.
.
.

  Тодор Беленски  

Разгледах новите министри и посоката е притеснителна. Веднага прави впечатление външната министърка. Знаете, че тази позиция неизменно се дава на глобалист с външна закваска и вече "доказан кадър". Не съм изненадан, че и сега не е по-различно.

  В подобни ръце попада и здравното министерство, което от пандемията насам също е доста притеснително. Няма да се спирам в детайли на биографиите, защото те са лесно проверими.

Културата е поверена на продуцент от шоубизнеса, свързан със Слави Трифонов.Съгласен съм с анализа на Велизар Енчев, че това показва отношението към културата.

Присъствието на Пеканов за мен също е много сериозна червена линия. Той беше сред основните лобисти за еврозоната.

Присъствието в администрацията на заместничката на Доцова, свързана с оня абсурден закон за цензурата на ИТН, също буди недоумение.

Един умен човек е казал, че кадрите решават всичко. Разбира се, има и министри, които определено ми харесват Имам добри впечатления от Иво Христов и Димитър Стоянов.. Цялостно обаче се създава впечатление на твърде много кадри от глобалистки и космополитен тип.

Не съм се и заблуждавал, че Радев ще смени външната посока, но с тези хора се притеснявам, че ще ни пуснат по твърде скоростна писта на "евроинтеграция". Надявам се да греша, но съм длъжен да бия камбаната .

При толкова много власт е доста важно да има балансирана политика. В момента геополитиката е страшно динамична и категорично не ни трябва да имаме администрация от кариеристки брюкселски тип. Допълвам още, че е притеснителна и свързаността на новата енергийна министърка с възобновяемите източници. Сериозна икономика без базови мощности няма. Ще следя под лупа какво твори за атомната и въглищната енергетика.


ПП: Нали разбирате, че Радев не може да шава много, понеже е зависим от Брюксел, от Вашингтон? И че България е като колониална държава...

Ето какво казва ИИ:
България не е колониална държава в класическия исторически смисъл. Днес тя е суверенна парламентарна република, член на Европейския съюз и НАТО.

В съвременния политически дебат обаче някои анализатори и опозиционни формации използват термина метафорично, за да опишат икономическа и политическа зависимост. 
Критиката относно предполагаемия "колониален" статут обикновено се фокусира върху следните гледни точки:

  1. Аргументи в подкрепа на тезата за "колониална зависимост"

• Икономическа собственост: Значителна част от инфраструктурата, енергийните дружества и търговските вериги са собственост на чуждестранни корпорации, което поражда дискусии за изтичане на капитали извън страната.
• Външнополитическо влияние: Често се изразяват опасения, че ключови стратегически решения се вземат под влиянието или натиска на Брюксел, Вашингтон или други глобални геополитически сили, а не изцяло в национален интерес.
• Демографска криза: Масовата емиграция на квалифицирана работна ръка към Западна Европа се разглежда от някои критици като процес, облагодетелстващ развитите западни икономики за сметка на българския човешки капитал.  YouTube·Поглед Инфо +2  

  2. Аргументи срещу тезата (Защита на суверенитета)

• Европейска интеграция: Като пълноправен член на Европейския съюз, България участва равноправно във вземането на общностни решения и се възползва от общия европейски пазар и фондове за развитие.
• Конституционен ред: Страната има собствена демократична конституция, законова рамка, действащи институции и независимо управление чрез Народно събрание на Република България, избрано от българските граждани. 

Темата остава предмет на широк обществен спор, като дефиницията за "колониализъм" се прилага по-скоро към съвременните глобални икономически процеси, отколкото към традиционното завладяване на територии.          

То както се казва денят си личи от заранта, но не е нужно да се бърза. Тоя недоволен от "глобалистите", други пък недоволни от кадрите свързани с КПСС и "Крим е руски" – няма угодия. Правилно е да се бие по конкретни действия на властта.