Баба Трънка и Марин Любопитния се ожениха. Кой би могъл да знае, че ги очаква над 20-годишен благ семеен живот? Било им писано на стари години да изпитат чудното единение и красотата на любовта.

   Чаровната бивша вдовица за пръв път се чувстваше телесно и душевно задоволена. Никой не беше й доставял такава нежнострастна наслада в леглото.

   Баба Трънка смекчи властния си и остър нрав, а Марин повиши самочувствието. Допитваха се взаимно по всеки въпрос. Ако имаха спор, оставяха го да отлежи до следващия ден. Двамата се обновиха и се подмладиха поне с десетина години. Разбраха се да живеят в къщата на Баба Трънка.

   Марин през ден пътуваше до Малко Чукундурово, за да нагледа 90-годишния си баща, да му занесе храна. Веднъж той чу от бащината стая обичайната народна музика. Повдигна се на пръсти, надникна през прозореца и що да види – баща му бе сложил ръце на кръста и играеше хоро насред стаята. Усмихна се вътрешно Марин, зарадва се на бащината жизненост…

   През един загадъчен ден Баба Трънка и новият й съпруг седяха в беседката, гледаха към Стара планина, към Българския дъб и се наслаждаваха на спокойствието си.

   Баба Трънка, наричана така заради нейната любима фраза „Бабината ти трънкина!“, наруши мълчанието:

   – Как си, мили?

   – Много добре. Но трънче одраска сърцето ми… Мисля си, че всяко движение и действие е разход на енергия.

   – Да – рече Баба Трънка. – Но има и приход…

   – Питам се обаче дали съществува баланс… И след смъртта къде отива енергията ни?...

   – Има неща, които не може да знаем.

   – Мисля си, че не бива да се напъваме много, не бива да хабим енергия…

   – Прав си – усмихна се Баба Трънка. Може би е нормално, оптимално да го правим веднъж седмично…

   – Да – съгласи се нашият герой. – Чудесно се разбираме, Трънче!

   Тя го погледна влюбено:

   – Обичам, харесвам всичко твое. Дори протезите ти.

   Двамата се разсмяха толкова силно, че ги чу цялото село. Едва ли някой мъж бе получавал такова мило признание от жена си.

Марин Тачков