.
За „Южен поток“ и разцентрования ни геостратегически компас 2014-12-09 06:21:35 Автор: Валентин Хаджийски

• 

Отмяната на „Южен поток“, ако е окончателна, е геополитическа катастрофа за България, сравнима с Берлинския и Ньойския диктат. Тя тури край на надеждите страната да се възползва от географското си положение, членството си в ЕС и специалното си отношение с Русия и да се превърне в транспортен и инфраструктурен „хъб“ (възел) за Югоизточна Европа и басейна на Черно море. Вместо в „хъб“ България окончателно се превръща в гето или в пустинен остров, подминаван от всички значителни международни транспортни потоци. Пропада последната надежда за мащабни чужди инвестиции, „кейнсиански“ изход от дефлационната спирала на еврозоната, приоритетно развитие на изоставената от българската държава наша национална сърцевина (heartland) на север от Стара планина. Пропада последната надежда у нас да се реализира световен по финансовите си и технически параметри индустриален проект, който да ни постави на световната карта, да задвижи реиндустриализацията – повишаването на производителността и доходите, да повдигне духа ни. Трохите, които затъналият в корупционни скандали Юнкер я ни хвърли, я не, няма да ни компенсират загубената геостратегическа позиция – „загубихме сестра си, предлагат ни държанка“. Никой не може да ме обвини в липса на критичност към Сидеров, но тъкмо сега е моментът за национален референдум за членството ни в ЕС, който се превръща за България във фактор за неразвитие, както НАТО се превърна във фактор за несигурност.

Най-авторитетните световни медии отразиха приоритетно спирането на ЮП – става дума за проект от световно значение, пък и черноморската проблематика цяла година е в центъра на световното внимание, както не е била никога след Кримската война в средата на XIX в. Колко голямо е значението на ЮП, ни показа и реакцията на управляващите и в София, и в Брюксел. Само най-нищите сини агитпропчици – бивши специалисти по научен комунизъм – затръбиха победно, но тръбенето премина „тихо като през пустиня“. Повечето сини още са като ударени с мокър парцал. Борисов потъна в дълбока нелегалност за цяло денонощие. Това е терминалният провал на ГЕРБ, лично негов провал. Разбира се, в пакет със сините, но приносът на Борисов е решаващ – и доскоро бе патетично разхвалван от самия него. Спирането на ЮП е и последната цел на преврата срещу кабинета „Орешарски“, и последното обяснение на банковата атака срещу КТБ. То е и кулминацията, и краят и на дипломатическия стил „Борисов“, т.е. на стила от битака на ул. „Лавандула“ –  стил „тука има, тука нема“. Путин размаза Борисов като дървеница, както Кличко – Пулев. Измъкване няма – и да се възобнови ЮП, за което се надявам, ще е само през трупа на Борисов.  Сред „колатералните вреди“ от спирането на ЮП са и подробности като позорния край на АБВ и Първанов. 

Спирането на ЮП обаче преди всичко е нов етап в развитието на украинската катастрофа, която, както през лятото констатирахме, доби глобални измерения. Тежестта на България сама по себе си тук е пренебрежимо малка. Спирането на ЮП е ескалация на  контрасанкциите на Москва, болезнено отекнала в Брюксел в момента, когато бизнес елитът на ЕС (международните Russland-Versteher) най-сетне успя да наложи смекчаване на санкциите срещу големите руски банки и енергийния сектор, Оланд долетя ненадейно на „Внуково“ да успокоява Путин за „Мистралите“, а евроатлантическият НПО агитпроп захвана да пуска материали за вината на Брюксел за неразбирането на Русия и важността на Митническия съюз. Ударът бе жесток – хвърли Брюксел в паника с неочакваността си, сякаш търпението на Путин най-сетне се свърши и той изпадна в нервната криза, към която Брюксел и Вашингтон го тласкаха злонамерено още отпреди киевския преврат, от времето на олимпиадата. ЕС разчита на Русия за 40% от потреблението си на газ и евтин и бърз заместител няма да има – нито от САЩ, нито от Изток. А също ЕС разчита и на износа си за Русия, без който няма да излезе от депресията и значи няма да преживее в сегашния си вид. 

