Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10 22:23 - Костадин Сонев – "Живях и се трудих" /8/
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 501 Коментари: 6 Гласове:
26

Последна промяна: 09.10 20:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

   20.

   Синовете пораснаха, станаха по-самостоятелни и понякога – непослушни.

   През 1992 г. купих камион за фирмата и назначих Методи за шофьор. Не бях доволен от работата му. Когато му правех забележки, той отвръщаше:

        Акъл не ми давай! Не ми се бъркай в живота!...

   Веднъж, след вечеря, със спокоен глас му казах:

        Сине, акъл не искаш да ти давам, не искаш да се

меся в живота ти. Но имам една молба: намери си квартира и работа и си живей, както ти хареса! След десет дни ще сменя бравата на вратата и ти няма да имаш ключ за нея…

   Той се ядоса, стана и излезе. Жена ми рече:

        Ти луд ли си, че гониш детето ни от дома?...

   Отговорих:

        За да живеем заедно, трябва да се слушаме и

уважаваме. Ако някой не изпълнява това, няма място тук…

   След пет дни сръдни, по искане на Методи, седнахме, поговорихме и се разбрахме…

   При създаването на фирмата „Сонев и синове“ поприказвах с Радослав и Методи и им рекох:

        Момчета, виждам бъдещето на фирмата и нашето

бъдеще така: трябва да сме добър колектив, да работим всеотдайно и след 10 г. да вървите из града с вдигнати глави. Като влезете в магазин и си харесате нещо, да го поискате, без да питате колко струва…

   А синовете ми казаха:

        Татко, ти луд ли си? За младежи на 25 и на 22 г. като нас 10 години са цяла вечност!...

 

   Пет години ми създаваха проблеми. Радослав реши да замине в Германия на работа. Но ги излъгаха – взеха им парите и международните паспорти (около 200 души бяха платили по 2 хиляди лв.)

   Методи се захвана с разносна търговия – караше наши стоки в Турция, Гърция, Сърбия, а оттам вземаше техни стоки и ги продаваше тук. Но печалбата бе малка, а пътуванията – убийствени. Това ме ядоса и през 1997 г. се наложи да си поговорим сериозно. Заявих, че така не може да продължава. Казах:

        Знаете с колко пари разполага фирмата. Ще ги

изтегля, ще ги разделим на три. Всеки ще си получи дела като съдружник и ще прави, каквото си иска… Давам ви 10-дневен срок, за да помислите как ще продължим…

   След три дни седнахме, поприказвахме си и се разбрахме, че ще се слушаме и ще изпълняваме задълженията си…

   Наистина стана така. И до ден днешен държим на думата си…

   Обичам децата си, уважавам ги и направих, каквото ми бе по силите, за да живеят нормален живот. Но когато кривнеха по неправилен път, бях безкомпромисен…

   Така би трябвало да действат родителите, ако искат децата им да успяват в живота…

image

Празнуване на 60-годишния ми юбилей

 

 

 

   21.

     Българинът е особен човек. Не съм ходил в САЩ, но съм разговарял с хора, които са били там. Те ми казват, че ако някой в Щатите забогатее от дадена работа, при него отиват над хиляда души, за да го питат, да се посъветват – какво да направят, че и те да успеят. А в България, когато забогатееш с честен труд и умение, поне хиляда души се интересуват – какво си откраднал, каква далавера си направил, кой те финансира… С такива хора често се срещам и им обяснявам, че съм постигнал всичко с честен труд и с акъл. А те отвръщат, че ги лъжа. Давам им за пример Игнат Канев от с. Горно Абланово, известен със своята благотворителност у нас. Този човек е отишъл в Канада на 18 г. и е започнал да работи като чирак. Благодарение на това, че е умен, работлив, предприемчив, успява в живота си и става милионер.

   Аз защо да не мога?...

   Когато отида в пенсионерския клуб, а и на други места, слушам как мнозина критикуват и мрънкат, че това не е държава, че тя нищо не прави за тях… Питам ги:

        А вие какво сте направили за нея? Държавата – това сме ние… Ако искаме да има ред и оправия, трябва да сме единни и борбени. Недоволни ли сме от кмета, нужно е да се съберем пред Общината – не сто или двеста души, а петдесет хиляди. Да му поискаме отчет за сторените безобразия и нередности, да му поискаме оставката… Това се отнася и за премиера. Блокира се цялата държава, докато не си подаде оставката… Сигурен съм, че следващите, които ще бъдат избрани, ще спазват законите и ще се вслушват в гласа на обикновения човек. Срещу масовите мирни и справедливи протести не може да устоят нито полиция и жандармерия, нито премиер и Народно събрание…

   Слушат ме и ми викат:

        Ти си ненормален, откачен човек… Кой ще ти излезе на протест?...

        Е, тогава няма да има ред и оправия в държавата.

 

   Управниците ще си правят, каквото си искат, щом не им търсим сметка, отговорност…

  Ще ви дам няколко от многото примери за това как съм се справял с немарливата и мързелива държавна администрация, а и с частните мошеници…

   За да ми отпусне кредит, банката иска удостоверения от няколко ведомства, че съм изряден данъкоплатец.

