Малко Чукундурово бе едно от многото полумъртви села в България. По улиците не се виждаше жив човек. Минаваха само мършави кучета, лисици, мравки… Лисиците се бяха заселили в разни полусрутени сгради и изядоха всички кокошки на последните жители. Вечер и нощем се чуваше зловещия вой на чакали.

   От около 300 къщи само 40-50 бяха обитаеми, а другите – полусъборени. Хората, предимно 60-80-годишни, бавно умираха. Бомби ли бяха поразили селото? Или опустошително земетресение? Не. Просто демографската катастрофа пълзеше като чума из България. Сякаш вампири, кръвопийци изсмукваха кръвта, жизнените сили на българския народ…

   Марин Любопитния понякога изпитваше безкрайна скръб, ужасна жал, виждайки как родното му село и България умират.

   Веднъж той сънува, че всички българи са се събрали на траурно шествие. Бавно вървят един след друг и падат в огромен гроб… После група цигани заравят гроба и турят кръст, на който пише: „Тук почива България (681-2051 г.)“.

   Марин Любопитния запозна Аспарух с голямата черна дупка на българската псевдодемокрация и сподели тревогите си с него. Очите и на двамата се насълзиха.

   Великият владетел се изправи и извика:

   – Мамицата им!...

   След това грабна меча си, очите му страшно засвяткаха и изведнъж се случи нещо фантастично – Аспарух стана невидим и изчезна…

Марин Тачков