Путин обаче също много загуби от спирането на ЮП: губи Русия, губи ЕС, губят България и останалите по трасето. Това дава шанс нещата да бъдат преразгледани в бъдеще, но разбира се, не преди вдигането на санкциите от Брюксел, т.е. може би едва след края на администрацията на Обама. Спирането на ЮП бе обявено от Путин емоционално и некоординирано с другите фактори в самата Москва. Набързо провъзгласеният „Турски поток“ с капацитет като на ЮП и с морска част, излизаща в турска Тракия, в Странджа, недалече от българската граница, няма технически смисъл – не поевтинява проекта съществено, усложнява го с промяната на трасето, и то към най-сеизмично опасната зона в региона и в навечерието на очаквания пореден голям истанбулски трус. Твърде вероятно е, че този нов проект ще излезе блъф. 

Но най-важното, „Турски поток“ е безсмислен икономически. Русия не може без Европа, както и Европа без Русия, независимо от азиатските си „вектори“ и „стожери“. Целта на ЮП, макар и геополитически мотивирана, бе икономически рационална – да се отстрани страната посредник Украйна, паразитираща върху газовия поток Русия – ЕС. Така и „Северен поток“ подмина Полша. Освен това ЮП заобикаля и Румъния – с традиционно неприятелски отношения с Русия и с тлеещ териториален конфликт. На румънски „Транснистру“ не е само сегашното руско Приднестровие, но и историческата румънска „нова земя“ с център Одеса през Втората световна война, с която Хитлер компенсира Букурещ за връщането на Трансилвания на Унгария. 

Но с „Турски поток“ една транзитна страна паразит се сменя с друга, по-капризна от първата, и която дори не е транзитна, а иска да купува руския газ и сама да го продава на ЕС като свой – по още неясни като себестойност и достъпност канали, и може да го използва за политическо изнудване на Брюксел. Само по себе си потреблението на Турция е 2,5 пъти по-малко от планирания капацитет на ЮП, а транзитът на руски газ през Турция за Близкия изток не е вероятен – напротив, готви се износ от Израел за ЕС. Русия иска да наводни Турция със свой газ, за да направи нерентабилни проектите за пренос от Средна Азия и Азеърбайджан през Турция за ЕС. Но и без това влиянието на Москва в Каспийския басейн и в Сирия е твърде голямо – невъзможно е да се заобиколи Русия през тези регион против нейното съгласие, а ЮП даваше големи предмства на Русия пред всеки възможен алтернативен проект през Турция. 

Освен това няма да има и стратегическа ос Москва – Анкара. Русия и Турция, макар временно сближени в огорчението си от Брюксел, са непримирими съперници поне по четири стратегически направления – Сирия, Кавказ и Каспийско море, бивша съветска Средна Азия и Балканите. Преди по-малко от месец (на десети ноември) четохме за шумния телефонен скандал по повод Сирия между Путин и Ердоган, дето хвърчали заплахи за военна намеса. Турското виждане за „Евразия“ е коренно различно от руското, неоосманистките мечти на днешна Анкара са несъместими с руската „православна ос“. Развитието в Сирия и Ирак е катастрофално за Ердоган – надигащият се регионален сектантски конфликт между сунити и шиити може да взриви Турция, дето шиитите се оценяват между 25% и 40% – и почти всички не са кюрди. Турция граничи от изток и юг с шиитски страни – Азербайджан, Иран, Ирак, както и с доминираната от прошиитския режим на Асад Сирия. Изостря се отново и кюрдският въпрос на Анкара. С една дума, Турция от гледна точка на Русия е далече от геополитическата перспективност на другите от БРИКС (Бразилия, Индия, Китай и ЮАР). 

