТ СИН НА ТАРГИЗ

БАЛАК СИН НА АРБАТ ЧИБУК

СИН НА БАЛАК

КУР

КУБАР

АСКАЛ

АСПАР

КАШАН СИН НА КАНДЖАЛ

Потомък на Сигеркан. Неговата майка е кашанска (масагетска) принцеса. В младостта си извършил поход на изток до река Хин (Инд) в Западна Индия. На запад разгромил и подчинил даките, а на юг – Кавказ и Мала Азия. Превзел Ми-дан (Азербейджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил държавата на селевкидите…Някои смятат, че той е съставил

кашанското писмо…

КУБАН СИН НА КАШАН

Владетел, който създал редица поеми и песни, отразяващи историята на българите. От тях Кул Гали е запазил следните негови думи: ”…Иджик събрал под своята власт седем племена. Благодарение на това създал един народ бълга ри . Таргиз заставил всички да мислят за запазване на единството, за запазване на властта. Кашан разширил териториите от Седемречието (Бактрия) до Сула (Дунав). Те предприели тези действия по внушението на Тангра – Аз, Кубан, съм по-томък на Иджик, Таргиз и Кашан. Аз моля Тангра да ме вразумява както моите предци.

ЧИЛЯР 152-146 пр. н. е. СИН НА КУБАН

Бил свален от престола от племенните вождове (тархани).

АЛАН 140-107 пр. н. е.ВНУК НА КУБАН

След 6 години разпокъсаност отново обединил държавната власт.

По време на сватбата на дъщеря му Уз-Бика, край брега на река Кубан, пируващите били неочаквано нападнати от войски на Бершуда (Боспорското царство), които плени-ли малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война между Идел и Бершуда. В тази война българските войски в началото огла-вявал Келбир, а след това Балак, синът

на Келбир и Уз-Бика. Бершудците били разбити и Саумак освободен, но царят на Дарбазан (Понтийското царство) дошъл на помощ на бершудците и в 107 г. пр. н. е. отново пленили Саумак. Узнавайки за това, Алан умрял. По-късно, в заточение в Дарбазан, умрял и синът му Саумак. Тялото на Саумак

било откупено за голямо количество злато от сънародниците му и той бил погребан в родината си на брега на река Сакмар.

САРИЧИН 107-65 пр. н. е. СИН НА БАЛАК И ВНУК НА АЛАН

В неговото царстване Бершуд (Боспорското царство) попаднало под властта на Римската империя Саричин водил първите сражения с римляните.

КОТРАГ 65-21 пр. н.е. СИН НА САРИЧИН

Роден е в годината на присъединяването на Бершуд (Боспорското царство) към Римската империя и затова неговият баща му дал името Бершуд. За войната с Рим той наел на българска служба племето катраги. Разгромил много римски градове в северното Причерноморие.

БАРДЖИЛ 21г. пр.н.е.- 5г. от н.е СИН НА КАТРАГ-БЕРШУД

СУВАР 5-23 от н. е. СИН НА БАРДЖИЛ

КУМУК 23-46 от н. е. СИН НА СУВАР

БАРИН 46-106 от н.е.

През 53 г. пр.н.е. Крас насочил армията на Изток… край Кавказкото селище Синака бил убит, а войската му почти напълно унищожена…/И.Д.Р. стр. 202/. През 35 г. пр.н.е Марк Антоний нахлул в Кавказ и пленил Арменският цар Артавазд. /2/. стр. 219/.

КАН БАРДЖИЛ ИМПЕРАТОР ОКТАВИЯН

СИН НА КАН КОТРАГ 21-5 г. пр.н.е. 27 г. пр.н.е.- 14г. н.е.

За кан Барджил и Кан Сувар липсват сведения в българските летописи, но за това пък свидетелства римската история, в която се отбелязват вълнения в съседна Армения и изгонването на царете поставени им от римляните. /И.Д.Р., стр.254/.

