2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
.
.
Содом и Гомора са градове, споменати в книгата Битие в Танах, в Новия Завет, девтероканоничните книги и Корана. Според Тората, царствата Содом и Гомора били съюзени с градовете Адма, Зебоим (Цевоим) и Вала (Зоара или Сигор).[Битие 14:8] Според Библията, петте града, известни като „градове в равнината“, били разположени в долината на река Йордан в южните земи на Ханаан. Долината, намираща се на север от Мъртво море,[1] е сравнявана с райската градина,[Битие 13:10] тъй като била добре напоена и зелена, подходяща за пасища на добитък.
Във времената на Авраам, Яхве наложил божие наказание над Содом и Гомора и два други близки града, които били изпепелени от огън и жупел.[Битие 19:24 – 25] Единствено град Зоара бил пощаден.[Второзаконие 29:23] В авраамическите традиции Содом и Гомора са се превърнали в синоними на неразкаян грях, а унищожението им – в пословична проява на Божия гняв.[Иуд. 1:7]
Содом и Гомора се използват като метафора за порок и разбиране за хомосексуалността като грях, въпреки че тази интерпретация е оспорвана от различни изследователи и религиозни общности. Имената на градовете служат и за етимология на думи в няколко езика, най-популярна от които е думата содомия, използвана в законите против содомията, за да опише сексуално „престъпление против природата“, представляващо анална и/или орална разнополова или еднополова пенетрация.[2]
Поради слабите археологически доказателства за съществуването на двата града, историчността на Содом и Гомора все още е обект на полемики сред историците.
ЕтимологияИмето Содом може да идва от ивритското סְדוֹם или סְדֹם (Седом, „горящ“)[3] и гръцкото Σόδομα (Содома).[4]
Името Гомора може да идва от ивритското עֲמוֹרָה (Емора, „потопяване“), идващо от עָמַר (амер, „вързани снопи“ или „тиранствам“),[5] и гръцкото Γόμοῤῥα (Гомора).
Посочените значения са приблизителни. Днес не се знае със сигурност какво са означавали тези имена в миналото. Содом може да идва от ранния семитски език и да има родство с арабската дума садама, означаваща завързвам, укрепявам, подсилвам. Гомора може да идва от gh m r, значеща „бъди дълбок“ или „обилна вода“.[6]
Открих тракийски дом
на лудите в Содом!...
Марин Тачков
Библейската история за тях не е случайна. Съдбата им е показателна за разрушителната сила на греховете, конкретно сексуалните. Днес светът прилича на тези два града. Ще има ли "божие" наказание или всичко ще се размине със смехът на здравите природни сили.
Аз пък стигнах до смъртта на Мерит и Тот и до възкачването на Тутанкамон. Мрачни времена са били сигурно, ако написаното в книгата съответства на историческата истина.
Хората (и най-вече мъжете) като че ли никога не оценяват това, което имат. :(
Днес и мъжът ми ми каза, че двама от най-добрите му работници, и двамата около 40, са умрели от Ковид.:( И да, и двамата не са били ваксинирани.
Но насила хубост не става. Май Ехнатон не е знаел тази древна мъдрост също. Или по негово време още не е съществувала. (Тук вече бих се усмихнала:).
Мерит
1
Всеки е виждал как изтича водата от водния часовник. По същия начин изтича времето на човека, ала то може да се измерва не с воден часовник, а само с онова, което човек преживява. Тази голяма и величава истина човек прозира едва на преклонна възраст, когато времето му тече напразно и вече нищо не му се случва, макар да му се струва, че преживява много неща, и едва впоследствие да забелязва, че нищо не се е случило. Когато човек преживява много неща и сърцето му се изменя, тогава един-единствен ден може да му се стори по-дълъг от една или две години, през които се труди и води спокоен живот, без сам да се изменя. Тази истина прозрях в Ахетатон, където времето ми течеше като вода на река и животът ми приличаше на кратък сън или на хубава, заглъхваща песен. За мен десетте години, прекарани в тамошния златен палат под покровителството на фараон Ехнатон, бяха по-кратки от един-единствен ден през младостта ми, въпреки че не ми липсваха пътешествия и богати на събития дни, които ми се струваха по-дълги от години.
