Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07 23:51 - Влияние на българския език върху румънския
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 294 Коментари: 7 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени


Любомир Милетич

БЪЛГАРИ И РУМЪНИ В ТЕХНИТЕ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

/.../

II

 

В студиите си върху „Дакoрумъните и тяхната славянска писменост” и сетне върху „Влахобългарските грамоти от Брашов” аз подложих на най-щателна оценка всички данни, които се отнасят до старите етнически сношения между българи и румъни и до последвалата от тях културна зависимост. Полемизувайки по-сетне с проф. Богдан по повод на съчинението му „Documente privitoare la relaţiile ţării romоneşti cu Brasovul etc. in sec. XV - XVI (1905)”, аз постоянствувам на тезата си, че в Румъния е имало особени условия, за да се поддържа толкова упорито в писмеността през XV до XVII век българският език, че е имало там нещо повече от тая „чисто книжовна” почва, култивирана уж само от професионални чиновници, както мислят румънските учени, па и инак много по-обективният проф. Богдан. Не само в по-старо време, през първото българско царство, българският елемент в Румъния е бил важен обществен и културен фактор; но и много по-сетне, през второто българско царство той не е бил изчезнал и нещо повече - той е продължавал да съществува в значителни остатъци и през XV - XVI век, не само между простолюдието, но и между болярите (вж. и моето съчинение „Към брашовските грамоти”, Мин. сборн., XXV). И наистина, колкото повече вниква човек в културното, историческото и социалното значение на преголямото число българизми в румънския език, толкова повече излиза наяве някогашната сила на етническите български елементи в политическата и културна история на румънския народ. Като оставим настрана по-специалните случаи, стига да вземем по-обикновените български термини из разните области на живота, за да схване всеки колко много нещо са научили румънските прадеди от своите някогашни славянобългарски съжители. Извлича се впечатлението, че подирните са стоели и на много по-високо културно стъпало от старите румъни, които са били отчасти потомци на римски колонисти в страната, а в по-голямата си част романизувани тракоилири и други народи от Полуострова. И това впечатление е вярно, то се налага и на самите румънски учени, които не могат да не го изкажат, когато се касае да се даде що годе обективно разяснение на подавля-ющото число българизми в румънската терминология... За да бъда по-убедителен в своя си очерк, аз ще цитирам по-долу повече от признанията на румънските учени по засегнатия въпрос, главно на проф. Богдан, Йорга и Ончул. Особено ценни са прямите признания на фактите у Богдан, главно в очерките му „Romоniĭ şi bulgariĭ”, „Cultura veche romоnă”, в предговора на споменатите „Documente etc.”, както и в други негови исторически съчинения. Йорга, който като историк често пъти пренебрегва всяка научна метода и е твърде лек в научните си обяснения, все пак в своята „История на румънския народ” не е отминал леко българските културни заемки.

 

България се издига мощно, казва проф. Богдан, от 680 до 1018 г., основава царство, което обхваща почти целия Балкански полуостров на югозапад до Олимп, от Черно море до Темешкия Банат и голяма част от Трансилвания. В тая епоха цъфти и българската литература, която преминава и към другите славяни. Какво са правили в туй време румъните? Захвърлени в Дакия, бившите румънски колонисти и римски войници се преобърнали в пастири, изгубили съвсем връзка със старата римска цивилизация и станали неграмотни номади и полуномади по Карпатските планини и по Балкана. За някакъв организиран политически живот у тях не може и дума да става [*]...

Живели те обособени в 
големи патриархални семейства, подобни на славянската задруга. Подчинени в течение на повече от три века на българската власт и влияние от двете страни на Дунава, румъните приели от тях част от обичаите и институтите им. Така напр. от българите научили щото старейте на отделните братства (clanurilor) да наричат cnezĭ (староб. кнѧзь), а началниците на повече братства (кланове) - да ги наричат voevodĭ (воеводи). Като възприели да си основават постоянни селища, тогава кнезовете станали началници и на селищата, а и войводите по същия начин станали главатари на земи (şefi de territoriо). На войводите са съдействували boerĭ (боляре) - хора отначало собственици на големи земи, подарени от войводите за военни заслуги, а сетне с развитието на разните държавни служби и главни чиновници в страната.

