2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Ваня Ставрева Едно село, разделено от границата - в Сърбия кипи от живот, в България умира (снимки)
Градсково - някогашното българско село, което Ньойския договор от 1919 г. раздели на две, сега живее пълноценен живот в сръбската си част, а на наша територия бавно гасне с последните си жители.
Една и съща земя,
едни и същи хора,
а толкова различна съдба.
Преди 97 г. от Царство България са откъснати части от Кюстендилска, Царибродска, Трънска, Кулска и Видинска околии. От Видинско и Кулско в Сърбия попадат селата Бракевци, Градсково, Злокучене, Ковилово, Халово, Църномасница, Шипиково, Велики Ясеновец и Мали Ясеновец.
Границата разделя няколко от тях на две и така срещу сръбското Градсково си имаме българските Градсковски колиби, срещу Халово - Халовски колиби, а срещу Шипикова - Шипикова махала. Халовски колиби е обезлюдено от години, в Градсковски колиби са останали двайсетина жители, а в Шипикова махала - петима.
Село Градсковски колиби. Снимка: Видин-онлайн
За разлика от тях, българските села на сръбска територия са многолюдни и в тях живеят средно от 300 до 800 души.
Градсково е с над 700 жители, има деца, строят се нови къщи, нивите са обработени. За разлика от събратята си в Царибродско, Пиротско и Босилеградско, те никога не са се радвали на внимание от българската държава, а в България малцина знаят, че и в Зайчарско и Неготинско има някогашни български територии.
"В Сърбия ни казват, че сме българи,
а като отидем в България, ни казват, че сме сърби.
Вече и ние не знаем какви сме и
затова е важно кой как се самоопределя",
казва Синиша и с две изречения описва как се чувстват българите в северната част на Западните Покрайнини.
Хората с българско самосъзнание сред тях до скоро не са били самоорганизирани дори в културно дружество, а след 1945 г. не са имали българско училище. От 2013 г. обаче сънародниците ни от Североизточна Сърбия имат Българска неправителствена организация "Деница", в която вече има над 100 членове.
Някои от тях поддържат връзки с роднините си в България, като Слободан. Баба му е от с.Раброво и той се хвали, че е от една фамилия с ген.Цветан Тотомиров, който е родом от същото село.
"Ние не сме сепаратисти или шовинисти, а искаме да осъществим културни връзки с България. Когато Сърбия влезе в Европейския съюз, няма да има граници между моето Градсково и Градсковски колиби, ще бъдем отново заедно и ще можем още по-лесно да си сътрудничим", пояснява Саша Христович.
Баба му и дядо му са българи, а дядо му Йован Христов е служил в Българската армия. Те са говорили родния си език перфектно. Следващите поколения обаче почти не го знаят и Саша се надява на първо време чрез културно сътрудничество децата им да посещават България, да чуват българска реч и да започнат да учат майчиния език, да знаят корена си.
"Последната учителка, която е преподавала тук в българското училище, се е казвала Пенка Гачева. Намерихме сред старите документи учителски дневник. Ние сега нямаме училище и аз не говоря добре български. Но сърцето ми е българско. Аз принадлежа към този народ.
Когато границата разделила селото,
се наложило хората да избират -
едни останали тук при къщите си и малкото земя,
а другите потеглили към България,
където били нивите им...
Оставили къщите и избрали земята.
Е, май малко са сгрешили, защото след 1945-та година пак са останали без своя земя... А тук- каквото сме си имали, си е било все наше. Миналото си е минало. Не можем да го променим", казва Саша.
В центъра на с.Градсково е Домът на културата, за чието реновиране сръбската държава е дала 120 хил.евро.
Внушителната сграда прави впечатление, защото малко села във Видинско могат да се похвалят с такова читалище. Въпреки че Североизточна Сърбия се смята за най-бедната част на западната ни съседка, хората там са много по-богати от тези във видинските села.
"Българският и сръбският комунизъм не бяха еднакви.
Тук беше друго - земята ни не беше национализирана
и всяко домакинство гледаше стопанство. Ние можехме и да пътуваме и да работим в чужбина и оттам идваха пари", разказва Саша.
Неговият баща е работил и се е пенсионирал в Австрия и получава австрийска пенсия, семейството на съпругата му също е живяло там и тя е завършила австрийско училище. И в момента много от съселяните му са на работа в чужбина - Австрия, Германия, Франция, но изпращат пари на близките си и строят големи къщи в родните си места.
Преди две години в с.Градсковски колиби беше построена нова църквица, върху основите на някогашния храм.
Днес църква има, но хора няма. Едва ли и някой потомък ще се върне в този затънтен край, но както казва кметицата на община Бойница Анета Генчева:
"Тук е България.
Само на 2 километра е границата.
Заслужава си тук да се знае,
дори и тогава, когато нас няма да има,
че тук са живели българи."
Село Градсковски колиби. Снимка: Видин-онлайн
www.faktograf.bg/content/edno-selo-razdeleno-ot-granicata-v-srbiya-kipi-ot-zhivot-v-blgariya-umira-snimki
ПП: Доста стари и нови продажници са виновни за разрухата на България! Докато не излезем на масови протести, както в Румъния, докато не бъдат осъдени и вкарани в затвора престъпните висши политици и бизнесмени, докато робуваме на партийни страсти и фило-фобски догматизъм, България ще продължава да затъва в блатото, да е най-бедна и последна в ЕС...
Тагове:
И коментара си го бива. :)
Дядо ми Йордан е имал малко ниви, но ми е казвал, че предпочита частната собственост. Бил е един от последните 6-7 души в селото, които са влезли по неволя в ТКЗС... Майка ми бачкаше в ТКЗС за мизерна заплата. Доста хора се преместиха в градовете, защото там заплащането беше по-добро...
Друга грешка е забраната да се пътува и работи на Запад...
И коментара си го бива. :)
04.02.2017 20:40
... Гледам, че си разказал на Слави моята история но друго тук мен ме притеснява, защо!?
Защо плачем за ярема та нали уж сме по-умни от дядовците си?!
... Гледам, че си разказал на Слави моята история но друго тук мен ме притеснява, защо!?
Защо плачем за ярема та нали уж сме по-умни от дядовците си?!
Майка ми и много други хора цял живот са блъскали, а сега получават мизерни пенсии /160-200 лв./! Това нормално ли е?...
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация