.
.
.

Луков марш е, за да помним! –

Тук са крачили нацисти!...

И не сме смирени, скромни.

И не сме невинни, чисти...


Марин Тачков

Не помним. Страдаме от амнезия.

Лукови глави се опитват да реабилитират Луков и млакоте луковици начело на които стои Вашингтон.

"От милицията забелязали, че Гарабед всяка заран чака с
един огромен букет на Орлов мост – това се случва в първите години след 9 септември 1944-а година. Прибрали го и го питат, кого чака. „Американците“ – рекъл Гаро. „Е, как може такова нещо – ядосали се ония от милицията – нали така по-рано чакаше германците, после и руснаците?“
„Е, не дойдоха ли?“ – отвърнал Гаро". /разказан от К. Кеворкян/

Лукави лукови глави... От Луково до Карлуково...

Не обвинявай народа ми,защото не е така! Историята не познава нито един Български нацист или фашист до 1944 г.,така че кротко!

1. Имам предвид, че земята ни е газена от немски нацисти...
2. У нас е имало български нацисти и нацистки организации...

Крайната десница в България възниква в годините след поражението на страната в Първата световна война и сключването на Ньойския договор. През първата половина на 20-те години отделни общественици и малки организирани групи започват да популяризират възгледите на намиращия се във възход в Италия фашизъм.[1]

Първата крайнодясна организация е Българският народен съюз „Кубрат“ (БНСК), създаден през 1922 година от група бивши офицери и активен до началото на 30-те години. Макар в някои отношения съюзът да се отклонява от идеологията на фашизма, той изиграва важна роля за нейното популяризиране. Първата открито фашистка организация е просъществувалият кратко Съюз на бойците. Открито фашистки позиции заема и Съюзът „Българска родна защита“ (СБРЗ), който в много отношения е близък с БНСК, но има по-масов характер, като в края на 20-те години броят на членовете му се оценява на 30 хиляди души.[2]

По-слабо влияние има Съюзът на българите фашисти.[3]

Крайната десница се развива бързо от края на 20-те години, когато започва Голямата депресия, като по това време възникват множество крайнодесни организации. Всички те отхвърлят парламентарната демокрация за сметка на съсловно представителство по фашистки образец. Първоначалният им фокус върху национализма през този период се измества към социалната проблематика, като те заемат антикапиталистически позиции и се застъпват за наложена от държавата социална регулация. Въпреки близката идеология на тези организации, те не успяват да се консолидират, и до ликвидирането на крайната десница от комунистите те остро се противопоставят помежду си, често заради междуличностни конфликти.[4]

През този период влияние придобива произлезлият от Демократическия сговор Политически кръг „Звено“, свързан с Военния съюз. За разлика от повечето други крайнодесни организации той се придържа към по-умерен национализъм, но заимства повечето други страни на фашизма, с изключение на концепцията за масова тоталитарна партия с харизматичен лидер.[5]

Съюзът „Българска родна защита“ създава като свое политическо крило партията Национална задруга - фашисти, но тя не успява да се наложи на политическата сцена. Също от СБРЗ се отделя и Съюзът на българските национални легиони, който бързо се превръща в една от най-силните фашстки организации в българската история.[6]

През май 1932 година от Демократическия сговор се отделя крилото на бившия министър-председател Александър Цанков, което започва да се нарича Народно социално движение и заема фашистки позиции, обявявайки идеологията си за местна адаптация на италианския фашизъм и националсоциализма. Партията наследява част от структурите и депутатите на Демократическия сговор и членовете ѝ са над 100 хиляди души, а на местните избори през 1933 година получава около 10% от гласовете. Официално закрито през 1934 година, движението продължава да съществува и след това като опозиция на режима, но постепенно губи влияние...
Организации
Български народен съюз „Кубрат“ (БНСК, 1922 – 1944)
Съюз на бойците (1923 – 1924)
Съюз „Българска родна защита“ (СБРЗ, 1923 – 1936)
Съюз на българите фашисти (СБФ, 1926 – 1932)
Политически кръг „Звено“ (1927 – 1949)
Национална задруга - фашисти (1930 – 1934)
Съюз на българските национални легиони (СБНЛ, 1932 – 1944)
Националсоциалистическа българска работническа партия (НСБРП, 1932 – 1934)
Народно социално движение (НСД, 1932 – 1944)
Съюз на ратниците за напредъка на българщината (СРНБ, 1936-1944)