Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2022 21:09 - Бъдни вечер в столицата
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 2797 Коментари: 8 Гласове:
17

Последна промяна: 24.12.2022 21:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
БЪДНИ ВЕЧЕР В СТОЛИЦАТА

Коледна шарка

Иван Вазов

 

 

         I

         Бъдни вечер.
         Голямата ламба с фаянсов абажур, провесена от потона, озаряваше с весела светлина трапезата, около която беше събрано семейството.
         На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски: сърми, туршия с пиперки и с турунджави моркови, фасул, сладко, чер хайвер, мед, ябълки; като венец на всичко една дълбока фарфорова паница с армеева чорба, сгъстена със ситно нарязано кисело зеле, поляна изобилно с дървено масло и посипана разкошно с червен пипер - една от най-лакомите гозби тая вечер.
         Освен тях на тая господарска трапеза стоеше още едно необикновено нещо: тучена кадилница с няколко въгленчета вътре.
         Почтената старица, майката, баба Цвета, беше украсила трапезата с тия чудеса, както правеше всеки бъден вечер, за да съхрани за потомството си спомена на един простодушен и мил обичай на старината, а още - за да има през цялата година спор и берекет в къщата. Трябва да кажа, че въпреки силните протести от новото поколение, Цвета победоносно беше настояла този ден да се уважат традициите на старото и беше наложила всеобщ пост в къщата.
         Макар че беше вече седем часът, вечерята се не почваше. Всички чакаха нещо, с лъжици в ръка, нетърпеливо фърляйки погледи към знаменития саламурев нектар, излязъл из армеевата каца на баба Цвета.
         Очакваха още двама членове от семейството: най-стария син и най-младия. Първият се бавеше нейде в града, вторият идеше от Пловдив. Офицерин - подпоручик там, на поканата на майка си той беше отговорил телеграфически, че ще дойде днес. С тая надежда и с тая радост честитата майка беше задържала вечерята чак досега, макар че железницата от Пловдив пристига по-рано.
         И тя на всяка минута се ослушваше, няма ли да чуе гърмежа на някой файтон на пътя...
         Вратата се отвори, влезе един висок, четирийсетгодишен мъж. Най-стария син. По-младите почтително се поподигнаха от столовете си.
         - Какво! Няма ли още Боримира? - попита той зачуден.
         - Чакаме го, Драгое - отговори старата меланхолически; - днес железницата закъсня.
         - Отде знаеш, мамо?
         - Нали той яви, че ще дойде?
         - Напразно. Железницата е пристигнала още кога... Боримир е пропуснал трена и вероятно утре ще дойде - каза Драгой.
         - Ако е така, той би ни явил да му се не надяваме - каза майката, на която мъчно беше да се помири с мисълта, че ще вечерят без Боримира.
         - А! Богата работа, мамо - каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба.
         - Чакайте! Не пипайте още! Да ида да прикадя по-напред пред иконата, че после и софрата, че тогава...
         И баба Цвета пусна в кадилницата зрънца от смирнев тамян, па излезе с нея да извърши благочестивия си обряд.
         Един път липсал върховния надзор, дисциплината се наруши. Най-големия син пръв даде пример на деморализацията: той загреба от армеевата чорба първа лъжица, втора, третя; посегнаха и други лъжици и след една минута дълбоката паница се презполови.
         Когато баба Цвета се завърна и видя опустошението, тя ги засъди весела.
         - Не можахте да потраете! Като вълци сте изгладнели!
         - Зазъбица ни улови, мамо - смееше се Драгой.
         Майката прикади трапезата и облаци от благовонен дим заплуваха из трапезарията.
         Зафана се вечерята.
         Но баба Цвета нямаше кеф. Боримировото отсъствие отнимаше радостта й, отслабяше охотата й. Тя хем ядеше, хем в ума й се въртеше образа на младия подпоручик, със златните украшения по зеления мундир и цял обкръжен с някакъв ореол от сияние... Ушите не слушаха шумните разговори на трапезата, а очакваха и дебнеха друг шум, който би се задал отвън. Защото, въпреки уверенията на Драгоя, тя неволно още продължаваше да се надява и лъже, че може да пристигне героя й по някое чудо...

