Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2021 22:38 - История на ПБЦ /предговор/
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 2315 Коментари: 13 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

История на Първото българско царство

Стивън Рънсиман

ПРЕДГОВОР

На Балканския полуостров спомените живеят дълго. Столетията на турското господство са отминали като една-единствена нощ, а страстите на предишните векове са останали живи, сякаш са от вчера. В една земя, където непрестанно са се смесвали различни народи, а границите рядко са били естествени и никога дълготрайно справедливи, още от далечни времена международната политика и нейният летопис са били проникнати от дух на съперничество и враждебност. Балканските историци се поддават на този дух. Осъзнавайки добре помощта, която една благоприятно изложена история би оказала на страните им, те не могат да се въздържат от смекчаването на фактите, от представянето на историята в изгодна за тях светлина. Това е напълно разбираема, но погрешна политика. Тя често сама осуетява постигането на желаната цел — например в случая, когато славянските историци в хор очернят Източната римска империя, само защото е била предимно гръцка, забравяйки, че да омаловажаваш враговете си е най-несигурният начин да възвеличиш себе си. Но освен това тази политика отдавна е престанала да оказва въздействие зад граница. В Западна Европа, където националните съперничества не са така нестихващо ожесточени и поради това науката е успяла да се разграничи от патриотизма, твърденията на балканските историци вече са изгубили своята убедителност.

Толкова по-зле, защото в историята на Балканите има много интересни и значителни епизоди, които си заслужава да бъдат отбелязани. Но малко от тях са описани задоволително. В Източна Европа страстите са били прекалено бурни, а на Запад се е утвърдило мнението, че в Източна Европа не се е случило нищо съществено до възникването на т. нар. „Източен въпрос“ през XVIII в. Така Първата българска държава е останала смътен и малко известен период. Дори самото й име звучи изненадващо за западноевропееца. Но нейната история заслужава внимание — както поради значението й за европейската история, така и заради собствените й достойнства и великите личности, които са я управлявали. Написах тази книга с надеждата да й спечеля поне част от това заслужено внимание. Следвайки правилото, че историкът няма за задача да се намесва в съвременната политика, аз съм се ограничил единствено с историята на Първата българска държава. Но бих се радвал, ако тя събуди интерес и симпатия към страната, която е нейна днешна наследница, тъй като според мен това е един от естествените стремежи на всеки историк.

От самото начало Първата българска държава изправя историка пред едно голямо затруднение. Историята й ни е известна почти единствено от чужди извори. Освен ценния, но оскъден Именник на българските ханове, няколкото жития и малобройните надписи, повечето открити наскоро, разполагаме предимно със сведенията на хронистите от Източната римска империя и с някои откъслечни свидетелства на западните летописци. На изворите съм се спрял по-подробно в края на книгата. През цялото време обаче трябва да се имат предвид неизбежните празноти в информацията, с която разполагаме — особено по отношение на вътрешно-политическия развой и събитията по границите, отдалечени от цивилизования свят. Подобни празноти са идеална почва за необузданото въображение на шовинистите, но за сериозния историк те са обезсърчителна пречка, която го принуждава непрекъснато да прави уговорки или да признава своята неосведоменост — нещо, твърде неприятно за самочувствието му. Възможно е да се появят нови сведения, да бъдат открити нови надписи, които да хвърлят светлина върху много въпроси, но това още повече възпира историка: той никога не би могъл да се надява, че ще изрече последната дума за ранната българска история.

