В тази връзка следва да обърнем по-сериозно внимание на появилата се през 2023 в специализираното американско списание Naval War College Review статия, озаглавена "Сдържането на противника: Халфорд Макиндер, теорията на сдържането и конфликтът в Украйна" (1). Нейни автори са професор Ленърд Хочбърг (преподавател в Станфордския уиверситет и старши научен сътрудник в авторитетния Инстиут за външнополитически изследвания във Филаделфия) и синът му Майкъл Хочбърг (преподавател в Центъра за геополитика на Оксфордския университет). И двамата са работили известно време в агенцията Strategic Forecasting, Inc., известна повече като Stratfor и специализирана в сферата на анализа на политическите рискове (Ленърд Хочбърг е неин съосновател заедно с добре познатия и у нас американски геополитик Джордж Фридман).

Халфорд Макиндер, когото с основание смятат за "баща" на британската и, в по-широк план, на англосаксонската геополитика, е известен най-вече с теорията си за т.нар. Хартленд, играещ ключова роля в глобалната геополитика. Тук е мястото да напомня, че макар днес Хартлендът да се свързва най-вече с територията на Руската Федерация, самият Макиндър е смятал тази страна за негов "исторически окупатор".

В статията си двамата Хочбърг сравняват два подхода към сдържането на Русия, която те определят като безусловен противник на Запада. Първият подход е формиран именно от британския географ и политик Халфорд Макиндер в началото на ХХ век, а вторият - от американския дипломат Джордж Кенан след Втората световна война. Според тях: "Теорията на сдържането на Макиндер не се опира на психологията на елита или на идеологията на един или друг преходен режим (както го прави Кенан - б.а.), а по-скоро на непреходното значение на територията, която са окупирали царската и съветската, а днес и руската държава".

Опитвайки се обосноват тезата си, авторите се обръщат към трудовете на Халфорд Макиндер от периода 1904-1943, като подчертават че малко известният му доклад от 1920 "За ситуацията в Южна Русия" е "изключително актуален" в контекста на сегашната война в Украйна. Ще припомня, че въпросният доклад до британското правителство е писан от Макиндер след завръщането му от южните области на Европейска Русия, където е изпратен със специални мисия при командващия на белогвардейската Доброволческа армия генерал Антон Деникин по време на Гражданската война в страната.

В тази връзка те посочват, че: "Макиндер, който заслужава да бъде оценен не само като геополитик, но и като един от първите антикомунистически автори и политици, е бил британски върховен комисар при антиболшевистките сили, разположени на територията на днешна Украйна. В доклада му са обобщени неговите изводи и препоръки, които илюстрират развитието на собствената му геостратегическса логика относно украинската ситуация през 1920. В нашата статия ще се опитаме да анализираме теорията на сдържането на Макиндер и да докажем ползата и за геостратегическата оценка на сегашната криза в Украйна".

Показателно е, че Макиндер посочва Русия като заплаха за Запада още през 1904. Тоест, той развива идеите си още по времето, когато болшевиките не са никакъв фактор в тази страна. В рамките на идеите му за сдържането на Русия той не отдава никакво значение на това, от каква идеология се ръководи тя, тъй като основната цел е ограничаване на общия и потенциал, т.е.на нейната мощ, като всички средства за постигането й се приемат за подходящи.

Тук е мястото да припомня, че в трудовете си Макиндер се ръководи от логиката на противопоставянето между т.нар. Велики островни и Велики континентални държави на фона на края на ерата на великите географски открития, т.е. в новото "вече затворено" пространство на планетата. В това пространство взаимната зависимост между отделните региони на света неизбежно ще нараства като в хода на този процес - както прогнозира Макиндер - "всички слаби елементи в политико-икономическия организъм на Земята са обречени да бъдат разрушени".

