.
.
.
Гражданска война в Украйна – „контролиран взрив“ на САЩ и НАТО

 

 

След като двама граждани от Армения и Беларус изгубиха живота си по време на сблъсъците с органите на реда, сега Украйна е на ръба на още по-страшна катастрофа от икономическата: братоубийствена гражданска война

„Колосалната провокация срещу Русия“, както я нарече бившия шеф на Пентагона Робърт Гейтс , претърпя пълен провал и донесе своите последствия за нейните инициатори. 

За жалост, както винаги се случва, последиците ще изпитат самите украинци. Независимо дали подкрепят протестите, дали са настървени срещу Русия и „комунистите“ и съответно бленуват за тъй щастливото (питайте нас, българите!) евроатлантическо бъдеще.

„Колосалната провокация“ беше отдавна подготвяна. САЩ и НАТО се движиха по график в изпълнението на своята „програма“ за геополитическата преориентация на бившите социалистически републики. Запада нанасяше удар след удар над Русия, поглъщайки дузина бивши сателити на СССР. 

За разлика от  други държави, в България това се случи доброволно. Вече знаем, че „конспираторите“, които свалиха Живков, първо са съгласували това си действие и са получили карт-бланш и обещание за подкрепа от САЩ с тогавашния шеф на ЦРУ, седмици преди да задействат плана. Тоест, ето го началото на „марионетните правителства“, които от която и партия или партии да са съставени, винаги, до ден днешен, редовно дават отчети, обяснения и приемат „препоръки“ (разбирай „нареждания“) във Вашингтон и Тел Авив.

Американските „неправителствени“ организации „Freedom House“, „National Endowment for Democracy“ (NED), „Albert Einstein Institute“, „Open Society Institute“ на „самарянина“ Джордж Сорос (спонсора и на Нов български университет), но и германската „Friedrich-Naumann-Stiftung“ предоставят средства на разположение, организират Workshops, раздават стратегически книжки, провеждат курсове за „повишаване на квалификацията“.  

И който  вярва, че САЩ и останалите държави, които финансират всичките тези организации, имат някакви користни цели, просто е или „русофил“ или „комунист“, а това са най-жестоките етикети, които съвременната (на САЩ) пропагандна машина може да ти сложи. Равностойно е на това да бъдеш „буржоа“ или „враг на народа“ в годините на комунистическия режим у нас.

По същия начин сега САЩ замени „комунистите“ като универсално наименование на абсолютно всички свои опоненти с „Ал Кайда“. САЩ харчи трилиони долари на американските данъкоплатци, водена от идеята за укрепване на мира и демокрацията и от войната с тероризма. Колко удобно. Част от тези пари отиват и за спонсорираните на всички произволни и подобни на гореизброените „неправителствени“ организации, които действат в опитващи се да отстояват /или като нас – несмеещи да го направят/ суверинитета и независимостта си държави. С тези пари се организираха редица „нежни революции“ – повечето по първата успешна подобна – свалянето на Милошевич. Тоест, това са  отдавна планирани интервенции, целящи проникване на НАТО и отстраняване присъствието на Китай и Русия в Евразия и Латинска Америка. За подготовка на населението за Цветна революция, се провежда дългогодишна психологическа война, с характерните за нея разпространяване на дезинформация и пропаганда.  Или казано просто – държавна политика на САЩ.

    Последната „колосална провокация“ срещу Русия се превърна в „колосален гаф“,

а нейните режисьори отново пишат кървави сценарии. „Колосална провокация“, с която Запада прекали. Така определя в своята мемоарна книга Робърт Гейтс опита Украйна да бъде поредната бивша съветска република, която да бъде погълната от НАТО. Но, както трезво е отчел бившият ръководител на Пентагона и отбраната на САЩ – с това чашата преля окончателно.

