Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2015 21:28 - Турски гамбит - част 2
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 1774 Коментари: 1 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.
Tурски гамбит – част 2

от А. Жилин и Г. Ванин в Избор на редактора · 17/12/2015 · 19:20

image

Продължение на Турски гамбит – част 1

„Турски гамбит“ е глава от подготвяната за печат книга „Конспиративна политика“ на Александър Жилин и Григорий Ванин, която представяме предварително за читателилте на Мемория.

 

 

Демонтажът на остатъците от арабския социализъм

Ако се вгледаме в събитията в арабските страни, получили в медиите обобщаващото име „арабска пролет“, лесно ще забележим, че с усилията на САЩ и техни съюзници от НАТО беше унищожена държавността на онези страни, в които съществуваха идеите на така наречения арабски социализъм и които продължаваха да укрепват традиционните си връзки с Русия след разпада на СССР. Това са Ирак (2003 г.), Либия (2011 г.), Тунис (2011 г.), частично Египет (2011-2012 г.). В Сирия и Йемен също е провокирана гражданска война с външната подкрепа на антиправителствени въоръжени формации. При това така наречената "опозиция" във всичките гореспоменати страни е формирана върху идеологическата основа на различни ислямистки течения и секти.

image
Съдбата на Сирия и нейния президент Башар Асад се предрешава преди всичко от Европа.
Сценарият за унищожаването на сирийската държава се отличава от други подобни сценарии само по това, че главната и видима роля в него се възлага на Турция, Саудитска Арабия и Катар, а ролята на Запада е маскирана. В името на свалянето на диктатурата на Башар Асад и на установяването на демокрация, в страната се насажда диктатура на ислямистите и кървав терор.

Скритата причина за войните с участие на терористични ислямистки организации на обширната територия от Афганистан до Тунис аналитиците обясняват само с преразпределяне на петролния и газовия пазар и с политическото влияние в Средиземноморието. Сякаш от само себе си назрява остра нужда от пряко военно вмешателство от страна на САЩ и НАТО в тези процеси, като сдържаща и стабилизираща сила за осигуряване на световен ред.

В действителност САЩ, доминирайки в НАТО, след разпада на Варшавския договор и на СССР, инициира глобален процес за прекрояване на света и укрепване на своето превъзходство, като единствен център на сила в условията на световната финансова криза. Тоест, това е процес за установяване на еднополюсен световен ред. Този процес започна от интервенциите в Югославия, Ирак и Афганистан. Продължи на Африканското крайбрежие на Средиземно море и в Близкия изток. В него системно се вписват въоръжените конфликти в републиките на бившия СССР, войната в Чечения и най-голямата провокация – самоунищожаването на Украйна. Освен това, в този процес трябва да бъде включено придвижването на НАТО на изток. Като цяло, редица от тези събития дават основание да се говори за начало на нова световна мрежово-центрична хибридна война, позволяваща да се заобиколи заплахата от използване на ядрено оръжие като сдържащ фактор. Натискът на Запада върху Русия се усилва, независимо от дипломатическата „партньорска“ риторика, а противостоенето се изостря.

Турското правителство дори не крие стремежа си да угоди на старшите съюзници в НАТО и да получи своите политически дивиденти от необявената война. Турция, както и целият Запад, открито подкрепяше чеченските бойци през 90-те години, предоставяйки им убежище и обезпечавайки диверсионно-терористичната им дейност от своя територия. Пак така открито турското правителство подкрепяше и продължава да подкрепя въоръжените групи на ислямистите в Сирия и Ирак и предприема пряка въоръжена агресия срещу тези страни. Турските власти насочват бежанските потоци от Сирия, Йемен и Афганистан през своята територия към Европа. Това също е част от замисъла на наднационалните политически сили за дестабилизация на благоденстваща Европа, която все още разчита да запази вътрешния си комфорт за сметка на страните от второ и трето качество. В това число и за сметка на амбициозната Турция. В този процес на преустройство участват не по-малко амбициозните управници на Катар и Саудитска Арабия.

