.
.
.

Годишникъ на Софийския Университетъ // Историко-Филологически Факултетъ — Книга XXVIII. 8. Annuaire de l’universitй de Sofia // Facultй historico-philologique — Tome XXVIII. 8.   Къмъ въпроса за народностьта на старитѣ македонци отъ Веселинъ Бешевлиевъ     Придворна печатница София 1932 Сканове в .djvu формат (1.2 Мб)

 

    I. Уводни бележки  3

  II. Родословието на епонима Μακεδών  6

 III. Преданията за произхода на македонския царски родъ  32

 IV. Исторически известия за не гръцкия характеръ на македонцитѣ  44

  V. Известията за гръцкия характеръ на старитѣ македонци  60

 VI. Македония и Елада като географски понятия  65

VII. Известия за сѫществуването на особенъ македонски езикъ  69

    Заключение  74

    Inhaltsьbersicht (V. Beševliev. Zur Frage nach dem Volkstum der alten Makedonen)  75

 

 

I. Уводни бележки.

 

Въпросътъ за народната принадлежность на старитѣ македонци е билъ често разглежданъ, било въ особени изследвания, било мимоходомъ въ съчиненията за гръцка или македонска история. Но при все това до единъ окончателенъ и общоприетъ резултатъ още не е постигнато. Той е билъ разглежданъ отъ две становища : отъ историко-филологическо възъ основа на сведенията на древнитѣ писатели за старитѣ македонци и езиковедско възъ основа на достигналитѣ до насъ македонски глоси.

 

Пръвъ, който е разглеждалъ въпроса отъ историко-филологическо становище, е билъ К. О. Mьller. Въ съчинението си Ueber die Wohnsitze, die Abstammung und die дltere Geschichte des Makedonischen Volks. Berlin 1825 той дойде до заключение (49):

 

„dass die Makedoner, nдmlich der Volksstamm, welcher eigentlich und ursprьnglich so hiess, Illyrischen Stammes waren“.

 

Нѣколко години по-сетне на този възгледъ се противопостави O. Abel въ Makedonien vor Kцnig Philipp, Leipzig 1847. Споредъ него старитѣ македонци сѫ били гърци (91 ff.). Следъ Abel като най-горещъ защитникъ на гръцкия произходъ на македонцитѣ се яви К. Beloch. [1] За този ученъ die Frage nach der Nationalitдt der Makedonen e das Grundproblem der ganzen griechischen Geschichte seit Philipp, [2] отъ отговора на която зависи правилното разбиране на гръцката история отъ Филипа II насамъ. Споредъ Beloch може да има никакво съмнение върху това, че старитѣ македонци сѫ принадлежали къмъ гръцката народность. Това мнение се поддържа и отъ историка Ed. Meyer, Geschichte des Altertums II 1². Berlin 1928, S. 273. Споредъ него македонцитѣ сѫ били дорийско племе. Мнението на Beloch и Meyer се възприе напоследъкъ безрезервно отъ Fr. Geyer, Makedonien bis zur Thronbesteigung Philipps II. Mьnchen 1930 и RE XIV 697 ff., докато J. Kaerst го отхвърли решително въ Geschichte des Hellenismus I². Leipzig 1918. Тамъ той пише дословно следното (157):

 

„Darьber kann also gar kein Zweifel obwalten, dass noch zur Zeit Philipps und Alexanders die Makedonen von den Hellenen nicht als zu ihnen gehцrig angesehen worden sind. Ebenso ist es gewiss, dass das makedonische Volk selbst in jener Periode sich nicht zu den Hellenen gerechnet, sondern in klarer und bestimmter Weise von

 

 

1. Histor. Zeitschrift N. F. 43, S. 198. Griech. Geschichte III 1 S. 1 ff.

 

2. Einl. in die Altertumsw. v. Gercke—Norden III 156 f.

 

 

4

 

ihnen unterschieden hat. Man braucht nur einen Blick in die geschichtliche Ueberlieferung ьber die Zeit Philipps sowie namentlich die Alexanders und der Diadochen zu werfen; man wird ьberall das deutliche Bewusstsein der Makedonen finden, dass sie ein Volk fьr sich sind, das den Beruf hat, als solches Ruhm und Macht in der Welt zu erwerben.

 

Това мнение се възприе и подкрепи съ други доказателства отъ ученика на Kaerst W. Fellmann въ Antigones Gonatas, Kцnig der Makedonien, und die Griechischen Staaten. Dissert. Wьrzburg 1930, 4 ff. [1] Въ България съ македонския въпросъ се е занимавалъ до сега само Г. И. Кацаровъ, който въ редъ студии (Етнографическото положение на старитѣ македонци въ сп. „Минало“ I, 2 стр. 156—175 и 3 стр. 263—281, Observations sur la nationalitй des anciens Macйdoins въ Revue des йtudes grecques XXIII (1910) 243 sqq., Царь Филипъ II Македонски. София 1922, стр. 1 и сл. особено стр. 8 и сл. и др.) се изказа сѫщо тъй противъ гръцкия произходъ на старитѣ македонци.