КАН СУВАР ИМПЕРАТОР ТИБЕРИЙ СИН НА КАН БАРДЖИЛ 14-37 от н.е. 5-23 от н.е. Драматични заддунавски походи на император Тиберий срещу сарматите, т. е. българите.

КАН КУМУК ИМПЕРАТОР КЛАВДИЙ

СИН НА КАН СУВАР 41-54 от н.е. 23-46 от н.е.

КАН БАРИН ДОМИЦИАН ФЛАВИЙ

СИН НА КАН КУМУК 81-96 от н.е 46-106 от н.е

В чест на своите победи в Сарматия = България в региона на Долна Панония и Меотида (северното Причерноморие), в 89 година император Домициан пуска в обръщение специални монети, но в 91 година сарматите унищожават неговия легион заедно с легатите.
цитирай
3. mt46 - И още антинаучни фалшификации... http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:329030
12.09 13:20
Кан Кубрат и неговите синове

.

605-665 КУБРАТ (Курт, Хор) син на Албури 605-665 610-641 ИРАКЛИЙ

До пълнолетие на Кубрат е управлявал неговият вуйчо Юрген Телес от рода Кюнгарт

642-668 КОНСТАНТ ІІ

Синът на кан Боян, кан Аскал (563-569) и неговия внук, кан Албури (569-602), в съюз с аварите, водили поредица войни с Византия. В 602 година умира бащата на кан Кубрат, кан Албури. За неговата смърт са обвинени аварите. До навършване на пълнолетие на Кубрат, управлението на държавата било поето от неговия вуйчо Юрган Телес (602-605). Той прекратил съюза с аварите, а те, разбирайки заплахата, се изтеглили на запад в териториите на Панония.

Поемайки властта, кан Кубрат разпоредил на брат си Шамбат да подготви войски, с които да разбие аварите. Шамбат изпълнил задачата и в централна Европа създал обширна държава Дулоба, която обхващала сегашните територии на Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Югославия,като се обявил за само-стоятелен владетел.. Съвременната руска историография фалшифицира този български владетел като го представя за “Славянски княз”, а държавата му вместо “Дулоба” е наречена “Само”. Западната историография го представя пък за “Франкски търговец”.

След бързото разпадане на държавата ДУЛОБА под напора на съседите й и завръщането на Шамбат от неговите владения в централна Европа, той отново бил приет от Кубрат..Народният Събор не бил напълно съгласен с това решение на Кубрат, а обществените кръгове започнали вместо името на Шамбат, да употребяват нарица-телното “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразявали отрица-нието си спрямо Шамбат, който в годините на управление на Дулоба,нарушил прин-ципа за единоначалие и подчинение на обща държавна политика.От там произлиза и наименованието “Киев”

Липсват исторически данни, в коя година и при какви обстоятелства е умрял владетелят на държавата Дулоба . Има основания да се предполага,че той силно е повлиял поне на трима от синовете на Кубрат – Аспарух, Кубар и Алцек за наследява-нето на неговите и на предците територии в западна посока.Кан Кубрат имал трима синове – Боян, Котраг и Аспарух (Атилеско).Кубар и Алцек, са внуци на неговия вуйчо Юрган. При едно сражение,техният баща, Билиг, пожертвал живота си за да спаси живота на кан Кубрат,а в знак на признателност кан Кубрат осиновил неговите синове Кубар и Алцек.Още приживе Кубрат установил особенната привързаност на Аспарух към неговия чичо Шамбат и затова го отпратил да отговаря за отдалечен регион на българската държава. След смъртта на Кубрат, управлението на държавата поел най-голямият му син Боян (кан Бат Боян 665-683), а Аспарух,Кубар и Алцек с верните на тях хора и войски, изпълнявайки препоръките на Шамбат, предприели поход на запад. Аспарух установил за своя столица Плиска,а Кубар, приемайки неговото върховенство, се установил около Охридското езеро. За петия син на кан Кубрат, Алцек няма доста-тъчно исторически данни къде се е установил със своя народ и войска. Известно е само, че след прехода в Панония и подкрепата на синовете на Шамбат, той се е установил в Северна Италия. От византийски и латински източници е известно, че кан Тервел (692-719) все още е разчитал на подкрепата на своите чичовци, а това са Кубар и Алцек. Синовете на Кубрат си разделят голямото териториално наследство, като запазват взаимните си връзки.
цитирай
4. dobrodan - Това не е по моя превод ;):):),
12.09 14:17
Атилкесе са го наричали Аспарух, не Атилеско :):):).
Питам те: какви основания имаш да мислиш, че Тарихите са пълен фалшификат?
Прочете ли темата във форум наука?
Случайно да си обръщал внимание на тая публикация на Стецюк:

