.
.
.

Българските организирани престъпни групи участват в различни видове престъпления, най-често: търговия и трафик на наркотици, контрабанда на оръжие, цигари, трафик на хора, проституция, незаконен трафик на антични предмети, изнудване (най-често под прикритието на мнима сигурност и застрахователни дружества).

Предполага се, че българските престъпни групировки имат връзки с мафиотски групи от други държави като: руската, хърватската, сръбската, северномакедонската и италианската мафия.

История на групировките

Съвременната организирана престъпност се свързва с началото на 90-те години на XX век, когато слабата власт и непрекъснатата смяна на правителствата по време на прехода на България към демокрация създава условия за процъфтяване на икономически и силови групировки. Всъщност организирана престъпност в юридическия смисъл, че има организирана престъпна група, когато участват повече от две лица, има и преди 1990 година. Узаконени са различни застрахователни дружества, чиято дейност е на границата на закона. Именно тогава се ражда понятието „мутра“ като синоним на мускулест новобогаташ, натрупал състояние с насилие. Популярното през 90-те друго название е „борче/борец/ борците“, което сочи спорта, от който основно тръгват повечето такива.

Живи престъпни фигури  

• Красимир Маринов, известен още като „Големия Маргин“ – съосновател на СИК.
• Николай Маринов, известен още като „Малък Маргин“ – съосновател на СИК.
• Младен Михалев, известен още като Маджо – съосновател на СИК.
• Георги Славов, известен още като „Главата“ – син на Стоил Славов и негов наследник. Славов-баща и трима от охранителите му са убити от взривена бомба в асансьор в столичния жк „Лозенец“ в началото на 2004 година. Главен секретар на МВР към момента на взрива е ген. Бойко Борисов, който се заема със случая.[1]
• Венцислав Стефанов – съосновател на СИК.
• Румен Николов, известен още като „Пашата“ – съосновател на СИК.
• Георги Стефанов, известен още като „Герата“ – директор на ВИС (ВАИ холдинг)
• Златомир Иванов, известен още като „Златко Баретата“ – контрабандист на наркотици
• Димитър Стефанов – Син на Георги Стефанов и контрабандист на наркотици
• Светльо Тодоров, известен още като „Дучето“ – занимава се с трафик на хора. Той има връзки с мафиотски босове от ВИС.
• Димитър Желязков, известен още като „Митьо Очите“ – ръководител на група за трафик на наркотици и изнудване чрез палежи и заплахи, действала на територията на Бургас, Ямбол и курортите по южното Черноморие.

Поръчкови убийства

След падането на социализма през 1989 г. е имало повече от 150 поръчкови убийства над високопоставени мафиотски босове в България, често извършвани в центъра на София, посред бял ден. Налице е най-много една присъда за тези случаи до момента, макар източниците да се различават. Това често се дължи на предполагаемата широко разпространена корупция на всички нива на съдебната система в България, включително прокуратурата.[2]

Някои от най-изтъкнатите убийства през последните години (в хронологичен ред):

• Людмил Воденичаров, ликвидатор на местното ТКЗС. Взривен на 2 май 1993 г. насред с. Първенец, Пловдивско.
• Георги Стайков – пловдивски бизнесмен. Взривен на 23 август 1993 г. край софийското с. Мрамор около 23 часа.
• Стефан Мирославов – Крушата – на 4 септември 1993 г. на път от Ловеч за София е разстрелян от неизвестен снайперист, докато кара червеният си Mercedes SL с над 120 км/ч