 

Тогава румъните заедно с черковното устройство заели от българите и българския език - черковен и дипломатически, сир. езика на българската литература [*]. Румъните са били по-рано покръстени от българите. Преди да дойдат българските славяни, имало е в Мизия и Дакия християни, имало е и латинска епископия със столица в Първа Юстиниана (Охрид), основана на 535 г. за целия Илирикум - именно за всички римски провинции южно от Дунава. Възможно е и Дакия да се е числила в черковно отношение към тая епископия. След покръщането на българите (864) и румънците приели славянското богослужение заедно с българите, което се одържа в румънската черква до XVII столетие (вж. Onciul, цит. съч., с. 140). Ала на румъните е липсвала черковна йерархия, която може да съществува само у заседнали народи (care nu poate exista decоt la popoare aşezate). Следователно не християнството, а официалното християнско черковно устройство румъните са заели от българите. Латинските християнски термини, спазени у румъните, са от първата епоха на тяхното християнство, та и днес те казват, както си казвали и тогава: cruce (от латин. crucem), а не кръст; biserică (лат. basilica), а не църква; dumnezeǔ (лат. domino deo), а не бог, а comineca или cominecătură (лат. communicare) [**], а не причест, причещение (старобълг. причѧсть); creştin (лат. crestiano), а не кръстиянин, и др.

 

 

Християнската терминология у румъните показва два слоя: по-стар, латински (stratul vechiǔ latin), това са по-горе изброените думи, и по-нов, славянски (stratul noǔ slavon): molitvă (бълг. молитва), spovedanie (изповедание), feştanie (свѧщение), blagoveştenie (благовещение), cădelniţa (кадилница) и пр. Има и някои двойни форми: sоn, sоntu (от лат. sanctus) и sfоnt (от старобълг. свѧтъ); păgоn (от лат. paganus) и pogan (от староб. поганъ). И тъй откак се явяват румъните с образувана държава всичките им институти си водят началото от тая първа епоха на българското надмощие, а именно политическата им и социална организация в княжества и войводства, черковната им йерархия, началата на болярския институт, българския език в канцелариите на владетелите, в черквата и в светската литература и в частната кореспонденция [*]. Според проф. Богдан с първото българско царство се завършва силата на българското влияние върху румъните, а всичките сетнешни следи от българско влияние били повече следствие (efecte) от старите заимствувания, а не са нови. Напротив, с падането на първото българско царство почвало обратно румънско влияние върху българите. Видяхме, че напротив българското влияние у румъните е действувало непрекъснато и сетне до и подир възстановяването на българското царство, а след падането на България под турците поради голямата емиграция на българска интелигенция във Влашко още повече се засилило това наше влияние във всичките отрасли на държавния и обществения живот. Сам Богдан казва на друго място, че след падането на България под турците, румъните стават най-добри крепители на българската култура, която изцяло се е прехвърлила и увековечила в румънската земя.

 

„От началото на 14 век в Румъния и в Молдова, по-малко в Трансилвания и в унгарския Банат, почва епоха на процъвтяване на българската литература и на българското изкуство, както не са цъвтели в самата България през време и на най-голямата ѝ слава. Тази епоха се продължава до 17 век, а върха си достига в 15 и 16 век. В това време румънските земи бяха Италия на българщината. Както избягалите гърци след падането на Византия в Италия предизвикаха възраждането на класическите науки и художествата, също тъй и избягалите българи в Румъния, допуснати до двора на владетелите и в манастирите, турнаха основа на българо-румънската („славяно-румънската”) литература, която господствува в Румъния в 14 - 17 век” [**].