По тази причина малко историци са се опитвали да обхванат изцяло историята на Първата българска държава. В Западна Европа са й били посвещавани само по една-две глави в общи трудове върху историята на Балканите или на България, а най-значителният от тях — „Geschichte der Bulgaren“ на Иречек, превъзходен за времето си, вече е остарял. Останалите нямат особена стойност. В Англия все пак има една глава в четвъртия том на „The Cambridge Mediaeval History“ — четивна, но незибежно повърхностна. Единствено в трудовете си за различни периоди от историята на Константинопол западните автори засягат по-целенасочено ранната българска история, но само частично. И все пак, някои от тези трудове са от голямо значение, например „History of the Eastern Roman Empire, 802—867“ от Бъри (неговата „Later Roman Empire 395-800“ е писана твърде отдавна, за да ни бъде от полза днес), „Empire Grec au Xme siиcle“ на Рамбо и солидните монографии на Шлюмберже за късните македонски императори. Делото на Кирил и Методий даде подтик за появата на богата литература, посветена главно на България и отличаваща се най-вече с различните си религиозни предразсъдъци. Най-умерената сред тези книги е забележителната „Les Slaves, Byzance et Rome“ на Дворник. Освен това, автори като Бъри, Иречек, Маркварт и други са писали статии и монографии по различни въпроси, свързани с българската история; цитирал съм ги в приложената библиография, а където е необходимо — и в бележките към текста. Самият аз в книгата си „Emperor Romanus Lecapenus“ подробно съм разгледал по-късните Симеонови войни.

Но едва у славянските автори откриваме подобаващ интерес към ранната българска история. Напоследък някои руски историци, като Палаузов, Дринов, Голубински, Успенски и Василевски, писаха върху различни аспекти и периоди на ранната българска история, а също така извършиха разкопки и откриха надписи с огромна стойност. През последните години самите българи се насочиха към изследване на този период от историята си. Трябва по-специално да спомена Иванов, на чиято книга за богомилската книжнина съм дълбоко задължен, както и най-значителния от изследователите на ранната българска история — проф. Златарски. Освен че е автор на множество твърде полезни монографии и кратки статии, Златарски е единственият историк, заел се с написването на цялостна история на този период; засега, в първите два обемисти тома на своя труд, той е достигнал до падането на Първото българско царство. Този труд, написан с огромна ерудиция и находчивост, е абсолютно задължителен за всеки изследовател на ранната българска история. Позволил съм си да не се съглася с някои оценки и тълкувания на проф. Златарски. Но на трудовете му, както и на личната помощ, която ми е оказал, дължа толкова много, че се затруднявам да намеря подходящ израз на своята признателност.

/.../

Разграничил съм названията „прабългари“ и „българи“. С първото наричам хунските нашественици, съставили ядрото на България, а с второто — народността, образувана от сливането на прабългарите и славяните. Изразите „Империята“, „императорът“, „имперски“ се отнасят до Източната римска империя, известна със заблуждаващото късно „научно“ име Византия. За тогавашния свят тази империя е била просто „Империята“, а „императорът“ — василевсът, който властвувал в Константинопол. Във всеки случай, за Изтока положението не се променило с появата на конкурентните императори в Германия.

Историческите извори съм разгледал накратко в Приложение I, а в края на книгата съм приложил подробна библиография. Страниците, посочени в бележките към текста, се отнасят до цитираните там издания.

В заключение искам да благодаря най-сърдечно на своите български приятели, които ми оказаха голяма помощ — не само при посещенията ми в България, но и като ми осигуриха карти. Съжалявам единствено за това, че не успях да посетя лично великолепните паметници на старобългарската архитектура в Преспа и Охрид, които днес са на територията на Югославия.

1930 г.

 

[#3 Според мен терминът „византийски“ е допустим, когато става дума за цивилизацията на Империята, но самата Империя е била съзнателна наследница на световната Римска империя и значението й в никакъв случай не може да се нарече местно.]

https://chitanka.info/text/2382-istorija-na-pyrvoto-bylgarsko-tsarstvo/2#textstart