По онова време познанията и уменията ми не нарастваха — използувах мъдростта, събирана на младини в различни страни, както пчелицата изразходва през зимата меда, натрупан в питите през дните на цъфтежа. Може би времето износваше сърцето ми, както бавна вода излъсква камъка, и сърцето ми сигурно се е изменяло, без да забелязвам това, защото не бях тъй самотен както някога. Сигурно бях станал и по-кротък отпреди, вече не се хвалех толкоз много с умението си, но това навярно не беше моя заслуга, а се дължеше на обстоятелството, че Каптах не живееше при мен. Той живееше в дома ми в далечна Тива, наглеждаше имота ми и бдеше над моята изгода и своята кръчма на име „Крокодилската опашка“.
Трябва да отбележа още, че град Ахетатон се беше затворил в себе си и в мечтите и виденията на фараон Ехнатон. За него външният свят нямаше значение — всички събития отвъд граничните камъни на Атон бяха тъй далечни и неосезаеми, както лунното отражение върху водната повърхност, и единствено истинно беше онова, което ставаше в Ахетатон. По-късно разсъждавах, че това все пак беше явна заблуда и че по-скоро Ахетатон и всичко ставащо в него изглеждаше като хубав мираж, а действителни бяха само гладът, страданията и смъртта отвъд граничните му камъни. Защото всичко неприятно се криеше от фараон Ехнатон, а онова, което неизбежно изискваше неговото решение, се обвиваше в меко було, прибавяха му се мед и ароматични подправки и му се поднасяше предпазливо, за да не го главоболи.
Остава да се заблуждаваме, че онези времена са били други и дългът към Фараона е стоял над личното щастие.
А и жените, които крият детето от баща им заради "гордостта" си са само във въображението на мъже, които изобщо не ни познават.
Аз например съм запомнил, че най-сладко в живота си съм спал около 5-годишен, когато ме намазаха с тазьол против настинка. Има нервно-психическо въздействие.
Библейската история за тях не е случайна. Съдбата им е показателна за разрушителната сила на греховете, конкретно сексуалните. Днес светът прилича на тези два града. Ще има ли "божие" наказание или всичко ще се размине със смехът на здравите природни сили.
03.12.2021 22:39
Остава да се заблуждаваме, че онези времена са били други и дългът към Фараона е стоял над личното щастие.
А и жените, които крият детето от баща им заради "гордостта" си са само във въображението на мъже, които изобщо не ни познават.
Аз например съм запомнил, че най-сладко в живота си съм спал около 5-годишен, когато ме намазаха с тазьол против настинка. Има нервно-психическо въздействие.
Иначе вече си представям жената за Синухе. Трябва да е на неговите години, тънка и стройна и задължително със зелени очи. (Все пак те го плениха в Нефер, а Минея също беше зеленоока.) Би трябвало да е смела, оригинална и необикновена личност като Минея, но да се откаже от бога си заради любовта си към Синухе. А с годините би трябвало да заприлича на Мерит - да стане спокойна, уверена и добра майка.
Както вероятно знаеш, "розовият роман" е жанр, създаден от жени - писателки. :)
Вълнувах се много от съдбата на Синухе, но предполагам, че това е от възрастта. :)
Благодаря, че ни препоръча романа и се надвам да ни предложиш и някой друг. Все пак си филолог и явно си разбираш от работата. :)
Знаеш ли кой е мъдрецът и достойният човек в романа, според мен, (колкото и да обикнах колегата Синухе:)? Каптах.
Вълнувах се много от съдбата на Синухе, но предполагам, че това е от възрастта. :)
Благодаря, че ни препоръча романа и се надвам да ни предложиш и някой друг. Все пак си филолог и явно си разбираш от работата. :)
Знаеш ли кой е мъдрецът и достойният човек в романа, според мен, (колкото и да обикнах колегата Синухе:)? Каптах.
Каптах е голям образ! И притежава житейска мъдрост... :)
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация