.
.
.

•  Автор: "Фигаро"
 
• 19 Яну 2026
 
• 2480
 
• 11

 

“В Гренландия ясно се проявява измерението на западното умопомрачение и лудост. Значи Русия ще ни напада, а ние пращаме няколко пехотинци да защитават Гренландия срещу американския ни съюзник? Та това е сюжет за суперкомичен филм!”, коментира Еманюел Тод, антрополог и автор на „Поражението на Запада“, в предаването "Гледни точки" на Венсан Ру във “Фигаро”.  Според Тод това, което обяснява американската агресия срещу Венецуела, Гренландия, може би утре срещу Иран, е признанието за поражението срещу руснаците и срещу китайците - военно и икономическо поражение.

 

 

 

 

 

16 януари 2026 г.

- Добър ден, Еманюел Тод!

 

- Добър ден!

- Какво да ви пожелаем за 2026 г.?

- Да разбера какво се случва.

- Надявам се, защото за това ви поканихме.

- Нямах никакъв проблем да прогнозирам поражението на Запада. Това беше безпогрешно - както казах, сбъднато “нескафе предсказание”. В замяна на това, процесът на разпадане, който е в ход, изисква адаптация, защото се случват най-различни удивителни неща.

- Това, което се случва около Гренландия, един от симптомите ли е на този процес на разпадане, който описвате?

 

- Гренландия е интересна, защото е нещо, което изрича окончателната истина. Мисля, че преживяваме нещо, което сега със сигурност е по-меко, но прилича на разпадането на комунизма. Тоест не е просто крах на западната мощ…

- Но реалност ли е това или нещо, което прочитът на Тод се опитва да види?

- Вие ще прецените, но мисля, че една от характеристиките на епохата, е загубата на ориентири, но загуба на ориентири, която не осъзнаваме напълно, а това, което преживяваме, е обръщане на съюзниците едни срещу други. Може да се открият рационални елементи в това, което се случи другаде по света. Но тук, с Гренландия, знаем, че Западът полудява, защото нейната формална окупация не представлява никакъв интерес. Там има американска база, американците правят каквото искат, Дания е един от съюзниците - и дори не е съюзник, а инструмент за американски контрол в Европа. Агенцията за национална сигурност на САЩ има център за наблюдение на европейските лидери в Копенхаген. А сега виждаме европейците да изпращат войници…

 

- Това е въпросът на деня в сайта на “Фигаро”: одобрявате ли изпращането на френски военни на мисия в Гренландия?

- Не, не, аз съм историк, не трябва нито да одобрявам, нито да отхвърлям. Важното е да видя значението на всичко това. Тоест НАТО е под американско командване, Гренландия де факто вече е контролирана от САЩ. Тръмп претендира за формално притежаване на Гренландия. Най-верните съюзници трябва да изпратят военни части там. Знаем, че Западът губи контрол, това наистина е много интересно.

 

- Есеистът и социолог Матю Бок-Коте току-що публикува едно красноречиво есе, в което заключава, че има развод между два Запада. Кой Запад ви е по-близък, Еманюел Тод? Този на Доналд Тръмп и Виктор Орбан или този на Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен?

- Не, аз съм архаичен персонаж (смях). Аз съм верен на Франция от Славните тридесет години (1945-1973 г., бел. пр.). За останалото се опитвам да разбера какво се случва.

- Какво означава “верен на Франция от Славните тридесет години”?

- Тоест на капитализма, регулиран от социалната държава, с уважение към свободите, когато изборите имаха смисъл. Привързан съм към либералната демокрация.

- Това не се ли случва днес във Франция?

- Има различни форми на разпадане на либералната демокрацията. САЩ, които са общество, въвлечено в процес на упадък, който дори не можем да си представим и който непрекъснато се засилва - например, процентът на неграмотност сред младите хора на възраст от 16 до 24 г. се е увеличил от 17 на 25% между 2017 г. и 2026 г., са неграмотен свят. Влошаването на американската външна търговия продължава. Сега САЩ са в селскостопански дефицит, това наистина е впечатляващо. Реиндустриализацията не върви. Тоест има основни сили и един от фундаменталните елементи е неморалността, която се проявава чрез Тръмп. Хората дори нямат представа в какво ще се превърнат САЩ.

- Не вярвате ли в мечтата на Тръмп “Да направим Америка отново велика”?

 

- Не. Едно от нещата, които обясняват агресивната злоба на Тръмп във Венецуела, Иран и Гренландия, е, че той се отказа. Тоест Тръмп имаше избор между стратегия на връщане към производството, насърчавайки индустрията, чрез протекционизма, което не е лошо. Аз съм протекционист. Но, за да се направи ефикасен протекционизъм, е нужно компетентно активно население. Те го нямат. Нямат техници, нямат инженери, не успяват да произвеждат. Китайският търговски излишък никога не е бил толкова значителен. И мисля, че САЩ са в стратегия на имперско отдръпване, на опит за отсрочка, но с идеята за завръщане и фокус върху хищничеството. Ето защо е тази мания по петрола, която се появява през цялото време. Идеята всъщност е да откраднат, не да произвеждат. Разбирате ли?

