Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08 23:51 - Приносът на Вук Караджич
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 1260 Коментари: 4 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

§8.6 Вук Караджич

Докато Ерней Копитар дава тласък на изследването на българския език и българите, както и на въвеждането на българския език като отделен език в дискурса на славистите от неговото време, същинската работа е извършена от сърбина Вук Стефанович Караджич (1787-1864).

Сръбският лингвист Вук Караджич до голяма степен е самоук. Когато пристига във Виена, той започва да си сътрудничи с Ерней Копитар. Не само Копитар, но и Павле Соларич, сърбинът, който отговаря за печатарската преса във Венеция, го подтикват да изучава български език наред със сръбския. Изглежда, че Соларич се е интересувал от българския език като част от по-голям план за придобиване на представа за балканските езици като цяло. Той пише на Караджич:

Замолите Г-на Копитара с моје стране, нек Вам каже, пак ми јавите: у влашком језику, кроме речи Римски и Славенски, и нешто Грчки, чији речи има јоште и који или којега језика речи има у њему највише, мање, јоште мање, и до најмање. Такође Власи, који себе зову Славене? Како Грке? Како Мађаре? Како Немце? Како Италијане и Французе? Постарајте се ту у Бечу, увребати каква Бугарина, и испитати у њем Бугарско наречје[27]

[Помолете г-н Копитар от мое име да ви каже, а след това вие ме информирайте: дали във влашкия език, освен латински или славянски, или някои гръцки думи, има и други думи или други езици, и ако да, кой е доминиращият, кой е по-малко, още по-малко и най-малко присъстващ. А какво да кажем за власите, които наричат себе си славяни? Какво да кажем за гърците? А унгарците? И германците? Ами италианците и французите? Уверете се, че там, във Виена, ще хванете един българин и ще го разпитате за българския диалект.]

Във Виена Караджич се среща с български търговец от района на Разлог, който днес се намира в югозападната част на България. От него той научава български народни песни. Когато през 1815 г. се появява вторият том на Narodna srpska Pesmarica (Народна сръбска песнопойка), в който е включена една българска песен, Караджич обяснява в предговора си, че има повече от двадесет български песни, но не иска да ги публикува, докато не се увери, че те наистина се произнасят така, както са записани в неговия препис[28]. Той обещава да ги включи в трети том, дори и с ударения. Този том обаче така и не се появява. През 1817 г. Караджич пише в писмо до Лукиян Музики, че Сима Милутинович (Сараджлия) работи върху българска граматика и събира песни във Видин. Мусики предлага да добави български превод на сръбска комедия, но в действителност публикува само една българска приказка.

През 1821 г. Копитар иска от Караджич информация за езика на циганите, който според него представлявал също толкова голям интерес, колкото и българският. Караджич малко неохотно се заема с този случай. Той отговаря:

Ваше књижевне наручбине нећу заборавити, колико и буде могуће испунити; али то још у напредак знаjте, да од Бугарскога и од Циганскога језика неће бити ништа[29].

[Вашите литературни препоръки няма да забравя, доколкото е възможно да ги изпълня, но вече предварително знам, че от българския и циганския език няма да излезе нищо.]

Въпреки ниските си очаквания Караджич започва да изучава български език. В началото на 1822 г. той публикува първия лингвистичен труд за българския език. Във Виена той публикува като приложение към вестника Novine Srbske своя Dodatak k Sanktpeterburgskim sravniteljnim jrecnicima sviju jezjka i narecija (Допълнение към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и диалекти). Той е реакция на сравнителния речник, който Екатерина Велика публикува през 1787-1788 г. (вж. §7.4). Книжката от 54 страници включва списък на думите, като към включените в речника руски, илирийски и сръбски форми се добавят и поправени сръбски и български вариант. След това тя продължава с преводи на части от Новия завет.

В изследването си за тази публикация Караджич отново използва информатори от района на Разлог, в Западна България. Той лично познава българина Лазар Герман, който пристига във Виена, без да говори друг език освен български, както и всички българи, които посещават Копитар и любимата кръчма на Караджич „Zum weissen Wolfe“.

