.
.
.
Д-р Николай Михайлов: Реформаторите са без лидер, идеология и страст, ГЕРБ се мъчи без власт, в абстиненция е 30.12.2013 09:58; Мила Гeшакова; 3365; 12;

С психиатъра НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ  разговаря Мила Гешакова 

- Огледално разделена нация, граждански бунтове, политици - доколко е наш патент липсата на съгласие, г-н Михайлов?
- Българският либерален елит желае да управлява, но не може. В това е драмата. Сините са във фалит. А перспективата на политически маргинали им е нетърпима.
Преходът произведе капризна либерална номенклатура, някога славна, добре ситуирана и щедро спонсорирана, сега гаснеща пред очите ни, употребена и изоставена. Този елит е свикнал да мисли себе си като културен хегемон, гарант на българската модернизация, с разнообразни заслуги, включително и дисидентски. Бивши партийни членове съзерцават миналите си самоунижения на колаборационисти, в оптиката на новопридобита антикомунистическа вяра. Общественият им статут днес не съответства на фантазирания, на този, който им принадлежи "по право". В това е болката "отдясно". Елитът е елит и нищо по-малко от това. Комплексът за морално, интелектуално и даже естетическо превъзходство болшевизира българските либерали, превръща ги в разядосан елит, емоционално напрегнат, но, за съжаление, идейно безплоден. Думата "оставка", оставена сама на себе си, е слабо интелектуално постижение, каквото и да си говорим. Проспаха безобразието ГЕРБ, стреснаха се от "червените боклуци" като концентрация на мистическо зло и дежурен източник на вдъхновение. Липсата на съгласие по основни национални приоритети е разултат на политическия инфантилизъм на вероизповедните групи, на сектантското умонастроение на омагьосания посткомунистически човек. Олигархията процъфтява на инфантилен терен.

- През 2013 г. изпратихме две правителства. Колко дълъг ще е животът на това?
- Изборите през май ще дадат отговор на този въпрос. Ще проверят подкрепата за правителството и косвено за протеста. Идеята за цял мандат ми се струва невъзможна.

- Какво е в състояние да постигне новородената 5-членна коалиция Реформаторски блок, която "Синьо единство" и Зелените напуснаха?
- Не излъчват смисъл. Радват се на красотата на един коалиционен компромис, като на върховно постижение. Представители на разорени формации, изтощени от провали и претенции жестикулират алтернатива, неубедителна и за самите тях. Реформаторският блок няма идеология, лидер и страст. Имат излъчване на конюнктурно сглобен тинк танк за "либерални стратегии" и поименно спасение. Дотук толкова. Когато интелигенти се струпат на едно място, то е за да извършат някаква глупост или ако не им стигнат силите, да се скарат. Не са десни, а либерали, това е техният секрет. Фенове на
"Пуси Райът".

- Социолози виждат потенциал в Барековото движение "България без цензура". А вие?
- С едно се съгласявам: не бива да се подценява, макар заканата му да управлява България да изглежда комична. Но той владее техниката на настъпателния абсурд, на пропагандата на желаното като действително и на личната амбиция като всеобща надежда. Върви по стъпките на Борисов като негов дубъл и по случайност антипод. Без специфичната харизма на прототипа, разбира се. Бареков е крайно етически небрежен, въоръжен е с автентично лош вкус и неукротима амбиция - качества, които му гарантират улов на електорат със сходни свойства. Като нищо ще влезе в парламента като агресивен брокер и реторичен декриминализатор.

- Клони ли към залез ГЕРБ?
- ГЕРБ е в абстиненция, мъчат се без власт. Парламентарният им дебют на опозиция е катастрофа, мащабен групов анекдот. Борисов е неизтощимо съчетание на официално и абсурдно. Но е в криза. Сервира ортопедичните си проблеми като политически коз, като подкупваща човечност и сила в слабостта. Телодвиженията му издават разклатеност на неговата гвардия, изнервена от дисциплинарната опека на Цветанов и Фидосова и лишена от утешенията на властта. Влачи до себе си Цветанов като неотстранимо бреме и по ирония правоохранителна развалина за назидание. ГЕРБ е манталитетна партия. Залезът може да се проточи. Ако прокуратурата не го ускори.

- Протестът ли е събирателният образ на 2013 г.?
- Без съмнение.

- Има ли бъдеще той през 2014 година?
- Не и в същия мащаб. Провокацията "Пеевски" ми се струва неповторима като детонатор на граждански гняв. Политическите безобразия рецидивират, но шедьоврите са редки.
Поводи за протест ще има, но властта е стресната и ще внимава. Натискът върху правителството ще продължи и към датата на европейските избори ще прерасне в предизборна кампания.

Протестът е партийно обвързан и реваншистки мотивиран. Предстои радикализация. Бойни групи от "красиви и интелигентни" ще обикалят ресторанти, барове и сауни за жертви от левия политически спектър. Идеята е да ги задавят или спипат неглиже като елемент от битката за повече морал.

- Доколко перспективата "беден, но българин" ще отстъпи на "прилично печелещ, но мразен и гонен г-н никой зад граница"?
- Съвременникът е мигриращ човек, номад. Дилемата "тук или някъде" не носи драматизма на старата носталгия, на "чезненето" по родния дом.