image
В световната война изпъква много релефно ролята на САЩ. В потвърждение на това е достатъчно да се погледнат военните разходи на САЩ, превишаващи всички съвкупни военни разходи на останалите страни от света.
Характерът на американската външна политика е не по-малко красноречив. Риториката на висшето ръководство и на представителите на Държавния департамент е агресивно ултимативна, лицемерно лъжлива. Всичко това, взето заедно, е симптоматично за държава, намираща се в състояние на война. Така си е. Американците са въвлечени в световната хибридна война под контрола на световната финансова олигархия. Целият военен потенциал на САЩ, включително ядреният, е създаден от олигархията и е подчинен само на нейните наднационални, транснационални интереси и се реализира извън границите на Америка. Никой не заплашва американския мегаостров-континент. Въоръжените сили на САЩ са интервенционистки.

image
Турската управляваща върхушка се надява да се впише в системата на световното господство на равни начала. Напразни надежди! Ако турските политици не се учат от собствената си история, биха могли тогава да се огледат наоколо и да видят своите колеги от близкото обкръжение. В ролята на съюзници на НАТО и САЩ бяха Иран и дори известно време Ирак, и Либия се е стремяла към дружба с Европа. Какво получиха за своята лоялност към Запада? В какво състояние се намира Афганистан след американската и натовска помощ под формата на въвеждане на коалиционните войски?

 

За всичко се плаща

Блокът СЕНТО се разпадна през 1979 година и в същата година в Иран е извършена революция, в резултат на което САЩ изгубиха своя съюзник в региона и в Персийския залив. САЩ и НАТО предприеха редица мерки за съхраняване на своите позиции. Сега залагат на Турция.

За периода 1979-1982 години Турция получи от Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (OECD) 4 млрд. долара помощ, а страните от НАТО поемат разходите за превъоръжаване на турските въоръжени сили, за развитието на военната инфраструктура и за подготовката на кадрите.

Американците се заемат и с укрепването на турската власт. През октомври 1979 година те създават Сили за бързо реагиране (Rapid Deployment Force, или RDF). В навечерието на военния преврат от 12 септември 1980 година около 3 хиляди американски военни от Силите за бързо реагиране започват учения Anvil Express на турската територия. Американската подкрепа на преврата потвърди и резидентът на ЦРУ в Анкара Пол Хенци. В края на 1981 година е сформиран турско-американски съвет за отбрана, тоест по време на диктатурата на генерал Еврен, преди той да бъде избран за президент на Турция.

Турция обаче, укрепвайки военната инфраструктура и въоръжените си сили, не тръгна пряко да се конфронтира с Иран, където по това време се усилват антиамериканските настроения. Затова пък другият диктатор Саддам Хюсеин решава да се възползва от това в своята политическа игра. Поощряван от САЩ, през 1980 година той започва война с Иран, която продължи осем години. Иракската армия тогава е използвала химическо оръжие. Технологиите и материалите за неговото произвеждане са получени от ФРГ. Но Ирак губи войната. А позициите на Иран в региона укрепват.

През 1980 година Генералният секретар на КПСС Леонид Брежнев определи конфликта между Ирак и Иран като трагичен и безсмислен, способстващ за чуждестранното военно проникване в Близкия и Среден Изток. Съветският съюз се обяви за мирно регулиране на конфликта.

image
И все пак, тогавашният режим на Ирак се сметна за достатъчно самостоятелен играч в региона.
Разходите за войната с Иран Саддам Хюсеин решава да компенсира със завладяването на Кувейт, който е длъжник на Ирак, но отказва да плаща дълговете си. През 1990 година иракските войски нахлуват в Кувейт, проваляйки плановете на саудитските шейхове и западните финансови централи. От страна на НАТО последва реакция – военната операция „Пустинна буря“. Иракската армия е разбита.

image
Паралелно с операцията американците инициират „иракската пролет“ срещу диктатурата на президента на Ирак Саддам Хюсеин, който до последния ден преди екзекуцията си вярва, че американците ще го спасят от разправа като техен съюзник срещу Иран и свой агент. Не го спасиха. Държавата Ирак се оказа унищожена в своята основа. Нейната територия се контролира от ислямисти и други екстремистки групировки.