 

На румънска почва са се усъвършенствували калиграфията на кирилицата (arta de а scrire c cirilica), черковната живопис и декоративните изкуства. Може да се каже, че Румъния от падането на България насетне бе център на убежище на българщината и на славянското православие (un centru de refugiu al bulgarismulu şi ortodoxismului slav).

 

Мисълта на Богдан, че падането на България под турците е предизвикало емиграция на българската интелигенция във Влашко, която е дала нов подтик на литературата и изкуствата в тая страна, както бе станало в Италия подир падането на Византия, е вярна. Това същото сравнение бе направил много по-отрано П. Сырку на 1882 г. в Журн. Мин. Нар. Просв., IV, с. 300 - 305, гдето казва, че Румъния е служила за прибежище на българските учени тъй, както Италия на византийските учени след падането на Цариград, и заключава: „Одним словом, румыни сделались в политическом и культурном отношении, как бы наследниками южнослав. государств и в особености Болгарии”.

 

Ще прибавя една поправка на това историческо сравнение, да не се взема в смисъл като че ли Румъния тогава е имала своя някоя румънска култура и изобщо условия да си развие такава самостоятелно, защото и преди да дойде оня наплив от интелигентна емиграция из България ръководещата културна роля в Румъния е била вече в ръцете на българския интелигентен елемент в тая страна. Колко назад са стояли румъните през цялата доста дълга епоха до началото на тяхното литературно възраждане - XVII век, вижда се от думите на угровлахийския митрополит Теодосий в предговора към издаденото от него на 1860 г. „румъно-славянско” богослужение, гдето се оплаква от бедността на румънския език и липсата на грамотност в Румъния поради липса на учители: „пентру скурта лимба ноастра... ши пентру липса дъскалиолор” (вж. у мене, Мин. сбор., IX, с. 276). Особено трябва да се изтъкне силната културна роля на манастирите в Румъния, най-важните и най-старите от които като Водица, Нямц, Прислоп, Мотру, а най-вече манастирът Тисмана, са основани в XIV век повечето от пришелци из България монаси (вж. Xenopol, Ist. romоn., II, с. 245). Манастирът Бистрица се основал в началото на XV век от Александър Добри по настояването на дошли от България калугери. Пак тогава и по същия повод се основал и манастирът Бесерикан и др.

 

Трябва да възразим още, че българското културно влияние в Румъния е било особено силно тъкмо през второто българско царство, което румъните обичат да наричат дори „румъно-българско”. Не е маловажен факт, че още първите румънски владетели носят в началото на титлата си онова Iω (съкратено от Iωанъ), което е характерно в титлите на Асеновците. И Ксенопол приема, че това Iω в титлите на влашките и молдавските господари е заето от българските царе (Istor. 212). Разбира се, че от това схващане истинското състояние на румънската народна култура още по-далеч стоят румънските учени като Йорга, комуто е мъчно да признае на българската култура и толкова участие в образуването на румънската, колкото това правят по-обективните историци като Богдан и Ончул. Йорга казва именно, че „свободната държава на Молдава и Влахия е притежавала своя собствена култура, която тя е възприела от западналите (!) държави южно от Дунава и която, особено в Молдава, е намирала нова почва за самостойно развитие, главно в областта на краен описанието, орнаменталното изкуство, тъй също ако и по-малко, в литературата”. Йорга избягва да спомене името на България [*]. Ала все пак нещо трябва да признае, та казва на друго място, че когато последните владетели на възстановеното второ българско царство изчезнали, емигрирали всъде в съседните земи учениците на великия си учител архиепископ Евтимий и донесли там покрай някои други познания и един обработен славянски черковен и държавен език. Йорга представлява работата, като че първи Евтимиевите ученици са донесли и във Влашко българския книжовен език, а нищо не казва за правилния български книжовен език, с който вече предшественици на Мирчо Велики си служили официално. Ала нека преминем към по-интересните български термини, отнасящи се до разните области на живота, които, както се спомена, и Йорга не премълчава, разбира се без да им дава надлежното историческо значение.

