На километър от Голямо Чукундурово, в източното подножие на стръмно възвишение, лежеше грамаден заоблен камък от незапомнено време. Наричаха го Българския камък.

   След като настъпи демокрацията, тримата най-умни и най-сини чукундуровци, бяха озарени свише от гениална идея. Тримата умници – Кирпича, Баламурчо и Михал – дълго обикаляха около Българския камък, после се загледаха нагоре, към върха…

   Кирпича се почеса и рече:

   – Виждате ли? Това е големият Западен връх!

   – И по-висок от него няма! – добави мъдро Баламурчо.

   – Както знаете – обади се Михал, мястото на България е в Западна Европа. И нашата вековна и върховна цел е да преместим Българския камък на Западния връх, където му е мястото от древни времена!

   От тъмносините очи на Кирпича захвърчаха червени искри и той каза патетично:

   – Точно така! Времето е наше, ние ще се извисим, ще станем част от Западната цивилизация, ще покорим върховете на демокрацията!

   – Съгласно Висшия Космически Разум! – добави Баламурчо. – Време е да тръгнем по чисто нов път!

   Така тримата здравотелесни чукундуровци се захванаха с великата цел на нашето време – да домъкнат Българския камък до Западния връх.

   Напъваха се, дотикваха огромния камък до средата на възвишението, но губеха сили и той се търкулваше надолу – почти като в древния мит за Сизиф…

   Нашите герои бяха твърде упорити и повтаряха всеки ден това упражнение.

   Михал се досети каква е причината за неуспеха им:

   – А-а! Знаете ли, че в камъка има мръсночервени, комунистически елементи, които ни пречат?

   – Затова е толкова тежък, мама му стара! – рече Баламурчо.

   – Трябва да го поочукаме! – предложи Кирпича.

   Поочукаха Българския камък, намалиха диаметъра му – само с 1-2 см., защото той бе изключително здрав.

   И пак се напъваха, но напразно.

   Тримата умници получаваха отлично заплащане от Световната организация за подкрепа на идиотите /СОПИ/, затова продължаваха славното си дело до днес...

   От търкалянето Българският камък се изтъркваше и се смаляваше с половин сантиметър за година. Следователно имаше надежда да бъде дотикан до Западния връх след 50-100 г.