image
Същото става и в Либия.
Муамар Кадафи се опита да разиграе комбинация върху противоречията на САЩ и Европа и се ориентира към Франция, като бивша освободителка на Либия и образец на класическа демокрация. Той подкрепи Саркози на изборите за президент, надявайки се също на неговата подкрепа. Саркози спечели изборите и стана президент на Франция. Но всичко се оказа напразно.

image
През 2011 година либийската опозиция, подкрепяна от Франция, буквално разкъса Кадафи и неговото семейство. Саркози заповяда на френските ВВС и ВМС заедно с други членки на НАТО да нанасят удари по либийските въоръжени сили, верни на своя президент. Днес Турция се опитва зад гърба на САЩ и НАТО да повтори политическия опит на Ирак или на Либия. При това, съюзниците не пречат и дори поощряват амбициите на турските националисти и шовинисти.

След въвеждането на авиационно формирование на Военно-космическите сили на Русия в Сирия, на основата на междудържавното споразумение между Русия и Сирия, Турция предприе преднамерена, планирана провокация с цел изостряне на отношенията с Русия. На 24 ноември турският изтребител вероломно свали руски бомбардировач Су-24 над територията на Сирия, който се е завръщал без оръжие след изпълняване на бойна задача. За маршрута на полета и задачите на руския бомбардировач страните от антитерористичната западна коалиция, включително и Турция, са били предварително информирани от руското командване. От земята самолетът е бил недосегаем за терористите и не е представлявал дори най-малка заплаха за Турция.

image
Няма никакви основания да се предполага, че САЩ и командването на НАТО не са знаели за подготвящата се провокация. Турция внимателно се наблюдава от западните разузнавателни служби, затова турските генерали, ръководството на страната не биха могли да скрият плановете си от съюзниците, дори и да искат. Като предприеха агресивен акт срещу въоръжените сили на Руската федерация, турските управници изпълниха пред Запада целенасочено своята мисия за иницииране на изтласкването на руските военни от Сирия и като цяло на Русия от региона. На каква благодарност от страна на САЩ и Европа се надяват авторите и изпълнителите на тази провокация?

На американските и европейските политици лесно им се отдават интригите, те ще измамят „партньора“ си дори не заради изгодата, а просто защото имат шанса да го измамят. Да не би те да не измамиха нобеловия лауреат Горбачов, който вярно прислужваше на европейските ценности? Обещаха едно, направиха друго.

 

Капан за Русия

Бойните полети на самолетите на авиационната група на военно-космическите сили на Руската федерация в Сирия започнаха на 30 септември 2015 година. След първите успешни атаки върху позициите на терористите западната коалиция изпадна в паника, в ход бе пусната компрометираща дезинформация за Русия. Едновременно с това започват интензивни преговори с Русия за оставка на ръководството на Сирия и за свалянето на президента Башар Асад. Но Москва твърдо отстоява смяната на сирийската власт да бъде законна чрез волеизявата на самите сирийци и недопускане на разрушаването на Сирия като държава от така наречената въоръжена опозиция. Тероризмът не може да бъде инструмент на демокрацията. На Запада се предлага сформиране на широка антитерористична коалиция с участието на Русия. Обаче предложението е игнорирано. И само Франция, преживяла атаката на Париж от ислямистките терористи, се насочи към сближаване с Русия.

image

След разбиването на руския пътнически самолет в резултат на терористичен акт на 31 октомври и след провокацията с бомбардировача Су-24 в Сирия, решимостта на руското ръководство за постигане на поставените цели не отслабна. Значително се засили въздушната подкрепа от страна на стратегическата и тактическата авиация на ВКС към действията на сирийските въоръжени сили за разбиване на терористически групировки. Унищожени са десетки цели с ракети с морско базиране, изстреляни от корабите и подводниците на Военноморските сили на Русия. Това са не само бойни действия с използване на най-новите образци на оръжие с прецизна точност, но и демонстрация на възможностите на обновената руска армия.

Риториката на западните стратези и политици рязко, като по команда, се промени. Сега вече самите САЩ се обявяват за създавате на широка коалиция за борба против тероризма. Това е победа за руската дипломация при органична подкрепа на военната сила. От руска страна такова нещо не се случвало отдавна. Но все пак Русия ги убеди.

