?
?
?
Автор: Христина Христова 08.03.2014 |  Видяна 708 пъти Розовият домат през розовите очила на евроинтеграцията        

/Поглед.инфо/ Европейските Франкещайновци щели да ми забраняват да ям български розов домат!

Вие представяте ли си?!

Понеже мозъците на тяхното население се консервираха в изгладено положение от консумацията на ГМО-та и хормони, решиха, че е време да поработят по-усърдно и по нашите мозъци с нещо повече от идеологическо промиване и експериментално оцеляване на фотосинтеза!

Мили баби, дядовци, лели и чичовци от село! Ще ви захранват с нови и високотехнологични сортове и продукти! Ние в градовете вече им свикнахме, сега е и ваш ред! На който са му останали зъби, може да ги яде! По твърдост го докарват на дървесина, по вкус – на пластмаса. Но не се притеснявайте – с повечко сол и олио стават и за ядене!

Но повече стават за замеряне. Само ви подсказвам, защото на пликчето с новите сортови семена, дето са ви ги приготвили, това не го пише. Най-добре отскачат обаче от кухите кратуни на управници! Ще бъдете изненадани от ефекта! Не ви трябват камъни, не ви трябва „Моллотов“! Напълно достатъчен ви е задължителният и одобрен европейски ГМО-домат!

Като се замисля, за тези 25 години брюкселските лаборанти, заедно с послушните си български асистенти, посегнаха на какво ли не.

На доходите.

На здравето.

На образованието.

На културата.

На армията.

На икономиката.

На препитанието.

На размера на презервативите. /Явно в Европа са им по-малки, затова/.

Остана ни единият сочен, розов домат.

Но някак си посягаха на горните неща едно по едно. Правеха го успоредно с напоително, перманентно, пропагандно промиване. Съсипваха бранш по бранш, затваряха болница след болница, нарязаха на скрап завод след завод. Едно по едно. Някак си не можаха да ядосат всички българи изведнъж. А българинът трябва да е лично засегнат, за да се вдигне.

Сега ни поискаха и розовия домат.

И този път се ядосахме всички. Този път всички сме засегнати лично. Това с розовия домат вече преля чашата! И известното с биволското си търпение българско сърце се развълнува и възмути вкупом и изведнъж.

Усетихте ли се, а?

М?

Тук сбъркаха много, нали?

Няма как да знаят какво е доматът за българина. Особено Розовият домат. Това с ракийката, сиренцето и домата е тънка работа. Деликатна. Няма как да го разберат.

Нямат нужния архетип, ако трябва да се изкажем по Юнг, за да проумеят за какво иде реч.

Треперете, Брюкселски лаборанти!

Къде го чукахте, къде се пукна!

25 години го чукахте тоя народ къде ли не, но трябваше да му вземете розовия домат, за да проумее накрая за какво иде реч!

А иде реч за това, че му взехте Живота.

И розовите очила не вършат работа.

Най-после, след 25 години, българинът проумя, че през розовите очила на евроинтеграцията доматът никога няма да стане розов.

Алилуя!

Прочети цялата статия тук: Розовият домат през розовите очила на евроинтеграцията - Христина Христова - Поглед Инфо

Това е еврейския съюз.

Чарлз Дарвин, сега сигурно се обръща в гроба.
Това са си интересите на компаниите.

Такъв тоталитаризъм, диктат не е имало и през соца...

Докато не поставим въпроса какво ни даде членството в ЕС и какво ни взе.
Като държава и древен народ.
И не предприемем съответните действия.

Излизайте от системата.
Аз си имам собствен разсад на Чушки и домати .Да дойдат и да ми ги забранят.
Ако всички правим така ще ги побъркаме
Евродоматите са само за европрасетата у нас или т.н. междуконтинентални патриоти ,които били евроориентирани и обичали руснаците.

Швейцарците да не са по-глупави, че са извън ЕС?...

Тези , от Брюксел , са наследниците на участниците в него!
Уж за нас, а се занимавали с " колонизатора" Русия и го " наказали" , като ни нарязали на парчета, като баница или торта!
Трябва много и сляпо да ги обича човек, особено пък, ако е на заплата при тях, трябва и да ги облизва !
Поздрави !