Самият Ердоган, парализиран от корупционни скандали, от реалните или мними заговори на военните и от репресиите срещу тях, от изтощителния си конфликт с проповедника Фетхуллах Гюлен, тормозен от всевъзможни политически и социални протести, буди вече и у своите сериозни съмнения относно душевното си здраве – раздразнителен, избухлив, неспособен да възприеме мнение, различно от своето. Да, в сравнение с жалкия медиен въздушен балон Борисов Ердоган изглежда и истински политик, израсъл от ислямистки пионер и комсомолец до депутат, кмет и премиер, и истински държавник – с активна държавническа индустриална политика, и дори истински шоумен – като бивш професионален футболист. Но Ердоган е човек, който хем днес може да режисира една медийна манифестация на успешен диалог с Путин, за да закърпи престижа си, хем на когото Путин може утре без особени проблеми да каже и: „извинявай, обърках се“. Това са добри новини за привържениците на ЮП у нас, но не и за реабилитация на ГЕРБ и сините. Разбира се, нашата душевна мизерия сега отново намира израз в безпричинното величаене на Ердоган и Турция, както по-рано величаеха Милошевичова Сърбия. И това сега също е главно заслуга на премиера Борисов. 

Но това не отменя факта, че засега България остава извън трасетата на международните транспортни потоци. Имаше досега и цял куп други европейски проекти, от които се възполваха всички наши съседи, но нашата can’t-do attitude, липсата ни на визия, страхът да не би някой да спечели някой лев и идеологическото ни заслепение затриха всички възможности. Can’t-do партията в транспортния ни бизнес например твърдеше, че еврокоридори 4, 8 и 9, магистралите „Хемус“ и „Черно море“, коридорът Русе – Варна били въображаеми линии на картата, без реални товаропотоци. Самият начин, по който бяха начертани трасетата на тези еврокоридори у нас – да, в Брюксел, но със съдействието на София – издаваше пълно безхаберие относно историческата география на България, сбърканите посоки на геостратегическия ни компас. Това е тежък национален провал, интелектуален и морален, който застрашава самото оцеляване на националния проект на възрожденците. 

През последните две десетилетия Гърция например завърши интермодалния транспортен коридор „Виа Егнатия“: Бари/Бриндизи/Анкона – Игуменица – Солун – Александруполис – Истанбул и жп инфраструктурата по коридора Солун – Скопие – Ниш – Белград. Турция изгради в Мраморно море десетки специализирани частни пристанищни терминали и прехвърли голямата част от сухопътния си трафик към Европа към морските си ро-ро линии от Истанбул до Триест, Венеция и Марсилия, откъдето пренасят тировете с влакове до разпределителни хъбове из Централна Европа, а няколко самолета превозват турските шофьори. Лишената от море Сърбия разви интермодалния коридор Белград – Бар и модернизира речния си транспорт в партньорство с тръцки и турски фирми. Румъния успя да пренасочи всички съществени товаропотоци от Европа към Констанца, заобикаляйки Варна: дори планираните някога директни интермодални морски линии Варна – Самсун и Варна – Поти се прехвърлиха в Констанца. 

Освен по-добрата си инфраструктура, изградена с огромни усилия, невъзвръщаеми разходи и при много по-неблагоприятни от нашите природни условия Румъния има и по-добра организационна структура – пристанищни власти по европейски модел, големи световни компании като пристанищни оператори и развито международно коопериране. България не само загуби съществуващи и потенциални международни потоци, но и българските фирми прибягват все по-често до услугите на чужди превозвачи. Нашата национална транспортна инфраструктура се превърна във водещо условие за неразвитието на българския бизнес. 