Както споменах по-горе, централен елемент на неговата теория е понятието "хартленд". В доклада си от 1904, озаглавен "Географската ос на историята" , Макиндер лансира понятията "осова държава" (pivot state), каквато според него е Русия, и "осова територия" (pivot area). Понятието "хартленд" пък се появява през 1919 в книгата му "Демократичните идеали и реалността". В нея той посочва, че: "Взети заедно, районите на Арктика и континенталната суша заемат почти половината Азия и четвърт Европа, формирайки непрекъсната широка ивица на север и в центъра на континента. Цялата тази ивица от плоското ледено крайбрежие на Сибир до високите хребети на изсушените от жегата Белуджистан и Персия, е недостъпна за океанската навигация. Занапред ще наричам този огромен регион "сърцевина на континента" или Хартленд". Ключовата характеристика на хартленда е именно неговата "недостъпност за океанската навигация". Тоест, параметрите на хартленда могат да се променят в зависимост от възможността за достъп до тази непристъпна откъм океана континентална "крепост" и през следващите 30-40 години самият Макиндер нееднократно ги предефинира.

Според него, формулата за глобално господство е следната: "който управлява Източна Европа, контролира Хартленда, който контролира Хартленда, управлява Световния Остров, а който управлява Световния Остров, контролира целия свят". В рамките на тази логика Макиндър се придържа към станалата класическа теза за евентуалното сближаване между Германия и Русия като огромна заплаха за англо-американската политика.

В същото време той изтъква ключовото значение на вътрешните речни басейни и вътрешните морета, изолирани от Световния океан, като линии за комуникации, както и новата им разновидност - железопътните линии. Всички те свързват континенталните територии в едно цяло. В тази връзка Макиндер посочва, че "строителството на железопътни линии - тъй като преди там на практика липсваха такива - и прокарването на въздушни маршрути в съвсем близко бъдеще ще доведат до революция в отношенията на хората и общите географски реалности на нашия свят".

След като на границата на ХІХ и ХХ век Руската империя изгражда т.нар. Транссибирска железопътна магистрала, целият регион, включващ Западен и Източен Сибир и руския Далечен Изток, се оказва "реорганизиран и подложен на много сериозна трансформация". От гледната точка на геополитиката на Макиндер, за Британската империя това поражда риск да загуби контрола си над Индия в началото на ХХ век.

Въз основа на всичко това британският геополитик изгражда фундаменталната си теза, която лансира още в доклада си от 1904: "Нарушаването на силовия баланс в полза на осовата/опорната държава (pivot state), водещо до експанзията й към периферните (т.е. крайбрежните - б.а.) територии на Евро-Азия би позволило използването на гигантските континентална ресурси за изграждането на флот и тогава всички ще станем свидетели на появата на истинска Световна Империя. Това би могло да се случи, ако Германия се обедини с Русия".

Изглежда че и днес НАТО се притеснява именно от възможността за появата на нова Световна империя, която би могла да възникне в зоната на хартленда. Особено на фона на изграждащите се нови трансконтинентални системи за комуникация, като китайската "Един пояс, един път" или руско-иранският коридор "Север-Юг". Разбира се, подобно предположение изглежда малко странно, предвид сегашните проблеми на Русия например, но очевидно в ръководството на алианса разсъждават различно. 
/.../

Тук е мястото да напомня, че навремето Макиндер включва сред потенциалните заплахи за англосаксонския свят не само обединяването на Русия с Германия, но и с арабските страни от Близкия Изток, както и с Индия и Китай. И, както виждаме, сегашните дипломатически усилия на Москва по тези направления пораждат изключително "загриженост" в ръководството на НАТО.

Неслучайно и в спомената по-горе статия двамата Хочбърг посочват, че в своята написана непосредствено след Първата световна война, през 1919, книга "Демократичните идеали и реалността" Макиндер отчита именно опита от тази война: "Той подчертава, че войната на Източния фронт между имперска Германия и царска Русия води до стратегическото разширяване на географския център (хартленда) до Балтийско и Черно морета и териториите по техните крайбрежия".

Оттук следва, че според Макиндер, Балтийско-Черноморската зона също е част от хартленда. Както отбелязва през 1919 британският геополитик: "За Световния остров няма как да е безразлична съдбата на Копенхаген или Константинопол.. тъй като "великата държава в Хартленда и Източна Европа" би могла да използва Балтийско и Черно море в подготовката си за бъдещата война за океанските пространства".

Впрочем, днес, когато в НАТО на практика вече членуват всички държави с излаз на Балтийско море, то се превърна във вътрешно море на алианса, а Русия загуби възможността да разполага там значителни военноморски сили. Сред последните значими събития в това отношение беше влизането в експлоатация на новата база за противовъздушна отбрана Aegis Ashore в Полша, която може да контролира цялото въздушно пространство над Балтийския регион. Що се отнася до Черно море, както показа развитието на руско-украинската война, там Русия също се сблъсква със сериозни проблеми.