Корените на Руската империя идват от Украйна. Всички „ненужни провокации“ като приемането на България, Румъния и други подобни държави, както Гейтс ги описва, не могат да се мерят с това НАТО и САЩ да превземат и територията на Украйна.  И Путин бе готов да пожертва много повече от тези 15 млрд. долара и огромното намаление на цената на газта, специално за „братска Украйна“. Русия не може да позволи Украйна да бъде геополитически ориентирана в диаспората на САЩ и НАТО. Готвеният „триумф“ над Русия и най-големия удар срещу нейните геополитически позиции в Източна Европа и Евразия трябваше да се състои в края на миналата година във Вилнюс. Но ЕС отказа да плати за това „удоволствие“. И понеже рекетьорите-спекуланти от МВФ даваха условия на Янукович да увеличи сметките за газ с 40% за украинците, да замрази доходите и в замяна (евентуално) да получи някакъв нов заем, без който Украйна иначе ще фалира окончателно, ЕС пропиля тази чудесна възможност. Да откъсне Украйна от Русия, да нанесе такъв сериозен удар над руските позиции. Да завърши подобаващо мощната „серия“, която отбеляза с подчиняването на толкова много бивши руски сателити. Западните лидери решиха, че могат да използват репертоара си от празни приказки за „европейското семейство“ и „евроатлантическото бъдеще“. И понеже са стиснати, навярно защото еврейството е дълбоко вкоренено в евросъюза и като манталитет и като сила, която го ръководи, изгубиха толкова ценна и важна възможност. Те си приказваха и си крояха своите сметчици, докато Путин, с пълното съзнание, че хвърля тези пари на вятъра, просто извади 15 млрд. щатски долара, намали цената на газта /и то значително/ специално за Украйна, стисна ръката на Янукович. И не заради риториката, а за да отправи ясно послание на САЩ и ЕС, Путин заяви: „Не можем да оставим НАШИТЕ братя“. Да, „нашите“, а не „вашите“. Това беше идеята на това изречение, което като че ли малко от хората осъзнаха, а решиха, че Путин използва евтина демагогия, която всъщност той самият не използва и не одобрява.

    Бюрократи, известни политици и посланици пристигат на „Майдана“ в Киев и насъскват украинци срещу украинци, изправяйки Украйна пред гражданска, братоубийствена война

Пристигнаха хора като американския сенатор Джон Макейн (вижте повече за менторите на американския фаворит в Украйна – боксьора Кличко тук), други американски политици, както и немски и полски и обявяваха подкрепата си за протестите, за погромите и за опита да бъде свален един легитимно избран и признат от самите тях президент на суверенна държава. Именно това е най-същественото. Може би голяма част от украинците, които протестират, наистина вярват, че в ЕС ги очакват с отворени обятия и всички тези чуждестранни политици са долетели стотици километри до Киев специално, за да ги подкрепят, да изразят загрижеността си и да им помогнат. По-важното е, че пристигайки в Киев и официално подкрепяйки погромите и опита за преврат те още от сега демонстрират, че за тях Украйна няма суверинитет и могат (и ще го правят) да решават вътрешните работи на страната. Разбира се, че тези чужди политици не са „загрижени“ за украинците, а за тяхната територия, която трябваше да присъединят към своята сфера на влияние, за да подкопаят позициите на най-големия си опонент – Москва. 

Но Украйна не е България. В България чуждата агентура се радва на спокоен живот, та дори и редица привилегии. И докато обществото в България все още нищи (и специална комисийка даже е създадена) кой е бил доносник на ДС преди 30-40 години, никой от това тъй наречено „общество“ не си задава въпросите – защо външни премиери на България винаги са хора като Соломон Паси, Н.Младенов, Кристиан Вигенин и т. н. Запазен ли е този пост само за любимци на Израел? Действат ли (ясно е, че действат) израелски и други агенти в България днес, сега – колко са, какво правят…по този въпрос, разбира се, няма специална комисия.  И още нещо, простете многословието ми, но въпросът е важен и е свързан с понятието „национален суверинитет“, който ние нямаме и очевидно не искаме да имаме (страх ни е), втълпявайки на хората, че „разузнавач“ означава доносник на ДС, народът бива съзнателно заблуден. Между военен разузнавач – в т.ч. и български - от времето на комунистическия режим, агент, да речем, на МОСАД и обикновен доносник има огромна разлика. И тя не е безобидна. Ето така и чрез пълната медийна автоцензура по този въпрос се избягва повдигането на тази тема. По-важно е, кой е издал Бай Михаил, че е слушал радио „Свободна Европа“ навремето, за да стане член на партията-майка.

И…пак: Украйна не е България. Първо, тя беше последният и най-голям „трофей“ за  САЩ и НАТО, който и без особените усилия на Путин изгубиха сами. Второ:

 

 

Ден след като президентът на Украйна въведе закон  срещу всички „неправителствени“ организации, финансирани от чужди държави ситуацията ескалира и площадът беше окървавен

САЩ и ЕС веднага реагираха, че това не бил „демократичен“ закон и призоваха (тоест „заплашиха“) Янукович да оттегли закона (или да понесе последствията). Закон срещу организации, финансирани от САЩ и американското разузнаване и други западноевропейски държави. Законът моментално беше описан като „закон срещу протестите“ от западните медии и респективно техните български бацилни разклонения. 

Приемането на този закон, който общо обуславяше установяването на някои норми при протестите от рода на това протестиращите да не носят самоделни оръжия, коктейли „Молотов“, да не използват военна екипировка и т. н. и послужи като формален повод позатихналият протест да „избухне“ с нова сила. Въпросът е дали нещата от Румъния (1989г.) и Венецуела (2002г.) не се повтарят. По един или друг начин се осигуряват няколко трупа, както направиха в Румъния и Венецуела, и гражданите и органите на реда изпадат в състояние на гражданска война. Защото след всички бахретни револиции ние вече знаем как протичат нещата: чудесно ръководена Пи Ар-кампания, няколко „проучвания“ от подставена агенция (от типа на „Алфа Рисърч“, която действа у нас -бел.ред.), която легитимира протеста и опита за преврат, излизайки с данни от типа „99% от българите подкрепят протестите“, закуски, срещи и потупване по рамото между „лицата на протеста“ и чужди посланици и политици и прочее.

Но Украйна, не е България, нали ви казах? Нарекох Украйна мечтан трофей за САЩ и НАТО – важен трофей. Но тя е и огромен пазар, тя е Житницата на Европа. Географското й положение също е стратегически много важно. Вашингтон и ЕС едва ли са си правили заблуди, че „Втората Оранжева революция“, както я нарекоха западните медии още на третия ден от избухването на протестите срещу Янукович, ще е  “нежна“. Киев не е София. За „Майдана“ в Киев са нужни кървави сблъсъци. Стълкновения, палежи, погроми…смъртни случаи. Нежна революция не може да мине в Украйна, защото срещу САЩ, ЕС и НАТО не стои който и да е. Стои един определен лидер на една определена държава, чиито геополитически и стратегически позиции ти се готвиш да засегнеш и то много. 

Ако пък постигнат плана си да дестабилизират Украйна, предизвиквайки гражданска, братоубийствена война, ще успеят да накажат Виктор Янукович – това значи край на неговата политическа кариера. Ще потопят Украйна в кръв и разруха. Всъщност, долитайки до центъра на Киев, за да подкрепят протестиращи в чужда страна срещу легитимната власт, те се превръщат в преки виновници за ескалацията на напрежението в Украйна /и за смъртта на двама протестиращи – арменец и жител от Беларус/. 

Украинците са на ръба на отчаянието и търпението си. Страната е в практически фалит. Западни политици идват при тях на площада и започват да разказват приказките за „европейски ценности, семейство и светло бъдеще“, докато си кроят своите геополитически сметки.

