.
.
.

ЩАСТЛИВА КОМПАНИЯ
Кеворк Кеворкян

Двамата на снимката по-долу бяха посредници в търговията за евентуален кабинет.
Останаха си с щастливите усмивки.
Какво може да роди комбинацията между една бивша ирландска пастирка и един завинаги прокълнат от Православието инородец като Паси?
Само ББ изглежда знае отговора на този въпрос.

Последното словесно варварство на Паси не беше по-малко отвратително от другите досега: той предложи да бъде скопен българският лъв от Герба ни.
Българомразието му скоро няма да бъде надхвърлено от друг.
И заради това ли ББ го предложи за посредник?

Тъй или иначе, за обикновената публика двамката трябва да изглеждат като най-доверените хора на Запада, сякаш те държат печата, с който удостоверяват, че някой е евроатлантик.
Освен това, както гласи известния лаф, двамата са показно облечени и щом не са гейове, тогава са добри търговци. Дай им печата.

А Плевнелиев наистина е много изобретателен образ.
Навремето от самия него научихме, че е преродена ирландска пастирка – преродена в български президент.

Но от скромност той спестява едно свое междинно кратко прераждане, когато не е имал време за евроатлантически глезотии – понеже е бил прекалено ангажиран с комсомолските си задължения.
И той е чедо на правоверна фамилия, предана на комунистическа партия.

Други синчета без много конспирации направо си източиха червената кръв и я замениха със синя.
Плевнлиев обаче ни заглавичка с едно от преражданията си – и това е най-мащабното и вълшебно прикритие, използвано от българска публична личност, направо свят да ти се завие.

Но ние изтърпяхме и това – а горкият Кирчо Мюнхаузена си въобразява, че може да впечатли някого с елементарните си измамничества.

***
Говорим за Кучето пред Парламента – но не и за кучешката съдба на един милион и осемстотин хиляди/ 1 800 000 души, които са направо изхвърлени от нормалния живот.
Това ни съобщиха във вторник - едновременно с радостната вест за „осиновяването“ на Кучето.
Няма обаче кой да осинови около два милиона българи.

„Дървье“ няма да полетят, сопи няма да бъдат размахани, но ще се случи нещо, много по-лошо: пълната апатия разяжда по-болезнено тъканта на едно общество.
Симптомите и сега са видими.
Когато загърбят властниците си, хората започват да се ръфат помежду си.
Накрая може да имаме и кучешки Парламент…

***





https://www.facebook.com/photo?fbid=651994182957244&set=pb.100044400040424.-2207520000.


Попитах говедаря
защо народът прост
мълчи, не отговаря...
"О, всичко е въпрос
на сили, разум, вяра!"...  

Марин Тачков

Макар да не съм говедар, а само специалист по селекцията на говедата, ще се пробвам да отговоря/ да репликирам.



Но първо искам да попитам, какво по-конкретно разбираш под "народът"? И по-точно, въпросът ми е, колко ти е най-малкото възможно число? Примерно ако под "народът" си имал предвид една задружна приятелска компания от шест прости човека, тогава даже няма да отговарям. Но ако си имал предвид, българският народ, предвид и на факта, че в темата става въпрос за персонажи, покрай държавната власт на България - тогава вече можеш да разчиташ на мене за качествен отговор.

Редно е вече атлантиците да не се прикриват зад евро ...
Това само показва същността им.

Пак ще ти кажа, че писателят не е длъжен да дава обяснения за творбите си... Вапцаров доста преди мен е написал в "Завод": "Народът прост"... Така че би могъл да спориш с него, ако те дразни това определение за българския народ...

Аз, като потомък на говедари знам, че понякога, когато ги ухапе щръклица, говедата пощръкляват. И тогава да не си насреща им. А в главите на нашите политици витаят щръклици, които изскачат от устата им и хапят народа. Така че ... .

Гела и Мара, липсва камшик Тодора?
Те двамата имат грижата , да я намерят! Или тя ще ги намери!?

Искаш да кажеш, че писателят по принцип не знае, какво е искал да каже. Това означава, че не си казал нищо - нито с основната тема, нито с конкретния си последен твой отговор. Нали така - ако не знаеш, какво си имал предвид самият ти, използвайки думата "народът", която в речника все пак има някаква дефиниция, понеже си бил писател (и какво като си писател - не си ли служиш с език, който има за цел да казва все пак нещо - и не би ли трябвало тъкмо писателят да казва най-ценните неща, които читателите да ги разбират, а не да са пълен мрак и долнопробна демагогия)...

Аз бих се сетил в случая по-скоро за Ботев, не за Вапцаров и стихотворението му Елегия "Кажи ми кажи, бедни народе... Мълчи народът, глухо и страшно гърмят окови" и т.н.

Но не вярвам един истински поет, писател да бяга от коментар по същество, на това което е написал сам, както дяволът бяга от тамяна.

Ако трябва да коментирам тия стихотворения, по скоро Ботев, аз се наемам. А ти, писателят, ако си такъв, би трябвало да можеш да бъдеш литературен критик. Основата на писателството винаги е значението на думите. Думите имат най-малко едно значение, което е известно и на всички останали (писатели, неписатели - и останалата част от народа). В някои случаи, писателят вероятно може да сътвори не само нова дума за известен вече обект, но и да използва съществуваща дума за някакъв друг обект. Или дори сложна абстракция. Но и в тоя случай, писателят, ако е писател, трябва да се е изразил разбираемо за тия които ще го четат.

Ти, не си чак такъв случай, защото изглежда, като да си се изразил пределно ясно. Но защо излиза, че сам не си знаел, какво си казал? И се изхлузваш от думите си, като какво беше там.

Ако ти беше едноизмерен човек, веднага щях да си помисля, че искаш да ме обидиш. Но тъй като не си, възможно е да искаш да ми направиш комплимент. А може и нищо да не си искал да кажеш. При това изказа е много оригинален и лаконичен - както обикновено.