.
.
.

Тракологията е наука – регионално-тематичен клон на историята и археологията, – изучаваща траките, древен народ, живял главно в Югоизточна Европа. Тя изследва тракийската култура (история, религия, език, изкуство, икономика) от края на II хилядолетие пр. Хр. до Късната Античност през IV-VII век. Учените, занимаващи се с тракология, се наричат траколози.

Модерната тракология (за разлика от интереса към траките през Античността) се заражда през втората половина на XIX век, като първото систематично изследване на наличните източници, особено свързаните с езика и религията на траките, става двутомната монография на австрийския етнолог Вилхелм Томашек „Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung“ (1893 – 1894).[1][2] През следващите десетилетия тракологията се развива активно като самостоятелна научна дисциплина главно в България и Румъния.[3]

Тракология в Румъния  

Румъния, в чиято национална идеология даките (обикновено приемани за клон на траките[4]) са смятани за пряк предшественик на съвременните румънци, до 70-те години на XX век остава основният център на развитие на тракологията. Румънската тракология преживява подем през 30-те години на XX век и отново от 70-те години. От 90-те години тя е съпътствана и от изобилна псевдонаучна литература, определяна от критиците си като „дакомания“ или „тракомания“.[5]

През 1976 година в Букурещ е проведен Вторият международен конгрес по тракология, а малко по-късно там е основан и Институт по тракология. Той е по-консервативен от българския Институт по тракология и се въздържа от спекулации за тракийската религия и „духовност“, но тези теми също стават предмет на публикации от румънски историци и богослови, до известна степен под влияние на книгата на Мирча Елиаде „От Залмоксис до Чингиз хан“.[6]

Тракология в България

Първият български текст, отделящ по-съществено внимание на траките, е „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ (1870) на Стефан Захариев. Той описва редица тракийски паметници и, полемизирайки с гръцки автори, като Власиос Скорделис, се опитва да докаже славяноезичността на траките.[7]

Основите на тракологията в България са поставени от Гаврил Кацаров, който в продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, оказали значително влияние в световен мащаб. За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания. През 20-те години Кацаров чете първия курс по история на траките в Софийския университет.[8]

През 1916 година Богдан Филов въвежда концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. Също Филов развива предлаганата и от гръцки автори теза за културните връзки между траки и микенци, разглеждайки тракийските куполни гробници от IV-III век пр. Хр. като продължение на микенска традиция от бронзовата епоха, изчезнала в Гърция. Макар и критикувана, теорията за архаичността на тракийската култура продължава да заема централно място в българската тракология.[9]

Непосредствено след края на Втората световна война са направени едни от най-значимите открития на тракийската археология в България – Казанлъшката гробница, Севтополис и Панагюрското съкровище. През 50-те години са издадени две монографии, посветени на тракийския език – на Димитър Дечев и Владимир Георгиев. Докато първата днес е почти изцяло отживяла времето си, особено с множеството си спорни етимологии, книгата на Георгиев е сред първите, предложили широко приетото в наши дни разграничение между собствено тракийски и дако-мизийски вариант на тракийския език.[10]

През 60-те години тоталитарният режим в България заема все по-националистически позиции и като част от този процес лансира възгледа за траките като основен компонент в етногенезиса на българите. През 1967 година диктаторът Тодор Живков заявява, че „в нашите жили тече и тракийска кръв“ и критикува научната общност, че не отделя достатъчно внимание на траките. С темата лично се ангажира и неговата дъщеря Людмила Живкова.[11]

През 1972 година в София е основан първият в света специализиран Институт по тракология и е проведен първият Международен конгрес по тракология. Ключова в бързият възход на тракологията през този период има Александър Фол, дългогодишен директор на Института по тракология, който се ползва и със силни политически протекции като близък на Людмила Живкова.[12]

През този период кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в Мала Азия, като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на Диодор Сицилийски и няколко невярно датирани находки от Черно море, развива цяла теория за „тракийската таласократия“ и тракийско морско присъствие в Леванта. През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество псевдонаучни спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и „духовност“.[13]

В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за „тракийския орфизъм“ – устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. Хр и предшестваща известния от историческите източници древногръцки орфизъм (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за тракийския орфизъм е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича interpraetatio thracica. Фол и последователите му развиват „тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от йерогамии на архаични божества и нумерологични зависимости.[14]

Директор на института от 1992 до 2010 г. е проф. д-р Кирил Йорданов, след което институтът е приобщен към Института за балканистика с Център по тракология към БАН[15].

