.
.
.
Българска диалектология

Стойко Стойков

/.../

  С м о л я н с к и  г о в о р

 

Смолянският говор е най-важният и най-широко разпространеният родопски говор. В миналото той бе известен като средно-родопски, централен или ахъчелебийски говор. Названията  „с р е д н о р о д о п с к и”  и  „ц е н т р а л е н”  са свързани с географското му разположение, защото заема областта на Средните (Централните) Родопи, a названието  „а х ъ ч е л е б и й с к и”  е от Ахъчелеби — по-старо название на Среднородопската област.

 

Смолянският говор обхваща територията на Средните Родопи. На север той граничи с хвойненския говор в областта на Ропката (Рупчос), на юг преминава в Беломорска Тракия през днешната българско-гръцка граница. На запад граничи с гоцеделчевския (неврокопския) и разложкия говор, на изток с хасковския и с говора на турското население в долината на Средна Арда.

 

По-важните особености на смолянския говор в областта на  ф о н е т и к а т а  са следните:

 

1. Най-характерната фонетична особеност на говора е особеното широко o . Това широко о, отбелязвано в миналото като оа͡, о^а, не е дифтонг, както мисли например А. Теодоров-Балан в статията си „Един особит звук в родопското наречие” (ПСп, 65, 1904, 544 — 574) или, както допуска Ст. Младенов, според когото то е „едно широко отворено о, което в края на своето учленение прави акустическо впечатление на a гласна” (Geschichte der bulg. Sprache, S. 330). Широкото o e прост звук, монофтонг, но не „отворено леко закръглено o с а-основа”, както твърди Л. Милетич (Die Rhodopemundarten, S. 99; СбНУ, 21, 1905, с. 39), a e широко о, учленявано със значително по-голям челюстен ъгъл от обикновеното о.

 

Изговорът на широкото o не е напълно еднакъв в целия смолянски говор. Има известни различия в отделните селища, които се отнасят до ширината на о, но няма разни видове дифтонги, както това твърди А. Теодоров-Балан в споменатата вече статия.

 

Широкото o в смолянския говор се явява на мястото на четири стб. гласни — ѫ, ъ, ѧ и ь, и то само под ударение. В неударено положение то се редува със слаботъмно а. При това в случаите, при които ф се явява вместо стб. ѧ и ь, предходната съгласна е мека и тая мекост е остатък от старото омекчително въздействие на предните гласни ѧ и ь: мош (мъж), рồкạ—рạкồса, зоп—зạбồс; дồш (дъжд), дồскạ, зồлвạ, кồрс (кръст), вồл’к, бồл’х’и; м’ồсọ (месо), р’ồт (ред), з’ồт (зет), кл’ồтвạ, гл’ồдат, ж’ồнат; л’осну, т’ồвнạ .

 

2. Съществена особеност е и широкото е (к) вместо стб. ѣ без оглед на ударение и характер на следващата сричка: снкк—снкгồт, гул’ềм—гул’ềми, вр’ềме, в’ềтер, чел’ềк . Такова широко е се среща и вместо стб.  във всички положения: йề (аз), йềгне, йềм (ям), йềли (яли), дồш’т’ер’к, ж’ềба, ж’ềлну, кọш’ềра, кọч’ềн, ч’ềш’а.

 

3. Групите ър, ъл и ръ, лъ се изговарят само като ър, ъл, т. е. като ор, ол с гласна о вместо стб. ъ под ударение: ворх (връх), ворф (връв), корс (кръст), корф (кръв), порф, пồрвạ, дồрвạ, вồл’к, ж’олт, бồл’х’и, вồлнạ, нạпồлни.

 

4. В южната част на говора, най-вече у мохамеданите, в някои села като Борѝково, Долен, Смилен, Киселѝчево, Могѝлица и др. се среща гласна ы: вы̀кам, жы̀то, кạры̀то, мы̀шка, пы̀тạм, сы̀н, сы̀рене, ры̀зạ, пạры̀, тры̀, козы, кравы.