Обаче това означава, че западните политици биха изневерили на самите себе си, ако, разбира се, зад тази отстъпчивост не се крият лицемерие и двойни стандарти. Наистина водещите страни на НАТО взимат решение за използване на своите въоръжени сили в Сирия срещу терористите. При това, според тях, Русия е длъжна да се присъедини към тази коалиция на общо основание. Тоест, направен е опит за изземване на инициативата от Русия във формирането на такава коалиция. Турция и САЩ отиват още по-далеч: те изпращат своите редовни военни поделения в Ирак и Сирия уж за подкрепа на кюрдите, воюващи срещу терористите, без да поискат съгласието на Ирак и Сирия.

image
В северната част на Ирак действат над хиляда турски военни и 20 танка под предлог, че обучават кюрдските отряди, воюващи с терористите. Освен това, в медиите се появи информация за намерението на САЩ под претекст за формиране на коалиционни войски, да се създаде групировка от 100 хиляди военни
за сметка на въоръжените сили на арабските държави за бойни действия в Сирия и Ирак срещу въоръжените формирования на ислямистите. Що за съюзници ще бъдат това?

Но нещата не опират само в изземването на инициативата. По замисъл на САЩ, широката коалиция трябва да намали значението на Русия в разрешаването на проблема за запазването или незапазването на държавността на Сирия, да изтласка Русия на заден план. Американският президент побърза да заяви в присъщата му ултимативна форма, че Башар Асад трябва да напусне поста си без каквито и да било условия.

image
Същевременно на 8-10 декември в Ал-Рияд се проведе конференция на най-радикалната сирийска опозиция, в която участват 100 делегати, непредставляващи целия спектър от опозиционните организации.
В идеен план тях ги обединява само общият враг – Башар Асад. В края се изработва някакъв заключителен документ, предвиждащ преговори с действащото правителство на Сирия за прекратяване на огъня и за предаване на управлението на страната на преходно правителство. Това е все същият американо-европейски проект, който доведе до задънена улица представителите на опозицията веднага след като започна обсъждането на кандидатурите за важните постове в преходното правителство, включително и кой да го оглави. Организаторите на конференцията настояват преговорите да започнат не по-късно от 10 януари 2016 година, надявайки се дотогава да урегулират всичките противоречия. По всяка вероятност, следващата крачка ще е признаване от Запада на това преходно правителство, което самият той и ще е формирал. Къде е тук мястото на Русия?

На конференцията в Рияд са представени не всички опозиционери. В нея не участват делегати от групировките „Ислямска държава“ и „Фронт Ал Нусра“, които според женевските споразумения се разглеждат от международната общност като изключително терористични. Така наречените „Демократични сили на Сирия“ в североизточната част на Сирия също проведоха своя конференция на 8-9 декември (Сирийска демократична конференция). Те воюват срещу ислямистите, които са подкрепяни от Турция, Катар и Саудитска Арабия. Ясно, че на тях не им е било мястото в Ал-Рияд. Там не участват и представителите на северните въоръжени групировки. В Дамаск на 9 декември се състоя Конференция на националните опозиционни сили, които изобщо не водят въоръжена борба срещу действащото правителство. Какво да се прави със всички тези опозиционери, оказали се извън преговорите в Рияд? Как да бъдат те убедени да спрат огъня без продължаване на войната или да бъдат привлечени към процесите на прехода, изготвени от техните противници?

image
Терористичните организации, търпящи поражения в Сирия, се преместват в Афганистан.
Тоест в страната, където американците със съюзниците си приключиха своето пребиваване в качество на стабилизиращ фактор и гарант за демократични преобразувания. Къде е логиката?

Работата е там, че за Афганистан е изготвен особен сценарий-мисия в мрежово-центричната война срещу СССР още преди въвеждането на съветските войски през 1979 година. Основното в този сценарий както тогава, така и сега е модернизираният вариант на опиумните войни в Китай от средата на ХІХ век. Същността на сценария е в разлагането на населението с наркомания, в увеличаването на производството на наркотици и преноса на наркотрафика с помощта на мрежа от наркодилъри от Афганистан в Средна Азия и по-навътре в съветските територии. Това е една от причините за съветската интервенция в Афганистан, както военна, така и икономическа.

