.
.
.

   Скоро след съмнителното посещение на Байдрън се случи нещо невероятно. В психолечебница "Рай" пристигна всеизвестният милиардер Порокшилд – един от най-богатите и влиятелни хора в света... Беше на около 80 години, много отслабнал, с изпито лице и змийски очи... Той бе приет от Ай в просторния й кабинет. Намести се в удобния фотьойл срещу нея и заговори:
   – Уважаема Ай, може ли да ме приемете във вашия, така да се каже, "Рай"?...
   – Може, г-н Порокшилд... Какво Ви насочи насам?...
   – Разкаянието, безсмислието и най-вече страхът от Смъртта! – гостът се закашля и продължи. – Виждате ли, аз съм един нещастен и самотен старец, който умира... И моето желание е да преживея последните си дни или месеци... в този "Рай"... За тази безценна чест ще заплатя... и ще даря на Вас и на Вашето велико лечебно заведение огромното си богатство, което вече непоносимо ми тежи... и искам да се освободя от него!... Адвокатите ми са подготвили всички документи, остава само да подпишете...

   Ай се учуди, защото никога не бе имала подобен случай... Може би пред нея седеше един от най-горните камъни на световната пирамидална плутокрация... Тя запита странния си гост:
   – А защо мислите, че умирате?...
   – Виждате ли, имам порок на сърцето, тумор на мозъка, страдам от деменция, параноя, артрит, гастрит и други заболявания... Докторите ми дават най-много три месеца живот... Напразно пръснах една трета от парите си за разни доктори, болници, процедури!... Кожодери, мошеници!...
   – Кой Ви препоръча да дойдете тук?...
   – Препоръчаха ми петима лекари, десетина политици и бизнесмени, които са Ви били пациенти... Казаха, че това било най-доброто лечебно заведение в света, което приличало на същински Рай!...
   Ай се усмихна:
   – Добре, г-н Порокшилд, ще Ви приема... Но бих желала да казвате истината и само истината... Защото лъжите са тежък товар за душата, а искреността облекчава, носи така нужното за Вас спокойствие...
   Милиардерът кимна и рече:
   – Разбирам... Навярно за пръв път в живота си ще бъда честен, откровен... Досега обикновено съм представял лъжите за истини и обратното... Винаги съм почитал Златния телец и съм му служил вярно... Но сега, изправен пред Смъртта, се разкайвам за всичките си злодейства, измами, престъпления... Отричам се от тях, признавам се за виновен, разбирам, че просто съм бил оръжие на Сатаната, на злите сили, на Системата!...

   Ай проникна в дъното на душата му и потръпна от ужас. Там видя маймуноподобни дяволски изчадия, които ядяха човешко месо и пиеха човешка кръв... Тя затвори очи... Овладя се и попита пациента си:
   – Може ли да ми разкажете за живота си?...
   – Да, с удоволствие... Но едва ли ще ми стигне времето, за да Ви разкажа всичко... Животът ми е достоен за няколко романа, за няколко филма... Може да записвате думите ми, защото записаното остава, така да се каже... Но сега съм твърде уморен и бих желал да ме настаните, да си почина...

   Ай се съгласи и гостът бе настанен в прекрасна стая с изглед към пропастта...

   Скоро Порокшилд се унесе и заспа... Сънува, че го погребват в Магическата дупка. Спускат го все по-надолу и по-надолу, но ковчегът все не може да достигне до дъното на дупката...

     Марин Тачков

Прилича на писано от Антим Семитов и по-лошо - от Рашко Филов.

Типично по български – обръщаме внимание на чужденците, а родните пациенти пренебрегваме.
Кире, Асеня, Христаки и Наско и целият министерски съвет са оставени без лечение.

Сатирата върви с гарнитура от хумор и забава.

Забравяш, че става дума за 2030-2040 г. Тогава навярно Киревци, Асеневци и т. н. ще са политически трупове...

