Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2016 13:52 - Извънбеден постинг
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 856 Коментари: 1 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Гласувай:
12
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://www.memoriabg.com/2016/04/06/v-francia-sa-poseti-semenata-na-grajdanskata-voina/
06.04.2016 21:06

Във Франция са посети семената на гражданската война. Животът във френските „Моленбеци”

от Гилен Шеврие в Избор на редактора · 06/04/2016 · 16:10

Molenbek_06

Във Франция съществуват „стотици квартали, които имат потенциално сходство с белгийския Моленбек”, по думите на министъра на градоустройството Патрик Кан.

Гилен Шеврие, университетски преподавател и консултант по въпросите на интеграцията, в интервю за вестник „Фигаро“ описва реалната ситуация в тези изгубени територии на Републиката.

Le Figaro: Моленбек се превърна в истински символ на изолирания анклав, където се смесват бандитизмът, религиозният фундаментализъм и тероризмът. Както смятат много анализатори, Франция също има своите „Моленбеци”. Къде са те?

Гилен Шеврие: Все повече френски квартали се движат в тази посока. След терористичните атаки в Брюксел министърът на градоустройството Патрик Кан отбеляза, че съществуват „около сто квартала“ във Франция, които имат „потенциално сходство с Моленбек“. На първото място, безусловно, се намира Сен-Дени. Но в цялата страна има градски райони, където ситуацията може да се промени драстично към по-лошо. Разположени нявсякъде високоговорители призовават за молитва по време на Рамадан; в петък следобед младежките центрове затварят, за да могат аниматорите да отидат на молитва; социалните работници открито носят религиозни символи, въпреки че са на държавна служба; има фризьорски салони само за жени, носещи бурки; в спортните зали има специални помещения за молитва; в басейните има отделен график за жени; жени с магребски произход (Алжир, Либия, Мавритания, Мароко и Тунис) не могат да пият кафе по време на работа в Рамадан; появяват се салафитски джамии…

CcJ8N8PW8AABQMDПрез 2005 г. белгийската журналистка от марокански произход Хинд Фрайхи прекара два месеца в ислямистките квартали на Моленбек и написа книгата „Потапяне в Моленбек: Разследването, което трябва да ни предупреди!“. В него тя разказва как Саудитска Арабия и страни от Персийския залив „оказват сериозно въздействие чрез използване на екстремистката идеология на уахабизма. Те печатат брошури, в които ясно е написано, че неверниците и евреите трябва да бъдат убивани, че жените трябва да кирят лицата си и да си стоят вкъщи, че ислямският закон е над демократичния. Такова е съдържанието на всички материали за четене. Раздават ги в официалните и в нелегални джамии, в книжарници, офиси на местни сдружения. (…) Въпреки това (особено в Моленбек) се наблюдава известно снизхождение по отношение на избирателите от марокански произход, които живеят в тази комуна.“
Molenbek_02

Белгийската полиция в Моленбек, 19 март 2016



В една от основните характеристики на тази тенденция се превръща използването на свещениците от политиците като средство за постигане на обществен ред: те позволяват да се „обработват“ имигрантите в замяна на избирателни гласове, както докладва прессекретарят на сдружението „Бригади на майките „ в Севран Надя Ремадна. Това, което й отговори кметът на Сарсел – Франсоа Пюпон в предаването „Думи и дела“ на канал France 2 на 24 март, т.е. след атаките в Брюксел, говори много за формиращия се климат там. По-специално, той не е против халал (позволената според Исляма) и кашер (според еврейските норми) храна в държавните училища, ако това ще помогне мюсюлманските и еврейските деца да се държат далече от религиозните училища. Подобен аргумент още повече засилва общото объркване и слага кръст на светския характер на училищата, въпреки че сега повече от вякога е важно да се държим за републиканските ценности, защото само те са способни да се обединят нашите граждани около „общото благо“, в името на общия интерес. Нима този аргумент не е идеален пример на оправдание за религиозно-политическия клиентелизъм?

– Както всички си спомняме, след терористичните нападения в Париж, терористите се скриха в Сен Дени, където, без съмнение, се ползваха със солидарността на местното население. Френският Моленбек ли е Сен Дени?

– Винаги е много трудно да се сравняват различни реалности, въпреки че тук е възможно да се открият някои общи характеристики. Терористите очевидно имаха имаха подкрепа от местните и това беше разкрито в хода на следствените дейности в Сен Дени след терористичните нападения в Париж през ноември м.г. По принцип, всекидневният живот в Сен Дени и в други предградия е свързан с известен риск, което позволява на потенциалните терористи да се слеят с тълпата, да се укрият в среда, където царят мълчание, взаимна отговорност и всесилна религия.
66527820100087640360no

Групова молитва на мюсюлмани в Париж



В Сен Дени мракобесните сили отдавна са здраво закрепени. В общинския съвет някои флиртуват с политическия ислям. Поведението им е резултат от една опасна игра, която се води не от година под знака на религиозно-политическия клиентелизъм. В предградията тече активен процес на самоизолация, те се превръщат в изгубена територия, където радикалните настроения набират сила с всеки изминал ден.

– След операцията на спецчастите по задържането на лицата, отговорни за атентатите на 13 ноември, професор Февзи Бенхабиб (който беше заплашван със смърт от радикалите от „Ислямски фронт за спасение“ в родния си Алжир) заяви, че в Сен Дени е ударил „часът на исляма“ . Наистина ли някои градове се оказаха напълно в ръцете на религията?