image
След извеждането на съветските войски, производството на наркотици рязко се увеличава. По данни на ООН, около 80% от техния обем постъпва в Русия и Европа.
В световния наркотрафик делът на афганистанските наркотици достига 90% или над 700 тона на година пресметнато в хероин. За времето, в което силите на НАТО се намират в Афганистан, производството на наркотици се увеличи над 40 пъти. Вече става дума за добив на опиум близо 8 хиляди тона годишно. Доходите на афганистанските наркобарони през 2007 години възлизат на 3 милиарда долара. С тези доходи се финансират ислямистките движения „Талибан“ и „Ал-Каида“, а сега ще се финансират и ислямистите, прииждащи от Сирия. Финансиране на екстремистите за сметка на търговията с наркотици също е част от сценария на опиумната война. Преместването на ислямистите от Сирия в Афганистан е маневра за опазване на ислямисткия проект в прекрояването на света.

Същевременно е необходимо да отбележим придвижването на ислямистки групировки от африканското крайбрежие на Средиземното море към екватора, в центъра на Африканския континент. Това от тяхна страна е не само завладяване на пространства, но и получаване на достъп към неограничените човешки ресурси, усвояване на обширна вербовъчна база и на източници за самофинансиране.

Всички тези фактори получиха необходимата оценка от властите на Русия. След разгрома на сирийската държава от ислямистите с подкрепата на Запада би възникнала реална стратегическа заплаха за Русия от страна на ислямисткия екстремизъм, който би завладял огромни територии на Средна и Мала Азия, а също и Северна Африка. Отработената тактика за диверсии и терор може да бъде пренесена на територията на страните от ОНД и в Русия. Тя вече се пренася в Европа. Затова бе прието едно добре премерено решение за оказване на военна помощ на Сирия.

Въпреки общата заплаха, западните „партньори“ правят всичко, за да въвлекат Русия в по-мащабна война, да я провокират за втори Афганистан, а междувременно да сблъскат помежду им Украйна и Русия, Турция и Русия, както вече неведнъж се е случвало в руската история.

Превод от руски: Снежана Лоза / Memoria de futuro

Свързана публикация: Турски гамбит – част 1

Източник: nakanune.ru

www.memoriabg.com/2015/12/17/turski-gambit-2/
   


Тагове:   турски,   част 2,   Гамбит,   жилин,   ванин,


Гласувай:
12


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://a-specto.bg/strategiyata-stay-behind/
19.12.2015 18:02
Стратегията STAY-BEHIND
От Боян Чуков. Публикувано на 17.12.2015.

Империята се променя, за да остане да властва

Великият китайски философ Лао Дзъ има една мисъл, която днес приляга много точно на САЩ: „На пръсти дълго не можеш да стоиш. С широка крачка далеч няма да отидеш. Заставайки под ярка светлина няма да заблестиш. Хвалейки се, няма да се прославиш. Нападайки, няма да победиш. За тези, които са в Дао, това са нелепи желания. Суета безполезна. Тя на всички е противна. Постигналият Дао не постъпва така”. Живеем в епоха, в която Pax Americana се срутва пред нашите очи. Разпадът е болезнен и опасен за целия свят. Глобалният хегемон се опитва да се задържи като едноличен лидер на световната общност. Хората с времето масово разбират следното: САЩ не са заинтересовани от глобалното развитие и благосъстояние на света. Да се твърди, че САЩ се грижат за световното благополучие от „демократични възгледи и идеалистични подбуди”, е мит и примитивна пропаганда. Напротив, Pax Americana се строи на типично корсарски принцип: нападение и плячкосване на всякакъв вид ресурси без никакви сантименти. Откакто свят светува, международните отношения никога не са били поле на хуманизъм и благотворителност. Битката между нациите винаги е била много ожесточена. Променят се само методите и формите на водене на военни действия. В остротата на противопоставянето днес или през XVII век няма особена разлика. Само декорът е различен.