Изумително!Кой би предположил,че нещата ще стигнат до тук?:-) РОЗОВИЯТ ДОМАТ-проблем за ЕС :-)

Какво ли не изядохме ?

Не им щем нещото, което е с форма на домат. Искаме си НАШИТЕ домати!
Аз под секрет ще ти кажа, че не искам и ЕС - нашата нова МАЩЕХА.
ЕС ми прилича на СССР - преди години бяха казали на ЧССР /Чехия в частност/ да се изравняват със СССР в икономиката.
Да, ама чехите не са като нас преклонени и наведени и им бяха отговорили, че те са много по-развита икономика в много отношения от съветската. Бяха припомнили само един факт - били са 4 -та икономическа сила в Европа през 1939-та.
Та сега и ЕС - ще ни НАлагат нещо, което ние и на прасетата не даваме!


Поздрави, Маринче!

Еврогейците налагат като норми свои ненормалности... Унищожават вековни традиции и ценности... Все едно съседът ти да дойде у вас и да ти диктува /налага/ как трябва да живееш...

През соца имахме равноправни търговско-икономически отношения със СССР, изнасяхме домати, краставици, цигари, алкохол... А сега внасяме ГМО и други изкуствени боклуци /химикали/ от Турция, от САЩ, от ЕС... Срамота!...

Ще ги ядеме,ще ги ядеме ...ще видиш!!

стяга много бързо примката.
Това видял ли си го?
http://30dumi.eu/2014/02/kra-stonosniyat-pohod-na-bil-gejts-i-sergej-brin-sreshtu-mesoto/
Месо.... семена.... собственост на земя.... вода.... скоро ще премахнат книжните хартийки/пари и ще натъпчат добитъка с чипове - и новите "свободни" крипто валути....

Не ставайте наивници Никой няма да ни пита.Ние не сме ипровинция Ние се одчиняваме на разпоредбите на брюкселските чиновници.Техните закони са над нашите.
Повечето от нас имат апартаменти.Продавайте ги ,без да бързате и си купете къща и земя .
Приказката за тежкият труд на село е измислица.Има пермакултура и биодинамично земеделие.След уреждане на стопанството ще са ви необходими най- много по 3 часа работа.

вече имат друг вкус и ... нямат аромат, онзи дъх на узрял домат,
за който с умиление си спомняме. С всяка измината година
качеството на храната се влошава, включая и българското
производство... Няма вкус, няма мирис - само да издържат
по-дълго време и да изглеждат добре... а какво има вътре...
Поздрави за постинга !

Важно е и по горното изказване по Юнг...

http://30dumi.eu/2014/02/kra-stonosniyat-pohod-na-bil-gejts-i-sergej-brin-sreshtu-mesoto/
Кръстоносният поход на Бил Гейтс и Сергей Брин срещу месото

Месото като хранителен продукт може завинаги отиде в историята, ако двамата технологични титани реализират своите идеи.

Основателят на Microsoft Бил Гейтс и съоснователят на Google Сергей Брин се заеха с популяризирането на идеята за вредата на месото за планетата , както и за необходимостта да се замени.

Всеки един от тези милиардери вярва , че хората трябва да спрат да бъдат месоядни и в момента двамата търсят алтернативи на месото. Гейтс вижда алтернатива в растителните заместители , като например соя, а Брин отива много по-далеч и финансира експеримент за отглеждане на „говеждо месо“ ин витро.

„Ако това, което правите, не се възприема от някои хора като фантастика , вашите проекти не са достатъчно амбициозни “ – казва Брийн .

Google – бургер

Брин е инвестирал свои 405 000 долара в проект по отглеждане на месо от кравешки стволови клетки в Университета в Маастрихт (Холандия) . Ръководителят на проекта Марк Пост успя да създаде котлет за хамбургер, който бе изпържен и изяден в Лондон миналата година.

“ Нашата технология наистина позволява да се отглежда месо, то просто не расте на крава , казва Пост . Ние взимаме няколко животински клетки и ги превръщаме в 10 тона месо“.

Пост взима от крава стволови клетки и ги използва, за да отгледа месо с помощта на технология , подобна на тази, която в момента се използва за отглеждане на кожа за присаждане и други медицински процедури. Според прогнозите на изследователя, изкуствено отгледано месо ще се появи в магазините през следващите 20 години.

