Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2014 20:39 - Мит и митинг
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 1814 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.
Президентът Плевнелиев или лъже, или на 17 ноември 1989 г. е бил на митинг като активист на БКП  

12 Ноември 2014

Иван Бакалов  

image На тази снимка от 17 ноември 1989 г. се виждат двата плаката, цитирани от президента Плевнелиев. Носят ги четирима души, противно на неговия разказ. Ако се съди по шрифта и начина на изработка, това са плакати, направени професионално от организаторите на митинга - ОФ и БКП, което издава, че Плевнелиев може да е бил на този митинг като активист на БКП, член на ръководството на партията във ВМЕИ “Ленин”. Някои коментират, че Плевнелиев е видял снимката в “24 часа” и си е измислил историята.

Президентът Плевнелиев направи гаф, за който в цивилизована държава ще му поискат оставката. Споменът как е посрещнал новините за свалянето на Живков на 10 ноември издава, че той най-вероятно или лъже, или е бил на първия казионен митинг пред парламента на 17 ноември по партийно поръчение, като активист на БКП.

Както е известно Плевнелиев е бил член на БКП като студент и член на ръководния орган на партийната организация във Висшия машинно електротехнически институт “Ленин” (на т. нар. вузовски комитет на БКП).

Ето какво казва Плевнелиев (по записа на “Дарик радио”):
„Понеже питате къде бях на 10 ноември. Да ви кажа една тайна. Бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден с мой приятел Илиян Попов ремонтирахме неговото студентско общежитие. Когато чухме по новините - аз тогава бях пети курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти двамата с него нарисувахме на два тапета плакати. Единият с надпис: „Съд за виновниците”, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища”. С тези два плаката ние отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември.”

Президентът е длъжен да изясни дали е направил грешка или е излъгал. Но и в двата случая се компрометира. На 10 ноември вечерта няма митинг пред парламента. Не е имало и съобщение в новините, че ще има събиране в Народното събрание, както той твърди. Сесия на парламента е имало чак една седмица след пленума на 10 ноември, на 17 ноември, когато Живков е освободен и от поста председател на Държания съвет и на негово място е избран Петър Младенов.

За свалянето на Живков като генерален секретар на ЦК на БКП на пленума на 10 ноември е съобщено във вечерните новини, когато навън вече е тъмно. Никой не е организирал спонтанен митинг пред парламента, не е имало плакати.
Но в медиите се появи снимка, на която се виждат двата плаката, които описва Плевнелиев. Тази снимка очевидно не е от нощна София, вечерта след новината за свалянето на Живков. Тя е от първия митинг след 10 ноември, на 17 ноември пред парламента, ден преди първия опизиционния митинг пред храма “Св. Александър Невски”. Този първи митинг пред парламента е казионен, организиран от Отечествения фронт и БКП. На снимката се вижда сегашният хотел “Радисън” отзад, тогава гранд хотел “София”. Очевидци от онова време си спомнят и плакатите.

Казионният митинг беше организиран от Пенчо Кубадински, по негова инициатива (това Кубадински го казва лично, в интервю пред пишещия тези редове през 1994 г.). Кубадински разказва, че в Политбюро обсъждали, че за 18 ноември се готви митинг на зараждащата се опозиция. Тогава предложил да организира митинг. Казал - “Дайте и на мен да направя един митинг”. Луканов и Младенов с неохота се съгласили.

Трибуната на митинга беше на официалния вход на парламента, срещу паметника. Там бяха Добри Джуров, приветстваха го с викове, като взе думата. Беше и самият Пенчо Кубадински, Луканов, Младенов. Оперната певица Гена Димитрова изпя химна по микрофона, без музика. Целия площад беше плътно запълнен с народ. Бяха докарани плакати от партийни организации, добре подготвени, професионално изписани. Имаше организирани групи от Градския комитет на БКП и от ОФ.

Независимо, че митингът беше организиран от БКП, на него дойдоха и много хора със свои плакати, неорганизирани от властите. Такива хора, обаче, не можаха да отидат близо до трибуната. Организирани групи в тълпата им пречеха да отидат напред. Чак към края на митинга, когато официалните лица на трибуната си тръгнаха, той прерасна в спонтанен, множеството се струпа пред парламента, но нямаше вече оратори и озвучителна уредба, народът полека се разотиде.

Като се съди по двата плаката, които цитира Плевнелиев, тях ги държат четирима души - по един на всяка дръжка на плакатите. Тоест, не отговаря на истината, че са били двама, а други не са искали да поемат единия плакат.

Друг любопитен детайл е, че плакатите на Плевнелиев и приятелят му са професионално изписани и не изглеждат да са върху тапети. Ако човек загледа буквите, те са маниерни, с определен шрифт, каквито рисуват само художници. Например буквите на “СЪД ЗА”, или изписването на буквата И. Например плакатът вдясно на снимката изглежда любителски направен, по начина на изписване на буквите, няма и дръжки, а и съдържанието му е такова, че не изглежда да е от организаторите. Всичко това говори, че ако президентът Плевнелиев е бил с тези плакати вляво, както твърди, най-вероятно те са от организаторите на митинга. Като член на вузовския комитет на БКП на ВМЕИ “Ленин” вероятно е бил извикан да участва в митинга.

В коментари в интернет вчера се появиха и други предположения. Президентът е видял снимката публикувана в “24 часа” и текста на плакатите, и си е съчинил историята. Но не е познал датата. Снимката е от 17 ноември, не от 10 ноември.

Дори да не е съчинена история по снимка, това показва, че Плевнелиев не помни точно как е посрещнал новината на 10 ноември. Нещо, което помнят добре мнозинството българи, които са се вълнували от режима и политиката.

Не е срамно да си бил член на БКП. Срамно е да се пишеш опозиционно настроен, а да са те изкарали на митинга като активист на БКП. Срамно е и да съчиняваш истории по снимка, с които да се изкарваш политически активен, а в действителност да не помниш деня 10 ноември.

Което и да е вярно от всички възможни обяснения, това е непростим гаф за президента. При всички положения Плевнелиев е длъжен да даде обяснение, с което да признае истината. И да понесе отговорност за думите си.

e-vestnik.bg/21663/prezidentat-plevneliev-ili-lazhe-ili-na-17-noemvri-1989-g-e-bil-na-miting-kato-aktivist-na-bkp/

ПП: Не съм особено изненадан, тъй като за политиците е нещо обичайно да лъжат, да сучат, да изкривяват истината...
А нагаждачите и вярващите в новите лъжци не се различават особено от вярващите в старите лъжци...
"... Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата..." /Георги Марков/




Гласувай:
8
1


Вълнообразно


1. mt46 - ...
13.11.2014 20:49
http://glasove.com/svetyt-ot-vchera/43968-sedmica-sled-10-noemvri-1989-g-slavcho-trynski-pryv-kritikuva-publichno-todor-jivkov-i-negovoto-upravlenie
цитирай
2. tryn - Твоето честно и смело перо, Марин!
13.11.2014 21:34
Компетентно! Доказано с факти и написано с хъс...
Поздравления!
цитирай
3. mt46 - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4423222
13.11.2014 22:07

Социологът Иво Христов: За реалните разделения в обществото няма да чуете от българските политици 4 3932

13.11.2014 07:01 | Интервюта

Борбата на комунистите с комунизма ще продължи, докато и последният комунист не стане демократ

- Стигнахме ли до предела в опитите си за препиране на демократични биографии, след като те удариха и най-високата камбанария - президентската, г-н Христов?

- Не, пределът е като хоризонта - колкото повече се приближаваш, толкова повече се отдалечаваш във времето. И това е устойчива психо-ментална черта на българските елити. Като се започна от поборниците след Освобождението, премине се през активните борци след 9.9.1944 г., когато се казваше, че българските гори са най-големите в света, след като 45 години от тях продължават да слизат партизани, и се свърши с техните деца, които са видни борци против комунизма, и които на свой ред продължават да излизат вече 25 години.

- Реалният проблем не е ли, че не бяхме толкова разделени през 1989 г. - тогава повечето несъгласни бяха само перестройчици? Откъде дойде толкова бързо това неистово разделение на комунисти и демократи?

- В България никога не е имало кой знае какво движение срещу онзи строй. Освен това промяната дойде с “дворцова революция”, призвана да реши две задачи. Първата - как да променим всичко, така че да не променим нищо. И втората - как да осигурим на нашите деца активите, натрупани през тези 45 г., които подредиха България сред 35-те най-развити страни в света. В резултат на това бързо бяха препрани биографии, беше създадено дисидентско движение, в което се оказа, че поне половината са явни или тайни агенти на службите. И сега, на 25-ата година неистово преправяме историята точно по Оруел - който контролира настоящето, контролира и миналото, а който контролира миналото, ще контролира и бъдещето. И за съжаление успяват. В днешния управляващ ешелон, без изключение, повтарям, без изключение, са само хора с активна комунистическа и комсомолска биография. Затова борбата на комунистите с комунистите и с комунизма ще се води с пълна сила, докато и последният комунист не стане демократ.