Гласувай:
15


Вълнообразно


1. dobrodan - Първа.......на Балканите :).
09.08.2021 22:56
Иначе......кой да ти каже колко точно са били.
Благодарим на г-н Рънсиман. Направил е всичко, което е можел да направи. Светла му памет.
цитирай
2. kvg55 - mt46,
09.08.2021 23:09
"Дори самото й име звучи изненадващо за западноевропееца".
То на западноевропеецът, извън неговия ограничен кръгозор, всичко му звучи изненадващо.
"Първата българска държава е останала смътен и малко известен период" – да бе : разгромът на аварите от Крум, учениците на Кирил и Методи, приемането на християнството при Борис, "Златният век" на Симеон.
В Западна Европа по това време е било "Тъмна Индия" и нищо не са знаели за Изтока.
цитирай
3. shtaparov - Историята на Първото Българско ...
10.08.2021 09:19
Историята на Първото Българско царство започва в 913 г. и завършва в 1073 г.,с цар Петър III Константин. Затова когато пишеш за него,не трябва да излизаш много далеч от тези граници :)
цитирай
4. shtaparov - А Рънсиман щеше да е истински ист...
10.08.2021 09:24
А Рънсиман щеше да е истински историк,ако бе написал своята "история" не с фалшивата терминология,която вменява на народите покварената и корумпирана източноештопейска "историческа" (пардон- ПОЛИТИЧЕСКА!) школа а беше ползвал термините,които е намерил в историческите извори! Да подправяш историческите извори по свой вкус подобно на Златарски и Рънсиман,а после да очакваш адмирации за това е не само наглост,но също и цинизъм!
цитирай
5. mt46 - Струва ми се, ме си привързан към параисторията...
10.08.2021 13:15
shtaparov написа:
А Рънсиман щеше да е истински историк,ако бе написал своята "история" не с фалшивата терминология,която вменява на народите покварената и корумпирана източноештопейска "историческа" (пардон- ПОЛИТИЧЕСКА!) школа а беше полсвал термините,които е намерил в историческите извори! Да подправяш историческите извори по свой вкус подобно на Златарски и Рънсиман,а после да очакваш адмирации за това е не само наглост- то е също и цинизъм!

Параисторията ​​(също така фолкистория, квазиистория, псевдоистория, алтернативна история и други) е обобщено име за съвкупност от претендиращи за научна стойност, но не притежаващи такава публицистични трудове и концепции, теоретизиращи по различни исторически теми, създадени основно от непрофесионални историци, от позицията на отрицанието и ревизионизма на академичната историография.[1] Параисторията цели да измеси истинската история и да представи за факт не това, което действително е станало, а това, което хората в различни времена казват, искат или вярват, че се е случило.[2] Характерно за това явление е, че то излиза извън маргиналността в страни, засегнати по-силно от негативните явления, съпътстващи глобализацията. Подобни идеи намират добър прием сред онези социални групи, които чувстват себе си потърпевши от бързите промени в последните десетилетия. Съществени са размерите на това явление в Русия, Източна Европа и особено в България.[3] Параисторията е част от маргиналната наука.

В България прояви на параистория се срещат по-често по теми свързани с прабългаристиката. Множеството неясноти около ранната история на прабългарите създават възможност за формиране на различни хипотези, които попадат в обхвата на „параисториците“. В него се включват и разработки на автори, които спадат формално към академичната общност, но поради различни причини, са склонни да участват в параисторични дискусии и изследвания, които атакуват както общоприетите до 1990 г. научни тези, така и опитите за демитоголизация на елементи от тази тематика, възникнали в съвременна среда. Така на практика границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е добре очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното разграничаването на двата вида изследвания. Подобни прабългаристични изследвания, както иронично пише проф. Румен Даскалов, вече са подпомогани от методи използвани в астрологията, хиромантията, кабалата, тайноведството и др. псевдонауки.[4]
цитирай
6. mt46 - Избягвай такива пресилени обобщения за западноевропейците...
10.08.2021 13:24
kvg55 написа:
"Дори самото й име звучи изненадващо за западноевропееца".
То на западноевропеецът, извън неговия ограничен кръгозор, всичко му звучи изненадващо.
"Първата българска държава е останала смътен и малко известен период" – да бе : разгромът на аварите от Крум, учениците на Кирил и Методи, приемането на християнството при Борис, "Златният век" на Симеон.
В Западна Европа по това време е било "Тъмна Индия" и нищо не са знаели за Изтока.

Все пак немалко видни западноевропейци са били съпричастни, благосклонни към нас...
цитирай
7. mt46 - Да, редно е да му благодарим...
10.08.2021 13:25
dobrodan написа:
Иначе......кой да ти каже колко точно са били.
Благодарим на г-н Рънсиман. Направил е всичко, което е можел да направи. Светла му памет.

цитирай
8. fun1001 - ...колко дРвени глави, се 'трудят' тук, за да оплюват!!! омерзена съм, и ме е СРАМ>
10.08.2021 17:18
mt46 написа:
kvg55 написа:
"Дори самото й име звучи изненадващо за западноевропееца".
То на западноевропеецът, извън неговия ограничен кръгозор, всичко му звучи изненадващо.
"Първата българска държава е останала смътен и малко известен период" – да бе : разгромът на аварите от Крум, учениците на Кирил и Методи, приемането на християнството при Борис, "Златният век" на Симеон.
В Западна Европа по това време е било "Тъмна Индия" и нищо не са знаели за Изтока.

Все пак немалко видни западноевропейци са били съпричастни, благосклонни към нас...

цитирай
9. fun1001 - какъв стил! очарована, останах,от Автора!
10.08.2021 17:23
Благодаря ти,марине,за твоето дълготърпение)

Това е напълно разбираема, но погрешна политика. Тя често сама осуетява постигането на желаната цел — например в случая, когато славянските историци в хор очернят Източната римска империя, само защото е била предимно гръцка, забравяйки, че да омаловажаваш враговете си е най-несигурният начин да възвеличиш себе си. Но освен това тази политика отдавна е престанала да оказва въздействие зад граница. В Западна Европа, където националните съперничества не са така нестихващо ожесточени и поради това науката е успяла да се разграничи от патриотизма, твърденията на балканските историци вече са изгубили своята убедителност.
цитирай
10. shtaparov - А Рънсиман щеше да е истински ист...
11.08.2021 05:30
mt46 написа:
shtaparov написа:
А Рънсиман щеше да е истински историк,ако бе написал своята "история" не с фалшивата терминология,която вменява на народите покварената и корумпирана източноештопейска "историческа" (пардон- ПОЛИТИЧЕСКА!) школа а беше полсвал термините,които е намерил в историческите извори! Да подправяш историческите извори по свой вкус подобно на Златарски и Рънсиман,а после да очакваш адмирации за това е не само наглост- то е също и цинизъм!

Параисторията ​​(също така фолкистория, квазиистория, псевдоистория, алтернативна история и други) е обобщено име за съвкупност от претендиращи за научна стойност, но не притежаващи такава публицистични трудове и концепции, теоретизиращи по различни исторически теми, създадени основно от непрофесионални историци, от позицията на отрицанието и ревизионизма на академичната историография.[1] Параисторията цели да измеси истинската история и да представи за факт не това, което действително е станало, а това, което хората в различни времена казват, искат или вярват, че се е случило.[2] Характерно за това явление е, че то излиза извън маргиналността в страни, засегнати по-силно от негативните явления, съпътстващи глобализацията. Подобни идеи намират добър прием сред онези социални групи, които чувстват себе си потърпевши от бързите промени в последните десетилетия. Съществени са размерите на това явление в Русия, Източна Европа и особено в България.[3] Параисторията е част от маргиналната наука.