Може би преди да се откажат от Украйна, ще я „опожарят“. Всъщност, Русия едва ли би направила нещо по-различно. Руснаците знаят, че докато се оттегляш, трябва да оставиш само разруха след себе си, за да затрудниш своя враг максимално. Но продължавам да смятам, че твърде рано анализатори, журналисти и наблюдатели решиха, че Путин вече е спечелил Украйна. Той спечели голяма преднина, но какво ще се случи, ако световния шампион по бокс – Виталий Кличко, зад който стои САЩ, стане президент на Украйна на предстоящите избори? Отчаяните украинци, чиито искания за нормален живот сега биват безкрупулно употребявани от всички заинтерсовани в конфликта между Запада и Русия /въпроса на кого ще бъде „придатък“ украинската държава/, всъщност не са от значение, защото те просто не са част от въпроса. 

Така, както не са от значение сирийците, на другия кървав фронт, където Западът /и неговите съюзници/ и Русия /и нейните/ ще решат бъдещето на Башар Асад и на целия сирийски народ. Но според мен, ако в Украйна видим гражданска война, тя няма да е дълга – докато дойде „правилният“ управляващ. И изведнъж ще разберем, че това е било един „контролиран взрив“, активиран от американските и европейски, заспиващи и събуждащи се с мисълта и грижата за приятелска Украйна политици.

 

 Автор: Уго Чан

alterinformation.wordpress.com/2014/01/23/9804109506/

по малко кръв, а може би се готви глобален конфликт и преразпределение на икономически интереси. Жалко за народа на Украйна......

Проблемът е, че самата Украйна е разделена на цивилизационен принцип. Половината са православни - съответно руснаци и русофили, а другата половина /западна Украйна/ украинци към римокатолическата църква, които мразят руснаците. Има, разбира се и малко други общости, но основното е това. Тъжното е, че тези хора не се обичат и тази ненавист се е наслоила през вековете. Още по гадно е, че чужденците ги насъскват едни срещу други, вместо да се опитат да ги сближат. Има опасност Украйна да бъде разделена. Този проблем е разгледан още през деветдесетте години в книгата "Войната на цивилизациите" на Самюъл Хънтингтън.

Народите винаги са били потърпевши от игрите на "великите сили"...

Според мен тези събития са като продължение на Втората световна война...

В света има два вида капитализъм и е крайно време това да се осъзнае и всеки да си направи своят избор. Единият вид капитализъм е Московският държавно-олигархично-феодален, наричан още Източен или Азиатски, при който хората са крепостни, а другият е Западният либерално-демократичен капитализъм с пазарна икономика, при който хората са свободни и зависят от своя избор и качества. Нека всеки сам си избере в кой тип общество иска да живее... :)

В Русия има пазарна икономика колкото и у нас и е от същия тип - олигархично-феодална. -:))(

няма братя в тази игра...всичко е било геополитика и всичко ще бъде

Политиката е изкуството на възможното. Тепърва ще видим кое, за кого е било възможно и невъзможно. Путин имаше шанс да бъде част от Западната цивилизация заедно с всичките и религиозни, културни, икономически и технологически постижения, и с произтичащото от това място в световните , че и космическите дела и богатство. Можеше ТОЙ да направи от Русия нормална, богата държава, обитавана от нормални, богати хора.ЕС му протегна ръка, а той я захапа.Той избра да бъде "суперсила" със скъсани гащи и на държавата и на народа руски и в съюз с вековните и днешни врагове на православието - исляма, и на свободния свят като Ю.Корея и подобни дрипльовци...Сега му показват дебелия. И Македония е била център на Българската държавност, но ненормалниците български управници си мислеха с войни и диктат да я присъединят към "Велика България"..сега си имаме враг на западната граница. Русия получи своя враг на своята западна граница в лицето на "своите братя", които няма да искат да го погледнат повече.. Следва студена война, в която Украйна, Грузия и които останат извън границите на Империята, ще бъдат витрина на Запада пред решетките на Путин, зад които руснаците отново ще въздишат. Ако заместиш прагматизма на политиката с "велики" идеи, за "велика' Русия, за "огромна" Русия водач на антизапада, без да отчиташ реалностите, напъните ти стават комични. А кой, как и какво е мислил, а какво се е получило, остава за оценка от историята. Тя няма да се бави много..няколко години.