 /.../

IV

         Не се знае как щеше да завърши баба Цвета своя горещ обвинителен акт, ако един файтон не бе изгърмял на улицата и спрял пред портата.
         - Боримир! - извика майката.
         На коридора изтропотиха мъжки стъпки и веднага на вратата се показа блестящ артилерийски офицер, с усмивка на устата и с ръка под козирек.
         - Добър вечер! - извика той весело и бързо цалуна ръка на майката, а на останалите я стисна.
         - Какво се забави! - викаше възхитената баба Цвета, като изглеждаше в захлас подпоручика.
         - Извини, мамо, пропуснах пасажерския трен, та тръгнах по-после с експреса... - каза той, като сваляше сабята си и се готвеше да седне на празната трапеза. - Какво ме изглеждаш така, мамо?
         - Хубавелек си тъй, радвам ти се.
         - Окачи ми лукова глава да не урочасам! - изсмя се офицеринът. - Мамо, гладен съм!
         - Яж, яж... вечеряй! Закъсня ти.
         Подпоручикът разтвори очудено ръцете си пред несъществующата вечеря.
         - Какво да ям тука? „Благослови, попе - гумно без снопе!“
         Майката си плесна ръцете в отчаяние.
         - Ами сега? Нищо постно не е остало! Нищо, нищо. Това е: нямаме!
         - Дай тогава блажно! Донеси печеното прасе!
         Тя го изгледа в ужас.
         - Фармасонин ли си, срещу Коледа да блажиш? И аз да зема този грях на себе си?!
         - Кога е тъй, ще легна гладен, но сух хляб няма да ям. Нека се знае, че на връх бъдни вечер майка ми ме е повикала у дома, за да ме умори от глад! - изшегува се Боримир.
         - Мамо, покажи се на висотата на славянското гостолюбие! - забележи Георги.
         И Стоян се обади:
         - Ти днес прати гозбица и винце, блажнинка, на няколко сиромахкини, за да отговеят утре на Коледа... За тия дела от милосердие бог ще ти прости и сегашното... Дай прасето!
         - Мамо! Твоят идеал се осъществи вече: сабеносецът твой е тука! Не помрачавай бъдния вечер, ами дай прасето, че е хранено на мляко, а пък аз нямам мезе за виното - глумеше Драгой, като държеше чашата.
         Старата се чуди и мае.
         - Я виж какви ме са награкали! Дай, Доне, дай прасето! - извика тя решително.
         Слугинята донесе на тава опеченото, свито на тръкало, прасе, зачервеняло и лъскаво, като позлатено; от него се разнесе вкусна ароматна миризма, щото възбуди охота и у ситите.
         - Това се вика, дето го рекли: „Дойде гост - развали пост“ - казваше недоволна и щастлива Цвета, като гледаше как войникът, въоръжен с нож и набодка, се сражаваше победоносно с позлатеното прасе, подпомаган братски и от други.
         Па мина в другата стая и зачини поклони пред иконата.

 

София, 1904 год.


https://litclub.bg/library/bg/vasov/budni_vecher.htm

   Литературата /особено реалистичната/ ни помага да разберем живота, нравите, мисленето на хората, духа на съвремието на писателя... Тя обогатява човешката духовност, нашите души...
   Умението да се чете, да се съпреживява и разсъждава е дарба...

   Благи, радостни коледни празници!...





Тагове:   вечер,   Вазов,   разказ,   бъдни,   столицата,


Гласувай:
17


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. marana69 - Весела коледа и светли празници, ти желая, марине
24.12.2022 21:53
Много здраве и благоденствие да имаш)
цитирай
2. kvg55 - mt46,
24.12.2022 22:29
Разказът е от 1904–та година.
Тоя Боримир ще да е бил безбожник социалдемократ.
цитирай
3. dobrodan - Сега, деца, ще ви покажа
25.12.2022 13:01
как се поставя презерватив.
Банана е за мене, защото на гладно не ми става!
:):):):):)!
цитирай
4. donchevav - Еха, какво изображение - сякаш н...
25.12.2022 19:19
Еха, какво изображение - сякаш някой изигра пред очите ми описаните сцени! Силата на реализма - въпреки сигурно търсения наивитет и принизяване.
Докосна ме и това сложно и динамично преподреждане на майчините нравствени приоритети, силата на майчинския инстинкт. Благодаря ти, Марине!
Честита Коледа!
Здраве и добър късмет за тебе и близките ти!
Весели празници!
цитирай
5. mt46 - Благодаря!
26.12.2022 20:54
marana69 написа:
Много здраве и благоденствие да имаш)

цитирай
6. mt46 - Е, това е политизирано тълкуване...
26.12.2022 20:57
kvg55 написа:
Разказът е от 1904–та година.
Тоя Боримир ще да е бил безбожник социалдемократ.

Просто е от новото поколение... Ние, българите, никога не сме били силно религиозни...
цитирай
7. mt46 - !?
26.12.2022 21:02
dobrodan написа:
как се поставя презерватив.
Банана е за мене, защото на гладно не ми става!
:):):):):)!

Бива ли такъв гаден коментар точно на този български празник? На грешен път си, чадо... Не уважаваш литературата, не уважаваш българското, само тюрки са ти в главата!...
цитирай
8. mt46 - Благодаря, Вени, за хубавия коментар! Честита Коледа и на теб!...
26.12.2022 21:04
donchevav написа:
Еха, какво изображение - сякаш някой изигра пред очите ми описаните сцени! Силата на реализма - въпреки сигурно търсения наивитет и принизяване.
Докосна ме и това сложно и динамично преподреждане на майчините нравствени приоритети, силата на майчинския инстинкт. Благодаря ти, Марине!
Честита Коледа!
Здраве и добър късмет за тебе и близките ти!
Весели празници!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19157966
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031