През 1661 година в Лондон се разиграва интересна случка. По река Темза в английската столица пристига посланикът на Швеция. Съгласно придворния етикет на брега на Тауър (кралският дворец) шведският посланик е очакван от каляска, която трябва да го закара до двореца Уайтхол, главна резиденция на английските монарси през този период. Към шествието трябва да се присъединят и каретите на други посланици. Обаче се разразява остър спор кой от посланиците да следва първи шведския посланик. Френският или испанският? Крал Чарлс II, който е домакин, показва, че му е безразличен този спор. Оставя французите и испанците сами да решат проблема. Английското правителство знае, че конфликтът ще се превърне във въоръжен сблъсък. В залива са изпратени войници, които да избутат зяпачите по-далеч от шествието. По стар английски обичай на британците им е все тая как чужденците ще се млатят едни с други. Шведският посланик трябва да пристигне към три часа следобед. Испанската карета е на изходна позиция от десет часа сутринта, съпроводена от 50 въоръжени бойци. Французите закъсняват и се оказват в по-лоша позиция, но те довеждат 100 пехотинци и 50 конници. След влизането на шведския посланик в каляската се разразява истинско сражение. Испанците се разгръщат в боен строй и преграждат пътя на французите. Испанската каляска плътно следва каляската на шведския посланик. В сражението са убити 20 човека и 40 са ранени. Един английски зяпач също е убит. Срещу привидния испански героизъм французите прилагат каноните на военната наука. Те държат в засада един конен отряд, който да нападне испанската каляска и да среже кожения впряг. Така и правят. Но френският план се проваля. Испанците се оказват по-хитри. Вместо кожен впряг те са сложили железни вериги, облечени в кожа. Луи XIV е вбесен. Франция веднага скъсва дипломатическите си отношения с Испания. Но по това време Мадрид е по-слаб от Париж. Затова маркиз Фуентес, посланик на Испания в Париж, в присъствието на целия версайски двор и 26 чужди посланици е принуден публично да признае дипломатическия приоритет на Франция. Във връзка с този случай французите изработват паметен медал. От едната страна е Луи XIV с венец на главата. От другата страна е пак той, но изправен под балдахина на своя трон, а пред него в унизителна поза е маркиз Фуентес в присъствието на много други посланици. Но както казва френският писател Оноре дьо Балзак: „Всяка власт е непрестанен заговор”. Днес епичната битка е между САЩ и останалия свят. Вашингтон се стреми на всяка цена да запази своето глобално доминиране. И с тази задача се справя все по-лошо. Срути се официалната американска военна доктрина – САЩ да водят няколко локални войни в различни региони на света. Военното поражение на Вашингтон най-ясно се демонстрира в Афганистан и Ирак, където стана ясно, че в подобни „войни с тероризма” не може да се постигне успех само с въздушни нападения. Постепенно контролът на САЩ над Европа започва да отслабва, особено след преврата в Киев и атентатите в Париж през ноември тази година. По време на Студената война Европа се подчиняваше безропотно на Вашингтон. Например в периода след Втората световна война до падането на Берлинската стена Рим нито веднъж не е гласувал различно от Вашингтон в ООН. Но ето, че сега най-после се появиха европейски страни, които започват все повече „да не слушат” глобалния хегемон. Това обаче не е единственият проблем на САЩ. Постепенно намалява и ролята на американската държава в световната икономика. Китай непрекъснато се „пречка” на Съединените щати. А значението на долара в глобалната икономика започва отчасти да се свива. Глупаво е да се мисли, че Америка не е подготвена за този неблагоприятен за нея период. Тъкмо обратното, американската външна политика се адаптира плавно към новите реалности. Вече се говори за „споделени отговорности”. И трескаво се търсят стратегически или поне тактически съюзници на Вашингтон, които могат да бъдат „въвлечени” за защита на американските национални интереси, естествено, представени на света като общи „демократични” интереси. Още през 80-те години на миналия век Джордж Кенън, американски дипломат, политолог и историк, като един гуру на „американския политически реализъм” предупреждава, че прекалената самовлюбеност на Америка ще я доведе до лош край. Той пише, че „външната политика на САЩ страда от невежество, изолационизъм и безотговорност”. Джордж Кенън е отявлен враг на комунизма и е автор на доктрината за „сдържане на СССР”. И именно този същият Кенън призовава Вашингтон да се откаже от „политическия си нарцисизъм”, като подсказва правилния път. А той е, че САЩ трябва „да споделят отговорността” за съдбата на света с други държави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19158216
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031