   Отивам в „Социално осигуряване“, подавам молбата и питам кога ще е готово удостоверението. Отговарят: „След десет дни“.

   Отивам след десет дни, преди обяд. Казват ми:

        Господине, удостоверенията се дават след 13 ч.

   Вря и кипя от бездушието и неуважението към работещите хора…

   В 13.30 м. пак влизам в голямата стая, където са две млади жени и двама мъже (а в съседната стая е началникът)

   Едната жена ме запита какво искам и дълго рови в една папка, докато намери моето удостоверение. Взе го, отиде при началника, за да се подпише, а тя го подпечата. През това време аз стоях прав, мирно като новобранец. Помолих я да ми прочете документа. Тя прочете, че съм изряден и нямам задължения. В този момент кипнах и ударих три пъти силно с юмруци по бюрото. Книжата се разхвърчаха. Всички скочиха. Началникът - едър, пълен - застана на вратата. С дрезгав глас извика:

        Абе къде се намираш, че хлопаш!

   Обърнах се към него:

        Хей, тъпанарино! Преди обяд, като дойдох, разгръщаше списание, а преди малко вестник четеше!... Тези компютри знам за какво служат - може за нула време да видите имам ли задължения, или нямам… Вие много добре знаете, че съм платил на държавата стотици хиляди лева данъци, благодарение на което вие сте тук и получавате заплати. Затова сте длъжни да ме уважавате! И като дойда следващия път, искам тук да има стол за мен! А докато едната госпожа подготвя удостоверението, другата да ми направи кафе! Докато го изпия, да го подпишете и да се разделим доволни, с усмивка!...

   След 4 г. отново ми се наложи да ида при тях. Казаха ми, че удостоверението ще е готово на следващия ден, защото началникът отсъствал. Така и стана. Нямаше стол и кафе, но се разделихме с усмивки…

   Веднъж, недоволен от общинската администрация, написах писмо до Кмета:

 

   „ Уважаеми г-н Кмете,

   Казвам се Костадин Сонев, управител съм на фирма „Сонев и синове“ ООД – Русе.

   От създаването на фирмата през 1991 г. до 2010 г. съм построил 12 жилищни блока.

   Имам желание и възможности да строя и да създавам работа на безработните. Много ми е интересно и не мога да разбера защо Общината не помага, а пречи на хора като мен да благоустрояват града ни, да разкриват нови работни места.

1.      Поисках да закупя общински имот на ул. „Цар  Шишман“ 10, в който има необитаема и рушаща се къща. Проучих, че в нея от доста години не живее никой. Ако построя на това място жилищна сграда, ще дам на Общината полагащите се апартаменти, от които да печели… А Вие ми отговорихте с писмо от 23.03.2016 г., че къщата е дадена под наем и е обитаема, което не е вярно…

2.     Направих опит да закупя общински имот, намиращ се на ъгъла на ул. „Цар Асен“ и ул. „Неофит Бозвели“. Мястото е като джунгла – дървета, храсталаци, изхвърлени боклуци… Аз исках това място, за да го почистя, да построя жилищна сграда, както е предвидено по план, и да обезщетя Общината…

   Отговорът на Общината от 27.01. 2017 г. беше, че не дава съгласие за продажба на имота, поради нецелесъобразност…

   Г-н Кмете, имам предложение към Вас. Наредете на Вашите мързеливи служители да обходят града и да направят списък на всички пустеещи имоти, да го изложат на видно място, за да може такива хора като мен да се запознаят с него и да помогнат на Общината!“...

   Предадох това писмо в деловодството. През същия ден Кметът ми се обади и пожела да се срещнем.

   След два дни бях в кабинета му. Попитах го – нали той е подписал отговорите, които получих… Кметът повика двама служители, скара им се, че му дават да подписва неверни неща и ги предупреди – при втори подобен случай ще бъдат уволнени…

   Трети случай.

   През 1995 г. имаше голяма криза за строителни материали. Строях блок на ул. „Ниш“ 4 и ми трябваха 48 електромера. Намерих ги в един частен магазин. Закупих ги, седем месеца преди да ги монтират. Дойде време за монтажа. Електротехникът ми каза, че трябва да ги занеса в лабораторията за проверка. Такава била наредбата.

   Занесох ги и след два дни отидох да ги взема. Лаборантът ми рече, че тези електромери са стари, негодни, отдавна излезли от употреба.

   Обърнах се към собственика на магазина, откъдето бях купил електромерите, показах му фактурата и му обясних положението… Той ме хвана за ръката, изведе ме навън и със заплашителен глас ми каза:

        Повече тук да не си стъпил! Тежко и горко ти, ако

пак дойдеш!

   Два-три дни се чудех какво да правя, на кого да се оплача. Знаех какви бъркотии имаше в полицията и в съда…

   Намерих решение. Инструктирах четири едри, здрави момчета, които работеха при мен. Натоварихме електромерите и отидохме в магазина. Собственикът ме видя и викна:

        Бързо излизай, докато не съм те натупал!...