За да поддържаш патриотичната си форма, е добре да съзерцаваш родината си и от известна дистанция. Разстоянията усилват привързаностите. Напълно възможно е да чезнеш по родината и в нея самата. Много по-често, отколкото би ни се искало, потапянето в нейната проблематика прилича на давене в патриотичен казан със сънародници за забавление.  Самоотчуждението на място придобива характера на унижение и прераства в бунт и дромомания. Според някои след 89-а страната са напуснали около два милиона души. Бедността е силен мотив за преместване и авантюра. Някога бедният е наричан блажен, сега го имат за глупак. Но дилемата, която описвате, няма щастливо решение. Натрапват се две думи: клопка и риск.

- Заплаха ли са бежанците?
- Бежанците се оказаха краткотраен медиен ужас, стрес от сутрешните телевизионни блокове.

Медийното въображение се разколеба за кратко от страхове за масово нахлуване на джихадисти до задръстване на бежанските лагери с дрехи втора употреба и неумерен предколеден сантиментализъм.

Ужасът от инородната инвазия угасна за три дни. Българското въображение се управлява от телевизията, контактът с реалността е строго дозиран и професионално направляван според логиката на задкулисната конюнктура и пазарния интерес. Идолите на рейтинга и рекламата правят с българската реалност, каквото си поискат.

“Бежанците” са предаване по телевизията Както впрочем и всичко останало.

- България вече не води всички негативни класации, е един от изводите на тазгодишното издание на “Европейско социално изследване”, но пак сме най-бедни в ЕС и най-масово неудовлетворени от живота си. Заради националния си характер или заради отчаяние от кризата?
- И едното, и другото. Тактическата меланхолия е балкански патент. Щастието е претенциозна цел, дързост, която оспорва простосмъртния човешки жребий и рискува завистлива санкция.

Много добро не е на добро. Може да се каже и другояче: народ без пастири, елит и водачи, хронично беден и с непрояснени мисли. Българската “песен” има припев на вайкане, на мнителност и сантиментална покруса. Това се долавя и в стенанията на чалгата – мелоса на нашия простонароден капитализъм. Мъчи ги златото, блондинките.

- Какви са заплахите и перспективите пред нас като държава през 2014 г.?
- Трябва да се защити демократичната норма. Изборите трябва да бъдат признавани и когато са загубени. Загубата на власт е демократично  събитие. Правителствата се нуждаят от натиск. Трябва да се протестира срещу конкретните безобразия, а не срещу абстрактното “безобразие”, защото то е навсякъде, което означава никъде. Протестите се нуждаят от обратна връзка и критическо осмисляне. Оставени сами на себе си, “красивите и интелигентните” развиват главозамайване. Животът е хубав и самодоволство дебне отвсякъде. Гражданският патос е добър, но фанатизмът е глупав. Ще е добре да се осъзнае,че революция на “качеството” срещу “количеството” е невъзможна, защото е нелепа. Демокрацията е за всички. Но дали всички са за демокрацията? Туй е въпросът.
Нужна е коалиция на здравия разум и националната отговорност. Търсят се пораснали хора.

www.24chasa.bg/Article.asp

Дано се намерят, Маринче!
ДАНО!

Трима шефове на ЕРП-та с 3 милиона лева коледни бонуси


12:00 | 30.12.2013 |

Тримата началници на ЕРП-та в страната взели около 3 милиона лева коледни бонуси. Това заяви пред Нова телевизия депутатът от Коалиция за България Таско Ерменков. "Ако шефовете на трите ЕРП-та се откажат от годишните си бонуси от по един милион лева, това ще позволи на повече от 40 хиляди домакинства със средни месечни сметки от 50 лв. да получат намаление на сметките си с 10% на годишна база", изчисли Ерменков, който е и член на Комисията по енергетика в парламента. Повод за коментара му бе очакваното поредно намаление на тока от ДКЕВР. Както вече бе съобщено, по предварителни разчети се очаква то да бъде с 10 на сто на нощната електроенергия, а с около 1% - на дневната, но за битовите абонати.

Таско Ерменков се обяви за въвеждане на двутарифна цена на електроенергията - по-висока за хората с по-голямо потребление, както и за въвеждане на цени за почивните дни.
Да направим така, че структурата на електропотреблението да отговаря на интересите на националната икономика, призова още енергийният експерт.

Ако има бумеранг, ако има намаление на кредит, то касае по-скоро Националната електрическа компания, която е в много тежко финансово състояние. Това, което ме притеснява, е финансовото състояние на НЕК, заяви бившият председател на Комисията по икономика и енергетика в НС Мартин Димитров, който също бе гост в студиото. По думите му, сегашното състояние на НЕК е резултат от проблеми с „Белене" и „Цанков камък".

А д-р Михайлов е стара седесарско-костовистка муцуна. Като знае толкова
много що не оправиха България, когато бяха на власт? И кой му дава право да дава
оценки за този или онзи, когато с нищо не е допринесъл за нещо по-добро. Психясал
син продажник! Поне да млъкнат и да не се показват, защото са най-грешни от всички!