– Общностната изолация беше активно развита и сега доминира в някои квартали, които до голяма степен са под контрола на религията. Разказите на жителите на Сен Дени са красноречиви. На 3 декември говорих там на тема „Социалният прогрес е невъзможен без светско общество“, въпреки отправените заплахи в мой адрес. Чух от присъстващите жители на департамента истински викове за помощ: те са ужасени от това какво място заемат салафитите в някои квартали. Там те диктуват закона. Което се отрича от много местни политици.
Molenbek_03

В Джамията на Братството в Аубервил (департамент Сен Дени) има силно присъствие на салафити/ Libération



– Има ли връзка между изолацията, радикализацията и ислямизма?

– Журналистката Хинд Фрайхи разказва за живота на общностите в Моленбек, за „тоталитаризма, който ясно може да се види в обществения живот. (…) В семействата, попаднали под такова въздействие, възниква голяма привързаност към Близкия изток (чрез сателитни телевизионни канали), в ущърб на Европа, и това ги откъсва от западните общества, в които живеят. С други думи – физически тези хора се намират в Белгия, но мислено те са в Близкия изток или в Мароко“. Виждаме как в съзнанието на хората се е образувала истинска пропаст.

Наложената форма на религия е в противоречие с личната свобода, защото тя лишава човека от свободен избор, това е удар срещу демокрацията и гражданството. Самоизолацията в рамките на общността, отхвърлянето на диалога с хора от други религии – това е първата стъпка в процеса на самоизключване, който прекъсва връзките с обществото и позволява лесното промиване на мозъци. Вилеещият в предградията салафизъм е най-видимата му проява, но той започна много по-рано с установяването на свещения патриархален ред, който не признава равенството между половете, и пламенния антисемитизъм (на фона на активното използване на израелско-палестинския конфликт), който е широко разпространен сред младите хора и дори сред децата в имигрантските предградия.

Molenbek_04

И в този дух, целият този гняв и негодувание се използват за конфликт с Републиката чрез изисквания на религиозната общност, които отразяват антагонизма между свободния в своя избор човек и упорството на религиозната група. Размитите индивидуалности способстват за обезценяване на съществуването заради самия себе си, което води до приемане на саможертвата в името на голямата борба на групата, още повече, че на мъченика обещават място в рая (това е единствената истинска цел, която допълнително подкопава стойността на земното съществуване).

– Каква е отговорността на местните депутати?

– Хинд Фрайхи разказа как те пречат да видим реалната картина: „Натъкнах се на истинска стена от политкоректност. При вас, във Франция, е същото. Когато говориш за ислям, интеграция, мюсюлмани и емиграция, не бива да казваш лоши неща от свое име, защото веднага ще бъдеш обвинен в ислямофобия и расизъм“. Именно тази атмосфера, сформирана в информационно-политическтата среда, не позволява да се види реалната ситуация, защото тя „балансира“ между невероятното й подценяване и сляпата толерантност.

welfare-tards-parisПолитиците мислеха, че усилването на исляма в тези райони е само преходен проблем, че просто трябва да се почака, а после всичко ще се нареди от само себе си. И дълбоко се лъжеха. В същото време те подцениха и опасността от насаждане на исляма сред нашите съграждани от магребски и африкански произход за сметка на по-голямото културно разнообразие. Последните на практика бяха лишени от тази културна свобода, отслабвайки републиката. Арабската пролет ни даде сигнали, но, както и в разгара на гражданската война в Алжир, ние поставихме на едно ниво демократите и ислямистите под предлога зачитане на културата и вярата. По този начин ние се отрекохме от универсалността на правата на човека, от равенството между мъжете и жените.

Molenbek_05

В допълнение, трябва да си припомним объркването по повод първата поява на момичета със забрадки в училище през 1989 г., до приемането през 2004 г. на закона, забраняващ религиозните символи в учебните заведения. Отсъствието на ясно републиканско послание в продължение на 15 години само допринесе за възхода на ислямизма в предградията. Тогава политиците бяха слепи, но днес те са предупредени и нямат право на повече грешки!

Andre_Gerin2-3Бившият депутат Андре Герен, един от инициаторите на закона за забрана за покриване на лицата на обществени места, отново предупреди за ситуацията във Франция по време на семинар в Лион през октомври 2014 г., т.е. преди терористичната атака в Шарли Ебдо: „Насилието нараства особено активно в предградията, на основата на политическа и религиозна радикализация. Вече са посети семената на гражданската война. На някои места се наблюдава ментално зацикляне в твърди схеми, промиване на мозъци, изолация на общността и дори прилагане на законите на шериата“. Впечатляващо, нали?

Трябва да отбележим, че Европа вече няма идеология, способна да вдъхновява хората. Никой не вярва в нищо, освен в индивидуализма и либерализма, а ДАЕШ използва загубата на чувството за общност, за да предложи на лишените от ориентир хора нов, макар и кървав, идеал. Трябва да кажа, че в сравнение с Белгия, ние извадихме късмет, защото имаме светско общество и република като красив общ проект, ако, разбира се, бъдем в състояние да го спасим. Той може да служи за пример в борбата със заразяване на съзнанието, ако наистина го искаме. Но това изисква политическа воля! Политиците също се нуждаят от по-обмислен обществен проект, който да отвори перспектива за всички, да даде нов смисъл на местната демокрация и да преосмисли тяхната роля от гледна точка на ценности, права, задължения, гражданство и действия. Сега се говори за кампания за насърчаване на националните ценности с цел предотвратяване на радикализацията. Но и тук трябва да се избегне толерантното отношение към изискванията, наложени от обстоятелствата, защото всеки компромис неизбежно ще се обърне срещу републиката, а следователно – срещу всички. Това е основното предизвикателство на близкото бъдеще.

Molenbek_01

Превод: Memoria de futuro

Източник: Le Figaro
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14426133
Постинги: 2774
Коментари: 38579
Гласове: 126987
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031