“ От етична гледна точка тук има определени преимущества“ – казва Пост за изследванията си.

В допълнение, според Пост , промяната ще бъде от полза за околната среда.

“ Кравите не са ефективни, те се нуждаят от 100 грама растителен протеин, за да произведат общо 15 грама животински протеини, казва той в интервю за Guardian . Ние не трябва да убиваме крава , и тя няма да произвежда метан“.

Няма нищо учудващо във факта, че Брин е намерил ревностни поддръжници в лицето на такива радикални защитници на правата на животните като PETA .

Някои скептици твърдят, че проектът на Брин няма никаква връзка със защитата на бедните животни , а това е просто една логична стъпка в развитието на хранително-вкусовата промишленост , от която ще получи огромни печалби в бъдеще.

Кръстоносният поход Бил Гейтс срещу месото

Борбата на Гейтс с месоядните навици на човечеството тръгна по съвсем различен път , но доводи той има почти същите, като тази на Брин . Той се застъпва за създаването на растителни алтернативи на месните продукти .

Гейтс на своя уебсайт публикува, например , такова изявление от Майкъл Полън : „Фермите за животни, които произвеждат за нас голямата част от месото и млякото – са жестоки места, където животните са обречени на ненужни страдания“.

Голяма част от аргументите на Гейтс са изградени около влиянието на месото върху здравето и околната среда. Той твърди , че не съществуват начини за производство на толкова месо, което да е достатъчно да се изхрани цялото население на Земята. И подчертава , че консумацията на месо се е увеличила през последните 20 години два пъти.

За разлика от Брин , Гейтс е по-загрижен за промяната на хранителния режим на хората в полза на околната среда и собственото им здраве . Той е по-заинтересован не от революционна технология за производството на храни, а от промяната на начина на мислене на хората.

„Ако ние се опитаме по нов начин да погледнем към това, което ядем и как тази храна стига до чиниите ни , ние ще бъдем по-отворени към иновациите за храна“ – казва Гейтс.

http://newswatch.us/bill-gates-and-google-founder-working-feverishly-to-eliminate-meat/

Тук писах преди време по този въпрос: ;)

http://voinov50.blog.bg/izkustvo/2010/09/11/selska-filosofiia-po-vreme-na-kriza.603905

Селска философия по време на криза



Отдавна не можех да отделя време, за да отида на почивка сред природата. Днес се връщах в това селище, в което винаги съм се чувствал толкова българин, колкото и човек.

По дуварите кръшен бръшлян или старовремски трендафил, ръчно сковани дървени пейки до всяка порта, а там дето хората не са смогнали да си издигнат зид, погледът се шири из разкошни цветни и зеленчукови градини, а по-навътре в дворовете погледът неусетно спира във варосани къщички с бели перденца, обрамчени с плетена на една кука дантела. Типична българска идилия, подканваща към спокойствие и размисъл.

Спрях колата пред нашия стобор, явно остарял и подсказващ, че не е наглеждан в скоро време от жив човек.

Отсреща старият професор, вероятно вече 81 или 83 годишен, запретнал до колене крачолите на доковия си панталон, скубеше някакви треви в растенията под асмалъка.

- Е-хей, младежо, какво си се заровил из тая градина – пошегувах се аз по навик.

Възрастният човек се изправи, поогледа ме за секунда-две и блага усмивка озари лицето му.

- Бях някога аз млад, бях. Млад си ти сега, а нашето вече върви на заода¹. Ела, ела да се видим, тъкмо ще разкажеш какво става там в главния град на обхванатата от кризата държава.

И тъй като накрая гласът му зазвуча почти тържествено, аз се засмях, върнах обратно в колата чантата, която държах в ръката си, и решавайки да поотдъхна преди да вляза в бащиния двор, се отправих към съседската къща.

Човекът смъкна крачолите на панталона си, оплакна ръце на чешмата до входа, подсуши ги с овесената на пирон кърпа и стисна дланта ми. Накоравих се под силата на огромното му ръчище, а той се разсмя и изведнъж отдръпна ръката си.

- Недей така, аз не съм на твоите години, моите са двойно колкото твоите – ако не и возкусур².

- А, здрав захват имаш все още. Една време ме беше страх да се здрависам с теб – засмях се и аз.

