.
.
.

Българската енергетика е пример как една държава може сама да демонтира собствените си стратегически предимства.
Преди три десетилетия страната разполагаше с мощна ядрена инфраструктура, инженерен капацитет и ясна перспектива за развитие.
Днес имаме спорове, отменени проекти и изгубено време. Затварянето на мощности в АЕЦ Козлодуй беше представено като неизбежна цена на "европейския избор" . Проектът АЕЦ Белене беше превърнат в политическа топка, която различни правителства ритаха според конюнктурата.
Резултатът е закономерен – държава, която имаше шанс да бъде енергиен център на Балканите, днес води безкрайни разговори за технологии, които още не са станали индустриален стандарт.
Същите хора, които вчера обясняваха защо ядрената енергетика е "ненужна", днес говорят за малки модулни реактори като за новото спасение.
Това не е стратегия.
Това е политическа амнезия.
Енергетиката, обаче не се управлява с лозунги.
Тя се управлява с хоризонт от десетилетия и с хора, които разбират цената на стратегическите решения.
Истинският проблем на българската енергетика не е липсата на ресурси.
Проблемът е хроничната липса на държавници.

Искра Григорова

ПП: Не събаряй старата си къща, преди да си изградил нова!...
Марин Тачков

Да бе, провал! Да не би да ти спират тока като в средата на 80–те години?

И една от активистките на това саморазрушение в момента ни е външен министър. Всички останали са заплели от различни позиции остатъците ни от държава.

не са точно в енергетиката или липсата на ресурси, а са в съвсем друго място. Когато определяш нещо като материална, несвършена работа в определена област, правиш системна грешка, определяки, че разрухата или лошото строителство на материални ценности зависи от базата - технологии, ресурси за консумативи и т.н.
В България проблемът е в хората, в елита и в общо казано във всички нас в мозъка ни първо, а после в липсата на морал и страх от извършване на престъпления, защото няма подходяща група хора в елита, която да постави Закона над човешката алност.
Връщаме се на миналия строй, който плавно се преля в настоящия, обсъждаме комунизма или социализма по български. Той е специфичен, не е комунизмът в СССР или в Китай, както не е този в Румъния или Югославия - приличат си, но не са същите, причините ги знаеш, хората са различни имат различна история, прозиход и поведение, но и си приличат.
Стана дълго. Та, комунизмът не пораждаше такива като сегашните състояния, той се опитваше да построи нещо, понякога безумно на основата, че трябваше да експлоатира безброй роби, затворени в пределите на определена държава. Ще строим Завод, какво по-хубаво място да събереш роби, защото робите на полето, докато дрънчат с мотиката, могат и да си говорят и да се организират, а в Завода от тътена машините и край ушине на доносниците... нищо не можеш да оргаизираш, при условие, че всеки ден трябва да ходиш до магазина да си купиш храна, която се носи от някое село..., а на Село има храна, двор, кокошки, свиня..., там робът не е истински Роб. За да се защити "строят" си създаде преторианска гвардия, идеологически подплатена с вярност и на вожда и на строя, към строя го нямаше при старите преторианци, философията не беше извела такива понятия за да могат да се идалогизират много различни хора. На практика никой не вярваше в идеологията, но тя беше театър под който се криеше всичко - добър живот на елита, защото се е борил с "фашистите", верност, заредена с наказание по идалогическа линия - демек не мислиш добре по мерките на идологията и това е въздигнато като престъпна дейност. Сталинският модел - всяка дума на криво на пратията е контрареволюция, за това плащаш с живота си... Темата е наистина дълга.
Като падна системата, т.н. "органи" изгубиха правото да се разпореждат с живота на хората, да освободиха робите като нас, но и освободиха елита. Стартът на един роб в Новия живот е различен от старта на един елитен мерзавец (тук имаме такъв - генералски син, който и до днес не може да разбере, че като православни хора, ние сме обречени да го мразим и в червата си, викаме му - "вековната злоба на роба"). Та от там се получи на практика и този стремеж да се разгради създаденото, приватизира и стане лична собственост на тези с летящ старт на 10 ноември 1989 година, когато ти и аз сме били СДС (защото сме били млади и ... наивни, а не защото сме искали да забогатеем или успеем, искахме оня концлагер да бъде разрушен и да живеем Свободно като Свободни хора, трудейки се честно и получавайки честно заплащане за труда си, без превилегии за определени групи хора, без тъпа идалогия и ... свободно да изказваме мислите си, а не да мислим едно, да правим друго и да бъдем комунистически мишки, казващи на черното - бяло и обратно).
Аз се оттеглих от Света, когато си взех дипломата и отидох да се трудя на свободния пазар на труда, мислейки, че когато работиш, когато знаеш не ти е нужно нищо друго, ще направиш своя собствен Рай в който ще бъдеш добре. Минаха 20-30 години, направих голяма фирма... с огромни възможности, но се сблъсках с Новия Строй и изгубих желание да работя... Тази нова феодална система трябва да се изкорени из основи, тя преповтаря старата, но без оня пагубен страх от обществената оценка и Наказанието за престъпна дейност на безморалните идиоти. Законът е ... погазен, моралът е погазен по същия начин, както беше погазен на 9 сеп. 1944 година, но няма нова философска доктрина, която да изправи нещата, защото всичко е инилтрирано от моралните наследници на "сталинистите", без жестокото наказание за шаг на ляво, крачка дясно...
Чудя се, дали да не направя този коментар моя тема, ще видим.