   Смигнах на момчетата, те го обградиха и извадиха къси тупалки. Той се развика, отново ме заплаши, но момчетата го сръгаха с тупалките и собственикът утихна. Изгледа уплашено мен и момчетата и нареди на касиерката:

        Дай му от новите електромери!...

   Рекох на момчетата:

        Ако мръдне, смачкайте го от бой!...

   Заменихме старите с нови електромери. А аз предупредих собственика – друг път да не се подиграва така с хората…

   Човек трябва да си защитава правата, когато е прав, но за това  е необходимо да си запознат със законите, да си упорит, да не се страхуваш от противника…

   Юристите, адвокатите на противника са хитри и действат така, че да те изкарат виновен, дори да не си… Ако не дадеш добри сведения на адвоката си, той не може да те защити. А има и такива, които не искат да те защитят…

   Веднъж адвокатът ми започна да говори в моя полза. Съдията го засече два пъти и защитникът ми замълча. Аз се обадих, че искам да се защитя. Съдията отвърна, че не може. Адвокатът ме стисна за ръката и ми рече да мълча…

   После разбрах, че той се е страхувал за кариерата си, затова се е съобразил със съдията…

   Научих се, че когато си прав, не бива да мълчиш. А щом си сгрешил, отиваш при човека, извиняваш му се и ако има материални щети, ги плащаш…

   С Енергото водих 5 г. съдебни дела от 2008 до 2013 г. и ги осъдих. Платиха ми 82 хиляди лв. за извършена от моята фирма работа, която те е трябвало да извършат. На последната среща техният юрист ми рече:

 Интересен човек си! Какъвто документ ти поискаме, веднага го даваш! Ако не беше дал един документ, губеше делото… Малцина са като теб…

   С „Топлофикация“ водих 7 г. съдебни дела - от 2009 до 2015 г. На последното съдебно заседание се явихме в Русенския окръжен съд.

  Първо дадоха думата на юриста на „Топлофикация“. Когато започна да говори неверни неща, извиках на адвоката си:

        Той лъже!...

   Съдията ме погледна и каза:

        Тихо! Без коментар…

   Аз извадих папката от чантата, в която бях подредил и номерирал 35 документа. Занесох необходимия документ на съдията, той го прочете на глас и всички в залата чуха истината… Съдията се обърна към юриста:

 Г-н Борисов, защо така говорите? В този документ пише съвсем друго. Вие сте го подписали и подпечатали…

  Юристът продължи по втория въпрос. Отново го засякох в лъжа и предоставих на съдията нужния документ…

   Когато започна да говори по третия въпрос, не се стърпях и с висок глас викнах:

        Не ти ли омръзна да лъжеш!?

   Всички се засмяха, а юристът си взе шапката и напусна залата. Аз дадох на съдията и третия документ… Делото се реши в моя полза.

   „Топлофикация“ ми плати 25 хиляди лв. за закупената и монтирана абонатна станция и за направения външен топлопровод на жилищна сграда на ул. „Сяр“ 40, построена от фирмата ми…

/следва/

image


image


image

 

 

 

 

 

 

 

 

 





Гласувай:
26
0



1. silviia - .
05.10 23:21
Има го тоя момент в България, с протакането и размотаването, когато е възможно. Все едно все още сме в Османската империя. И на мен много пъти всичко ми е завирало отвътре.
цитирай
2. mrazekoff - Шапка свалям
06.10 12:35
на хора, като господин Сонев за енергията и морала, които притежава, за да се бори с неволите в живота и да постигне такива успехи. Такива хора трябва да са ни за пример!
цитирай
3. mt46 - Така е. Затова човек трябва да си търси правата, а не да се примирява...
06.10 19:56
silviia написа:
Има го тоя момент в България, с протакането и размотаването, когато е възможно. Все едно все още сме в Османската империя. И на мен много пъти всичко ми е завирало отвътре.

цитирай
4. mt46 - Да. Благодаря ти за добрия отзив!...
06.10 19:57
mrazekoff написа:
на хора, като господин Сонев за енергията и морала, които притежава, за да се бори с неволите в живота и да постигне такива успехи. Такива хора трябва да са ни за пример!

цитирай
5. batogo - !!!:))) Чест и почитания за такива почтени, достойни, чисти Българи!
07.10 06:42
Благодаря ти, Марине, че си помогнал за отпечатването и публикуването на тази смислена, стойностна, истинска история, която показва как с чест, достойнство и отдаденост може да бъде извървян един смислен, съдържателен, почтен, мотивиращ житейски път!
Поздравления и почитания и за теб!
цитирай
6. mt46 - Благодаря ти за хубавия отзив! Поздрави! :)
07.10 23:49
batogo написа:
Благодаря ти, Марине, че си помогнал за отпечатването и публикуването на тази смислена, стойностна, истинска история, която показва как с чест, достойнство и отдаденост може да бъде извървян един смислен, съдържателен, почтен, мотивиращ житейски път!
Поздравления и почитания и за теб!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13170157
Постинги: 2587
Коментари: 36462
Гласове: 120603
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031