https://dobrodan.blog/history/2021/06/17/tiurkite-kato-nositeli-na-kulturata-na-shnurovata-keramika-v.1765849

примерно?

3000 г. пр. н. е. тюрко-българите започват експанзията си. Стецюк с топ не могат го разби в случая.

"Ямната култура е археологическа култура от периода 3600–2300 г. пр.н.е., в района между реките Днестър и Буг, и планината Урал. Кургани от ямната култура могат да се видят и на територията на България в Добруджа около границата с Румъния. Името на културата (ямна — от яма) идва от специфичните ямовидни гробници (кургани), с които тя се характеризира. В тях мъртвите са били погребвани по гръб, с превити колене. Според курганната хипотеза на Мария Гимбутас за индоевропейския произход, ямната култура е свързана с древните индоевропейци."

Индоевропейци, но езикът им прототюркски...

Според теб легендите и преданията не са източници?
Разбира се, в тях има и приказен елемент. Махаме го. Диалозите също едва ли са достоверни. Махаме и тях.
Останалото е нещо, над което човек си струва много да мисли, преди да го отрече или приеме.

По липса на друга по-точна и пълна информация съм много склонен да приема, че тарихите казват истината. Дори и да не е пълна, да е странна, неприемлива :) за някои, всичко, което изрових, ги подкрепя.
Как стана така?
Веднъж писах, че за книги като тия някои народи биха отворили война.Оставям настрана информацията, която стигна мимоходом до мен, кой и къде пази оригинала на Джагфар тарих. Не мога да я проверя, никой не може.
НИКОЙ НИКЪДЕ НЕ Е ОТРЕКЪЛ ИЛИ ПОТВЪРДИЛ ОФИЦИАЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ТАКИВА КНИГИ В ОРИГИНАЛ.
Това изобщо не пречи на руските историци да се позовават на Джагфар тарих.
Да ти пратя статия за географията и пътищата на север през Сибир до Прибалтика? Даже две? Кой и откъде е можел да знае за тях? Руснаците?
Игнорираме приказния елемент и работим с останалото.
цитирай
5. kvg55 - mt46,
12.09 20:56
Тезата за тюрксия произход на българите не е от 20–30 години.
Унгарците са тюрки, възможно е и българите да са такива.
И не виждам повод за срам.
цитирай
6. mt46 - Добродане, линк се дава в заглавното поле... Не знам защо се напъваш да ни занимаваш с тюркски манипулации...
12.09 21:38
dobrodan написа:
да седне и да чете още веднъж тарихите. Нищо не оправдава непознаването им, когато се коментират с такъв ожесточен патос.
Можеш да му напомниш, че според Нурутдинов е останала малка част от преписите на вуйчото. За останалото така или иначе се е налагало да дописва или да доизмисля някои имена и събития.
Нямам всичкото време да оборвам ред по ред изложението на младежа, а би било добре. Тарихите не са по-малко достоверен източник от всичките останали писания.
Извадих толкова материал за българите на Изток, колкото не подозирах, че се намира изобщо, имах отличен помощник, златно момче.
Извадих топоними, поне два постинга.
Преведох статии от блога на Стецюк, истински попадения има този човек. Смесването на културите Ямна и Триполска съвпада с описаното в Джагфар тарих.
Относно разселенията.