- Споменахте селскостопанския дефицит. Какво мислите за полемиката за Меркосур, тъй като казахте, че не се смущавате да се обявите за протекционист?

 

- За мен, като анализатор, това показа преди всичко пълната липса на контрол на Франция върху Европа, т.е. една от характерните черти на ситуацията, на европейската криза. Има криза на Европейския съюз, която е нещо различно от кризата на САЩ. Има криза във всички европейски общества, ангажирани също във войната срещу Русия, която сме на път да загубим, но може би френските ръководители, или френските политици и френските журналисти, са единствените, които повтарят “Европа, Европа, Европа”. Европа не съществува. Европа промени същността си. Сега това е система, която от финансовата криза през 2007-2008 г. премина под германски контрол, с тази особеност, че германците не знаят накъде отиват. Следователно сме континент, контролиран от една много голяма икономическа сила, но тази многа голяма икономическа сила е напълно изгубена. По времето на социалдемократа Шолц все още имаше елемент на възпиране на американските импулси към войната. Мерц дойде на власт през май, ако си спомням точно, с един по-войнствен подход. Мисля, че на германците, които обичат реда и дисциплината и биха искали да бъдат подчинени на САЩ, им е трудно с човек като Тръмп начело.

- Докъде може да стигне според вас това желание за германско превъоръжаване, това желание да хапе, както казвате вие, с канцлер като Фридрих Мерц?

- Не знам, има фази. Това е част от тези елементи на несигурност. Единствените сигурни неща, които виждам да се очертават, е накъде върви американското президентство в неговото отношение към Русия и Китай, двете големи. Мисля, че това, което обяснява американската агресия срещу Венецуела, Гренландия, може би утре срещу Иран, е признанието за поражението срещу руснаците и срещу китайците - военно поражение, икономическо поражение.

- Как това представлява признаване на това поражение? Не е ли контраатака?

- Не, не. Тръмп дойде с илюзии относно способността да преговаря с руснаците. Джей Ди Ванс много добре разбра, че нещата са приключили, защото САЩ нямат капацитета да произведат необходимото въоръжение. Без съмнение Тръмп се опита да направи нещо и към май-юни м.г. те разбраха, че Путин ще бъде непреклонен. И в този момент, бих казал, задачата бе прехвърлена от Пентагона, който нямаше повече ресурси, на ЦРУ и бе възприета нова политика, нов тип агресивност спрямо Русия. В този момент ЦРУ окуражи украинците да атакуват руски петролни съоръжения, т.е. има състояние на партизанска война. Това всъщност е империя, която прилага стратегия на забавяне в Украйна. Подновяването на дейността на ЦРУ срещу руснаците позволява да видим момента, в който американците са приели, че не могат да огънат Путин чрез преговори. А през октомври, когато Тръмп се срещна със Си в Пусан, в Южна Корея, това беше икономически свиващата се Америка пред Китай. Това е реалността на световната ситуация. Знам, че не го чуваме. Чуваме “всемогъщия Тръмп, който прави каквото си иска”. Но истината е, че той прави всичко, което иска, в своята сфера на господство.

- Вашата теза е по-скоро за размирния Тръмп, отколкото за всемогъщия Тръмп?

- Това е Тръмп, който упражнява върху съюзниците си и в оставащата си сфера на контрол своята ярост или желанието да демонстрира сила, защото поражението срещу руснаците и китайците вече е признато. Съчувствам на хората, които ни управляват и които все още не са разбрали. За преданите на САЩ във Франция, Германия, Дания последните дни трябва да са много тежки - да приемат обръщането на съюзника им срещу тях.

- Според вас има ли интерес Русия да приеме американския мирен план за Украйна?

- Но не, това никога не е бил въпросът. Спомням си последния път, когато говорихме…

- Преди една година.

- И аз казах: “Не слушайте какво ви говорят за преговорите. Руснаците ще продължат и ще спрат, когато превземат Одеса”. Сега всички говорят за Одеса.

- Тоест предвиждате още най-малко шест месеца конфликт?

- Да, най-малко, защото те водят войната със собствено темпо, доста бавно. Напълно непостоянното поведение на Тръмп малко по малко разпространява в света идеята, че Америка е по-опасна от Русия и, следователно, руснаците вече няма да се налага да се преструват, че преговарят. Защото те се преструваха, че преговарят, за да угодят на другите страни в БРИКС, за да угодят на бразилците, на китайците, на саудитците. Мисля, че сега дори във Франция постепенно ще се появи идеята, че САЩ са много по-опасни за мира на планетата от Русия. И следователно на руснаците вече няма да им се налага да се сдържат и логично, това е полупредсказание, ще трябва да ударят по-силно и явно, за да се опитат да приключат войната.

- В “Поражението на Запада”, последната ви, крайно увлекателна книга, която препоръчваме повече от всякога, вашата прогноза е победата на Русия. Но не е ли обречена тя от своята демография?