Освен това Караджич използва български материали, които му изпращат Сима Милутинович Сарайлия от Видин и Димитрий Фрушич. Друг източник е четириезичният речник на Данаил от Москополис (вж. §3.4). В Додатъка Караджич отбелязва, че познава само три произведения, които са публикувани на български език, а именно една малка книжка (в октаво) за страданието, която сигурно е Sija kniga glagolemaa mitarstva (Тази книга, наречена страдание) на Йоаким Кърчовски, отпечатана в Буда през 1817 г.; различни наставления на Кърчовски (sermones ridiculissimos, както ги описва Копитар); и гореспоменатите четиристишия на Даниил. Той също така отбелязва, че [английският изследовател Уилям М.] Лийк включва български думи (на латиница) в книгата си Изследвания в Гърция от 1813 г.

Додатъкът на Караджич може да се разглежда като отговор на Institutiones на Добровски, в който се оспорва статутът на българския език като самостоятелен. По този начин появата на Додатъка оказва голямо влияние върху позицията на българския език като обект на изследване за славистите. Изведнъж българските търговци във Виена, Земун, Белград, Банат и Русия започват да бъдат разглеждани като интересни и са разпитвани за техния език от различни учени[30].

В по-широките кръгове на хабсбургската интелигенция обаче българската литература никога не става толкова популярна, колкото сръбската, която е добре позната благодарение на творчеството на Караджич. Във виенските списания има значително по-малко информация за българския език и българите. В Archiv fьr Geographie 152 от 1822 г. дори е отбелязано, че макар руските слависти да са възхитени от появата на Додатъка, по-добре би било, ако Вук беше посветил усилията си в подготовката на останалата част от сборника си със сръбски народни песни[31].

След публикуването на Додатък Караджич влиза в дискусия със своя приятел, руския учен Петър Иванович Кьопен, който е ползвал услугите на българина Мустаков, който е родом от Габрово в Източна България, че езикът на Додатъка, който отразява говоримия език по сръбската граница, не е типичен за България като цяло[32]. Кьопен пише във виенското издание Jahrbьcher fьr Literatur:

…aber auch dieses soll, wie mich sachkundige Bulgaren, welche den Ternawer Dialekt den ьbrigen vorziehen, verzicherten, hauptsдchlich nur diejenige Mundrat betreffen, die an der Grдnze Serbiens gesprochen wird.[33] 

[...но и това, както ме уведомиха запознати българи, които предпочитат тернавския диалект пред останалите, би трябвало да се отнася основно само до речта, която се говори на границата със Сърбия.]

Така дискусията за това кой диалект да се използва като основа на стандартния език се води първо сред чужденците, а едва около десетилетие по-късно става актуална и сред българската интелигенция (вж. §6.2).

По време на излизането им Додатък и други произведения на Караджич са малко известни в България. Всъщност Караджич не е имал никакви контакти с интелектуалци от България до много по-късно. В кореспонденцията му не се споменава нито един българин през годините от 1811 до 1825 г.[34]

През 1840-те Караджич се запознава с българите от Одеса Спиридон Палаузов (вж. §7.11) и Димитър Мутев, които са на път за университет в Германия. Чрез Палаузов Караджич се запознава с руския учен Измаил Иванович Срезневски и с българския патриот Иван Денкоглу (вж. §7.10). Запознава се лично също с Найден Геров, Сава Филаретов и е наясно с трудовете на Николай Тошков, Иван Богоров и Георги Раковски[35].

През втората половина на века, когато възраждането е в пълен ход, идеите на Караджич стават много популярни сред българите. По-специално той повлиява върху начина, по който някои български интелектуалци мислят за езиковата стандартизация. Според него езикът на народа трябва да бъде в основата на всеки литературен език, правописът трябва да бъде строго фонетичен, а графиката трябва да бъде адаптирана така, че да представя възможно най-точно и достоверно звуците на езика. Любен Каравелов (вж. §7.9) особено се застъпва за идеите на Караджич относно правописа и посвещава на него и на братя Миладинови своя сборник с български народни песни. П. Р. Славейков въвежда фонетичния правопис, за който се застъпва Караджич, в списанието си Гайда.