Истината е, че сегашната ситуация в Украйна напомня донякъде онази по време на руската Гражданската война (1917-1922), т.е. точно по времето, когато там се появява и Макиндер, като специален пратеник на британското правителство. В доклада си от 1920 той посочва, че е безсмислено Лондон да продължи да подкрепя белогвардейския генерал Антон Деникин при положение, че амбициите му се ограничават с контрола над Новоросийск, Крим и Одеса. Според Макиндер, от значение за британските интереси би бил контролът над далеч по-обширна територия, вкючваща също Донецкият басейн и Кубан, тъй като само това би помогнало на контролиращата я квазидържава да удържи - разбира се с активната помощ на "западните морски сили" - натиска на болшевишка Русия. Както и да помогне на последните за създаването и на други "буферни" държави между Съветите и Европа. Впрочем, в статията си двамата Хочбърг обръщат специално внимание на препоръките на Макиндер. В тази връзка те посочват, че "правейки въпросните препоръки, Макиндер проектира морската си визия за Черно море и върху Южна Русия. На практика, той предлага укрепването на "бялата власт" по украинското черноморско крайбрежие в онези зони, където "морската мощ" (т.е. британските ВМС) би могла да осигури "морска и техническа" подкрепа за армията на генерал Деникин. При това Макиндер обяснява по следния начин подкрепата за белогвардейците: "следва да обърна внимание на факта, че ако допуснем Севастопол да попадне в ръцете на болшевиките, това ще е голям проблем за нас, в качеството ни на морска държава, в зоната на Черно море".

Впрочем, интересен е и фактът, че по време на мисията си Макиндер съумява да накара генерал Деникин да признае независимостта на Полша, макар генералът да му заявява, че това би навредило на усилията "за освобождаване на Русия от болшевиките".

Развивайки идеята за създаване на "санитарен кордон" в Източна Европа с цел сдържането на Русия, Макиндер предлага формирането на антиболшевишки алианс между Полша и контролираните от Деникин територии («Polish-Denikinite League of Governments») по източната граница на Съветска Русия. Според него, в този алианс биха могли да се включат и новите държави в Прибалтика, както и кавказките страни Грузия, Армения, Азербайджан и Дагестан.

Нека видим обаче, как днешните американски интелектуалци и геополитици, в лицето на типичните им представители Ленърд и Майкъл Хочбърг, осмислят тези идеи на Макиндер. Според тях, Макиндер се стреми към изграждането на санитарен кордон от второстепенни държави около руското културно ядро, оказало се в ръцете на болшевиките. В неговите рамки Прибалтика и Полша, разположени в зоната на Балтийско море, формират северния бастион против експанзията на Съветския съюз - в ролята му на "централна държава" след Първата световна война. Южният бастион пък следва да се формира от България, Румъния, украинското черноморско крайбрежие, Донецкият басейн, Кубанска област и Грузия. Що се отнася до останалите три страни от Южен Кавказ - Дагестан, Азербайджан и Армения - те е трябвало да служат като допълнителна преграда, вероятно с цел да държат Съветите далеч от британските интереси в Северна Персия след Първата световна война. Макиндер смята, че именно това са "най-важните звена от веригата, сдържаща противника ни"".

Впрочем, както посочват авторите, след края на Първата световна война, Макиндер предлага и собствена визия за новия баланс на силите в Европа. В тази връзка те посочват, че: "Макиндер твърди, че тази "ос" от нови европейски държави, разположени между басейните на Балтийско и Черно морета, следва да разполага с достатъчно образовано, богато, многобройно и сплотено население за да може да гарантира сигурността си... Целта на Макиндер е не просто да бъдат разделени германците и руснаците, но и да бъде обуздана германската мощ, ограничавайки доколкото е възможно евентуалното и обединяване с мощта на хартленда (т.е. със Съветският съюз) в Европа. За постигането и той предлага въпросните нови независими държави да влязат в тесен съюз със западите морски сили, възстановяйки по този начин силовия баланс на Стария континент" (предложение, поразително напомнящо днешната Инициатива Три морета, ползваща се с безусловната подкрепа на Вашингтон и Лондон).

