.
.
.

Автор: Калина Андролова 21.02.2015 |  Видяна 2492 пъти Страна на дребните хора        

/Поглед.инфо/ Винаги, когато ми стане много тъжно за политическата действителност у нас, зачитам размислите на гениалния народопсихолог от Троян Иван Хаджийски, с което се убеждавам, че няма нищо раково в обществото ни, а че всичко, което се случва, е абсолютно закономерно и най-естествено, предвид последните около 600 години.

Тези дни много се коментира огромния заем, който днешното правителство на България иска да получи, за да може да разполага със средства. Както казва Хаджийски: „Много държавници станаха богати от комисионите по външните заеми”. Разбира се, те стават богати не само от комисионите, но най-вече от изразходването на финансови средства по време на управлението си. Самото харчене на държавни пари дава своите утечки в джобовете на властта. Отделен е въпросът, който е и доста сложен за разбиране, как една държава става зависима от кредиторите си. Винаги е по-лесно да управляваш отвън държава, която е задлъжняла. Тогава кредиторите лесно могат да поставят условия за вътрешната и външната политика на държавата. Особено когато държавата, какъвто е нашия случай, няма никакво намерение да вземе кредит за насърчаване на икономическите активности, или за структурни реформи, а тъкмо обратното, има намерение да ги изхарчи по „неотложни задължения”. 

Но най-интересното и смущаващото от всичко е как 1 милиард заем, при все пак икономистът Орешарски, се представяше за ужасен грабеж на народа, надигна се вой до тавана на вселената, а сега 16 милиарда, при неикономиста Борисов, се представят като високо-експертен държавнически акт. Да не говорим, че за целта се пусна из медиите и дъвка за неправомерно подслушване с цел, разбира се, медиите да се занимават не със заема, а с интригите около подслушването. Класическо безобразие на политическия морал в България. Но ние сме свикнали с гротеската. Най-вече с деградиращата обществото ни омраза на всички срещу всички. Тя има дълбок генезис.

Ето как се е заформило, според Иван Хаджийски, демократичното общество в България: „Чираците се научаваха да държат вестник в ръка, а това не беше малко за онова време, както за самочувствието на държателя, така и за отношението към него на околните. Те се научавах да четат и да разбират научни и политически книжки. Те ходеха на сказки и започнаха да виждат по-далеко от носа си, от прага на дюкяна си, от саръка на кепениците си. Почнаха да разбират от законие на обществения живот, на това, което става не само в чаршията, но и далеко по света. Те ставаха хора с мироглед, със светоотношение, и смятаха, че могат да заемат собствено отношение към събитията на обществения живот в България и чужбина.” После Хаджийски продължава с констатацията за обществения живот в нашата държава: „..всичко се атомизира, всеки клекна като крякаща жаба върху камъка на своя дюкян, откъдето започна да води война срещу всички останали.” 

Иван Хаджийски, както знаете, е изключителен и силно проницателен, тънък и изящен художник на българщината. Болезнено е да разбираме, че нашият национален характер не се е променил изобщо, ние сме точно такива, каквито ни описва Хаджийски в първата половина на миналия век. Той прави чудни описания на, цитирам, „завистта и злорадството у нас, които се получават, при сравняване на взаимната ни посредственост, където всеки е справделив изобличител на другите и иска от тях това, което сам не може да даде”.

Българската буржоазия преди Освбождението, според Хаджийски, е разпъната между нуждата да запази турския пазар и нуждата да участва в героичния период на нашата история. Тя предпочита първото и сбърква исторически. Неучаствайки в революционните борби, тя не само не създава героични личности, но води борба с проявите на всеки героизъм. Прочее, българската буржоазия не успява да създаде хора и морал от голям стил. Дворцовото блюдолизничество и корупцията окончателно я обезличават. Хаджийски подчертава, че официална и свободна България се превръща в страна на дребните шмекери, и изобщо на дребните хора. Тъй като българският елит, в лицето на буржоазията, превръща безгръбначието в обществен стил. Цитирам: „Стигна се до там, че за да те направят министър, първото условие е: да не бъдеш самостоятелен, тоест да нямаш и да не можеш да имаш собствено мнение и отношение, нито пък воля да го наложиш.” 