През 1859 г. Караджич пише две подобни писма до Найден Геров, тогава руски консул в Пловдив, и до Сава Филаретов. Той ги моли да го информират за имената на градовете и селата във всички български земи и техните жители. Тази информация му е необходима за книга „за сърбите и българите“, върху която работи.
/.../

Жанет Сампимон

„Либерален преглед“ започва да публикува в продължения изследването на холандската историчка и изследователка на българското Възраждане, Жанет Сампимон: „Ставането на българщината“. Този изключително важен труд, досега напълно непознат за по-широките читателски кръгове в България, е според нас в състояние значително да разшири и допълни собствените ни представи за процеса на националното ни оформяне, не само защото идва „отвън“, но и защото е издържан в дух на една (международно-компетентна) научност, и до днес все още напълно чужда за българската историография...

http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/4148-stavaneto-na-balgarshtinata-08



Тагове:   Караджич,   принос,   вук,   сампимон,


Гласувай:
11



1. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
17.08 00:30
Поздравления за постинга!
Караджич е човек със заслуги към Българския език! Считав за диалект на сръбския, той е честен и доказва ,че това е отделен език! Бори се, все едно ,че е българин ,да докаже това !?Даже, може и неволно да е, казва по адрес на сръбския, -това език ли е?
И според мен е прав, очевидно е превъзходството на Българският над сръбския Даже и жена ми забеляза, че сръбският е забавен, все едно ,че слушаш майтапи ...

А в Българският си личи подредбата, че това не е простонароден език, а върху него упорито е работено през вековете И е станал почти съвършен Дори на мен, все пак с техническо образование съм, не може да ми убегне, че всеки звук си има буква, няма сложни съгласни и гласни, например френското вода- "О" е резултат от комбиниране на три гласни Няма падежи, почти липсват
Език , достоен, да бъде международен Като говориш, няма нужда да правиш птича физиономия, както казва Гогол по адрес на английския
Ще бъде оценен, сигурен съм! В него има всичко-и математика , и музика! Това за музиката го каза французойка, а те са шовинисти по адрес на езика си

Лека нощ!
цитирай
2. kvg55 - mt46,
17.08 13:28
Изглежда че сръбското Възраждане е започнало след българското. Паисий откога вече е написал и разпространява Историята си.
Но забелязвам един много дълъг период на осмислянето й. Чак до Априлското въстание.
Докато сръбското Възраждане започва по–бурно и настъпателно. От 1830–та година Сърбия официално е антономия в пределите на Османската империя.
А се смята неформално за независима от от 1804 година с началото на първото сръбско въстание.
цитирай
3. mt46 - Здравей, Иване!
17.08 23:42
leonleonovpom2 написа:
Поздравления за постинга!
Караджич е човек със заслуги към Българския език! Считав за диалект на сръбския, той е честен и доказва ,че това е отделен език! Бори се, все едно ,че е българин ,да докаже това !?Даже, може и неволно да е, казва по адрес на сръбския, -това език ли е?
И според мен е прав, очевидно е превъзходството на Българският над сръбския Даже и жена ми забеляза, че сръбският е забавен, все едно ,че слушаш майтапи ...

А в Българският си личи подредбата, че това не е простонароден език, а върху него упорито е работено през вековете И е станал почти съвършен Дори на мен, все пак с техническо образование съм, не може да ми убегне, че всеки звук си има буква, няма сложни съгласни и гласни, например френското вода- "О" е резултат от комбиниране на три гласни Няма падежи, почти липсват
Език , достоен, да бъде международен Като говориш, няма нужда да правиш птича физиономия, както казва Гогол по адрес на английския
Ще бъде оценен, сигурен съм! В него има всичко-и математика , и музика! Това за музиката го каза французойка, а те са шовинисти по адрес на езика си

Лека нощ!

Едва ли има лоши езици... По-важно е следното:
1. Виждаме как постепенно е бил "открит" българският език от западните учени-слависти...
2. Виждаме как се е развивала науката, какви спорове са водели "казионните" учени и че те не бива да бъдат заклеймявани, оплювани, подозирани в заговор срещу българите...
цитирай
4. mt46 - Да...
17.08 23:49
kvg55 написа:
Изглежда че сръбското Възраждане е започнало след българското. Паисий откога вече е написал и разпространява Историята си.
Но забелязвам един много дълъг период на осмислянето й. Чак до Априлското въстание.
Докато сръбското Възраждане започва по–бурно и настъпателно. От 1830–та година Сърбия официално е антономия в пределите на Османската империя.
А се смята неформално за независима от от 1804 година с началото на първото сръбско въстание.

Възраждането е продължителен, постепенен процес... Бавно е ставало българското пробуждане...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15846337
Постинги: 3181
Коментари: 41917
Гласове: 137026
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930