=
=
=

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ДНЕС

/.../

*

   Нещастието на българския народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...

„В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. И ето че тези „управници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморени от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа.

 

*

Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване.

И възврат към светлите завети на миналото.

Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.

Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието?

Не.

Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.

Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.
/.../

ГЕО МИЛЕВ / сп. "Везни", 1919 - 1922 г./
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=142&WorkID=15119&Level=2

ПП: Мнозина не могат да си представят онова минало, да го осмислят, а и не им пука... Малцина разбират , че настоящето е следствие не само на близкото минало, а и на далечното минало...

и, Театърът/ Изкуството..
са,отражение, и/ли коректив, на живота..

но, те,не са, и не могат, да бъдат..самият ЖИВОТ..)

пропускаш основн Дилалект Закони ,на Природата, марине...
за какво..''Обединение'', говорим, тогава...
...оставам, дебата..отворен..хубав ден..

Как завърши Жана д,Арк?
А кой беше Талейран?
А Васил Иванов Кунчев?
А виж, един управник наречен от Буров "лаком негодяй", той сътвори дело титаническо - доведе Фердю, и с него две национални катастрофи, които пречупиха крилете на млад и героичен народ. И до днес портретът му е в президентството, и е знаме на днешните "десни". "Десни" поддържани от Запада, защото знамето им е русофобия. И съсипия.

"ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни"?
Това е българската буржоазия, която има образованието, финасовите средства и амбицията да налага интересите си в уж демократични избори.
Тя, българската буржоазия погуби гроба и костите на Левски. Паметникът му в София е строен цели седем години. Все недостигали парите?! Левски не е софийски герой. Левски е общонароден герой. Къде е била буржоазната държава.
Българската буржоазия уби Алеко, Гео и прочие несъвместими с манталитета й българи.
Тя, заради алчността си, ни вкара в националните катастрофи.
Тя предизвика "Епопея на забравените".
"Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни "политически дейци" – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия".
Това е писано за днеска.

Има един филм от 1985 година "Грехът на Малтица". В интерес на народното дело Малтица поддържа близки отношения с турската власт. Мъжът й загива във въстанието. След Освобождението Малтица предава комитетските пари в общината. Чиновникът, който взема парите, си ги присвоява, а Малтица е презряна от съгражданите си като колаборационист.