 

Над всички в държавата стои войводата (voivod). Двата основни елемента, върху които се е крепил целокупният живот на румънския народ, са боерите (boeriĭ) и селяните (ţăraniĭ). Царан (ţăran) означава човек селянин, който обработва земя. Думата произлиза от латинската дума terra - земя. Румъния се казва ţara romăneasca. Боерското достойнство, както показва и името boeri, изцяло е заимствано от България, а разните боерски придворни служби са от произход византийско-български: логотет, спатар, комис, ворник (дворник), столникпостелник и др. Почетното име на болярина е жупан (jupan). Ворник означава придворния хофмаршал на войводата. Важна роля е имал придворният пивничар (pivnicer).

 

Кнезове (cneziĭ) се срещат в XII и XIII век в Трансилвания, Унгария, Влашко и Молдова.

 

Съгласно с патриархалния живот на румънските войводства и администрацията и правосъдието са били твърде прости. Господарят е управлявал страната чрез боерите, а тези според възложената им служба носели названия: бирчии (birciĭ) и бирари (birarĭ), сир. бирници, които събирали данъците, глобничи (globnicĭ), които събирали глобите, бранищари (braniştariĭ), които пазели боерските лесове (лесничеи), и др. Имало и пристав (pristav).

 

Чиновниците на войводата се наричали уредници (urednici); инак те се казвали и правителе (pravitele). Имало е специални т.н. припашари (pripăşarĭ), чиновници, които събирали таксата припас (pripas) - за щета от добитък, който е пасел в чужд синор.

 

Един особен род чиновници се наричали душегубинари (duşegubinarĭ), преследвачи на неморални действия.

 

Румънинът е различавал в същност само два вида духовенство: попи (popĭ) и владици (vladicĭ). И началникът на манастира се е наричал попа (popв), ала в по-важните манастири игуменът се наричал от народа владика (vlădică). Игумените още се казват старци (stareţi).

 

Писарите се наричат дияци (diacĭ).

 

Свободните селяни-войници се казват войници (voinicĭ). Оръжието им е сулици (suliţĭ) - копия и саби (sabiĭ).

 

По-избраните храбреци се наричат юнаши (junasĭ) и витези (vitezĭ).

 

Твърде стара българска дума, която се среща в първите румънски грамоти, е очина (ocină); множ. ч. очине (ocine), с която се означава поземелната частна собственост, в смисъл на бащина (отъ стб. отъцъ, баща). Казва се и охабница (ohabniţa). Всичките села са ocine. Селата се наричат и селища (selişti).

 

Селянинът работи с плуг (plug); плугари (plugarĭ) се наричат орачите.

 

От житните растения, които селянинът сее, български са имената овъс (ovăs), рапица (rapiţa).

 

Имало е задължение всеки да дава на войводските хора съдействие освен в храна още и с подвоз (podvozĭ, podvod) и квартира - посад (posad).

 

Градът - паланка се е казвал търг (tоrg); търговец (tоrgoveţ) е гражданинът. Градът Търговище е стара столица на войводите. Сетне търг значи и търговска стока. Улица (uliţa) - означава улица в град или в село.

 

Таксата за право да се сади лозе се е казвала винарич (vinariciǔ).

 

Заплас (zaplas) означава ограда, плет, ливада (livadă) и помет (pomet) значи и овощна градина.

 

Близо до къщата се намира зимникът, пивница (pivniţa). По край стената в стаите наредените постелки се наричат лавица (laviţa).

 

Домакинът се казва господар (gospodarĭ, в множ. число gospodarie).

 

На кръчмата се казва също тъй кърчюма (cоrciuma). Лихвата се казва добънда (dobĭnda) - от стб. добывъ, добыти.

 

 

От облеклото на селянина българско име носят качула (căciula) - зимният кожен калпак, сукман (sucnan) - вълнена кафява връхна дреха, кожок (cojoc) - кожух.

