.
Турция може да отреже снабдителните канали на Ислямска държава. Защо не го прави?

от Дейвид Грейбър в Избор на редактора · 22/11/2015 · 09:31

Проф. Дейвид Грейбър е американски антрополог, писател и политически активист. Преподавател по антропология в университета Йейл, а в момента – професор в London School of Economics (LSE). Един от първите организатори на движението „Окупирай Уол Стрийт“. Прдлагаме ви негов коментар от в-к Гардиън

В резултат на ужасяващите атентати в Париж, можем да очакваме западните държавни лидери да направят това, което те винаги правят в подобни обстоятелства: да обявят тотална и непрестанна война на извършителите. Но в действителност нямат подобно намерение. Те имат средствата да изкоренят и унищожат Ислямска държава вече повече от година. Просто не искат да ги използват. Всъщност, докато светът наблюдаваше как лидерите с неумолима решителност правят изявления на срещата на Г-20 в Анталия, същите тези лидери фамилиарничат с Реджеп Таип Ердоган – човек, чиято безгласна политическа, икономическа и дори военна подкрепа допринесе за възможността на Ислямска държава да извърши зверствата в Париж, да не говорим за безкрайния поток от зверства в Близкия изток.

Снимка на лидерите на Г20 в Анталия от 15 ноември. Anadolu Agency/Getty

Как може Ислямска държава да бъде елиминирана? В региона всеки знае отговора на този въпрос. Всичко, което е необходимо да се направи, е да бъде даден път на предимно кюрдските сили от партията Демократичен съюз (ДС) в Сирия и на партизаните от Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) в Ирак и Турция. В момента това са основните сили, които действително се борят срещу Ислямска държава по земя. Те са доказано изключително ефективни във военно отношение и се противопоставят на всеки аспект от реакционната идеология на Ислямска държава.

Вместо това обаче, териториите в Сирия, контролирани от Демократичния съюз, се намират под пълно ембарго от страна на Турция, а силите на ПКК са под постоянни бомбардировки от турските военновъздушни сили. Ердоган не само направи почти всичко по силите си, за да отслаби военните сили, които действително се борят срещу Ислямска държава; има значителни доказателства, че правителство му тихомълком подкрепя самата Ислямска държава.

Може да изглежда безобразно да се предположи, че членка на НАТО като Турция ще подкрепи по какъвто и да е начин организация, която хладнокръвно убива западни граждани. Това би било все едно член на НАТО да подкрепя Ал-Кайда. Но в действителност има основания да се предполага, че правителството на Ердоган подкрепя и сирийския клон на Ал-Кайда (Джабхат ан-Нусра), както и куп други бунтовнически групировки, които споделят неговата консервативна ислямска идеология. Институтът за изучаване на човешките права в университета Колумбия е съставил дълъг списък от доказателства за подкрепата на Ислямска държава в Сирия от страна на Турция.

От друга страна, са налице и реално изказаните позиции на Ердоган. През август, още свеж след победите си в Кобани и Тел Абиад, Демократичният съюз беше на път да превземе Джарабулус – последният град в ръцете на Ислямска държава на границата с Турция, който терористичната организация използваше, за да снабдява столицата си Ракка с оръжия, материали и новобранци; снабдителните канали на Ислямска държава минават директно през Турция.

Коментаторите предсказаха, че с превземането на Джарабулус скоро ще падне и Ракка. Реакцията на Ердоган беше да обяви Джарабулус за „червена линия“: в случай, че кюрдите нападнат, неговите военни сили биха се намесили срещу Демократичния съюз. Така Джарабулус и до днес остава в ръцете на терористите, де факто под военната закрила на Турция.

Как Ердоган се измъкна от тази ситуация? Най-вече като обяви за терористи самите тези, които се борят срещу Ислямска държава. Вярно е, че Работническата партия на Кюрдистан водеше понякога грозна партизанска война с Турция през деветдесетте години на миналия век, в резултат на което попадна в международния списък на терористичните организации. Въпреки това, през последните десет години ПКК напълно промени стратегията си, отказвайки се от сепаратизма и приемайки строгата политика никога да не нараняват граждани. ПКК беше отговорна за спасяването на хиляди цивилни язиди, застрашени от геноцид от Ислямска държава през 2014г., а посестримата ѝ организация ДС – за защитаването на християнски общности в Сирия. Стратегията им е концентрирана върху търсенето на мирни разговори с правителството и същевременно върху насърчаването на местна демократична автономност в кюрдските райони под егидата на Демократичната партия на народите – първоначално националистическа политическа партия, която се превърна в гласа на пан-турското демократично ляво.

Поддръжниците на  Демократичната партия на народите са доказано изключително ефективни във военно отношение и с подкрепата им към демократичните „грасруутс“ движения и тези за правата на жените, са пълна противоположност на реакционната идеология на Ислямска държава. Успехът на Демократичната партия на народите в социологическите проучвания през юни лиши Ердоган от парламентарно мнозинство. Отговорът на Ердоган беше умел. Той призова за нови избори, обяви, че „отива на война“ срещу Ислямска държава, направи една символична атака срещу тях и тогава разгърна пълната си военна мощ срещу силите на ПКК в Турция и Ирак, междувременно обявявайки ДС за „поддръжници на тероризма“ заради връзката им с тях.

Последва поредица от все по-кървави терористични бомбардировки в Турция – в Диарбекир, Суруч и накрая Анкара – атентати, приписани на Ислямска държава, които по някаква мистериозна причина изглежда бяха насочени единствено срещу граждани-активисти свързани с Демократичната партия на народите. Жертвите многократно са докладвали за това как полицията не е позволявала на линейките да откарат ранените и дори е пръскала оцелелите със сълзотворен газ.

В резултат на това, от страх от масови убийства, в седмиците преди новите избори през ноември Демократичната партия на народите се отказа дори от това да провежда политически митинги. Достатъчно техни поддръжници не успяха да се явят на изборите и партията на Ердоган си осигури парламентарно мнозинство.

Точната връзка между правителството на Ердоган и Ислямска държава подлежи на дебат; но можем да сме относително сигурни за някои неща. Ако Турция беше поставила под същата тотална блокада териториите на Ислямска държава, както тези, държани от кюрдите в Сирия (да не говорим ако беше проявила същото пренебрежение спрямо ПКК и ДС, каквото прояви към Ислямска държава), този кървав „халифат“ отдавна щеше да се е сринал – и може би атентатите в Париж никога нямаше да се случат. И ако Турция направи това днес, Ислямска държава вероятно би се сринала в рамките на няколко месеца. Въпреки това, има ли един-единствен западен лидер, който да е призовал Ердоган да направи това?

Имайте всичко това предвид следващия път, когато чуете някой от тези политици да обявява необходимостта от това да упражни строг контрол върху гражданските свободи или правата на имигрантите заради нуждата от тотална „война“ срещу тероризма. Тяхното решение е точно толкова „тотално“, колкото е политически удобно. Турция, все пак, е „стратегически съюзник“. Така че след тяхното изявление е вероятно те да се отправят да пият по един приятелски чай с човека, който дава на Ислямска държава възможност да продължи да съществува.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: The Guardian

www.memoriabg.com/2015/11/22/turcia-kanali-idil/

Не е само Турция, която подпомага ИД, Путин каза 40 държави, между тях членове на Г-20. На Путин може да се вярва. Асад им е основен противник, на Турция, на САЩ, на Франция, на Британия на Саудитска Арабия, Катар и прочие, а ИД се бие срещу Асад, затова е цялата тази прикрита игра.

ИНТЕРЕСИТЕ НА ТУРЦИЯ СА ДА ПОДПОМАГА ИД И ТО СЪВПАДА С ИНТЕРЕСА НА САЩ. МЕРКЕЛ ЗАБЛУЖДАВА НАРОДА СИ, ЧЕ ЩЕ ПРЕВЪРНЕ БЕЖАНЦИТЕ В НИСКОПЛАТЕНА РАБОТНА РЪКА , ЗА ОТМЯНА МЪРЗЕЛИВИТЕ И НЕГРАМОТНИ ГЕРМАНЦИ: ТЕ НЕ ИСКАТ ДА СА ЧИСТАЧИ МИЯЧИ, ПРЕВОЗВАЧИ, А И ЗА ЛЕКАРИ, ИТ СПЕЦИАЛИСТИ НЕ МОГАТ ДА СЕ ИЗУЧАТ ИСКАТ ДА СА ВИСОКОПЛАТЕНИ БИЗНЕСМЕНИ НА ГОТОВИ ОГРАБВАЩИ СХЕМИ , НО ТОЗИ РАХАТЛЪК СЕ РАЗВАЛЯ ТУРЦИЯ СЪЩО НЕ ИМ МИСЛИ ДОБРОТО, ЗАЩОТО НЕ УДОВЛЕТВОРЯВАТ ЖЕЛАНИЕТО И ДА ПОЛУЧИ ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА СИРИЯ