На следващия ден сутринта бяха уредени формалностите по заплащането на видния американски милиардер за престоя и лечението му в психоклиника "Рай"...
Порокшилд, в добро настроение, влезе в кабинета на Ай. Прочутата лекарка го посрещна любезно с думите:
– Г-н Порокшилд, ако се нуждаете от още нещо, може да ми кажете...
– Ех, бих искал всяка вечер оркестърът да изпълнява някои от любимите ми песни...
– Добре! – усмихна се Ай. – Ще Ви запозная с музикантите, за да се уточните...
– Освен това, когато умра, може да извадите мозъка ми и да го ползвате за научни изследвания... И желанието ми е да бъда погребан в гробище "Рай", което, както разбрах, се намирало съвсем наблизо...
– Добре. – отговори Ай. – Разговорите ни се записват с видеокамера, за да бъдат документирани и достъпни за колегите ми... А сега можете да започнете разказа за живота си...
Порокшилд се изкашля и погледна лекарката с дяволито изражение:
– Аз зная какво бихте искали да знаете... Но ще започна по-отрано, като въведение, така да се каже... Моят прадядо Джеймс Порокшилд е основал банка "Мошен" и е натрупал огромни богатства... Дядо ми по бащина линия – Бил Порокшилд – продължил великите му дела. Той създава пет клона на банка "Мошен" в Европа и три клона в САЩ... Говори се, че прадядо и дядо ми са финансирали доста войни и революции, но не зная доколко това е вярно... Те са били велики личности, благодетели на човечеството, така да се каже!... Предприемчивият ми дядо Бил се преселил в Щатите, където се е родил баща ми – Кърт Порокшилд. Там съм се родил и аз през 1955 г. Мотото на нашата славна фамилия: "Трупай пари и ги умножавай!" Парите дават власт, а властта носи повече пари... Дядо Бил, баща ми и аз сме финансирали всички американски президенти от 1950 г. до днес, доста губернатори, сенатори, ЦРУ, ФБР и т. н. По този начин допринесохме за американското величие, могъщество, господство на Земята, а и в Космоса!...

Когато станах на 7 г. започна моят истински /или лъжлив/ живот... Не мога да забравя отзи страшен ден, през който с осемгодишното ми братче Бен решихме да се състезаваме. Условието беше да се покачим на един малък скалист връх. Който е пръв – печели сто долара... Виждате ли, уважаема Ай, аз винаги съм мечтаел да съм първи... И завиждах на Бен, че се е родил преди мен!... Исках на всяка цена да спечеля! Сякаш бях заложил живота си!... Започнах бясно да се катеря по скалистия склон. Изподрах ръцете и кръката си... Брат ми се движеше почти наравно с мен... Оставаха две крачки до най-горната скала. Тогава Бен, може би неволно, ме настъпи по левия крак и се изкачи победоносно горе. Извиках от болка и с последни сили се изправих до него, с две секунди закъснение... Не помня как точно се случи – дали Бен, който бе вдигнал ръцете си, сам загуби равновесие, или несъзнателно съм го бутнал с рамото си – но той изведнъж падна и се затъркаля надолу, по стръмния и каменист склон!... Страшно се уплаших и завиках силно: "Бе-ен! Бе-ен! Помо-о-ощ!"... Внимателно слязох от върха и видях, че баща ми тича към мен... Скоро намерихме Бен – бе мъртъв, с окървавена глава!... Заговорих, плачейки: "Аз съм виновен!... Не трябваше да се изкачвам до Бен!... Той заслужаваше да спечели!"...

След погребението на брат ми започнах да се успокоявам. Казвах си: "Ами той си е виновен!... Не беше честно да ме настъпва по крака! Ако не беше го направил, нямаше да стане така!... Можеше аз да го изпреваря!"...

Сега си мисля, че навярно това е било първото ми несъзнателно престъпление... Сигурно д-р Фройд би разтълкувал психоаналитично случая... А ако днес имаше гений като Достоевски, би могъл да напише цял роман за това ужасно събитие!...

Порокшилд спря да разказва, лицето му се изкриви от болка, загуби съзнание и припадна...

Марин Тачков