 

Политическите бежанци се казват прибег, прибежи (pribegĭ), местата за прибежище се казват слобозии (sloboziĭ).

 

Праздникът се казва надейе (nadeie), от стб. неделя; крачюн (crăciun) означава Рождество Христово; Свента Мария (Sfоnta Maria) е „Майка Домнулуй” (Maica Domnuluĭ) - божа майка.

 

Румъните вярват в змей (zmeĭ) и змейове, грозни чудовища, които с голям шум се явяват, махат с тежки буздугани (buzdugane) и предсказват наздраван (năzdravan) - подобно на орисниците (вж. Iorga, Gesch d. r., V, с. 226).

 

Ромъните вярват във вълва - вълве (vоlva - vоlve) - влъхви. Снове (snoave) от стб. сън, мн. ч., се наричат гатанки и сатирични разкази

 

Народните приказки се казват басме (basme) - от стб. баснь, мн. ч. басни; също тъй се казват приказките и повести (poveşti). Според Йорга обикновено майките или бабите приказват на децата си повести (цит. съч., с. 229).

 

За пеене, песен имат си румъните латинска дума: кънта (cоnta, от лат. cвntare). Те знаят за кънтече хандучещи (cоntece haiduceştĭ - хайдушки песни; познато е името хайдук (haiduk)).

 

Под обичеюл памънтулуй (obiceiul pamоntului) разбират народен обичай, народен закон и пр.

 

Нека тук още да споменем, че румъните наричат немците с българското название, което е общо славянско: Неамц (Neamţ).

 

Ето от тоя род са още много и много български думи в румънския език. Мисля, че горните примери доста ясно говорят.

 

Нека в заключение да кажа още нещо за писмения език на румъните.

 

За езика на черковните книги няма да говоря - той е същият среднобългарски, който ни е известен и от нашите писмени паметници от търновския извод от 14 и 15 век. Той в течение на времето до 17 век никак не се мени и във Влашко, както и у нас. Съвсем друг е езикът, на който се пише в канцелариите на влашките войводи в издаваните от тях официални грамоти, заповеди и в частните им писма. Този език е жив в българския език, който се мени с течение на времето. В писмените документи от края на 15 век той е чист от чужди примеси, правилен и служи сега на българското езикознание като най-ценен източник за историята на българския език от най-важната преходна епоха - от среднобългарски към новобългарски. Подробно оценка на езика на влахобългарската писменост съм дал в посочените си по-горе съчинения. Тук за пример ще изтъкна само някои езикови факти и ще дам два-три образеца. Както и на български за писмо, грамота се казва простонародно книга; официално грамота (указ) се казва повеление или по гръцки оризмо. Писарят, който пише грамотата, се казва писар или дияк. Обикновенно се праща „много здравие” или се казва „бог ви даст здравие”.

 

Има доста новобългарски форми: ази, азе (покрай аз), вие, тия, тойзи; що щѫ учинит на тойзи град и на вас; имам взѧти от вас двойно и по-много. Има членувани форми: длъжникот, искът, момкот, книгѫвѫ, вашено, молдовените. Новобългарски са: приидохѫ, видехѫ, кажете, три дни ход, гонете, съберете, дениѫ, и пр. и пр.

 

Какъв е езикът изцяло, може да се види добре от няколко кратки грамоти на Мирчовия син, както споменах по-горе. И езикът на Мирчо е същият. Ще избера от писмата на Александър Алдеа (1431-1433) до града Брашов [5].