Наистина, сред казаните направления има и такива, в които и обективно не можем да догоним  съседите – трудно ще привлечем трафика от „Виа Егнатия“ към нашите магистрали „Струма“, „Рила“, „Тракия“ и „Марица“, мъчно ще се конкурираме по „диагоналния път“ с турската морска магистрала Истанбул – Триест. Но има и други направления, дето имаме обективно предимство, но по субективни причини не можем да се възползваме. И това на първо място е направлението, маркирано от трасето на ЮП – връзката между Русия и Централна Европа през Варна и Дунавския басейн. Сам по себе си ЮП дори не е толкова важен като газопровод – наистина скоро може да се открие газ в руслото на „Палеопровадийската река“ на дъното на морето, а и да няма, след няколко години ще има рентабилна технология за добив на метан от ледените шапки от газохидрати на морското дъно, запасите им ще ни стигнат за векове. Имаме и над два млрд. т първокласни, но трудно достъпни черни въглища в Добруджа за подземно „газифициране“ – не, не от американци: първата компания, която го опита, беше руска, уралска. 

Но ЮП е изключително важен като свидетелство за жизнеността на този траспортен коридор, по който след това ще потече и контейнерен трафик от новите дълбоководни руски терминали в Крим и през тях – от възстановения Копринен път от Китай и Япония през транссибирската магистрала – ще се реализира предзададената от географията и историята роля на България – страна средноевропейска, а не средиземноморска, не ориенталска и не евразийска – страна от ЕС, но със „специално отношение“ с Русия, на търговски портал между нова динамична Русия (а също Средна и Източна Азия) и Централна Европа. Нима могат някакви си Гърция и Турция да се сравняват по стопански потенциал с Русия и нейните азиатски партньори?   

ЮП е изключително важен и като ос на бъдещата реиндустриализация – още с обявяването му в 2007 г. кандидат-инвеститори се наредиха на опашка около входа му в ЕС: Оманският суверенен фонд с нов торов завод в Девня (природният газ е и суровина – добива се от него водород), ЧЕЗ с проектът за нова парогазова ТЕЦ „Варна“, „Фьосталпине“ с голяма металургична мощност (за която накрая купи земя в Констанца заради наличието на изградено пристанище, а не на намерения като у нас), „Камаз“ с голям завод за камиони за ЕС, китайски и корейски промишлени гиганти за новата индустриална зона „Варна запад“, американски инвеститори за новите пристанищни проекти – и разбира се, всичко пропадна веднага след идването на ГЕРБ и със световната криза. И другият приоритетен „наш“ коридор, в който също нямаме сериозна конкуренция от съседите, е старото южно трасе на ЮП: Русия – Черно море – Варна – Еврокоридор 8 – Йонийско море – Южна Италия.

 

Защо в България масово не се разбират тези прости, очевидни факти? Като изключим интересния раздел „Балканът в нашата история“ от „Книга за българите“ от П. Мутафчиев, писана в 30-те годни на XX в., както и откъслечните места, разискващи отделни въпроси – за географското разположение на София у В. Мутафчиева, за българина и морето у варненските писатели от социализма (помня Кольо Севов, Върбан Стаматов) – в нашата книжнина е непознат жанрът на географско-историческото философстване – в което се отличиха руските евразийци, Л. Гумильов, Ф. Бродел, Дж. Даймънд. Мисленето ни по тези стратегически въпроси е примитивно, митологично и манипулирано от чужди гледни точки. 

 

Ето да вземем например съдбата на Дунавския вилает – късноосманската провинция, обхващаща бъдещото Княжество България, Северна Добруджа и Нишкия санджак. Там е историческата сърцевина на България, люлката на българското Възраждане и новобългарския книжовен език, а тогава – и обиталището на основната маса българско население. Но разбира се, не затова западащият Османски девлет, още простиращ се до Мека, Медина и Йемен, най-високо цени северозападните си територии – от Ниш през Видин и Русе до Варна и Тулча. Цариград гледа с копнеж към „Аврупа“ и при реформатора Митхад паша Дунавският вилает е най-реформираната и развита част на империята, а не само на днешна България – „османската Бохемия и Моравия“. Първите железници, първите държавни опитни станции – „Образцов чифлик“, „Кабиюк“, оживено дунавско корабоплаване, сравнително големи, цъфтящи дунавски градове, оживен бизнес на българите и по цяла централна Европа. 