 

Книгата на G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897 представя съединително звено между историко-филологическото и езиковедското разглеждане на въпроса. Това е единствената работа, въ която македонскиятъ въпросъ се разглежда едновремено отъ тѣзи две становища. Хаджидакисъ не само тукъ, но и въ други свои студии [2] застѫпва решително гръцкия произходъ на старитѣ македонци. Обаче първиятъ, който е разглеждалъ въпроса отъ езиково становище, е билъ Sturz, De dialecto Macedonica et Alexandrina. Lipsiae 1808. Въ това съчинение е направенъ и първия опитъ да се събератъ и отчасти изтълкуватъ остатъцитѣ отъ македонския езикъ. Споредъ него тѣ сѫ отчасти

 

vocabula proprie Graeca et ad veterem Hellenum linguam referenda и отчасти заети ex aliorum populorum linguis, imprimis Persarum, Syrorum, Hebraeorum, Aegyptiorum aliorumque.

 

Работата на Sturz не стои на изискваната научна висота поради тогавашното състояние на езиковедската наука. Затова като първо сериозно езиково изследване на македонскитѣ глоси трѣбва да се смѣта работата на А. Fick въ сп. Orient und Occident II 718—729. Десетина години по-късно Fick разгледа на ново глоситѣ въ Zeitschrift fьr vergl. Sprachforschung XXII 193—235. [3] Споредъ Fick отъ глоситѣ се виждало, че македонскиятъ езикъ билъ гръцки диалектъ.

 

 

1. Вж. пристрасната рецензия за тази книга отъ Geyer въ Philol. Wochenschrift Bd. 52 (1932) 327 ff.

 

2. Hanp. Indogermanische Forschungen XI (1900) 313 ff.; Zeitschrift fьr vergl. Sprachforschung XXXVII 150 ff ; Γλωσσολογ. Μελέτα: I 32 и сл. ; Φιλολογικοὶ Μελέται 87 и сл. ; Περὶ τοῦ ἑλληνισμοῦ τῶν ἀρχαίων Μακεδόνων. Атина 1925; Ἀπάντησις πρὸς τὸν κ. διδάκτορα W. Beschewliew въ сп. Ἀθηνᾶ XXXIX (1928) 181—187.

 

3. Вж. още G. Meyer въ Fleckeisens Jahrb. f. dass. Philologie XXI (1875) 185-192.

 
5

 

Това мнение се възприе отъ O. Hoffmann, който въ Die Makedonen, ihre Sprache und ihr Volkstum. Gцttingen 1906 подложи на подробно изследване не само македонскитѣ глоси, но сѫщо така и македонскитѣ лични имена и дойде до заключение, че das Makedonische ist . . . der Schwesterdialekt des Thessalischen (255, срв. още и RE XIV 681 ff.). [1] Споредъ P. Kretschmer, Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache. Gцttingen 1896, 288 македонцитѣ сѫ заемали едно срѣдно положение. Тѣ не сѫ чисги гърци, но сѫ близко сродни съ тѣхъ. A Н. Hirt въ Die Indogermanen. Strassburg 1905-7, I 149 ff. Il 602 ff. (вж. сѫщо Handbuch der griechischen Laut- und Formenlehre. Heidelberg 1912e, 29 f.) ги отдѣли сьвършено отъ гърцитѣ ги причисли къмъ илиритѣ. Най-сетне V. Lesnэ въ Zeitschrift fьr vergl. Sprachforsch. XLII (1909) 297 ff. обяви македонцитѣ за смѣсенъ народъ. [2] Напоследъкъ А. Κεραμόπουλος въ Ἡ ἀρχαϊκὴ νεκρόπολίς τοῦ Τρεμπένιστε παρὰ τὴν λίμνην τῆς Ἀχρίδος въ Ἀρχαιολ. Ἐφημ. 1927-8 и Μακεδονία καὶ Μακεδόνες. Атина 1930 се опита да докаже гръцкия характеръ на старитѣ македонци възъ основа на археологически находки. [3]

 