Думите на Хаджийски все едно описват днешния ден. Съвсем закономерно е да имаме точно тези политици, които имаме. Овладели до съвършенство робската ментална форма. Извикващи презрението на чужденците.

Деконструкция - БНР

Прочети цялата статия тук: Страна на дребните хора - Калина Андролова - Поглед Инфо

mt46.blog.bg/poezia/2012/07/15/prekarvane-na-naroda-prez-pustiniata.979537

Дребни хора и дребни сметки...

"Демокрацията" даде възможност на доста дребни мошеници да станат едри...

Това е вярно по принцип и не мисля, че само за българите. Що се отнася до политическите елити, констатацията също е вярна, според мен обаче причините не са само и не основно в народопсихологията ни. Битието определя и съзнанието, малък народ като нашия с разпадаща се държавност, просто няма как да не се превърне в "страна на дребните шмекери, и изобщо на дребните хора." Разбира се формално ние избрахме този елит, който разсипа държавността под мотото "държавата е лош стопанин", но това е само формално. Всъщност днешният елит, както и онзи след Освобождението, са формирани от външни сили. Външната зависимост изразяваща се в дълг или военна опасност, на практика лишава малките народи от избор. В България със сигурност има хора от ранга на Путин и Меркел, но те никога не биха могли да развият уменията си в полза на държавата. Дори да влязат в политиката и народа да им гласува доверие, те биха свършили като Милошевич, Садам, Кадафи... А като казах Меркел, или да вземем Оланд - ръководители на големи икономически мощни държави, ами през последната година я погледнете какво става с тях - кукли на конци, а конците отвъд океана. Е вярно съпротивляват се, лавират, опитват се да защитят интереса на страните си, за сега обаче не се знае дали ще успеят и те, какво остава за малките, бедни държавички с феодално управление като нас.

Така е - няма спор. Но тези дребни и некадърни хорица могат и правят големи поразии. Законодателната и изпълнителните власти са така натъманени, че завършени и явни престъпници се толерират понеже са на властови позиции. Дори и една Румъния прави нещо смислено за разлика от нас. Явно гените ни са такива - арабийски и всеки мошеник е в състояние да манипулира и използва огромни маси от оскотял и оглупял народ.

но ние в момента и тук правим същото. Говорим с наслаждение каква мърша сме, а не народ. През цялото време. Не говорим какво и как можем да направим, как въпреки всичко сме останали народ. Защото е наистина така. Ако отгоре е пяната, не може да говорим, че под нея всичко е мръсно. Народът ни е прекрасен. лошото е ,че именно заради това, оставя мръсната пяна да му затуля въздуха.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13139
"Бий се и оцелей, или загини. Девизът на естествения подбор. С хората, които оцеляват, оцеляват и техните качества, нрави и възгледи, а страдащият българин не притежава много приказни качества и възгледи. Това би отговорило на въпроса защо сме такива днес и защо сме в това положение. Ние цял живот сме в едно и също положение. Тъжно, но факт. Поне може да се успокояваме, че сме оцелели."
п.п. Това е може би отговора!

Кръстопътното ни географско положение - между Изтока и Запада - също е имало и има важно значение...

Но всички народи имат недостатъци...
"Достатъчно е да се разгърне „Песента на нибелунгите“, за да се види, че и на немците не липсува нито един от пороците, с които те изобличават „низшите“ раси." /Иван Хаджийски/

Въпросът е - лично /индивидуално/ оцеляване или общо /колективно/ оцеляване?... Забравили сме завета на хан Кубрат... А и не вземаме пример от други народи, които се борят колективно за оцеляването си...

но дали сметките им са дребни ?!!
Разединението и противопоставянето не води до реално
и обективно преценяване, до осмисляне и да... споделям :
... Забравили сме завета на хан Кубрат...
Всеки пише, говори, цитира, комбинира, а времето не чака,
а истината се оказва многолика и опасна... за съжаление.
Не мога да приема определението - Страна на дребните хора,
не мисля, че това е била идеята и посланието на Хаджийски
в неговите трудове, колкото и да звучи актуално и закономерно.
Всичко се прави в името на нещо, но не и в името на всички...