.

•  Автор: Явор Дачков, "Гласове"



• 21 Май 2026

 

Путин е изправен пред две плашещи алтернативи — поражение и разкостване на Русия, или рязка ескалация с риск от пряка война с Европа. Мир при условията на Запада би означавал политическа смърт за него и руския елит, а приключването на Украйна като държава може да отвори път към директен сблъсък между Русия и Европа, включително ядрен. САЩ не направиха преврата в Украйна и ударите срещу Иран, за да се договарят с някого — целта остава неизменна: „ние сме отгоре, а вие сте отдолу. Точка“. Тайван може да се превърне за Пекин в украински сценарий, но Китай е „жив дракон“ — когато бозайници като Съединените щати са се появили на терена, той вече е бил много стар и с памет за злото. 

 

 

 

 

Явор Дачков разговаря с проф. Иво Христов за новите книги на издателство "Изток-Запад" - „Великата трансформация“ на Карл Полани и „Национално самоубийство“ на Илия Табаков, за мита за свободния пазар, неолибералното опустошаване на Източна Европа и промиването на общественото съзнание през социалните мрежи. Разговорът е записан на 18 май 2026 г. в Ехо Медия Студио.

 

 

„Великата трансформация“ на Карл Полани е фундаментална книга, защото разглежда икономиката като част от обществото, културата, държавата и политическите интереси. Свободният пазар, невидимата ръка и ограничената държава не са неутрални истини, а идеологически клишета с едновековна давност. Групите, които говорят за ненамеса на държавата, първи прибягват до държавата, когато трябва да бъдат обслужени собствените им интереси. Формулата е проста: приватизация на печалбите и национализация на загубите. Зад витрината на „свободния пазар“ често стои олигопол — няколко хищника, които са си разпределили ловната територия и не допускат никой друг жив да влезе.

 

„Национално самоубийство“ на Илия Табаков е най-доброто нещо, писано на български през последните години. Книгата поставя въпроса как умира една нация - не с гръм и трясък, а чрез невидима подмяна на националната идентичност. Социалните мрежи не са социални, а асоциални и антисоциални електронни платформи, през които се промива общественото съзнание. Профанът и професорът получават еднаква възможност да се самопровъзгласят за последна инстанция на истината. Хората започват да вярват, че мислят самостоятелно, докато възпроизвеждат чужди мисловни матрици, клишета и пропагандни формули.

 

 

 

Неолиберализмът възниква като идеология в края на 70-те години, по време на рейгъномиката и тачеризма, а след това е взет на въоръжение при разкостването на Източна Европа и бившия СССР. Под приспивния зов на неолибералните сирени е извършено нещо просто и ясно: Източна Европа е опустошена, а операцията е опакована в приказки за свободен пазар, свободна воля и демократичен преход. Псевдоикономическата маржа на 90-те години е продавана в България като висока култура от лавките на псевдоикономическите тинк-танкове.

 

В България всъщност никога не е имало капитализъм - за мъка и на наследниците на активните борци против фашизма и капитализма, и на носталгиците по въображаемата „златна“ България от 1939 година. Българското общество не е страдало от язвите на капитализма, а от язвите на неразвитостта и липсата на такъв. Историческите и геополитическите обстоятелства са произвели примитивно, провинциално, периферно общество на ръба на Европа. Българският модел е дребнобуржоазен, еснафски и балкански, основан върху труд, дисциплина, лишения и натрупване „с хиляда бода за пара“. Днес и тази социална тъкан е разрушена от обезлюдяване, емиграция, липса на провинция, хиперконцентрация в София и изтичане на качествен социален капитал.

 

 

Най-тъжното в българския случай е, че хората, които се пишат западници, често пет пари не дават за западната традиция, западната култура и западната история. Това не е искрена съпричастност към културен, цивилизационен и икономически модел, а конюнктурно следване на силния на деня. Ако утре Турция дойде тук, тези първи ще се обрежат — принципите се сменят според обстоятелствата: „ако не ви харесват, имам и други“, както гласи формулата на Граучо Маркс. Големият проблем е липсата на собствена културна конституция. Епигонът не избира съзнателно чужд модел, а имитира онова, което в момента изглежда победило.

 

Пластичността не е качество, когато означава готовност всяка външна сила да моделира обществото според собствените си интереси. Пластилинът е единствената субстанция, която няма собствена структура. Няма повод за гордост в това едно общество да става високо, ниско или квадратно според геополитическия натиск. Истинската културна устойчивост изисква собствена форма, памет и вътрешна мяра. Без тях всяка следваща имперска или идеологическа вълна превръща обществото в материал за чужд проект.