- Не, в крайна сметка всички са обречени от демографските си характеристики.

- Дори Китай?

- Преди всичко Китай! Днес Китай преживява изключителен технологичен подем. В момента изпреварва САЩ във всички сектори. Но китайската плодовитост, която е 1,1 дете на една жена - мисля, че руснаците са 1,5, а ние се доближаваме да руснаците с 1,56 по последни данни, е катастрофална. Ако погледнете Китай и Индия, това са страни със сравним размер, с 1,4 млрд. жители. Сега Китай е малко по-назад, защото населението му започна да намалява. Но си представете, че всяка година в Индия има 22 млн. раждания, а в Китай - 9 милиона. Тоест намаляването на активното китайското население ще бъде изключително голямо. Това няма да стане веднага, а след уреждането на баланса на военните и икономически сили. Това е и една от причините, поради които изобщо не вярвам в разпространението на войната след провалянето на САЩ. Това ще бъде свят с нисък демографски натиск, който ще има толкова много демографско-икономически проблем за уреждане, че ще бъде принуден да живее в мир, ако САЩ престанат да предизвикват войни навсякъде.

- Връщам се на Русия - не е ли обречена средносрочно заради своята демографска ерозия и произтичащата от това отрицателна динамика?

- Казах в “Поражението на Запада”, те имат ограничено време за много активна военна политика. Оцених го на пет години. Мисля, че ще са приключили войната си навреме. Има кухи класи, но те няма да бъдат обречени от гледна точка на загубата на сила, тъй като всички сме обхванати от демографски спад. Ще навлезем в свят на ниско налягане.

- Ген. Дьо Вилие се обяви в това предаване за спешно превъоръжаване на Франция. Споделяте ли неговия сигнал за тревога?

- Със сигурност в известна степен превъоръжаването е необходимо, но подходящо превъоръжаване за сигурност.

- Какво имате предвид?

- Трябва да се помисли за еволюцията на военната техника. Например, няма никаква полза от построяването на самолетоносач за 10 милиарда, след като самолетоносачите стават мишени на хиперзвукови ракети.

- По-добре е да засилим хакерството и в кибервойната?

- Не, не, не съм специалист по тези въпроси, но използването на дронове и такива неща. Един от основните елементи на западната лудост е идеята, че сме в навечерието на руска агресия.

- Вие все още не вярвате в това?

- Та вие самият споменахте демографската слабост на Русия. Русия има цел - да завладее отново земите на стара Русия, включително Новорусия до Одеса, и после те ще спрат. Интересно ми е странното психологическо измерение на ситуацията, което върви редом с рухване на социалните системи, т.е. този страх от руснаците е патологичен феномен. Самите руснаци са смаяни, виждайки западняците. Това трябва да се обясни, това е морална, социална криза, но точно заради това съм много щастлив от случващото се в Гренландия, докато няма убити, защото ясно се проявява измерението на западното умопомрачение и лудост. Значи Русия ще ни напада, а ние пращаме няколко пехотинци да защитават Гренландия срещу нашия американски съюзник? Та това е сюжет за суперкомичен филм!
/.../

- “Фигаро” навършва 200 години. Какво ви харесва във “Фигаро”?

- Това, което харесвам във “Фигаро”, е, че е последната медия, която ми позволява да говоря! Знам, че изобличават “путинския фашизъм”, но аз съм дете на естаблишмънта, моят баща беше голям журналист, писал съм във всички вестници, изявявал съм се във всички вестници, “Франс Кюлтюр”, “Франс Ентер”. Сега съм забранен. Никога не съм бил толкова популярен, благодарение на видеата, но съм забранен навсякъде. Така че за мен последното място на старата преса, в което мога да говоря, е “Фигаро”. Извън това, “Фигаро” беше също вестникът на моята прабаба.
/.../
Превод от френски: Галя Дачкова

https://glasove.com/na-fokus/emanyuel-tod-s-grenlandiya-znaem-che-zapadat-poludyava-amerika-e-po-opasna-ot-rusiya-rusnatsite-shte-stignat-do-odesa

Впрочем Русия за кого е опасна? За английските империалисти–интриганти. Всички останали вече са се примирили с възходът й. Само ние, поляците и балтите се пънем още срещу нея.

Писах и при теб. Сега евролицемерите са надяват пак Русия да ги извади от тинята, в която бутнаха света. Във Втората световна война това струваше на СССР над 20 млн. човешки живота и е време руснаците да престанат да бъдат донор за бъдеще, след цялата омраза, с която "съюзниците" им отговориха през следващите десетилетия.

ибаси и възхода?

Мисля, че ЕС не се надява на Русия... СССР спаси най-вече себе си през ВСВ...

Спасявайки себе си спаси цял свят. Някакви индикации има от страна на ЕС след като САЩ вече си вземат Гренландия, че разчитат на Русия да прояви стратегически интерес и пак да се защити, ама така, че да опази възможно най-много от страдания уплашените гъзари, които довчера се мъчеха да се ерчат със санкции.