 

Даваме ли си сметка какво значи например, че Ботевата чета била маскирана  като българи градинари, пътуващи от Молдова и Влашко към Сърбия и Австро-Унгария? Двеста българи уж градинари, плюс още известен брой истински, на неголям австрийски параход? И това било в реда на нещата – никой не се усъмнил да ги провери, ни турците, ни румънците, ни австрийците. Било нормално на един малък австрийски параход по Дунава да пътуват 250 български градинари от Галац, Браила, Гюргево за Белград, Нови Сад, Будапеща, Виена. Какъв е бил бизнесът на тия градинари, какви пари са внасяли в отечеството, какви църкви, училища, книжевни дружества, добродетелни дружини са градили по дунавските градове отсам и оттатък, какво самочувствие са имали?

 

Дунав бил главна европейска артерия от римско до османско време. Видин и Силистра били сред най-важните градове на Балканите при римляните, средновековните българи и османците; там били римските легиони, османските аяни обявявали независимост от Портата. Силистра векове наред била османската столица на целите Източни Балкани плюс земите зад Дунава до Крим – Силистренския еялет. Днес Видин и Силистра са села! В 1878 г. сред най-големите ни градове са, разбира се, и Русе, Свищов и Шумен. Дори Русе, столицата на Дунавския вилает и най-„западният“ наш град до началото на ХХ в., сега е нищо. Анихилацията на някогашни „столични“ градове като Видин, Силистра и Русе, на големи пристанища като Свищов и Лом е необяснима в съвременна Европа. Нали те все още са на пътя ни за „Европа“, нали сме в ЕС? Нали в Румъния Браила и Галац, в Сърбия Нови Сад си остават големи градове! Нали Нижни Новгород, Казан, Самара и Ростов на Дон и Канзас Сити, Сейнт Луис, Мемфис и Ню Орлиънс си остават големи градове? Северна Испания, Северна Италия, Северна Сърбия са по-европейски и развити от южните си половинки, защо у нас нещата са се променили така? 

 

Къде е центърът на България, накъде гледа тя? Дринов посъветвал руската администрация да се установи в София – със средищно положение с оглед на македонските земи, а и като най-близка до Сърбия да парира сръбските претенции до Искъра. София не била сред първостепенните български градове, нито сред второстепенните. Макар лежаща на историческата ни ос, главният географски диагонал на българската народност, култура и държавност – линията североизток–югозапад, белязана от старите ни столици: Онгъл, Дръстър, „така наречената Варна“ на летописците, Плиска, Преслав и Търновград, та до Скопие и Охрид с Преспа, Острово и Мъглен, София се оказа неубедителна като център на новата ни държава. Не само с неподходящото си за голям град разположение в затворено котловинно поле или заради прекаленото влияние на дейците от близка Македония, които ни наложиха куп съдбоносни грешни решения – да жертваме питомното, много по-ценни стопански и стратегически земи на изток, за да гоним дивото по македонските чукари. 

 

Но и с географската си ориентация, за която можем да съдим красноречиво по изходните й магистрали: на югоизток – Цариградско шосе и магистрала „Тракия“, на север, към Видин, Русе и Варна, както пише по табелите – ул. „Регентска“ (бул. „Мадрид“) – Ботевградско шосе и – по мое време – скромната отбивка от Подбалканския път („за морето“) през Богровите. Изходите за Лом, Ниш и Скопие също са жалки. Северната половина на София, уж обърната към Европа, е цялата жалка. Най-важният път на София без съмнение води за столицата й Цариград – нищо, че вече 126 години сме свободни, 106 години – независими, и той отдавна не ни е столица. Провинциална липса на визия, „кръгозор на жаба“, демонстрирани до днес от много наши експерти по транспортна инфраструктура, характеризират териториалното мислене на София още от Освобождението – и особено тежко след националните ни катастрофи. Пълната незаинтересуваност на София за българския heartland на североизток личи и от картата на паневропейските транспортни коридори. Както казва познат археолог, зарязахме Княжеството заради „Източна Румелия“. 