• На 6 декември 1993 г. в столичния ж. к. „Надежда" са разстреляни трима полицаи от сектора за борба с наркотрафика към РЗБОП към СДВР – на място е убит капитан Андрей Григоров, от раните си в болница умира капитан Дафин Тодоров, а колегата им Михаил Левянски оцелява по чудо.
• Герман Винокуров – застрелян на 11 януари 1994 г. пред дома си в столичния жк „Дружба“.
• Деян Добрев – кредитен милионер. Открит мъртъв на 24 април 1994 г. в гората край сливенското с. Бероново. Със случая са свързани ямболските борци Тодор Боев (Картофа) и Стойко Шаламанов (Богата), които са разстреляни на 28 август 1994 година.
• Доцент Цветан Цветанов – На 30 август 1994 г. пред дома на приятелката му (в района на столичното кино „Изток“) е убит с четири куршума в главата.
• Цветан Илиев – Барото – местен борчески тартор в Габрово. На 25 януари 1995 г. е застрелян в Габрово.
• Емил Кирилов (Крокодила) – петролен бос. Убит на 1 февруари 1995 г. в кюстендилското с. Горановци.
• Георги Калапатиров (Жоро Италианеца), бивш борец, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив и вицепрезидент на „Клуб 777“. На 6 април 1995 г. край гребната база в Пловдив е застрелян с един куршум в сърцето.
• Валентин Митов-Карбида, Илия Върбанов-Даскала и Димитър Къшев-Джондера. Убити на 22 април 1995 г. край с. Габъре, Врачанско.
• Васил Илиев (Императора) – основател и президент на ВИС, бивш републикански шампион по борба и по-голям брат на Георги Илиев. Убит в автомобила си Mercedes SL в кв. Емил Марков (дн. Гоце Делчев) в София на 25 април 1995.
• Георги Николов (Жоро Мечката) – основател на „Първа частна милиция“. Убит на 10 юни 1995 г. на излизане от спортен комплекс „Атлант“ в Бургас.
• Доцент Ламбо Кючуков – преподавател по теория на познанието в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и заместник-министър на образованието.
• Иван Кудев – столичен борец и бивш съдружник на Иво Карамански. Убит на 17 септември 1995 г. с пет куршума в гръб.
• Пламен Михайлов (Кимбата) – бивша „барета“. Убит на 24 октомври 1995 г. в столичния кв. „Дружба“.
• Данчо Марков – шеф на СИК във Варна. Взривен на 21 ноември 1995 г. в асансьора на блока, в който живее.
• Валентин Алексиев – Лисицата. Убит от наемни убийци в София на 12 февруари 1996 г.
• Андрей Луканов – бивш български министър-председател (1990 г.). Убит на 2 октомври 1996 година на ул. Латинка в София от неизвестен убиец.
• Петър Петров (Пешо Патерицата) – бивш борец и вицепрезидент в „Клуб 777“, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив. Застрелян с автомат „Калашников“ на 20 март 1998 г. Оръжието е открито една година по-късно в багажника на колата на Ганчо Въчков – Ганеца, който се самоубива на 6 юни 1999 г. след гонка и престрелка с полицията в София.
• Иво Карамански, известен още като „Кръстникът“. Застрелян от пиян познат пред дома си на 20 декември 1998 година.
• Абдула Патаев – лидер на варненските чеченци. Убит на 20 септември 1999 г.
• Яхия Хашаев – убит в центъра на Варна на 22 август 2000 г.
• Емил Димитров – Макарона – собственик на „Унисон“. Застрелян на 24 януари 2001 г. в столичния кв. „Лозенец“ с два куршума в главата.
• Пантю Пантев, известен още като „Поли“ – контрабандист на наркотици, първоначално свързан с ВИС, по-късно със СИК. Говори се, че е откраднал половин тон кокаин от руската или колумбийската мафия. Имало е няколко опита за покушение, включително един с гранатомет, като всички опити са за различни причини от различни съперници. Застрелян на карибския остров Аруба на 9 март 2001 година.
• Лазар Анев и неговият бодигард Кирил Вълков – Убити на 10 август 2001 г. във Варна.
• На 9 ноември 2001 г. – След взрив на автомобил, в Несебър са убити бодигардът, съпругата и шуреят на известния несебърски бос Димитър Желязков (Митьо Очите).
• Димитър Димитров – Маймуняка – член на ВИС и дясна ръка на покойния Васил Илиев. На 29 януари 2002 г. е тежко ранен след взрив на бомба, поставена в пощенска кутия във входа му и умира три дни след това.
• Красимир Станков – бизнесмен. Убит 2 май 2002 г. в жк „Лозенец“.
• Румен Николов – търговец и един от свидетелите по делото срещу бившия земеделски министър Венцислав Върбанов за източването на Държавен фонд „Земеделие“. Убит на 8 август 2002 г. във Велико Търново.
• Бидзина Арушидзе – грузински гражданин. Убит на 1 септември 2002 г. във Варна.
• Орце Коруновски – македонски гражданин. Убит на 22 септември 2002 г. във Варна.
• Христомира Атанасова – собственичка на медико-стоматологичен център „Виталис“. Взривена на 9 октомври 2002 г. със самоделно взривно устройство в автомобила си Рено 5 в центъра на София, на метри от 7 СОУ и МВР.
