/Поглед.инфо/ Много хора по широкия свят все още смятат, че перото е по-остро от меча. Дали това е така, не съм убеден, но понеже съм въоръжен само с перо, или по-точно с модерната му цифрова версия – клавиатурата, нямам друг избор, освен да ползвам нея и да се опитам да опиша болката на милиони сирийци. А и не само тяхната. Това е глобален проблем и може да засегне всяка нация, която има собствени интереси.

За да ме разберете, ще се опитам да трансферирам експериментално конфликта тук, на българска земя, като прехвърля всички аналози от сирийската действителност. Ще ползвам едно от най-силните оръжия на литературата. Антиутопията. Не съм Джордж Оруел, нито Замятин или Войнович, нито Бредбъри или Хъксли, но техните произведения са оставили сериозен отпечатък в мен и затова днес се обръщам към тях.

Нека си представим, че сме си построили автомобил на времето като онзи DeLorean от филма „Завръщане в бъдещето”. Стегнете си коланите, защото ще се прехвърлим през десетилетията и ще се озовем в България, годината е 2084. Хванали сме една от многото алтернативни времеви нишки, само една от възможните реалности, която поне аз не искам да се случи.

Представете си, че в Източна България, около Хасково, та чак до Бургас и на юг към Турция до Истанбул, са открити огромни находища на газ и петрол. Нещо като Левантийските находища между Сирия и Израел. Нашите политици се облизват, но проектът ще струва милиарди долари и трябват инвеститори. Веднага се появяват американски такива с техни проектанти. От турска страна обаче са крайно недоволни и поставят условия на САЩ, заплашват да затворят американските бази.

На страната на Турция са стратегическите партньори Катар и Саудитска Арабия, които наливат огромни средства, а всички те имат амбиции и планове да ислямизират Балканите. Десетилетия наред тези кралства финансират ислямизацията и радикализацията на ромите по бедните квартали и села. Те нарастват с бързи темпове. Целта не са началните поколения, които предимно се продават само за пари, а следващите – те действително се радикализират, така както става по кварталите на Брюксел, Париж, Марсилия, Малмьо и останалите градове.

САЩ започват да им пригласят и се ориентират към тези свои най-важни съюзници в Близкия изток, което кара българското правителство да се насочи към Русия. Така както Сирия имаше исторически и териториални спорове с Израел и Турция, верни съюзници на САЩ, което накара страната да се ориентира към СССР в онези времена. В Пентагона вече готвят план за разцепването на България, така както го направиха с Югославия и помагаха на косовари и босненци срещу православните сърби.

В България започват да стават твърде много атентати, насочени предимно към българското население, а атентаторите биват удобно и политически коректно наричани „изпаднали в амок жертви на системата”, въпреки, че всички знаят от кои етноси са. Това поражда ответен отговор, хиляди арести и „репресии”, както ги наричат в западната преса.

И така в един хубав пролетен ден през 2084-та избухва „революция” срещу българското правителство. Предимно мургави и брадати протестиращи палят и безчинстват в крайните квартали, крякайки „Аллах Акбар”, с искания за шериат и демокрация (или по-точно демокрацията да наложи шериат). На Запад все повече започват да наричат правителството „репресивен апарат”, говорят за българския режим, който налага сектарианска омраза. В същото време се появяват въоръжени групировки, крайно ислямистки, със знамена, на които има шахадата. Набързо те завладяват Хасково и Кърджали, като обявяват халифат, наречен Ислямска държава в Македония и България. Започват палежи на църкви и масови убийства. Насочват се към Бургас и Пловдив.

В същото време се появяват „умерени” бунтовници, официално финансирани от Турция и С. Арабия, които си създават халифат около Пазарджик и Родопите (аналог на халифата в Идлеб), като завладяват и половината от стратегическия град Пловдив, където се разразява огромна битка. Битката за Пловдив. По аналог на град Алепо, Пловдив е разделен на две части – Източна и Западна. Източната част е завладяна от „умерената” бунтовническа група „Муджахидините от Столипиново”, която ежедневно обстрелва с ракети западната част, в която са настанени над 90% от цялото население на Пловдив. В отговор българската и руската авиация бомбардират източната част, опитвайки се да изгони ислямизираните „умерени”.