 

5. Характерна и занимлива фонетична особеност на смолянския говор е и т. нар.  а к а н е  — изговор на неударено o като а: вадѝца, горạ—гạрѝца, кạбѝлạ, дạштл, гạлềм, ạфчềри, ạтѝде, мạма. Тая особеност се среща в речта на помашкото население в южната част на говора и много напомня южноруското акане. В смолянския говор обаче това акане се явява само пред ударена сричка. След ударена сричка o се редуцира в у (маслу, желну), т. е. изговаря се, както в повечето български говори. Интересно е, че наред с акавия изговор на неударено o ce среща в няколко случая акав изговор и вместо у: ạхапạ (ухапа), стạдинạ, кạрбан (курбан).

 

6. У помаците, и то най-вече в южната част на смолянския говор, пред плавните съгласни р, л, когато са след съгласна, се изговаря слабо тъмно а, та се получават форми, напомнящи руското пълногласие: вạретено (вретено), сạрềдạ (сряда), сạрибру, бạрадвạ (брадва), сạтạрѝжену (стрижено), тạрồн (трън); пạлềвạ (плява), мạл’ềку (мляко), хạлềп, кạлềште (клещи).

 

В областта на  м о р ф о л о г и  я т а  смолянският говор има следните по-характерни особености:

 

1. Троен член:

 

-ồт, -та, -то, -те за обща определеност (мạжồт „мъжът”, женатạ, дềтетọ жините ̣),

-ồс, -са,-со,-се за по-близки предмети (мạжồс „този мъж”, жẹнасạ, дềтесо, женисе ) и

-ồн, -на, -но, -не за по-далечни предмети (мạжồн „онзи мъж”, жẹнанạ, дềтẹнọ, женине ), например: елạ ми земи душồсạ, сенни нạ столạс, дạ му дам с моисе рồки, женскисе дềца сạ по-ỳбави, ше ѝде нạ ливадạнạ .

 

2. Доста запазени падежни форми:

 

а) Агломеративни форми за единствено число при роднински и лични имена: сѝнạ, братạ, свикрạ, чẹлềкạ, кỳмạ, з’ồт’ạ, Питрạ, Стọйềнạ, Иванạ . Има остатъци и от склоняван член (чẹлềкạтọк, чẹлềкạсọк, чẹлềкạнọк; ѝди пурỳкай мажềтọк си; чẹлềкạтọк познавạт пọ изѝкен; сас стрѝкạтọк Тодọрạ бềхме), и от склонявани прилагателни (йề си гал’ạ хỳбạвек Петрạ; ср’ồшнạх лелинцек Нот’ạ ).

 

б) Дателни форми за единствено число: сѝну, брату, свикру, Ивану, Стойềну; нашему Ивану кồштạсạ; йề вѝкạм моẹму сѝну; кажи лели дạ дойде нạх нас. По-често се срещат дателни форми от склоняван член: чẹлềкутуму, чẹлềкусуму, чẹлềкунуму; дайте дềтенуму да ни плачẹ; казвạм Г’орг’уму, кажи Ивануму, дай волусуму сềно; глạвенѝцетọхи (на годеницата) ọтнили гиздѝлọ . Срещат се дателни форми и при прилагателните: калекоскему Мѝтру момчето; лелинскехи Алени кравạнạ; старутуму чилềку врѝт сạ присмѝвạт.

 

в) Дателни форми за множествено число: старем дай моженẹ, младем знаẹнẹ; пол’ỳбил рồка л’ỳдемтем, л’ỳдем сạ ни угада, донеси мỳлетамсем сềнọ, свари децамсем каша, ша г’и дам младемсем.

 

г) Има дори остатъци и от местен падеж, множествено число: у Мандофцех ѝмạ мẹждồ (седянка), ọт вỳйкọфцех ѝмạ пѝсмọ .

 

3. Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време при глаголите от I и II спрежение, несвършен вид: брѝшạм, вѝдạм, дойдạм, ѝдạм, крадạм, пѝшạм, рỳкạм, ход’ạм, читạм, чỳйạм. При глаголите от свършен вид обаче глаголното окончание е -ạ: бồрснạ (бръсна), заповнạ, ѝзбришạ, окраднạ, рỳкнạ.

 

4. Деепричастни форми на -штим: игрạштѝм, пкештѝм, рукạштѝм; дềтẹсọ дойдẹ плạчẹштѝм, хọдештѝм ли изềде плạднѝнạсạ ?

