.
.
.

   Ще се опитам да ви разкрия най-популярната и правдоподобна версия за това как се стигна до невероятните световни революционни и еволюционни промени през 2040 г.

   В Голямо Чукундурово се бяха заселили със семействата си двама големи учени – руският биохимик Иван Благоумов и китайският геолог Кай Дзън. Те ръководеха международна група от специалисти, които изучаваха мистериозната Българска пещера.

   През 2039 г. Благоумов и Дзън бавно, внимателно, методично започнаха да изследват източното разклонение на пещерата, по което бе тръгнал нашият герой бай Иван /образован химик/. Стъпка по стъпка, двамата учени напредваха и откриваха ценни отпечатъци от най-дълбока древност, изнасяха от пещерата важни артефакти, които се анализираха от световни експерти.

   През един особен ден учените Иван и Кай попаднаха в малка закръглена зала и там изпитаха много странно състояние на радост, душевно и умствено блаженство. Те започнаха да се смеят, да играят, да пеят. После забелязаха надпис върху скалата: „ИВАН“. А плътно до него имаше някаква химическа формула.

   Китаецът рече:

   – Името, прочетено наобратно, значи „НА ВИ“!

   Под надписа, на пода, бе издълбана малка дупка и от нея излизаше тънка струйка газ – като пара от чайник с вряща вода.            Руснакът Иван Благоумов – среден на ръст, със сини очи и строга физиономия – се обади замислено:

   – Дали този газ не е причина за необичайното ни хубаво настроение? Знаеш ли, че сега се чувствам по-здрав и по-умен?

   – Същото мисля и аз – отвърна Кай и се засмя. – Може би сме на прага на гениално откритие, което ще промени света и човечеството.

   – Този газ като че ли малко прилича на райския, но сигурно е по-благороден и подобрява мозъчната дейност. Какво ще кажеш да го изпратим на американците, за да им просветнат мозъците?

   Китаецът кимна и двамата се развеселиха.

   – Но първо ще го изпробваме върху себе си – рече Иван. – Дано да няма отрицателни последици! Предлагам да пренощуваме тук. А сега започвам да го изследвам.

   – Добре – каза Кай. – Ще се обадя, че оставаме. Да не се тревожат.

   Уредите и компютърните им устройства заработиха по анализирането на уникалния български газ.

   На другия ден двамата учени се чувстваха още по-добре и мислеха за облагородяването на цялото човечество. Анализите водеха към хипотезата, че този газ е нов химичен елемент. Решиха да го нарекат „иваний“. От свързването му с кислорода се получаваше химическо съединение, което мислеха да нарекат „иваниум“ или „хуманиум“. Навярно съединението навлизаше чрез дишането в дробовете и в мозъка и предизвикваше чудотворен ефект – подобряваше умствената дейност, психиката, неутрализираше отрицателните емоции…

   Руснакът Иван Благоумов напълни бутилка иваний и двамата учени тръгнаха да излизат от Българската пещера. На входа се срещнаха с американския президент Сам Хейгън, който тъкмо бе пристигнал, за да посети най-забележителната пещера в света. Те му разказаха за гениалното си откритие, а той поиска да помирише благотворния български газ. Иван отвори бутилката и я насочи към носа на президента. Сам Хейгън вдъхна три пъти. После кихна, разсмя се и каза развълнувано:

   – Това е нещо изключително, фантастично! Никога не съм бил в по-приятно състояние!

   Американският президент продължаваше да се смее. И цялата американска делегация се смееше.

   Вълшебният газ бе започнал да се предава по въздушно-капков път…

 

Марин Тачков

Аха, да бе, български! Ще ни го откраднат като киселото мляко и бялото саламурено сирене.

с дълбока и наситена семейна история, протекла в "глуши", но като един титан на познанието, осветява местната пещера на културата, изкуството, химията, историята... и нАучната дейност - краеведство и съзидателен труд, футбол, венно-хим. нАуки и так дале, и так дале.
И всички стойностни хорица, отиват в неговото родно място - железничарско -учителска хасиенда в стил греко-римски рустик, но обзаведена с виенски мебели, около циганската махала на 20 километра от Бургас, а не да посетят хотела на леля Елена Костова или винарните на Поморие - бездуховни места, нехристиянски и порочни, а да поставят букет на паметника на дедо му - случайно неутрепан от кръволока Стамболов, с който правили заедно Освобождението на помачорските Родопи... И книги, много милиони книги (от фанцузина Мишле - алафранга до бледната англичанка-скотландска, писАла за Левский - личен друг на същия този дедо с паметника, а в хасиендата библиотеката на Унстън в Мълбъроу ... кротко отдъхва в завистлива поза, защото от малки са чели, чели, чели и отново чели и препрочитали, както се пееше едно време "любили се, любили и ... разлюбвали"(без и с лубрикат - поморийски шарлан), но любовта към НРБ, ръжда не фаща у народните будители - наследствени, таквиз.
Обичам го този народ, населил Земя като длан на пеленаче, неговите лозя, ниви и локомотиви, солници и храмове на ученолюбието - блог.бг. Кой да го ... беше Котков от локото (футболът не ми е тема, имам я за много ... просташки интерес, особено местният футбол, та, ако Котков е от друго "локо" ще ме прощавате).
Няма проблем, хората да са каквито си искат, но да го правят цел в живота си, писането и рейтинга в някакъв си сайт е болестно състояние, а болните хора - трябва да се лекуват.
(ако знаеха, колко са прости и зле скроени... щяха да си стоят под червения камъшек, добре е, че не знаят)