В западната преса обаче представят тези бомбардировки като престъпления срещу човечеството и ежедневно пускат клипчетата на междувременно основаната организация „Жълтите каски”, чиито членове подозрително са само от ромски произход, а и също действат само на териториите на ромските квартали около София, Шумен, Добрич и други градове. „Жълтите каски” пращат всеки ден видео материали с убити деца и показват как от руините вадят и спасяват хора (предимно напудрени с брашно).

Цялата световна общественост е шокирана и сипе обидни епитети по българските сили. Обвинява ги, че целенасочено целят болници и училища. Никой не отговаря обаче, като му се зададе въпросът кои точно болници са уцелени. Никой не споменава, че „умерените” от Столипиново са завладели половината град с терор и гонения, а населението се е изнесло към западната част, която е под постоянен обстрел от „бунтовниците”.

Но Пловдив е освободен. Българските части напредват. Тогава идват и обвиненията за използване на химически оръжия над ромска махала около Пазарджик. САЩ изсипват снаряди върху възлово летище в отговор на използваните „неконвенционални” оръжия, въпреки че нямат преки доказателства, а разчитат отново на изскочилите отнякъде клипове на „Жълтите каски”, които действат с голи ръце. Българските власти веднага забелязват, че на записите са деца и жители на друг град, които са били отвлечени от умерената групировка „Джихад за България”.

Поглед върху картата показва, че над 70% от българите живеят под правителствен контрол в големите градове София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе, а бунтовниците са разположени предимно около малки джобчета около София (Филиповци и Факултета), Родопите и Пазарджик и други предимно ромски гета.

Западните медии се кълнят, че умерените бунтовници са от Българската свободна армия и че са светски и български, нищо че крякат „Аллах Акбар”, а повечето са докарани от Албания, Босна и арабските страни. И са с дълги бради, а знамената им са като това на С. Арабия. Те обаче показват по новинарските емисии лидерите на опозицията, Щилян и Емилиян Пеевски, внуци на Пеевски, и ги сочат като българи, дават ги като доказателство, че това е било български бунт.

Отнякъде се появява новосформираната армия „Български демократични сили” (аналог на „Сирийските демократични сили”, които са почти изцяло кюрди). Те установяват контрол и завземат териториите около Кърджали и Хасково под предлога, че ги „освобождават” от „Ислямска държава в Македония и България”. Техният лидер е Мехмет Местан и цялата армия всъщност е турска. Така постепенно започва разцепването на България и появата на няколко области. САЩ и Западът се кълнат, че помагат на българите и искат да им наложат демокрация, въпреки че всички територии на бунтовниците са под шериатски контрол и законодателство.

Някъде там, на Запад, вероятно би имало и мой аналог, примерно Данчо Данчев, който пише и се стреми да покаже какво наистина се случва в България и че тя има правото да използва собствените си богатства. Че това е платен бунт, който е подкрепен само от най-ислямизираните и бедни прослойки в обществото, а истинските българи биват избивани, без това да се споменава в пресата. Върху него веднага се сипват обвинения, че е расист, ислямофоб, агент на Русия, привърженик на лошия руски президент Курин (примерно). Така както през комунизма всяка критика на системата се означаваше като фашист и империалист.

Така на Данчо, който обожава западната култура, чете западни книги, гледа западни филми, но не му остава нищо, освен да гледа със свито сърце как се разрушава българщината, как се изтрива държава, как се разрушават исторически паметници, манастири и читалища. Как се убиват негови приятели и роднини, без никой да спомене за тях. С горчивина и мъка гледа как точно Западът сам затрива себе си и заменя затритите и нарочени територии с мрачните, черни сили на радикализма, но лесноконтилируем и доходоносен.

Е, надявам се вече знаете какво ми е. Явно това е новият модел за тази част от света.

Ако не ми вярвате, погледнете кои са най-големите арабски приятели на Запада. Саудитска Арабия. Не могат да произведат и един пирон, но пък са огромни и послушни консуматори. В страната им е наложен тотален фашизъм, прикрит под булото на религията, и съответно всички находища се контролират от един ходещ чаршаф с брада, който пък е също под контрол. Населението се управлява чрез имами и изкривени религиозни закони.