В България прояви на параистория се срещат по-често по теми свързани с прабългаристиката. Множеството неясноти около ранната история на прабългарите създават възможност за формиране на различни хипотези, които попадат в обхвата на „параисториците“. В него се включват и разработки на автори, които спадат формално към академичната общност, но поради различни причини, са склонни да участват в параисторични дискусии и изследвания, които атакуват както общоприетите до 1990 г. научни тези, така и опитите за демитоголизация на елементи от тази тематика, възникнали в съвременна среда. Така на практика границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е добре очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното разграничаването на двата вида изследвания. Подобни прабългаристични изследвания, както иронично пише проф. Румен Даскалов, вече са подпомогани от методи използвани в астрологията, хиромантията, кабалата, тайноведството и др. псевдонауки.[4]

Ако има нещо,което мразя особено много и се отвращавам от него като от бълвоч,това е именно параисторията- ние от нея си патим,понеже тя царува в нашите катедри и учреждения! Затова моя задача е да разобличавам всичките й лъжи, кражби и измами,с които тя ощетява народа на България от 200 години насам! Затова не се доверявай на това което ти се струва а вярвай на очевидците,които са описали нашето минало тъй както е било а не така,както им се иска да е било на казионните псевдоисторици,копиращи лъжите на чужди политици,насочени директно срещу нас!
цитирай
11. shtaparov - "Дори самото й име звучи из...
11.08.2021 05:45
kvg55 написа:
"Дори самото й име звучи изненадващо за западноевропееца".
То на западноевропеецът, извън неговия ограничен кръгозор, всичко му звучи изненадващо.
"Първата българска държава е останала смътен и малко известен период" – да бе : разгромът на аварите от Крум, учениците на Кирил и Методи, приемането на християнството при Борис, "Златният век" на Симеон.
В Западна Европа по това време е било "Тъмна Индия" и нищо не са знаели за Изтока.

Прав е Красимир- Българското име не е звучало никак непознато за тези,които са познавали древния народ БОЛГИ (БЕКГИ,БЪЛГИ)! Затова в Западна Европа мнозина се интересували от древна България и са писали за нея- монахът Алберих, Дуклянския летописец, Зигеберт, Анастасий Библиотекар и пр.
цитирай
12. mt46 - Благодаря! Много уместен цитат...
11.08.2021 22:33
fun1001 написа:
Благодаря ти,марине,за твоето дълготърпение)

Това е напълно разбираема, но погрешна политика. Тя често сама осуетява постигането на желаната цел — например в случая, когато славянските историци в хор очернят Източната римска империя, само защото е била предимно гръцка, забравяйки, че да омаловажаваш враговете си е най-несигурният начин да възвеличиш себе си. Но освен това тази политика отдавна е престанала да оказва въздействие зад граница. В Западна Европа, където националните съперничества не са така нестихващо ожесточени и поради това науката е успяла да се разграничи от патриотизма, твърденията на балканските историци вече са изгубили своята убедителност.

Актуално е и това: "Подобни празноти са идеална почва за необузданото въображение на шовинистите..."
цитирай
13. mt46 - Малцина са се интересували. Споменавали са я във връзка с ИРИ...
11.08.2021 22:42
shtaparov написа:
kvg55 написа:
"Дори самото й име звучи изненадващо за западноевропееца".
То на западноевропеецът, извън неговия ограничен кръгозор, всичко му звучи изненадващо.
"Първата българска държава е останала смътен и малко известен период" – да бе : разгромът на аварите от Крум, учениците на Кирил и Методи, приемането на християнството при Борис, "Златният век" на Симеон.
В Западна Европа по това време е било "Тъмна Индия" и нищо не са знаели за Изтока.

Прав е Красимир- Българското име не е звучало никак непознато за тези,които са познавали древния народ БОЛГИ (БЕКГИ,БЪЛГИ)! Затова в Западна Европа мнозина се интересували от древна България и са писали за нея- монахът Алберих, Дуклянския летописец, Зигеберт, Анастасий Библиотекар и пр.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19164357
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148922
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031