.
.
.
Макрон обявява извънредно положение в Европа - „Или действаме, или ще бъдем изолирани“

Макрон отново удари камбаната. Този път не за „стратегическа автономия“, не за „европейска армия“, а за извънредно положение. Геополитическо. Геоикономическо. Почти апокалиптично.
Посланието е просто: ако Европа не се събуди веднага, ще остане притисната между Америка и Китай – едните с технологиите, другите с фабриките. А ние ще си останем с регулациите.
И тук вече започва да става интересно, защото това не е първият „момент на събуждане“. Това е поредният. Макрон обяснява, че Европа се е задушила от собствените си правила. Което, казано от президент на страна, известна с административната си джунгла, е почти форма на хумор. Но нека го приемем сериозно. Регулациите вече не са „европейска ценност“, а конкурентен недостатък. САЩ субсидират, Китай произвежда, а Европа… попълва формулярите.

След това идва любимата част – независимостта. По-малко американски газ, по-малко американски облаци, повече „европейско“. Звучи смело, докато не си дадем сметка, че Европа говори за независимост от държавата, която гарантира сигурността ѝ, докато още не може сама да произведе собствен чип без външна помощ…

Третото предложение вече е класика: „купувайте европейско“. Не било протекционизъм, било „равнопоставеност“. Разбира се. Както и дългът не е дълг, когато го наречеш „солидарност“. Германия и скандинавците, естествено, се намръщиха – те обичат свободния пазар, стига да е свободен за тях. И накрая – големият финал: общи заеми. Еврооблигации. Пари за отбрана, зелени технологии, изкуствен интелект…
Познато, нали? Когато Европа не знае какво да прави, тя създава нов финансов инструмент. Ако проблемът не се реши – значи не сме заели достатъчно. Макрон нарича това „гренландски момент“ – последен шанс за пробуждане. Само че Европа вече имаше пандемичен момент, енергиен момент, военен момент и инфлационен момент. Все извънредни… и все временни. Все финансирани с дълг. И тук идва неудобният въпрос: кой ще изпълни тази визия? Макрон няма мнозинство. Има година и нещо мандат. Германия се колебае. Северът се съпротивлява. Югът чака пари. Изтокът – инструкции.

А ние? България, както винаги, ще бъде „част от решението“. Което означава:
- ще участва в общите заеми;
- ще спазва новите правила;
- ще плаща, без да участва реално в решенията. Ще ни обяснят, че това е за конкурентоспособността. После – че е за сигурността. Накрая – че „нямало алтернатива“.

Макрон може и да е прав за едно: Европа е на кръстопът. Само че проблемът не е, че Европа не вижда опасността. Проблемът е, че всеки я вижда… но всеки иска някой друг да плати цената.
—————- Росица Калинова 

Тия умствено ограничени буржоа на Запад, както и да гледат, виждат само частния си интерес, което се потвърждава от това :
"А ние? България, както винаги, ще бъде "част от решението". Което означава :
– ще участва в общите заеми;
– ще спазва новите правила;
– ще плаща без да участва реално в решенията. Ще ни обяснят, че това е за конкурентоспособността. После – че е за сигурността. Накрая – че "нямало алтернатива". В което е и същността.