https://www.forumnauka/topic/13770-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/page/2/

Силно препоръчвам на младия ни "изследовател" да се запознае отблизо с тоя материал. Даже е онагледен, ако му е трудно да го осмисли.
Пък седни и ти да го прочетеш.
Също така усмихнатият младеж следва да си изясни разликите между епос и държавен документ, примерно (думата докум-ент НИ НАЙ-МАЛКО НЕ Е ЕВРОПЕЙСКА, за протокола).
После, ако още му стиска, да оборва когото си ще.

цитирай
7. mt46 - https://dobrodan.blog.bg/history/2021/06/17/tiurkite-kato-nositeli-na-kulturata-na-shnurovata-keramika-v.1765849
12.09 22:10
4. dobrodan - Това не е по моя превод ;):):),
14:17
Атилкесе са го наричали Аспарух, не Атилеско :):):).
Питам те: какви основания имаш да мислиш, че Тарихите са пълен фалшификат?
Прочете ли темата във форум наука?
Случайно да си обръщал внимание на тая публикация на Стецюк:

https://dobrodan/history/2021/06/17/tiurkite-kato-nositeli-na-kulturata-na-shnurovata-keramika-v.1765849

примерно?

3000 г. пр. н. е. тюрко-българите започват експанзията си. Стецюк с топ не могат го разби в случая.

"Ямната култура е археологическа култура от периода 3600–2300 г. пр.н.е., в района между реките Днестър и Буг, и планината Урал. Кургани от ямната култура могат да се видят и на територията на България в Добруджа около границата с Румъния. Името на културата (ямна — от яма) идва от специфичните ямовидни гробници (кургани), с които тя се характеризира. В тях мъртвите са били погребвани по гръб, с превити колене. Според курганната хипотеза на Мария Гимбутас за индоевропейския произход, ямната култура е свързана с древните индоевропейци."

Индоевропейци, но езикът им прототюркски...
/.../
"Движейки се на запад, българите се срещнали с носителите на културата на кълбовидните амфори, затова не се задържали дълго на териториите на Полша и Източна Германия. Отначало са заобикаляли техните селища откъм юг и едва след това започнали да усвояват и територията им." /цитат от твоя постинг/... :)))
Добродане, Добродане, доста си далеч от истинската история!... Наистина ли ни смяташ за големи балами и дебили, та ни пробутваш псевдонаучни тюркски шашмалогии!?... :)
цитирай
8. mt46 - Да, не е срамен тюркският или смесеният произход на прабългарите...
12.09 22:16
kvg55 написа:
Тезата за тюрксия произход на българите не е от 20–30 години.
Унгарците са тюрки, възможно е и българите да са такива.
И не виждам повод за срам.

Срамно /или безсрамно/ е отричането на славяните. Срамно е невежеството на хора с научни претенции. Срамен е фанатизмът на параучените и на техните последователи...
цитирай
9. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%88%D0%BD%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B5%D1%80%
12.09 22:17
Културата на шнуровата керамика, още наричана Култура на бойните брадви (секири) е огромен европейски археологически хоризонт, който започва в края на новокаменната епоха (неолит), процъфтява през каменно-медната епоха (енеолит), за да достигне кулминация в началото на бронзовата епоха, развивайки се в различните територии от около 3200–2900 г. пр.н.е. до около 2300–1800 г. пр.н.е. По времето на тази култура в Северна Европа започва употребата на металите. Обикновено се асоциира с развитието на индоевропейското езиково семейство.