• Валентин Подмолов (Вальо Подмола) – известен като човек на шефа на несебърско-поморийската наркомафия Димитър Желязков (Митьо Очите).
• Димитър Стаматов (Мастара). Убит на 21 ноември 2002 г. от неизвестен в Бургас.
• На 26.11.2002 г. са показно разстреляни в столичния квартал „Лозенец“ Фейсал Мохамед Закка и Матар Фарай Ал Дулех – араби с българско гражданство.
• Каро Акопович – варненски бизнесмен. Убит на 18 декември 2002 г.
• Николай Колев – бивш прокурор от Военна прокуратура. Убит на 28 декември 2002 г. в близост до болница Пирогов в София.
• Владимир Димов – заместник-шефа на охраната на СИБанк и бивш психолог на „баретите“. Убит на 29 декември 2002 г.
• Илия Павлов – основател на Мултигруп и най-богатият бизнесмен в България. Няма официална доказателства за престъпна дейност, но той е смятан за един от босовете на мафията. Бивши служители твърдят, че той е участвал в проституция. Той е застрелян пред офиса си в София на 7 март 2003 г. Неуспешен опит за покушение върху него е бил извършен през 1997 г. на пътя от София към Боривец.
• Филип Найденов, известен още като „Фатик“ – син на Исмет Тюркмен Шабан – високопоставен агент на ДС от сирийски произход, съдружник на братята Илиеви и смятан за основен бос на каналите за разпространение на наркотици и оръжия. Застрелян на 19 август 2003 г. в автомобила си Mercedes S600 на бул. България в София, на метри от НДК.
• Румен Маринов – Нарциса – един от основателите на ВИС, съдружник на Васил Илиев, кум и бизнеспартньор на Георги Илиев. Застрелян пред съседен блок в столичния квартал „Хладилника“ на 27 ноември 2003 г. Предполагаемите физически убийци – регистрирани за автокражби, са убити няколко месеца след убийството, а за поръчител на убийството е подозиран наркобосът Методи Методиев (Мето Илиенски), който безследно изчезва два дни след погребението на Маринов и е обявен за мъртъв през 2008 г.
• Константин Димитров – Самоковеца – контрабандист на наркотици и милиардер, свързан с ВИС. Застрелян в Амстердам на 7 декември 2003 година.
• Димитър Христов, известен още като Митко Дребосъчето – застрелян на 4 юни 2004 г. в кафене заедно с бодигардовете му Калоян Савов и Живко Митев от двама наемни убийци, маскирани като православни свещеници.
• Милчо Бонев, известен още като „Бай Миле“ – един от основателите на СИК и тясно свързан с Младен Михалев, известен още като Маджо. Той се смята, че е важно звено в трафика на наркотици и дистрибуторската мрежа на Балканите, и е бил разследван от български и сръбски специални служби. Застрелян е посред бял ден в ресторант в София на 20 юли 2004, заедно с петима от бодигардовете му.
• Димитър Тодоров – Митко Бретона, който показно е разстрелян на 16 февруари 2005 г. в софийския ресторант „Бъфало“.
• Георги Илиев (Главния) – Брат на Васил Илиев и ръководител на ВИС-2, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив. Застрелян на терасата на клуба си в Слънчев бряг на 25 август 2005 година.
• Антон Милтенов, известен още като „Клюна“ – контрабандист на наркотици, дясната ръка на Константин Димитров – Самоковеца. Застрелян в популярно кафене в центъра на София на 30 октомври 2005 г. заедно с колегите му Иван Тодоров и Николай Добрев- Цайко.
• Иван Тодоров, известен още като „Доктора“ – контрабандист на наркотици. Застрелян на 22 февруари 2006 г. в автомобила си Porsche Cayenne на ул. Червена стена в кв. Лозенец, София. Неуспешен опит за атентат е извършен през 2003, когато бронираният му Mercedes S600 е взривен отвътре-навън с бомба в жабката на бул. Цариградско шосе, София. По чудо този ден Доктора шофира, а не се вози на предната седалка и това спасява живота му. Загива шофьорът му.
• Десимир Иванов – бивш бодигард на Георги Илиев. Убит пред блока си в жк „Младост“ на 17 ноември 2007 г.
• Георги Стоев – бивш борец, свързан с ВИС и СИК. Автор девет книги за босове на мафията в България, много от които той претендира да е познавал лично. Застрелян в близост до хотел Плиска, София на 7 април 2008 г.
• Златко Баретата – български мафиот. На стълбите на Софийския съд в центъра на София на 29 януари 2013 г. е прострелян няколко пъти от неизвестен извършител, но оцелява.
• Димитър Стоянов (Митко Лудия) – шеф на пловдивския клон на ВИС. Застрелян януари 2015 г. пред жилището си и умира от раните си в линейка на път за болницата. Свидетел на нападението става съпругата на Стоянов – манекенката Роси Черногорова.
• /.../
• ПП: България се слави с доста борци за демокрация!... А чалга-културата е един от върховете на българската демократична простащина...