Коректността изисква да се отбележи, че Макиндер не е нито първия, нито единствения, който прокарва идеята за необходимостта от т.нар. "санитарен кордор". Така, още в края на ХІХ век, тя е лансирана от британския политик лорд Джордж Кързън (създател на концепцията за буферните държави). Както вече споменах, "санитарният кордон" в Източна Европа цели не само сдържането на Русия (СССР), но и "разделянето" на Германия и Русия. Тоест, става дума за двойна задача, като и двата и компонента са значими, сами по себе си. В този смисъл, американската геополитическа школа, подобно на британската, разглежда Германия и Русия като играчи, склонни към обединяване на силите си и, съответно, изгражда изключително сложна система за противодействие на подобно хипотетично обединение, известна като "стратегия на сдържането".

Тоест, според Макиндер, стратегията на "западните морски държави" цели предотвратяването на формиране на "Световна империя" на територията на Евразийския суперконтинент. Самият той е убеден, че ако проектът за санитарния кордон е бил реализиран напълно през 1920-те години, "новото руско царство на пролетариата" още тогава е щяло да се окаже "изхвърлено на историческото бунище". Това обаче не случва, от една страна, заради ефективните действия на болшевишкия режим за пробив на наложената му изолация, а от друга, поради "умората", която изпитва Великобитания след Първата световна война, и самоизолацията на САЩ. Самата идея за сдържането на геополитическия противник обаче си остава непроменена и днес придобива ново конкретно съдържание.

В тази връзка си струва да си припомним за друг виден геополитик, който лансира собствен модел за сдържането на СССР - американският дипломат Джордж Кенан.

Както е известно, непосредствено след края на Втората световна война осъществяването на военно-стратегическо сдържане по отношение на Съветския съюз, който току що е допринесъл решаващо за разгрома на нацистка Германия, не е възможно. Затова в доминираща концепция за сдържане на руснаците се превръщат идеите на Джордж Кенан, залагащи на активни действия срещу Москва най-вече в идеологическото, психологическото и политическото пространство. Както е известно, между 1933 и 1938 Кенан работи в американското посолство в Москва, освен това често посещава Съветския съюз по време на войната.

През февруари 1946, в отговор на молбата на Държавния департамент да обясни, защо СССР отказва да подкрепи наскоро създадените Световна банка и Международен валутен фонд, Кенан решава да запознае американското правителство с визията си за Съветите и за целта изпраща във Вашингтон т.нар. "дълга телеграма" , в която последователно описва спецификата на съветската визия за света след края на Втората световна война и как тя влияе върху реалната политнка на страната на официално и неофициално равнище. В края на "телеграмата" той дава практически препоръки на онези, които формират политиката на САЩ в противопоставянето им със СССР. Независимо от различието в подходите на двамата, съдържанието на посланието на Кенан днес изглегда не по-малко актуално от позициите на Макиндер.

В прословутата си телеграма, Кенан посочва, че: "Пред нас стои изключително сложната задача да намерим начин да се справим с тази сила. Дипломацията ни досега не се е сблъсквала с толкова сложни проблеми и, смея да предположа, че едва ли ще се сблъсква в бъдеще. Това следва да се превърне в отправна точка за работата на нашия политически генерален щаб в момента. Към него следва да се подходи със същата щателност и заинтересованост, както и към решаването на основните ни стратегически проблеми по време на война и, при нужда, със същите материални ресурси. Бих искал обаче да изразя убеждението си, че е по силите ни да разрешим този проблем, без да прибягваме до военен конфликт с руснаците".