- Здрав бях някога. Сега като минах осемдесетте, вече съм друг човек. Но продължавам да работя като луд и да ям като разпран. Всичко ям, но не в такива количества като на младите години.

Мен ме остави. Кажи сега, как я карате там в столицата, как се справяте с кризата, че то пресата и телевизионните предавания ни обсипват напоследък с канонади от информация за страданията български.

- Караме я някак си – поклатих глава. – Ядем кисело мляко, в което няма мляко – а картофено нишесте, сирене и кашкавал пълни със соеви продукти и палмово масло, колбаси – наденици и салами в които последните проверки показват, че от задължителните 85% месо са установени 25% от всякакви месни изрезки и сланина, а останалото са някакви пълнители, соя, консерванти и бои.

И така е било години наред. Не ми е ясно, как продължава да е жив още този народ? Колко ли хиляди тона отрови са изядени, без да се знае до сега?

Пък за доматите въобще да не говорим – и те станаха едни такива, като онези в Европейския съюз и Америка – имат някакъв пластмасов вкус.

- Да-а, - въздъхна дълбоко пенсионираният отдавна професор. Отписахте ни нас старите кадри. Отписахте старите български постижения и сега ядете домати от Гърция, Сирия, Кипър и от къде ли не. Но производителите там не са виновни. Това е международен заговор между огромните търговски корпорации и местните търговци – собственици на магазинни вериги. Те принуждават дребните производители да отглеждат нови сортове, на които е прибавен ген против стареене. Доматите се обират зелени, вкарват се в хладилници, обгазяват се с етилен – от който кожицата им се зачервява, а вътре доматът си остава зелен и твърд. От там пътуват по света, стоят по складове известно време, и накрая трябва да са свежи и да издържат още един месец по рафтовете на големите търговски вериги.

- Защо не се произвеждат вече нашите с достатъчно сладост и киселини домати, с онзи неповторим вкус на зеленина и земя? – недоумявах аз.

- Нашите сортове са истински, без ГМО, но не раждат толкова много, омекват за ден два и не издържат на транспорт. Но пък са сочни като ягоди. А на големите търговски вериги им трябват зеленчуци, които да стоят по рафтовете по месец, че и повече – и пак да си останат твърди, да имат търговски вид.

Загледах се в лехите с пипер, домати, краставици и се запътих нататък удивен.

- Дръпни си един домат и опитай. Това са истински наши стари сортове. Топят се в устата.

Откъснах един огромен, разлат, розов, селски домат. Избърсах го в ризата си – така както правех като дете и стиснах здраво с челюсти – нещо от което явно нямаше никаква нужда – доматът просто се топеше в устата ми. Сокът му изхвърча по дрехите ми, от което професора прихна да се смее бълбукащо.

Загледах се към перголата³ от северната страна на къщата, обсипана с лианите на тропическо киви4. Забелязах гроздовете с мъхнати плодове и вече за кой ли път възкликнах:

- Е-ха-а! То взело, че родило.

- Да. Преди три години му сложих калеми от женско киви. Спомняш си вероятно, че тогава цъфтеше, но не връзваше. Цветовете са били мъжки – без тичинки.

Обърнах отново поглед към южната страна на двора. От асмалъка се бяха навесили едри, кехлибарени, червени и тъмно сини гроздове.

- Брей, брей, брей! – не можех да се начудя. – А в нашия парцел оттатък зърнах само зелена шума. Е, тук –там има по някое мижаво гроздаче, което за нищо не става.

- Изоставено е, затова е така – умислено заклати глава събеседникът ми. – Нали знаеш поговорката “Лозето не иска молитва, а мотика”. Ако му се стегнеш – за няколко години ще го възстановиш. Аз режа, плевя, връзвам, пръскам и ето такъв е резултатът. Но не използвам никакви съвременни химикали, отрови и пестициди. Работя само по старата технология – използвам само вар и син камък в пропорция 800 гр. син камък, 1,200 гр. вар на 100 л. вода. На последното пръскане към 12 юли – стария Петров ден – минавам само с едно пакетче на машина сода бикарбонат. Понякога, когато сметна, че дъждът е киселинен, вземам маркуча, слагам решетката и измивам отгоре всички листя по лозите.

Не можех за да се начудя на този българин. Сам, а дворът му спретнат и пометен, зеленчуците му избуяли – но подредени, вързани и оплевени, кивито, лозите и овощните видове отрупани с плод. Отвсякъде всичко зеленееше. Дори цветенца нарядко се усмихваха покрай бетонната пътека.

- Младежо, както виждам – при теб кризата не съществува – поклатих глава утвърдително.

Старият професор се засмя нашироко.

- Кризата е всеобща, всенародна, момко! Но, който както го подреди – така го живее живота си. Аз си избрах, сам да произвеждам всичко с което се храня. И всичко е от тази градина – и тиквичките и фасула, картофите, лука, чесъна, граха, морковите, магданоза и копъра. И двайсетина стръка царевица имам в края до оградата – ей така за разнообразие, а покрай тях и някоя тиква за печене има.

От магазина купувам само олио, захар и сол. Кисело мляко и сиренце вземам от бабите в селото. И то истинско, натурално, без консерванти и ГМО, направо от кравата.

Това е моята любима философия – сам да си произведа всичко, в моята собствена градина. Назад към природата – това е любимата ми фраза. Колкото повече ние се държим внимателно и уважително към природата – толкова и тя ни се отплаща със същото.

- И нищо друго ли не пазаруваш от магазина? – недоумявах.

- Не. А и мизерната ми пенсия стига едва да платя електричеството, водата, телефона и интернета. Е, понякога присядам и в кафенето на лека раздумка – нали знаеш – там в селския парламент. Решават се всякакви въпроси, дори от световно естество. Уволняват се и се назначават президенти, футболни треньори, коментират се дори промени в икономическия световен ред, озоновата дупка, топящата се ледена шапка в Антарктида. Нашите пенсионери са много знаещи.

Здравият старец се засмя отново. Очите му блестяха чисти, будни по младежки.

Проследих с поглед кабела, който влизаше в къщата и повдигнах вежди.

- И нтернет имаш…

- Чуваме се и си пишем с децата в Америка. Дори вече с новата програма се и виждаме. Дори един ден ме накараха да движа камерата към градината и асмите.

- Радват ли се?

- Радват се. Съжаляват за истинския вкус на българските зеленчуци. Непрекъснато говорят за неповторимия уникален вкус на българската печена чушка, за истинския землист и неповторим вкус на българския домат, за българската гроздова и мастика и за истинското месо, което са яли едно време у дома.

Но какво да се прави – държавата прогони децата ни като зла мащеха, направи ги икономически емигранти. Отидоха да търсят късмета си от другата страна на земята. Такава ни е държавата – заради държавата напуснаха родината. Докъде я докарахме? Та затова ти говоря, че кризата е всеобща, всенародна.

- Смятат ли някога да се върнат в България?

- Казват, че някога, когато уредят живота си и вземат пенсии, имат намерение да се върнат. Но знаели се – я камилата, я камиларя… За внуците съм сигурен, че няма да се върнат. Те се смятат вече за истински американци. Затова ме боли, затова ми е тъжно – че тях не ги боли за родината и се изнасят един по един. Кой ще остане в тази държава? И кой ще стопанисва всичко това, след като ние си идем?

Прибрах се у дома, поразгледах двора и се плъзнах в хладните чаршафи. Не можах да заспя до късно сутринта. Дълго мислих. Накрая, преди да заспя, успокоен започнах да мечтая, да си имам градинка като на професора – моя, собствена, истинска градина. Исках да избягам от матрицата в която живеех, която така промиваше погледа и деформираше мисленето ми, караща ме да губя част от реалността и да живея извън правилата на истинския живот – този живот, който са живеели предците ми поколения наред, стотици, ако не и хиляди години назад във времето.



¹ заода - захожда слънце, заник слънце

² возкусур - в повече

³ перголата – асмалък

4 киви - актинидия



От цикъла "Кризисни разкази".

))) Мисля, че от прекалено много информация, някаква параноя ни е нагазила. Никой, ама съвсем никой не е в състояние да се бърка на личния избор на хората. Най-малко пък за зеленчуците, мезетата, ракията и пр. Някой вземе че ни пусне мухата на майтап и ние веднага надаваме вой до небесата. Ако нещо се промени /за добро или лошо/, то ще бъде пак по личен избор, а не че някой от Брюксел го е наложил. Дреме му патката на Брюксел за нашите розови домати.

- Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните (...)
Селяните са точно това, което презирам най- много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа!
Принуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам - мразя ги!
Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа !
До последния ! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици !
(...)
Мисля, че ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО, в което ЩЕ ЗАПОЧНЕМ ДА СЕ ХРАНИМ С ПРОДУКТИ, ПРОИЗВЕДЕНИ ПО ХИМИЧЕСКИ ПЪТ в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне..."
- И още малко - какво уважение към "човека" храни:
"Хората, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули.
Всичко друго е празни приказки, литература, философия.
И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга.
Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят.
(...)
В затвора човек живее много по- добре и по - спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден."

- Това, което пророкуваше в даденото от него интервю (в началото на 30-те години на мин. век), преди края на живота си ... Май се превърна ... Не е ли странно !

- Цялото интервю на Дж. Папини с Владимир Улянов(Бланк) "Ленин" - е тук: http://www.svobodata.com/page.php?pid=671

- Да помислим и над казаното от Ленин ?!

Интересно интервю! Но ми се струва художествена измислица... Освен това Ленин умира през 1924 г.

Вкусът на розовия домат и смилянския боб може да остане само в спомените ни. Причината е нов еврорегламент, който се подготвя в Брюксел. Той предвижда забрана на семена, които не са минали специална процедура по сертификация. За да получи разрешение за ползване, всеки сорт ще трябва да мине през скъпата процедура на одобрение, която излиза над 3000 евро. Цената е доста висока и нашите производители на семена трудно ще успеят да я платят, гневят се фермерите. Дори да се регистрира и да получи разрешение, разсадът ще излиза солено, смятат те. Това допълнително ще оскъпи родните домати, краставици, чушки и боб, които и сега не могат да се мерят по цена с евтиния внос. За да не изчезне розовият домат от градините и сергиите, производителите искат държавата да настоява за отмяна или корекция на спорните текстове на готвения еврорегламент.

standartnews.com

Имате предвид санитарните инспектори към митницата Те по стандарт стоят над митничарите!
Знаете ли защо?
Защото освен ,че не знаят анализите и няма как да ги правят по тази причина, на тази база получават комисионни, за да разписват санитарните разрешителни...

И бозата ще забранят...а имам съмнения че ще видят сметката и на българското кисело мляко и сирената...:(

Евролеваци,бюрократи,дембели скъпоплатени
Глобализатори скапани

Кой ги направи шефа?
Откъде-накъде?

БлогЕрството е едно а целите се виждат в действията. В мас медиите ни като балканска държава няма никаква информация за другите от балканите. А за унгария която защити интересите си за запазване националноста?!

Щеме да харчиме европари и за компенсация да получаваме евросубсидии :))

- Факт ! - фикция, тоест художествена измислица е - лошото е, че повтаря почти дословно, постановките, на оригиналният Ленин - просто човек, трябва да си даде усилие да ги потърси в пълните му съчинения ?

А членски внос за ЕС се плаща от целия народ, от всеки от нас... Не знам дали размерът на членския внос не е по-голям от субсидиите, които получаваме...

Май се очертава бунт с/щу ”новите” колониалисти.

Поете,
усещането е за за война на друга плоскост - за която още няма гластност.

Няма по-голям роб от този, който се смята за свободен!

Розовите домати спасени
Европарламентът отхвърли директивата за семената и посадъчния материал
11 март 2014 14:16


Розовият домат е спасен. Отглеждането и търговията с него няма да бъдат стопирани от европейска регулация, както се предвиждаше.

Новината съобщи в профила си в Туитър българският евродепутат Ивайло Калфин. „Току-що отхвърлихме с 640 на 15 гласа предложението за директивата за семената и посадъчния материал. Въпреки направеното вчера обещание, ЕК не оттегли директивата, но парламента блокира по-нататъшното й приемане. Ще ви пиша подробно по-късно днес”, е написал той в личния си профил.

Отхвърленият текст предвиждаше зеленчукопроизводителите да нямат право да търгуват и разменят семена и разсад от несертифицираните местни сортове. В момента цената на хибридните чужди семена е непосилна за дребните български производители. Затова те сами си селектират разсада.