Рупските говори се отделят и обособяват в отделна говорна група по ред свои отличителни черти. По-важните от тях в областта на  ф о н е т и к а т а  са следните:

1. Голям брой меки (палатални) съгласни, и то във всяко положение: в края на думата (ден’, кон’, зет’, път’, сол’, петил’, кръф’, калпак’, пръч’, ръш’ ), в средата на думата пред съгласна (въл’к, мал’к’и) и пред предните гласни е и и (т’ин’к’и, к’ѝт’к’и, ж’ил’т’и).

2. Меки съгласни ш, ж, ч (куш’ара, т’иш’ка, ж’аба, сиж’ба, ч’ас, ч’ул’ак). По тая си особеност рупските говори са доста архаични, защото в останалите говори първоначално меките съгласни ш, ж, ч са затвърдени и са минали в групата на твърдите съгласни.

3. Запазена съгласна х във всички положения: хлкп, хтди, хтро, Хрѝсту, имềхме, имềха, вѝдех.

4. Широко разпространена лабиализация на и в у: йỳме (име), ж’уф, ут’ỳва (отива).

5. Преход на групата дн в нн (панна, енна, гланни, ср’анна).

6. Отметнато ударение при съществителни и глаголи: втда, ктза, жина, жини, дъ̀ски, мтре, тко, птле, ѝзлеза, птзвола, ѝди, плати, мтлите, нтсите.

В областта на  м о р ф о л о г и я т а  по-важни особености са следните:

1. Значителен брой падежни остатъци при имената и местоименията: ут татка, ѝди при Питра, кажи на нашък Ивана.

2. Окончание -ъх за образуване на минало свършено врсме: рикъх, рикъхме, рикъхте, рикъха; пикъху, тткъх.

З. Форми за множествено число: ръ̀к’и, нтг’и, вместо ръци, нози .

4. Наставка -овам (празнтвам, гладтвам, куптвам, дартвам) вместо -увам.

5. Окончание -ите в повелително наклонение второ лице множествено число (мтлите, слтжите, ричите) срещу окончание -ете в другите диалекти.

6. Голямо изобилие от умалителни имена от почти всички думи и особено широка употреба на суфикса -инка: главѝнка, ръчѝнка, чирквинка, мумѝнка, учѝнки, душѝнки.

7. Итеративни глаголи на -ицам: испѝцам, облѝцам, нарѝцам, протѝцам.

Рупските говори се отличават и с ред лексикални особености като тройното показателно местоимение тта, ста, нта, личното местоимение за 1 лице йа (аз), думи като нтга (крак), лахна (зеле), рỳкам (викам), немтй (недей), парлѝф (лютив), л’ут (кисел), летѝ дъш (вали дъжд) и пр. В тях се срещат и сравнително доста заемки от гръцки език.

Рупските говори от своя страна се делят на три големи групи: източни рупски, родопски и западни рупски.  И з т о ч н и т е  р у п с к и  говори заемат земите на изток от Родопите в Странджа и Тракийската равнина,  р о д о п с к и т е  говори заемат Родопската област, а  з а п а д н и т е  р у п с к и  говори заемат Разложко и Гоцеделчевско (Неврокопско).

M i l e t i č, Lj. Das Ostbulgarische. Wien, 1903, 207—275;

Ц о н е в, Б. Диалектни студии. Кратко съобщение за научното ми пътуване през летните ваканции 1904 и 1905 година. — Архив на Министерството на народната просвета, 1, 1909, № 2, 211—223. [= История на бълг. език. Т. 3. С., 1937, 301—314].

[ Б о я д ж и е в.Т Значение и употреба на числителното един в рупските говори. — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 743—750;

Б о я д ж и е в.Т. Екави имперфектни форми на съм в югоизточните говори. — Бълг. ез., 1977, № 3, 221—224;

К о ч е в, Ив. Общославянското значение на някои фонетични явления в югоизточните български говори. — B: Славянска филология. Т. 15. Езикознание. С., 1978, 127—133.] М. Cл. М.

/.../

Автор: проф. Стойко Стойков /"Българска диалектология"/

http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm

ПП: Школата на проф. Стойков ни дава един от най-добрите примери за структурна диалектология. Учените изследват взаимовръзките между различни диалекти на територията на България като използват най-добрите методики, изработени в западното езикознание (и адаптирани от проф. Стойков за конкретната ситуация в България). Изучават се и българските диалекти в Румъния и бившия Съветски съюз.

По онова време българската диалектология зависи до голяма степен от официалната политика на комунистическа България. Затова проф. Стойков не е могъл да обърне внимание на диалектите в Северна Гърция, Македония и Сърбия, макар че на няколко места в книгата неприкрито заявява, че македонските говори са български...

През 1965 г. започва подготовката по изработване на общославянски диалектен атлас (Общеславянский лингвистический атлас). Той е завършен и издаден през 1988 г. В него обаче територията на България е отбелязана с бяло поле, тъй като българската делегация изтегля своите данни, недоволна от това, че диалектите на територията на Република Македония (тогава част от Югославия) в атласа са обозначени като македонски, а не като български.

След падането на комунизма в България проф. Стойков е реабилитиран, а през 1993 г. под редакцията на Максим Младенов е преиздаден неговият станал вече класически учебник по българска диалектология, в който са добавени и сведения за диалектите във Вардарска и Егейска Македония...