Териториално, културата на шнуровата керамика се развива в по-голямата част на континентална Северна Европа, на север от река Рейн, на изток от река Волга, покривайки земите на днешна Германия, Дания, Полша, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Чехия, Словакия, северна Украйна, западна Русия, южните части на Швеция и Финландия и крайбрежието на Норвегия.
цитирай
10. dobrodan - Сега, приятелю мой, ще имаш честта :)
13.09 13:54
да прочетеш малко нещо за така любимата ти индоевропейска и в частност славянска култура.
Извадката не е преведена... още:):):):):).

Оставям я на чист :):):):):) славянски език.

Не е като да няма материал.


В частности, до сих пор не подвергался исследованию и оценке тот факт, что славяне появляются на территории бывшей «Киевской Руси» и Новгородчины в период, когда в Восточной Европе булгары играли ведущую роль. Для подобного распространения славяне должны были обязательно пользоваться если не содействием, то, по крайней мере разрешением «хозяев» Восточной Европы — степных гегемонов.

Затронув тему «Киевской Руси», мы должны указать те сведения, которые не афишируются русскими историками. В частности, выводы украинских археологов, о нахождении на месте будущего Киева (также основанного во время нахождения там булгарских племен) «тюрко-алланских» поселений. В такой форме они вуалируют салтово-маяцкий (булгаро-хазарский) тип археологической культуры основателей города Кио.
О том, кем была привнесена государственность славянам однозначно свидетельствует нижеследующий материал.

Элита первого населения Киева, чьи захоронения исследовали специалисты, по своим антропологическим чертам отличается от окружающего населения большей монголоидностью и не могла принадлежатьк скандинавам (Алексеева Т. С. 58).
Поэтому, вовсе не случайно Киев назывался средневековыми скандинавами (вероятными сородичами легендарного Рюрика) Хуннигардом, то есть городом (страной) гуннов.
Другие известные его названия также близки к восточным: Шамбат, Башту, Киев. Он назывался скандинавами «Кио» и, кстати, указывался ими отдельно от Руси (Мельникова Е. А. 1986. С. 106–111). Жители города назывались в летописях «кияне», что предполагает в основе название города (а не князя) КИО/КИЙ. То есть, скандинавы более точно зафиксировали древнее название города, чем славяне. А мы обратили внимание на тот факт, что все известные топонимы с основой КИО встречаются только в пределах ореала миграций номадов (Киевец, Кият, Киялык и пр.).

Продолжая тему влияния булгарского культурного наследия стоит, пожалуй, также вспомнить Кирилла (Константина) и Мефодия. Подлинные булгарские их имена известны лишь в предположительном плане из «Джагфар тарихы». Напомним, что в IX–X вв. на Дунае тюркобулгары еще не полностью ассимилировались среди подвластного населения, о чем свидетельствуют многочисленные тюркизмы в церковнославянском языке. Более того, даже во второй половине ХIII в. болгары-кочевники Лахана 6 на короткое время восстановили былую державу и, кто знает, как повернулись бы события, если бы Ногай не убил его, а оказал помощь… О булгарских традициях, сохраненных «Кириллом и Мефодием» свидетельствует так называемая «Таманская плита», исписанная «кирилицей», датированная 590 годом, за пару сотен лет до предполагаемого рождения «славянских просветителей», т.е. во времена могущества булгар (Пастернак О. 1991, С. 11) 7.
Имя, заметим, «пастуха» (кочевника)///Лахана///!!! переводится с манчжурского как «задира, драчун, забияка». А это означает, что настоящие булгары в ХIII в. еще не все растворились среди податных славян.

Язык славян, по нашему представлению, складывался под определяющим влиянием языков урало–алтайской общности на основе предыдущих «индоевропейских» (балто-фракийских и германских диалектов). Тюрки, на протяжении около тысячи лет (начиная с хазарского периода?), являлся по отношению к восточнославянским диалектам государственным языком. Славяне, по всей видимости, первоначально оценивались как масса податного населения, что, собственно отражено и в их этнониме (См.: Приложение № 2). Затем, длительное время, под именем «саклаб» в арабском мире воспринимались северные рыжие народы. Византийцы же, судя по письменным источникам, продолжали толковать этноним «склавины», как производную от слова «раб», и с удивлением отмечали, что на своей земле они склонности к рабству не проявляют.