 

Смолянският говор се отличава и по своята лексика. В него се срещат думи като галенѝк (любовник), галенѝца (любовница), работар’ (ратай, наемен работник), штене (малко куче), хлеф (обор), кỳзн’а (ковачница), подзима (есен), поводйе (наводнение), кравин (тлъст, дебел), л’ут (кисел), жѝтка (рядка), веш (още), хỳг’е (повече), балну (мъчно) и др. Той има и значителен брой гръцки думи като омес (лице), прогима (закуска), харкома (котел), апраци (сарми), арнѝсвам (преставам), лаха се (случи се), каматан (красив), тора (довечера) и др.

M i l e t i č, Lj. Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache. Wien, 1912, 99—168;

К а б а с а н о в, Ст. Говорът на с. Момчиловци, Смолянско. — Изв. Инст. бълг. ез., 4, 1955, 5—101;

К а б а с а н о в, Ст. Един старинен български говор, тихомирският говор. С., 1963. 106 c;

К а б а с а н о в, Ст. За някои характерни старинни черти на тихомирския говор, Кърджалийско. — Ез. и лит., 1963, № 1, 11—26;

К о н с т а н т и н о в, Ст. П. [Кабасанов]. Езикови бележки за родопските говори. — Родопски преглед, 1931, № 2, 125—130;

С е м е р д ж и е в, П. Граматични особености на родопския говор. — Родопски преглед, 1933, № 2—3, 53—57; № 4, 123—127; № 5 163—164;

С т о и л о в, А. П. Акане в родопски помашки говори. — СпБАН, 43, 1930, 129—147;

М и л е т и ч, Л. „Акание” и „пълногласие” в централния родопски говор. — Македонски преглед, 1936, № 1, 26—30;

С т o й к o в, Ст. Акане в говора на с. Триград, Девинско. — Бълг. ез., 1963, № 1, 8—21;

К а б а с а н о в, Ст. Стар и нов назализъм в непроучен досега български говор. — В: Славистични студии. С., 1963, 173—184;

С т о й к о в, Ст. Към вокализма на смолянския говор [преглас ’а > е]. — Бълг. ез., 1962, № 1, 19—24;

Т и л к о в, Д. Гласна ы в говора на с. Тихомир, Кърджалийско. — Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 237—240;

М л а д е н о в, М. Сл. Съгласна џ в говора на с. Триград, Девинско. — Бълг. ез., 1961, № 5—6, 458—463;

Б е р н ш т е й н, С. Б. Об одной особенности глагольной флексии 1 л. ед. ч. настоящего времени в юго-восточных говорах Болгарии. — Slavica Pragensia (Praha), 4, 1962, 241—245;

К л е п и к о в а, Г. К истории некоторых именных форм в болгарском языке (по материалам говора с. Тихомир, округ Кырджали). — Краткие сообщения Института славяноведения АН СССР, 38, 1963, 46—54;

М a р к o в, А. Две особености на ахъчелебийския говор. — Родна реч, 1936, № 5, 226—227;

Т и л к о в, Д. Остатъци от старобългарското местоимение  в говора на с. Тихомир, Кърджалийско. — B: Славистичен сборник. С., 1963, 307—310;

С т о й ч е в, Т. Родопски речник. — Българска диалектология, 2, 1965, 119—314;

К а б а с а н о в, Ст. Някои хубави думи из родопските говори. — Родна реч, 1937, № 4, 208—209;

К а р а м а н д ж у к о в, Хр. Всекидневни разговори от Родопско [думи от с. Чокманово, Смолянско]. — Родна реч, 1938, № 4, 177—179;

К а б а с а н о в, Ст. Някои особености в лексиката на с. Тихомир, Крумовградско. — Бълг. ез., 1963, № 1, 28—35;

С у б a ш е в, Е. Речник на диалектни думи в Смолян. — В: Родопски сборник. Т. 1. С., 1965, 261—268;

К л е п и к о в а, Г. П. Maтериалы для словаря юговосточных болгарских говоров (из с. Девисилово, бывш. Крумовградской околии, округ Кырджали). — B: Славянская лексикография и лексикология. М., 1966, 126—182.