Отъ изложеното до тукъ се вижда, колко много се различаватъ едно отъ друго мненията за народната принадлежность на македонцитѣ. Споредъ едни учени тѣ не сѫ били гърци, a споредъ други тѣ сѫ гърци и то дорийци (Meyer), тесалийци (Hoffmann) или нѣщо срѣдно между еолийци и западни гърци. Това именно разногласие изисква и оправдава едно ново изследване на въпроса за народностьта на старитѣ македонци. Освенъ това всички досегашни изследвания съ изключение на Хаджидакисовото, иматъ една обща методична грѣшка: разглеждането на писменитѣ сведения за старитѣ македонци се отдѣля отъ това на глоситѣ. Въ сѫщность това трѣбва да става едновремено, за да се види, дали до единъ и сѫщи резултатъ биха довели двата вида извори, a въ случай, че се различаватъ, какъ би могла да се обясни тази разлика. Защото безспорно не може да стоятъ на една и сѫща линия гръцкитѣ етимологии на македонскитѣ думи съ известияга на древнитѣ писатели за негръцкия характеръ на македонски езикъ или на самитѣ македонци или най-сетне съ македонски вѣрвания и обичаи, които сѫ чужди на гърцитѣ, както е напр. случая съ пробния бракъ y македонцитѣ, за който изрично се казва, че не се е срѣщалъ y гърцитѣ. При наличностьта на сегашния исторически и езиковъ материалъ само едновременото разглеждане на двата вида извори би могло да хвърли свѣтлина върху нашия въпросъ. При това трѣбва да се

 

 

1. Споредъ F. Solmsen, Berlin, phil. Wochenschr. 1907, 275 македонцитѣ сѫ междиненъ членъ между еолийци и западни гърци.

 

2. Срв. и F. Kornemann въ „Vergangenheit und Gegenwart“ XX S. 499.

 

3. Срв. рецензиитѣ отъ B. Бешевлиевъ въ „Македонски прегледъ“ VI 1 (1930) 136 и сл. и въ ИВАИ VI, 323 и сл., a сѫщо отъ Fr. Geyer въ Philol. Wochenschrift Bd 51 Sp. 882—885.

 

 

6

 

взематъ подъ внимание всичко писмени известия, a не да се постѫпва еклектично, както е правено до сега.

Настоящата работа съобразно съ казаното по-горе разглежда най-напредъ сведенията на старитѣ писатели за народностната принадлежность на македонцитѣ. A остатъцитѣ отъ македонския езикъ ще бѫдатъ разгледани въ едно особено изследвание.
/.../

http://macedonia.kroraina.com/vbm/index.htm 

Трудно го прочетох, но наличието на "пробен брак" силно ме заинтригува. :)

Относно народността на съвременните македонци, Ами Буе или Ламартин дават красноречиво доказателство от Охрид По памет- На въпроса Самуиловата крепост, за нея питат, чия е- и кой я е строил- казват-Александър!
А на това ,какви са- казват ,че са Българи!Единодушно!Прегледай в книгата, давал съм го в постинг!

За древните македонци има три версии:
-Че са гърци
- че са смесени-гърци и траки
- че са траки
Илирите, те не са нещо различно от траките и често се говори за тракоилири!

Все повече натежава версията ,че са траки Поведението на Александър го доказва, че търси хора от народа си, да говори на неговия език Но и странната на пръв поглед близост в имената на Едони, и мак-едони също говори Едоните ,по поречието на Струма са, доказано са траки! Мак-едоните са и съседи на тях, на всичко отгоре!
Развивал съм този въпрос, няма да го повтарям!

Хубав ден!

В научен стил е. На академично ниво. И със стария правопис. Това не ме затруднява, защото съм учил старобългарски език, а и съм чел стари книги, издадени преди 1944 г. :)

Едоните, наричани понякога също едонци или едониди, са тракийско племе, населявало Югозападна Тракия с племенно териториално ядро по долното течение на Струма до устието ѝ.[1] Обитават Мигдония (района около Солун) преди македоните да ги изтласкат оттам.[2] Свидетелствата за едоните са датирани от VI в. пр н.е. до V в. пр.н.е. Със стабилен икономически потенциал и с добра войска едонците са управлявали и контролирали широк терен на изток от Долна Струма и на юг от бизалтите.

Илирийски племена и племенни съюзи са обитавали земите от днешна югоизточна Австрия - областите: "Карантания/Каринтия/Кернтен или Корошка" и "Щирия/Щайермарк/Щайерска или Щаяр" до днешна западна Македония и средна Сърбия. Също така тяхното землище се е простирало от днешна южна Словакия, до днешна северозападна Гърция, областта Епир, но ядрото на илирийския етнос били земите на бивша Югославия, около Динарските планини. На изток илирите били в допир с тракийски племена, които или прогонили по на изток, или се смесили с тях (примери: дарданците, може би пеонците, пенести и др.) Днешна Югоизточна Италия (област Апулия) също от дълбока древност била илирийско землище.

Вероятно населението на античната македонска държава се е състояло основно от илири и траки с елинизирана аристокрация. Може да се допусне, че илирите, подобно на траките, като безписмен народ, са романизирани и елинизирани след като попадат под римско владичество. На северозапад илирийските племена граничат с келтите