Стремясь владеть как можно большим количеством рабов (славян), степняки способствовали их размножению и территориальному распространению. Об ином образе жизни царя славян (кумыс, скот, полное вооружение) свидетельствуют письменные источники. Однако, в западных районах, где приток тюркского элемента был слаб, а славян оказалось слишком много, булгарская знать со временем растворилась среди них. При этом, сформировавшаяся славянская элита длительное время сохраняла тюркские традиции, а в западном Причерноморье до сих пор сохранилось даже название великих предков —болгары. На востоке эта опасность была хоть и поздно, но учтена. Большую часть не принявших ислам рабов отправляли за пределы Булгара (Казани).

Внимательно исследуя византийские свидетельства о балканских войнах VI–VIII в., можно прийти к выводу о том, что славяне в большинстве случаев воевали под руководством авар и булгар в войнах кагана против Византийской империи. Говоря о морском искусстве славян, греки (например, Федор Синкел — 625 г.) отмечали, что оно зародилось с началом походов против Империи (Свод. 1995, С. 85, 90). Напомним, что славяне использовались аварами в качестве вспомогательных и инженерных войск, они возводили осадные сооружения, переправы, мосты, настилы на морские заливы под руководством авар и булгар. В произведении современника событий — Георгия Писиды в описании неудачного морского штурма Константинополя отмечено наличие в «экипажах» моноксил не только славянских гребцов, но и булгар (Свод… 1995, С. 69). Мы, кстати, полагаем возможным считать, что «непонятный» гнев кагана, обрушившийся на выживших в морской битве славян, связан с гибелью булгарских моряков, которых авары считали «своими» и берегли.

На печелившите - честито.
цитирай
11. mt46 - Добродане, Добродане, мани тая тюркомания!... :)
13.09 23:24
dobrodan написа:
да прочетеш малко нещо за така любимата ти индоевропейска и в частност славянска култура.
Извадката не е преведена... още:):):):):).

Оставям я на чист :):):):):) славянски език.

Не е като да няма материал.


В частности, до сих пор не подвергался исследованию и оценке тот факт, что славяне появляются на территории бывшей «Киевской Руси» и Новгородчины в период, когда в Восточной Европе булгары играли ведущую роль. Для подобного распространения славяне должны были обязательно пользоваться если не содействием, то, по крайней мере разрешением «хозяев» Восточной Европы — степных гегемонов.

Затронув тему «Киевской Руси», мы должны указать те сведения, которые не афишируются русскими историками. В частности, выводы украинских археологов, о нахождении на месте будущего Киева (также основанного во время нахождения там булгарских племен) «тюрко-алланских» поселений. В такой форме они вуалируют салтово-маяцкий (булгаро-хазарский) тип археологической культуры основателей города Кио.
О том, кем была привнесена государственность славянам однозначно свидетельствует нижеследующий материал.

Элита первого населения Киева, чьи захоронения исследовали специалисты, по своим антропологическим чертам отличается от окружающего населения большей монголоидностью и не могла принадлежатьк скандинавам (Алексеева Т. С. 58).
Поэтому, вовсе не случайно Киев назывался средневековыми скандинавами (вероятными сородичами легендарного Рюрика) Хуннигардом, то есть городом (страной) гуннов.
Другие известные его названия также близки к восточным: Шамбат, Башту, Киев. Он назывался скандинавами «Кио» и, кстати, указывался ими отдельно от Руси (Мельникова Е. А. 1986. С. 106–111). Жители города назывались в летописях «кияне», что предполагает в основе название города (а не князя) КИО/КИЙ. То есть, скандинавы более точно зафиксировали древнее название города, чем славяне. А мы обратили внимание на тот факт, что все известные топонимы с основой КИО встречаются только в пределах ореала миграций номадов (Киевец, Кият, Киялык и пр.).

