.
.
.

   Ивангел отскочи от Гърция до Голямо Чукундурово – да уреди нещата си, да се види с близките си. Похвали се на местните жители, че е открил най-древнобългарските корени в Гърция, под една райска ферма, и че отива там, за да ги пази.

   Нашият герой гостува на Баба Трънка и Марин Любопитния и им разказа за великите си подвизи и открития. Тъй като той бе получил частична амнезия, запълваше празнотите в паметта си с грандиозни измислици и преувеличения.

   Изведнъж Ивангел се сети за един много важен въпрос:

   – А къде е жена ми?

   Баба Трънка отвърна:

   – Тя тръгна да ви търси заедно с доста хора от селото…

   – А върнаха ли се? – попита развълнувано Ивангел.

   – От тях няма нито вест, нито кост! – рече Марин.

   – Ох! – изпъшка Ивангел. – Ами ако тя се е отклонила наляво и е тръгнала към Турция? Бедният, горкият аз!... Забелязвате ли, че напоследък стават извънредни, странни, страшни, абсурдни неща? Сега ще ви кажа, че преди да се измъкна от пещерата, имаше 4 последователни разклонения – наляво, надолу, надясно и нагоре. Божи глас ми прошепна да тръгна нагоре. На главата ми сякаш поникнаха железни рога и аз разбих процепа над мен, за да изляза на чист въздух. Бях като новороден! Тогава зърнах моята Богиня – гъркинята Ахейя. И започнах да мисля поетично! –

     Щом ме погледна омайващо бляскавоока Ахейя,

     мигом загубих ума си и в нея се влюбих безкрайно…

   Баба Трънка рече с тънка усмивка:

   – Сигурно си си помислил: „Ах, ей я!“…

   – Браво! – каза Марин. – Направил си големи открития, Вангеле!

   – Знаете ли, че с Ахейя се оказахме роднини? Един от нейните прапрадядовци – Михаил – бил женен за прапрабаба ми Вангелия.

   – Ами това значи – продума Марин замислено, – че твоята прапрабаба е и нейна прапрабаба, а нейният прапрадядо е и твой прапрадядо.

   Ивангел се съгласи:

   – Май така излиза… А знаете ли, че докато Ахейя ме лекуваше, аз прочетох „Илиада“ и почти научих наизуст „Одисея“? И открих, че те са велики творби! Това се знае от целия културен свят, но аз не го знаех… В главата ми просветна мисълта, че трябва да се обичаме или поне да се разбираме с гърците и с другите народи, а не да се мразим, понеже омразата е нещо тъпо, грозно, антихристиянско…

   – Забележителна, много разумна мисъл, Вангеле! – възкликна Марин.

   – Всеки ден аз виждах чуднооката красавица Айейя и осъзнавах, че тя е моята Богиня! Разбирате би, че не бих могъл да живея далече от нея? И сега се връщам там, за да пазя древнобългарските корени и да се любувам на божествената Ахейя. Преди това обаче трябва да дам още двайсетина интервюта за разни медии. Знаете ли, че ще правят българо-американски филм за мене?

   – Чудесно! – зарадва се Марин Любопитния. – Вече си нов, различен, известен човек.

   А Баба Трънка добави:

   – Вангеле, ти стана най-прочутата личност от нашето село! Заслужаваш да ти издигнат паметник!

 

Марин Тачков

Ако това съм бил аз добре е да се знае,че когато харесвах тия неща бях осем или деветгодишен. После обаче порастнах и научих,че творбите на Омир са преведени на гръцки в 7 век преди Христа,а наш прадед е вписан в тях: затова още ги харесвам!...

Литературният герой може да има реален прототип, но обичайно няма абсолютно съвпадение между тях. Авторът изгражда героите според своите виждания и се стреми към обобщение, към типизиране и т.н.

Правилно- щом е добронамерено,няма лошо! Щото като се замисля,шансът гъркиня да ми хареса е почти нулев: виждам съм много гъркини коя от коя по-радплути и гадно изтлеждащи,а по-красиви жени от Българките никога не съм срещал,макар да съм ходил дори до Москва и Париж!

Прочел бил "Илиада" и "Одисея" и от това заобичал гърците?! В тези произведения гърците не са показани като кой знае колко почтени хора.
Тоя Ивангел нещо насмита. Друга ще да е причината.

Става дума за разбиране на древногръцката култура... Който я разбира, не може да не я заобича или поне да я цени...
Ивангел променя съзнанието си и се превръща в носител на идеята за разбирателство между народите...

Идеята ти е добра и положителна- ще се хареса на мнозина!