 

 

1

Брашовѣном въсѣм и земи Бръсе

† Jo Александръ воевода и господинъ въсеи земи угровлахiйскои, синъ Мирча великааго воеводѣ, пишет господство ми Брашовѣномъ въсем, пръгарем, [*] и сираком и земи Бръсе, много здравiе и радованiе, както моимъ приятелѣм и братиямъ. Того ради, зде приидохѫ ваша братiа и видѣхѫ съ очима мои животъ, на що стоѫ азь день и нощь; того ради да знает ваша милост, понеже стоѫтъ 4 господари велики съ войски готови у Дръстръ на Дунав, Фериз бѣгъ и Азбута бѣгъ и Карача бѣгъ и Балабанъ бѣгъ, а друга войска стои на Пиргосъ а великыи царь Амуратъ бѣгъ естъ три дни ходъ от мене. Того ради, моа братiа, азе съ вами могѫа безъ васъ не могѫ станѫти пpѣдъ ними, нѫ се съберете и стоите готови, да е въ кои часъ фтаса реч господства ми, въ той час да дойдете. И пакы, що ви рекѫ ваша братiа, да их веруете. И богъ ви веселит.

 /.../

http://macedonia.kroraina.com/dobr1917/dobr1917_2_3.htm

ПП: Както ние сме се повлияли от културата на ИРИ /Византия/, така и румънците са се повлияли от нас. Това са естествени исторически процеси...
Бог да ви весели!...




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
09.07 08:30
След 1944 година от политкоректност тези въпроси не се разглеждат.
цитирай
2. kirk - Логично следващата ти статия
09.07 19:40
Логично следващата ти статия следва да бъде "Влиянието на ромските диалекти върху бълг. език". Проблемът е, че Любомир, когото университетският ми преподавател Стефан Елефтеров упорито прекоросваше на Лев, Милетич не е авторитетен езиковед и няма особени заслуги в българистиката. Аз го уважавам единствено защото в книжката "Тракийският език" откроява в него десетки, ако не и стотици арменски думи и имена. Всъщност не става дума за тракийския език, езиците на траките, а за групата тракийски бълг. диалекти, даже предимно източнотракийски и малоазийски. По-горе виждаме неговото субективистично и едностранчиво обощение по повод влиянието на бълг. език върху румънски, но нека видим и друго - те са доста по-повлияни от латинския май???!!! И в същото време доста по-слабо са им повлияли ромските диалекти, а не както в случая с бълг.език - гадже, кересте, джаста-праста и др. Накратко - избягвай бомбастичните хиперболи, тоест - бълг. арграрфашизъм, и бъди по-обективен!!!
цитирай
3. mt46 - Да, има такова нещо...
09.07 22:44
kvg55 написа:
След 1944 година от политкоректност тези въпроси не се разглеждат.

цитирай
4. mt46 - ?
09.07 22:53
kirk написа:
Логично следващата ти статия следва да бъде "Влиянието на ромските диалекти върху бълг. език". Проблемът е, че Любомир, когото университетският ми преподавател Стефан Елефтеров упорито прекоросваше на Лев, Милетич не е авторитетен езиковед и няма особени заслуги в българистиката. Аз го уважавам единствено защото в книжката "Тракийският език" откроява в него десетки, ако не и стотици арменски думи и имена. Всъщност не става дума за тракийския език, езиците на траките, а за групата тракийски бълг. диалекти, даже предимно източнотракийски и малоазийски. По-горе виждаме неговото субективистично и едностранчиво обощение по повод влиянието на бълг. език върху румънски, но нека видим и друго - те са доста по-повлияни от латинския май???!!! И в същото време доста по-слабо са им повлияли ромските диалекти, а не както в случая с бълг.език - гадже, кересте, джаста-праста и др. Накратко - избягвай бомбастичните хиперболи, тоест - бълг. арграрфашизъм, и бъди по-обективен!!!