- Нямат ли право комунистите да се развият като демократи? Например според проф. Искра Баева на Петър Стоянов по би му подхождало, явно намеквайки за неговата легионерска родова обремененост, да говори как е бил на митинг за 10 ноември, отколкото на Росен Плевнелиев.

- Г-жа Баева би трябвало да дава шнас на хората да еволюират, защото това е прогресът - чрез отричането на метастазите от стария строй да се възпроизвежда в нов такъв.

- Общественото разделение днес сякаш е още по-трайно - след протестите от миналата година то продължава в официалната публичност и в социалните мрежи.

- Знаете моето мнение за т.нар. протести, които не бяха нищо друго освен масовка в битката на два олигархични клана, апропо и те с тъмночервен произход.

- Това звучи доста конспиративно.

- Когато нещо не ни изнася, казваме - о, това е теория на конспирацията. Нима не бе ясно, че става дума за сблъсък между два клана, в случая с КТБ например? За разпределението на все по-ограничените ресурси и трябваше някой да го обърне на народна революция, а интелектуалната и журналистическата прислуга да опаковат всяко едно такова действие в съответните форми на граждански протести. А гражданското общество се ражда всяка година по два-три пъти и умира след това.

- И мисловното разделение, според вас, значи е фалшиво?

- Всяко идеологическо познание е фалшиво, да използваме все пак марксистката класика. А имитацията на активна мозъчна дейност още не е мислене.

- Не е ли най-добре да се разделим най-накрая като хората, за да потръгнат нещата?

- Първо да се разделим, после да се обединим - пак според класиката.

- Кое тогава е истинското разделение в обществото?

- Да, има такова. И то е резултат от факта, че България се превърна в страна от Третия свят. Със свръхбогато малцинство в рамките на 5000 души, които държат изпосталелите активи на една все по-обедняваща територия, и с едно все по-оскотяло, мизерстващо и манипулирано население. По индекса на Джини за разликата между горните 10 и долните 10 процента в социалната пирамида стратификационната структура на българското общество вече плътно се доближава до тази на африканските страни. България плътно е прикрепена към статута на периферия на периферията на развития свят, предназначена за изсмукване на ресурси. Но и този процес вече стихва поради изчерпването им - човешки и материални. Такъв тип социални диспропорции българската история не познава. Но това са реални диспропорции и за тях няма да чуете от Росен Плевнелиев. Той се бори със себе си, т.е. с комунизма.

- Големите чествания и обговаряния на четвъртвековния преход...

- ... това е препиране на гузни съвести. Погледнете само кой организира тези чествания, кой награждава остатъчните български дисиденти. Хората дори вече на ръкопляскат на този фарс. Те са изпаднали в едно тъпоумно примирение, затъвайки до гуша в ежедневието на оцеляването. Честванията вълнуват малцина интелектуалци и т.нар. фейсбук общественост, която вероятно си няма друга работа.

- А самата парадигма за прехода не пречи ли на социалното себепознание? Транзитоложкият политологически дискурс вече не захлупва ли възможностите за едно по-адекватно разбиране за социалните трансформации? И всъщност въпросът кога ще свърши преходът и дали той вече не е приключил, няма ли да престане да е валиден едва когато започнем да мислим не за прехода, а за това как мислим за прехода?

- Целият концепт за прехода, който е продукт на една квазинаука, наречена транзитология, не е нищо друго освен идеологически вирус. Той има за задача да ни съобщи, че се движим от точка А към точка Б - и то в прогресивна верига - за да прикрие реалното съдържание на процеса. А то е, че едно относително развито модерно общество беше вкарано обратно в миязмите на предмодерността. Дискурсът с прехода бе подет от интелектуалната прислуга, за да ни съобщи, че живеем в един от най-добрите възможни светове, докато реалността е съвършено различна. Тя зарибява с интелектуален наркотик, който да доведе населението в състояние на полуживотинско интелектуално преживяване. Транзитоложкият вирус за прехода пречи както да се анализират обществата в Източна Европа през последните 25 години, така и да се анализира какво е представлявал т.нар. социализъм - защото заинтересованите субекти са още тук и са на сметка да ни пробутват черно-бяла картинка. Напълно адекватни и за тогава, и за днес са думите на Юрий Андропов: “Ние въобще не познаваме обществото, в което живеем.”

цитирай
4. mt46 - -
14.11.2014 09:32
02:20 - psixiatyr
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13267016
Постинги: 2606
Коментари: 36618
Гласове: 121338
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031