 

Но не искам да бъда разбран погрешно. Няма никакъв обективен конфликт между Княжеството и „Източна Румелия“. Понятията „Северна“ и „Южна“ България въобще са новост за нас. Мнозинството българи от двете страна на Стара планина са с един и същ етнографски произход от старопланинците от края на XVIII в. насам. Връзките през Стара планина по меридиана в най-добрия случай са не по-малко изтензивни от тези по паралела. Това е очевидно и на запад, дето връзките на Софийско с Врачанско и Берковско са по-тесни, отколкото с Пазарджишко, и на изток, дето ямболци, котленци и добруджанци чак до Бесарабия в етнографско отношение са фактически едно и също население. Българите от Етрополе и Пирдоп, Троян и Карлово, Габрово и Казанлък, Елена и Твърдица, Котел и Сливен, Шумен и Карнобат, Провадия и Айтос, Варна и Бургас са близки съседи и роднини. София в етнографско и диалектно отношение всъщност се явява част от Северозапада.

 

Но докато османлиите натискат към „Аврупа“, българската държава от Симеона Велики и до ден днешен е на принципа „Drang nach Sьden”, натиск на юг. Нашите историци още наричат Беломорието “белите дробове“ на България, а Черно море – „езеро“: нищо че през него винаги са вървели 80% от българската морска търговия. П.П. Славейков порицаваше българските царе, дето се прахосвали в безкрайни безплодни походи към „Цариград, Солун и някакво си Дурацо“. Но то и немските императори си пилеели силите в безкрайни походи из Италия, вместо да си гледат Немско. Националните катастрофи ни оставиха копнежа за „светлия бряг на Егея“ – в миналото всъщност маларичен – „децата се раждат със жълти зеници“...

ПП: Цялата статия -
glasove.com/politika/45279-za-iujen-potok-i-razcentrovaniq-ni-geostrategicheski-kompas---

Колкото и начетено да са написани, си остават глупости. Ако сте искрен - защото искреността е вид глупост, допустима глупост, но само когато е лична - когато една глупост не е само твоя, авторе, а касае народа ти, бъдещето на страната ти, това вече не е честност, не е искреност, а глупост, опасна глупост. Другата единствена възможт е да си тарикат и да пишеш така, защото очакваш да осребриш тарикатщината си. Но да е очзкваш, че баш тази тарикатщина, някой някога ще я осребри, да ти кажа - ГЛУПАК СИ. Безопасен глупак.

Чудесен анализ, не само за самият ЮП, но и в обосновката му - всестранна-и историческа, и географска, и политическа
За градинарите е вярно, срещал съм преди години стари градинари във Виена и Будапеща, продаващи стоката си
По произход българи, говорещи на завален български, но разбираем!
Такива материали заслужават да видят бял свят!
А не заслужава внимание воят на тези, които почват да лаят след като им е посочен" правилния" противник
По него!
Приятна вечер!

Утешавам се, че има и по-големи глупаци...
http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2014/12/09/zemiata-e-ploska-lyjat-che-e-krygla-niamalo-i-gravitaciia.247836
Членовете на Дружеството за плоската Земя и до ден-днешен отричат сферичната форма на планетата и уверяват, че това е фалшификация на учените, пише в. "Метро".

Организацията бе основана от англичанина Самюъл Шентън през 1956 година, след което тя бе оглавена от Чарлз Джонсън, който премести седалището й в родния си град Ланкастър, Калифорния. Дружеството прекрати дейността си след кончината на лидера през 2001 година, но живна отново през 2004-та с избирането на новия председател Даниъл Шентън.

Според феновете на дружеството нашата планета е плоска, защото видимо е такава. Глобална конспирация е започнала още през 50-те години, за да втълпява на човечеството невярната идея за сферичността на нашата планета. Сателитните снимки просто били умишлено подправяни, за да се държи населението в неведение.

Денят и нощта се сменят заради кръженето на Слънцето над Северния полюс. То се движи и странично около нас, като по този начин се сменя лятото със зимата. Хората, които си мислят, че са прелетели около Земята, всъщност са извървели един огромен кръг около Северния полюс.