През 1947-1949 Кенан ръководи отдела по планиране на американската външна политика към Държавния департамент. В статията си "Причините за съветското поведение" , публикувана през 1948 във Foreign Affairs, той развива идеите, изложени в "дългата телеграма". В края на статията, Кенан изтъква специфичната роля на предизвикателството, пред което са изправени САЩ: "решаването на въпроса (за сдържането на СССР) зависи до голяма степен и от нас, самите. Съветско-американските отношение на практика представляваj своеобразен "пробен камък" за международната роля на Съединените щати като държава". Всъщност, основните тези на въпросната статия поразително точно очертават логиката на развитието и краха на Съветската империя, случил се половин век по-късно: "Комунистическата партия следва да очаква непредсказуеми последици от това, че нейните редови членове са приучени да работят само в условията на желязна дисциплина и подчинение и са напълно безпомощни в изкуството на постигане на компромиси и съгласие. Ако в редовете на Комунистическата партия настъпи разцепление, което парализира действията и, хаосът и безпомощността на руското общество ще се проявят, при това в най-крайните си форми. Тъй като, както вече споменах, съветската власт е просто обвивка, прикриваща огромната аморфна маса, лишена от възможността да създаде независима организационна структура. В Русия няма дори истинско местно самоуправление. Сегашното поколение руснаци няма понятие от самостоятелни колективни действия. Затова, ако се случи нещо, което да наруши единството и ефективността на партията като политически инструмент, Съветска Русия може за един миг да се превърне от една от най-силните в една от най-слабите и жалки страни в света..".

По онова време Кенан смята, че след Втората световна война Русия/СССР, като цяло, е по-слаба от Запада, както и, че "съветското общество вероятно страда от пороци, които в крайна сметка ще доведат до отслабването на общия му потенциал". Според Кенан, именно тези фактори, т.е. икономическата слабост и "пороците на съветския обществен модел" дават основание на САЩ да започнат да провеждат "решителна политика на сдържане" с цел "руснаците да бъдат изправени пред несломимата американска мощ във всяка точка на света", където те биха могли да "застрашат интересите на мира и стабилността".

Освен това, той призовава САЩ активно да се опитват да влияят върху развитието на събитията както вътре в СССР, така и в цялото "комунистическо движение" в света, тъй като то, на свой ред, влияе върху външната политика на Москва. В статията си Кенан посочва, че: "Би било преувеличено да смятаме, че Съединените щати са в състояние сами, без подкрепата на други държави, да решат въпроса за живота и смъртта на комунистическото движение и да провокират бързия крах на съветската власт в Русия. Въпреки това, САЩ имат реална възможност значително да усложнят условията, в които се реализира съветската политика, да принудят Кремъл да действа по-сдържано и предпазливо, отколкото през последните години, и по този начин да способстват за развитието на процеси, които неизбежно ще доведат или до краха на съветския строй или до постепенната му либерализация. Защото нито едно мистично, месианско движение, особено кремълското, не може постоянно да търпи неуспехи без това да го накара рано или късно да се приспособи към логиката на реалното положение на нещата". Интересно е, че Кенън разглежда "кремълското движение", което по онова време се състои изцяло от убедени атеисти, като "мистично и месианско".

По-нататъшната "политика на сдържане" разчита на това, че след като се окаже неспособен да постига големи външни успехи, комунистическият режим ще стане жертва на "вътрешните си пороци", които Западът всячески ще подсилва. 
/.../

Както е известно, след Втората световна война и възстановяването на страната, в Съветския съюз започва свързваното с Хрушчов "затопляне", последвано от "застоя" при управлението на Брежнев и инициираната от Горбачов т.нар. "перестройка", приключила с разпадането на СССР и началото на периода на "дивия капитализъм" в Русия. Тоест, макар че греши по отношение на някои дребни детайли и времевите рамки на процеса, прогнозата на Кенан се оправдава напълно. В тази връзка ще цитирам още няколко реда от неговата "дълга телеграма" от 1946, в която той посочва слабите места на съветската система: "Вследствие на неотдавнашната териториална експанзия на съветската власт вътре в страната възникват редица допълнителни трудности, които навремето се оказват сурово изпитание и за царския режим. Лично аз смятам, че никога от края на Гражданската война насам, руският народ не е бил толкова далеч в емоционално отношение от доктрините на комунистическата партия, както днес. В Русия партията се е превърнала в гигантски и засега проспериращ апарат за диктаторско управление, но вече не е източник на емоционално вдъхновение. Тоест, вътрешната здравина и стабилност на комунистическия режим все още не могат да се смятат за гарантирани".

Както се вижда, докато в концепцията си за сдържането Макиндер се интересува и залага на "въздействието на географията", създавайки собствената си програмна прогноза, Кенан се концентрира върху "промяната в обществените настроения".