 

Иво Карамански е роден на 29 ноември 1959 г. в град София. Остава полусирак на 5 години, когато през 1964 г. при автомобилна катастрофа умира майка му.

Завършва Средно спортно училище „Чавдар“ в София, след което отбива военната си служба в спортната школа на „Левски-Спартак“, като състезател по кану-каяк. През 1981 г. печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 г. е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.

Престъпни години
На 13 декември 1980 г. е осъден от Сливенския военен съд на 10 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Следващата му присъда е за вещно укривателство и е постановена от Районен съд „Васил Левски“ ­ София, на 16 ноември 1987 г. След намеса на Софийския градски съд от 6 април 1988 г. присъдата е в размер на 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение. По време на второто дело Карамански е подсъдим и по дело №9126 от 1985 г. на Софийския районен съд. Обвинението е за измама в сферата на личната собственост, осъществена от две или повече лица.

През 1986 г. срещу него има заведено дело за фалшифициране на банкноти. Кръстникът е обвиняем и по т. нар. „чешко дело“. Връзките си с мафията завръзва в т.нар. си „колумбийски период“.

През 1990 г. в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи, участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Лидерът им е Иво Карамански.

През 1992 г. Карамански е върнат в България заедно с още 22-ма души заради кражбите на коли в Чехословакия. Той е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче преценява, че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.

На 7 февруари 1994 г. Димитър Луджев казва пред медиите, че натиск върху „случая Карамански“ е оказал тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов.

А–а–а, Баце не е само там, където си го посочил. И Черепа не го открих.

Демокрацията се прави от честни, почтени, осъзнати, мъдри и достойни хора с Дух, здрав разум и воля за духовно израстване! Простащината, чалга-"културата", бездуховността, наглостта и далавераджийството нямат нищо общо с термина демокрация... Човек може да седи криво но, ако уважава себе си трябва да съди право, по делата, приятелю!

лицата от висшия властови ешелон, стоящи зад всеки бандит и групировка. Някои от тях имат участие в повече от една.

Произход и самосъзнание

Произходът не определя самосъзнанието. От историята е известно, че е имало българи, които са приемали исляма, потурчвали са се...
Две деца от едни и същи родители нямат еднакво съзнание, дори може да са с противоположни съзнания...
Самосъзнанието е много по-важно от произхода...
Не е закономерно, задължително децата на комунисти да са с комунистическо самосъзнание. Особено при промяна на обществената система. Случва се голяма част от тях да станат антикомунисти, капиталисти, русофоби, евроатлантици. Властолюбието и алчността са по-силни от идеологиите и променят съзнанията. Голям принос за тези промени имат САЩ, които подпомагат морално и материално българската демокрация...
Какъв комунист е Сергей Станишев? Та той е заклет евроатлантик, с евроатлантическо самосъзнание... Същото важи за повечето български и антибългарски управници, властници – от Луканов до Б. Борисов...

А нима мафиотите са с комунистическо самосъзнание? Костов, Доган, Борисов-Пеевски комунисти ли са, или антикомунисти /въпреки че изпълзяват от бившата комунистическа номенклатура/?...
Случва се децата да се противопоставят на родителите си, дори да се отрекат от тях. Дъщерята на Сталин става антисталинистка, антикомунистка и гражданка на САЩ... Хората, обществата, народите са многообразни и многозначни. Не бива да ги съдите едностранчиво, еднооко...
М. Тачков

като осребрят завидно комунистическите връзки на родителите си на всички възможни нива?

Сергей Дмитриевич Станишев е български политик, министър-председател на България от 17 август 2005 до 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия.

Антикомунист?!

Д-р. Станишев е сериозен учен историк с важни изследвания върху руската история от втората половина на XIX век до събитията 1905-1907г.