Продолжая тему влияния булгарского культурного наследия стоит, пожалуй, также вспомнить Кирилла (Константина) и Мефодия. Подлинные булгарские их имена известны лишь в предположительном плане из «Джагфар тарихы». Напомним, что в IX–X вв. на Дунае тюркобулгары еще не полностью ассимилировались среди подвластного населения, о чем свидетельствуют многочисленные тюркизмы в церковнославянском языке. Более того, даже во второй половине ХIII в. болгары-кочевники Лахана 6 на короткое время восстановили былую державу и, кто знает, как повернулись бы события, если бы Ногай не убил его, а оказал помощь… О булгарских традициях, сохраненных «Кириллом и Мефодием» свидетельствует так называемая «Таманская плита», исписанная «кирилицей», датированная 590 годом, за пару сотен лет до предполагаемого рождения «славянских просветителей», т.е. во времена могущества булгар (Пастернак О. 1991, С. 11) 7.
Имя, заметим, «пастуха» (кочевника)///Лахана///!!! переводится с манчжурского как «задира, драчун, забияка». А это означает, что настоящие булгары в ХIII в. еще не все растворились среди податных славян.

Язык славян, по нашему представлению, складывался под определяющим влиянием языков урало–алтайской общности на основе предыдущих «индоевропейских» (балто-фракийских и германских диалектов). Тюрки, на протяжении около тысячи лет (начиная с хазарского периода?), являлся по отношению к восточнославянским диалектам государственным языком. Славяне, по всей видимости, первоначально оценивались как масса податного населения, что, собственно отражено и в их этнониме (См.: Приложение № 2). Затем, длительное время, под именем «саклаб» в арабском мире воспринимались северные рыжие народы. Византийцы же, судя по письменным источникам, продолжали толковать этноним «склавины», как производную от слова «раб», и с удивлением отмечали, что на своей земле они склонности к рабству не проявляют.

Стремясь владеть как можно большим количеством рабов (славян), степняки способствовали их размножению и территориальному распространению. Об ином образе жизни царя славян (кумыс, скот, полное вооружение) свидетельствуют письменные источники. Однако, в западных районах, где приток тюркского элемента был слаб, а славян оказалось слишком много, булгарская знать со временем растворилась среди них. При этом, сформировавшаяся славянская элита длительное время сохраняла тюркские традиции, а в западном Причерноморье до сих пор сохранилось даже название великих предков —болгары. На востоке эта опасность была хоть и поздно, но учтена. Большую часть не принявших ислам рабов отправляли за пределы Булгара (Казани).

Внимательно исследуя византийские свидетельства о балканских войнах VI–VIII в., можно прийти к выводу о том, что славяне в большинстве случаев воевали под руководством авар и булгар в войнах кагана против Византийской империи. Говоря о морском искусстве славян, греки (например, Федор Синкел — 625 г.) отмечали, что оно зародилось с началом походов против Империи (Свод. 1995, С. 85, 90). Напомним, что славяне использовались аварами в качестве вспомогательных и инженерных войск, они возводили осадные сооружения, переправы, мосты, настилы на морские заливы под руководством авар и булгар. В произведении современника событий — Георгия Писиды в описании неудачного морского штурма Константинополя отмечено наличие в «экипажах» моноксил не только славянских гребцов, но и булгар (Свод… 1995, С. 69). Мы, кстати, полагаем возможным считать, что «непонятный» гнев кагана, обрушившийся на выживших в морской битве славян, связан с гибелью булгарских моряков, которых авары считали «своими» и берегли.

На печелившите - честито.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15895462
Постинги: 3189
Коментари: 41965
Гласове: 137226
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31