Л. Милетич е много по-авторитетен, по-значим и известен от Елефтеров! В Уикипедия, например, няма страница за Елефтеров, в Интернет не виждам негови публикации...
Ако си забелязал, Милетич цитира румънски историци, които признават влиянието на българската култура върху румънската...
цитирай
5. kirk - От езика директно ли прескачаме
10.07 04:03
От езика директно ли прескачаме, скачаме в културата...?! И как разбра че това е влияние от българският слявански език, а не от общобалканския славянски, а после и от руския, особено в Молдова?! Стига глупости и глупотевини, а??! Л. Милетич е бил член на международната комисия, изпратена за оценка на геноцидалната практика на Турция в Изт. Тракия. Има големи заслуги като общественик, фолклорист и прочее, но е слаб учен и на моменти малограмотен. Щом е цитирал румънски учени, значи е обективен ли?! Или - чуждопоклонник може би?! Измисляуй си каквото искаш!!! Не можеш да го сравняваш с учен, който е работил един век по-късно!!! Аз се шегувам със С. Елевтеров, защото имаше подобни "дялани камъни" и главно беше побългарен грък! Може би той нарочно го наричаше Лев, за да подчертае русофилството му?! Тук става дума за твоето бугарско аграрфашистко отношение към друга нация и култура. Аз имам доста познати и дори приятели румънци - Еужен Курта, Филип Мърчиану и други. Никой от тях няма да се съгласи с подобни "постановки"! Просто си ги избий от главата и още ми прави впечатление, че само предъвкваш изтъркани заблуди и самозаблуди - нищо свежо, нищо ново! Ти да не си некъф агитпроп с лека самокритична нагласа! Май няма смисъл да те чета повече?! Изнамерил ли си поне един исторически факт сам или да си дал оригинално тълкуване и коментар - НЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!! Е, тва сте вие - ТКЗС-арите! Уикипедията е свободна енциклопедия или с други думи: от простаци за простаци. Не е Британската енциклопедия, нито Енциклопедии Larousse!!!
цитирай
6. mt46 - Много къркориш!... Имаш си блог, пиши там по-умни неща вместо да се заяждаш в чуждите блогове!...
10.07 19:45
kirk написа:
От езика директно ли прескачаме, скачаме в културата...?! И как разбра че това е влияние от българският слявански език, а не от общобалканския славянски, а после и от руския, особено в Молдова?! Стига глупости и глупотевини, а??! Л. Милетич е бил член на международната комисия, изпратена за оценка на геноцидалната практика на Турция в Изт. Тракия. Има големи заслуги като общественик, фолклорист и прочее, но е слаб учен и на моменти малограмотен. Щом е цитирал румънски учени, значи е обективен ли?! Или - чуждопоклонник може би?! Измисляуй си каквото искаш!!! Не можеш да го сравняваш с учен, който е работил един век по-късно!!! Аз се шегувам със С. Елевтеров, защото имаше подобни "дялани камъни" и главно беше побългарен грък! Може би той нарочно го наричаше Лев, за да подчертае русофилството му?! Тук става дума за твоето бугарско аграрфашистко отношение към друга нация и култура. Аз имам доста познати и дори приятели румънци - Еужен Курта, Филип Мърчиану и други. Никой от тях няма да се съгласи с подобни "постановки"! Просто си ги избий от главата и още ми прави впечатление, че само предъвкваш изтъркани заблуди и самозаблуди - нищо свежо, нищо ново! Ти да не си некъф агитпроп с лека самокритична нагласа! Май няма смисъл да те чета повече?! Изнамерил ли си поне един исторически факт сам или да си дал оригинално тълкуване и коментар - НЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!! Е, тва сте вие - ТКЗС-арите! Уикипедията е свободна енциклопедия или с други думи: от простаци за простаци. Не е Британската енциклопедия, нито Енциклопедии Larousse!!!

цитирай
7. kirk - Ако не искаш да ти дупчат дъто
11.07 11:15
Ако не искаш да ти дупчат дъто, не го давай под наем!!! С други думи - можеш да забраниш коментарите или изобщо да спреш да публикуваш?! Чекам първи да изследваш "Циганското езиково и културно влияние върху бке и бълг. халтура"!!! Щото в обратна посока май няма нищо подобно! Когато нямате издаден речник на българските корени или основи - как позна че горните думи са "български", да речем "влъхви", "кнезове", "сукман"... Ние на канарчета ли ти приличаме???
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14444603
Постинги: 2777
Коментари: 38617
Гласове: 127102
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031