Тракология в Гърция

Още най-ранните изследвания на траките обикновено са в контекста на техните връзки с Древна Гърция, която е традиционна сфера на интерес за античната история. Германски учени от средата на XIX век, като Карл Отфрид Мюлер и Бернхард Гизеке, смятат траките за преки потомци или за близко родствени с пеласгите, а оттам и с древните гърци, позовавайки се на множество елементи на древногръцката култура и религия, които са с тракийски произход – орфизмът и други мистерийни култове или музите. Малко по-късно Ервин Роде популяризира теорията, че целият култ към Дионисий в Древна Гърция има тракийски произход.[16]

Изхождайки от тези теории, местни дейци на гръцкото национално движение, като Власиос Скорделис и Ироклис Васиадис, се опитват да представят гърците за автохтонно население на Тракия – като потомци на близкородствените на древните гърци траки, допълнително елинизирани още през Античността. Този аргумент не е използван широко в гръцките претенции към Тракия, а основното течение на гръцката историография дълго време не проявява особен интерес към траките. Той е популяризиран от края на 20-те години във връзка с пристигането в Гърция на голям брой изселници от България, като е развиван както от местни историци, като Козма Апостолидис, така и от академични авторитети, като Павлос Каролидис.[17]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

ПП: Няма как да сме наследници на траките /повече от 5-10 %/. Те са доста по-различни по бит и култура от древните българи и от славяните, а и са били по-добре развити в цивилизационно отношение...

Остава изключително спорно името "ас-сакалиба", както и "тракийският" им произход.
Мисля, че това са групата автохтонни европейски народи с флективния език.
Има някаква уловка обаче, има. Допускам да не са точно балканци или поне са слезли на Балканите от север. Много вероятно е техни да са думите, записвани от гърците като тракийски... Приближаваме, топло, топло :).
Траките са просто уседнал (във възможната степен от непрестанните войни) скитски народ. Открил гроздето и създал цивилизацията :). Не съм чел да са орачи и копачи, може и да греша :).
"За Омир, Тракия е била най-напред “майка на овце”. Интензивното земеделие с дълбока оран и волски впрягове всъщност започва да се развива в българските равнини едва от I в .сл. Хр. насетне, когато гръко-римския цивилизационен модел навлиза във Вътрешна Тракия. Имено българските овчари с тяхното отгонно скотовъдство (наричано днес трансхуманс) са наследници на един девет хилядолетен цивилизационен скотовъдно-земеделски модел, елементи от който оцеляват докъм началото на XX век".
В този славянски материал има и няколко реда за българския елтебер Алмъш :). Трак не, ами бир парча тракиец :):):)...

Но пък заключението е фундаментално.
Тракийските ПЛЕМЕНА са толкова различни помежду си (нормално за ОГРОМНИЯ им ареал), че разликите им със славяните и българите са също нормални, особено предвид разминаването им ВЪВ ВРЕМЕТО и ДВЕТЕ ПРЕСЕЛЕНИЯ на бг - на изток след потопа, и на запад след засушаванета във водосбора на Амударя и Сърдаря (продължаващо до днес).
Но така започва статията - "Тракологията е наука – регионално-тематичен клон..."
Регионално, значи. Баси региона, мерещ площ с империята на Чингисхан.
ПП: Авторът не е впечатлен от факга, че славяните изникват от нищото, СЛЕД като траките потъват в нищото.

Какво е Александър Фол, тоталитарен учен, пред днешните демократични блогови учени.

а,постинга, казва, повече от нужното..
Хората си обичат приказки, митове, и легенди..
в същата Псевдонаучна /тъмна/ ниша, попадат..
и разните му секти, отскоро набл'юдавам и тази в Америка-Q Anon..
по този начин,Индивида, изпаднал в алиенация,и хроничен когнитивен дисонанс
( се опитва да "надскочи" себе си, и да стабилизира вътр.си противоречие,
и, да си принади, някакъв "илюзорен" Ореол, Стойност на "посветен","Избран",
и др подобни психолог.отклонения ( девиации, мания, и проекции...

и за това, си има Наука Психология, и Психиатрия, виж МКБ10
Благодаря,марине!

С тия теми няма да стигнеш далече приятелю- кому е нужно да правиш кефа на измамниците и да преписваш от техните лъжи?

И защо им е да доказват, че сме преки потомци на траките? Толкова ли е важно? Все едно това ще промени запуснатия, мръсен и грозен вид на селата и градовете ни? И оправданията ни "бедни сме" и "така е заради комунистите" или "виновно е турското робство" са трагикомични. Мързел и страх. Това е причината. А въпросът за произхода е отклоняване от основните текущи проблеми. Ден да мине, лаф да стане и пак да не си изчистим сметището.

Нито славяните "изникват от нищото", нито има причинно-следствена връзка между обезличаването, ромеизирането на траките и появата на славяните... Това са постепенни процеси в продължение на векове /5-6 века/...
А и траките не изчезват напълно, малка част от тях участва в образуването на българската народност...

Трябва да се прави разлика между тракология, трънкология и дрънкология...
М. Тачков

По този начин не ги следваш- казионите са професионални фалшификатори,измамата не е наука!

Чудовищно е да се подозират всички световни и наши професионални историци във фалшификаторства и измами! Възможно е някои от тях да са допускали грешки, които обаче не са фундаментални и фатални, каквито са грешките на съвременните псевдоисторици и манипулатори!...