 

[ В е л ч е в а, Б., Т.  Б о я д ж и е в. Развойни тенденции във вокалната система на един южнородопски говор. — Ез. и лит., 1966, № 2, 49—58;

К а б а с а н о в, Ст. За характера и произхода на родопското широко o (ф). — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 431—435;

К а б а с а н о в, Ст. За някои характерни старинни черти на Тихомирския говор, Кърджалийско. — В: Помагало по българска диалектология. С., 1984, 135—146;

К и д и к о в а, Ст. Неизвестен досега старинен рюдопски говор [в с. Шумнатица, Момчилградско]. — Родопи, 1977, № 12, 36—37;

К o с т o в а, Т Системата на личните местоимения в говора на с. Смилян, Смолянско. — Бълг. ез., 1978, № 3, 215—223;

К о с т о в а, Т. Особености в развоя на личните местоимения в говора на с. Смилян, Смолянско. — B: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1979, 240—243;

К о с т о в а, Т. Отрицателните местоимения в говора на с. Смилян, Смолянско. — В: Славистичен сборник. С., 1988, 165—173;

М a р и н с к а, Р. Назалност в девисилския говор. — Бълг. ез., 1990, № 1, 50—53;

М а р и н с к а, Р. М. Девисилският говор. Фонетика и морфология. Автореферат на дисертация. С., 1991, 12 с.;

М а р ч е в, В. А. Лични, притежателни и въпросителни местоимения в говора на с. Девисилица, Кърджалийско. — В: Студентски изследвания. Т. 2. В.Търново, 1973, 85—92;

М и т р и н о в, Г. Самобитен български говор [с. Припек, Изт. Родопи]. — Нов живот (Кърджали), № 170, 19 юли 1987;

М и т р и н о в, Г. Още данни за употреба на съчетание от гласна а, е + назална съгласна н в говори от Момчилградско. — Ез. и лит., 1991, № 1, 115—119;

С a в o в a, Й. Интересни особености в говора на с. Егрек [Момчилградсго]. — Нов живот (Кърджали), № 102, 25 авг. 1981;

С а в о в а, И. Старинен български говор в село Припек [Момчилградско]. — Нов живот, №70, 11 юни 1981;

С у б а ш и е в, Е. Говорът на населението в Смолянско и неговата национална съдба. — В: Език и поетика на българския фолклор. Проблеми на българския фолклор. Т. 5. С., 1980, 198—213;

С у б а ш и е в, Е. За някои особености на тройното членуване в смолянския градски говор. — Бълг. ез., 1988, № 2, 128—133;

S t o j k o v, St. Quantitдt der Vokale in einer bis heute unbekannten bulgarischen Mundart. — Зборник за филологjу и лингвистику (Нови Сад), 11, 1968, 267—270.] М. Сл. М.

 

 http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm

Родопският говор на мен ми е много симпатичен диалект. Той е запазил най-много старобългарски думи в себе си.
Направи ми впечатление думата "штене (малко куче)" На руски "щенок".
Много полезен постинг.

"/б.пр. трябва да посочим че названието Ашина, няма ирански произход, както погрешно посочва Баяр, а думата е изконно тюркска, древномонголска където шоно, шоночо, чено означава вълк, предвид древнотюркската етногенезисна легенда, за тюрките като синове на легендарната вълчица./"

Стана тя, каквато стана :).

Родопският говор е някак си мил, гальовен. Създава впечатление за употреба на умалителни думи. Разнообразен. Може би най-богат речник.
И това "н" вместо "т" придава чар – девойкана, гайдана.

са поставили афикса "нъ".
И двата изразяват принадлежност, определение.

Бива си го Смолянския говор, но и Пещерският не му отстъпва с нищо! Спомням си майка ми, как се скара на дядо ми ,че ме е научил на "пещерски" да говоря! Ще тръгна на училище и ще ми се смеят!Дава ли си сметка, какво е направил с мен?
Защо беше " оти", видело- на разсъмване, виделина--след разсъмване Но най- впечатляващата дума беше " деня" Не беше ден, а живот! Често чувах дядо ми- -- Ех, деня, деня! Питах, какво му е на деня? Така разбрах ,че е живот! Ясно беше белник / ще изчезве мътното, ще просветлее/ и така нататък!
Явно от древните траки-денят е живота , а нощта- смъртта! Знаех и много други, но се постарах да ги забравя..Присмехулниците чакаха само това....

Хубав ден!

Бях 2 г. граничар в крумовградско, но рядко сме общували с местните хора. В заставата имаше един образ от Хасково и му викахме "каунь"...
Хайтов обичаше да пише за богатството на българските народни говори...