Западът остава велика култура, велика цивилизация и матрица, в която голяма част от света все още живее. Картините на света остават западни, въпреки приказките, че Западът си отива. Голямата битка обаче вече е друга: истинският Запад все по-малко се защитава от географския Запад. Високата култура, институциите, паметта и духовните скрижали на Запада често се пазят от общества, които официално са обявявани за антизападни. Там, където тази традиция би трябвало да бъде защитавана, все по-често има културна, институционална и духовна имплозия.

 

Логиката на историческия процес показва, че идва времето на големите блокове, а не на завършената глобализация. Глобалистичният проект не е отменен, но инструментариумът за неговото постигане се сменя - от пряка глобализация към големи региони и сфери на влияние. „Глобализация“ е игривото име на западноцентричното господство, при което целият останал свят трябва да обслужва един център, неговите картини на света и неговите начини на мислене. Проблемът започва, когато китайци, руснаци, латиноамериканци и други народи проявяват дързостта да бъдат субекти на историята и да живеят по друг начин. Тогава започват дисциплинарни мероприятия по избиване на тези мисли от главите им - от Венецуела и Панама до Иран.

 

Китай заложи капана на Съединените щати в Иран, след като на Тръмп твърде лесно му потръгна във Венецуела и Панама. Военно-техническите задачи могат да бъдат изпълнени, но между военния успех и истинската политическа цел има огромна разлика. Войната е средство, не цел сама по себе си, а постигането на реален резултат в Иран би изисквало слизане на терен с огромна сухопътна групировка. Иран използва силата на слабия по модела на Виетнам - превръща войната в продължителна, изтощителна и политически необяснима за американското общество. Така смазващото военно-техническо превъзходство на САЩ не гарантира постигане на военно-политическите цели.


https://glasove.com/novini/prof-ivo-hristov-pri-yavor-dachkov-putin-veche-nyama-mek-izhod-tryabva-da-izbira-mezhdu-porazhenie-i-golyama-voyna

"Великата трансформация" на Карл Полани е фундаментална книга, защото разглежда икономиката като част от обществото, културата, държавата и политическите интереси" – икономиката не е просто част, а основата на обществото – без да се работи няма да има живи хора.

В утрото на тъмна ера
С факела на уестърн-вера
Идат сити легиони
С устрем горд и набег смел
А пред тях кат хищни птици,
Кат настръхнали орлици
Пръска се и прогърмява
ПРОПАГАНДНИЯТ шрапнел
.......

Аз не разбирам защо авторът дава за Български пример парвенютата?! Днес българските парвенюта са с един, утре- с друг! Проститутки! Ветропоказатели на келепира
Не сме ценяли западната култура?
За да оцениш западната култура, първо трябва да оцениш Българската и начина по който е добита!
Ние никого не сме ограбвали и принуждавали да бъде роб!
Нас са ограбвали
Колко жалки са били западняците във всичко- до 15- ти век
Ние имаме азбука, те ползват чужда?
Затова парвенютата ни искат, да приемем латиницата - да се изравним с тях!
Който има лошото самочувствие, , че западняците го превъзхождат- да си го има!
Аз го нямам! В прав текст ми е казвано, че съм по- добър от западняците, с които евентуално ще работя Разликата е, че нямам техните условия за работа и заплащане!

Проф. Иво Христов е блестящ /може би най-добрият/ геополитически мислител и анализатор.
В случая той говори за българската народопсихология, която се формира през османското иго, през Възраждането, след Освобождението, през социализма.
Говори за външните и вътрешните фактори, които доведоха до пагубния неолиберален, мафиотски и олигархичен модел на "демокрация" / в Русия и у нас/...
Русия отдавна осъзна, че е жертва на Запада и започна да се съпротивлява, да се бори...
А ние загубихме своя национален суверенитет и нямаме почти никаква съпротива!...
Иво Христов и Явор Дачков поне си признаха, че през 90-те г. на миналия век са били подведени, заблудени от приказките за свободен пазар и т.н.

Да, така съм съгласен! Станахме жертва на западната демагогия! Тупат се в гърдите, че са ти сервирали в чинията демокрация, а колкото и да я търсиш там, тя липсва?
Пресен пример- не ти дадоха правото да си кажеш мнението за лева Жертваха го с лека ръка за евро? А левът, наименованието му е свързано с Левски! Нали се тупат в гърдите, че са негови почитатели? Отново демагогия
Българското винаги е готово за коша Национална идентичност, азбука, лев, чакат само знак, да бъдат жертвани
Ама лева сме били заимствали от румънците? Като кашкавала! Ами да прочетат Тези хора са говорили на Български до 1861 ! И много от думите им са изопачени Български Мирчо Стари войвода например е станал Мирче вода Да , води войници, това е войводата! Град Предел, под замъка в Бран ( на Мирчо Стари) е станал Предеал
Ние сами се обезличаваме Чуждопоклонничеството ни е далече нас допустимото?
Кой ни е виновен?