В тази връзка е показателно, че в статията си в Naval War College Review Ленърд и Майкъл Хочбърг смятат, че по-подходящ за сдържането на Русия в момента е подходът, основаващ се на "геополиката на Макиндер", е не на препоръките на Кенан. Според тях, в сегашните условия САЩ и Западът следва да са наясно, че - ако използваме израза на Макиндер - "моментът за решителна намеса във вътрешните работи на Русия и нейната периферия е минал отдавна". Двамата автори посочват, че: "Днешната Руска Федерация има бъдеще, което означава, че притежава "социален импулс", т.е. насочена е към постигането на определена цел и възможност да го ускори. Президентът Владимир Путин се стреми да възстанови имперското величие на Русия, чрез повторното включване на откъсналите се от нея територии в Евразийския съюз".

Ще припомня също, че Макиндер отделя голямо внимание на развитието на технологиите и фактът че Русия разполага с ядрено оръжие означава съществена корекция към неговия анализ на ситуацията. А, имайки предвид и наличието на споменатия от Хочбърг "социален импулс", той вероятно би оценил "призивите на Запада към смяна на режима в Москва като изключително опасни". В статията си двамата автори отбелязват, че Путин "следва класическата териториална геостратегически логика от гледната точка на собствената си страна". Тоест, той се опитва да създаде около Русия пояс от буферни държави "способни да забавят, а евентуално и да предотвратят хипотетична противникова атака още преди тя да е достигнала културното и демографско ядро на Централната държава". Тук е мястото да припомня, че по времето на СССР тази функция се изпълнява от страните членки на Варшавския пакт.

В тази връзка двамата Хочбърг отбелязват, че "След като Съветският съюз се разпадна през 1991 Русия загуби статуса си на велика държава. Страните от Варшавския пакт поеха по независим от нея път, а Прибалтика, Беларус и Украйна станаха независими. Без контрол над Украйна обаче, Русия е обречена да си остане второстепенна държава".

По нататък те посочват добре известния факт, че разширяването на НАТО на Изток изправя Русия пред "възможността да води война на два фронта: на северния фронт - с Полша и прибалтийските държави и на южния фронт - с Украйна... И тъй като Швеция и Финландия вече са част от НАТО, Ботническият залив и по-голямата част от Финския залив също се оказват под контрола на алианса, а Балтийско море почти изцяло се превръща в негово вътрешно море. Руската военноморска база в Калининград внезапно се оказа застрашена, защото е заобиколена от Полша и Литва, които са съюзници в НАТО, и потенциално би могла да бъде отрязана по море от Санкт Петербург. Това разширяване на НАТО изцяло се вписва в морската геостратегическа логика на Макиндер".

В същото време Хочбърг цитират по-късните съображение на Кенан, които той изказва вече след разпадането на СССР и непосредствени преди първото разширяване на НАТО през 1997: "Кенън настоява, че разширяването на алианса ще се окаже най-фаталната грешка на американската политика в целия период след студената война. Според него, може да се очаква че това решение ще провокира националистически, антизападни и милитаристки тенденции сред руското обществено мнение, ще окаже негативно влияние върху развитието на руската демокрация и ще възроди атмосферата на студената война, при това в направление, което никак няма да ни хареса".

Тоест, разширяването на НАТО може да окаже мобилизиращо въздействие върху Русия и да възроди съпротивителните и сили. Както и стана четвърт век по-късно.

Впрочем, както посочват редица експерти, Кенан още през 1949 се обявява против милитаризирането на неговата концепция за сдържането на СССР и дори критикува създаването на НАТО, което вероятно е и причината за уволнението му от поста директор по външнополитическо планиране в Държавния департамент на САЩ.

И така, каква ще бъде в крайна сметка стратегията на "колективния Запад" (част от който е и България) за "сдържането" (или дори за "разпадането") на Русия? Без оглед на публично декларираната им привързаност към "стратегията на Макиндер" или към тази на Кенан, демонстрирана от авторитетните западни експерти, политици и военни, най-вероятно на практика те ще се опитат да реализират комбинация от двете. Ето защо изучаването на идеите на Кенан, но особено на Макиндер, се оказва актуално и необходимо и днес.
https://geopolitica.eu/2025/217-broy-1-2025/4049-zashto-ideite-na-makinder-i-kenan-sa-aktualni-i-dnes