Според феновете на теорията за плоската планета Земята има формата на палачинка, като Северният полюс е разположен в средата й.

Дружеството вярва, че гравитацията не съществува. Когато "палачинката Земя" се движи в космоса, тя създава обратна тяга, като тази в потеглящ автомобил. А планетата ни ускорява хода си, защото е задвижвана от черната материя. Снимки от самолет, изобразяваща закривяванията на Земята, били илюзия, защото стъклата на илюминаторите изкривявали образа.

(БТА)

По публикацията работи: Мария Нестерова

Прочети още на: http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2014/12/09/zemiata-e-ploska-lyjat-che-e-krygla-niamalo-i-gravitaciia.247836

Прочетох с интерес и благодаря!

Геополитиката е доста сложна наука... Когато прочета нещо интересно, умно, задълбочено, аргументирано, мисля, че ще е добре да се прочете от повече хора...
Лека вечер!...

в която няма никакво налягане, а налягането, полягането и метаните са само големи покрай тръбата. Сякаш чувам рупор да говори в празна тръба
Ще си позволя да не се съглася с първите му твърдения, за геополитечската катастрофа на страната ни..Какво например, ако кранчето е в нашия двор, но нямаме права над него, да речем ВИКто го е пломбирало - по тръбите ще си тече водата към комшиите . По банките ще си текат парите към подателите си, а ние жадни ще си сърбаме боба и живеем в газова атмосфера! Това къде ще е хъбът няма никакво значение. В нашето предприятие сложиха хъба в стаята на портиера. И нито му вдигнаха заплатата, нито той може да си помисли да го изключи
И дали за нас южен поток не е по-скоро северен потоп. Ако гледаме икономическите си интереси, макар и речка, той е поток, ако гледаме свободата си той е потоп. Остава да изберем, кое за нас е по –силното, икономиката или свободата.. Знам, че от двете, гладът е най-силен, което е в основата на грешките ни.

А да не би другите държави /Германия, Австрия, Полша, Италия,Унгария.../, получаващи и желаещи да получават газ от Русия, да са несвободни?... Тук става въпрос за взаимно изгоден бизнес... Може ли икономиката ни да се развива свободно без газ?...

"Вместо в „хъб“ България окончателно се превръща в гето или в пустинен остров, подминаван от всички значителни международни транспортни потоци."
Много точен, аргументиран географски, исторически и политически анализ!
Защо трябва да смятаме, че ЮП ни изправя пред дилемата - икономика или свобода като може да имаме и двете, ако имаме качествени политици?

А относно ЮП скромното ми мнение е следното: 1/ Когато някой има желание да строи бизнес-съоръжение на наш терен за пренос на каквото и да е до външни потребители, той трябва да го строи изцяло за своя сметка, като приоритет в изграждането трябва да имат българските строителни фирми. 2/ Теренът трябва задължително да си остане изцяло наш, за да няма законово основание за претенции относно плащането на транзитните такси. 3/ Обслужването и охраната на обекта трябва да се осъществяват от компетентни български органи поради съображения за националната сигурност, като в същото време по този начин способстват за разкриване на нови работни места.
Според мен само такъв договор, при това одобрен от ЕК, може да осигури някакви дългосрочни ползи за България, компенсиращи похабяването на българска плодородна земя по протежение на тръбата. Доколкото съм информиран, нещата по съществуващия доскоро, разтрогнат вече договор не стоят по този начин. Това ме кара да мисля, че разтрогването му е от полза за страната ни.

Така са нещата, освен за гербоседерунгелите, които са потомци на българските фашисти и са заслепени от идеологическа идиотия и реваншизъм.

Аз мисля, че ако договорът е неизгоден за България, предишните ни управници /правителства, НС/ би следвало да са го прекратили окончателно... Ако чакаме ЕС да ни нарежда какво да правим, що за държава сме?... Може да сме член на ЕС, но на първо място са българските интереси...