.
Ето ключови цитати от VI век, които доказват, че „склавините“ са реален етнос с конкретен бит, език и територия, а не късна измислица. 1. Прокопий Кесарийски (ок. 500 – 565 г.)
Той е секретар на византийския пълководец Велизарий. Наблюдава тези племена лично по време на войните им с Империята.

Из неговия труд „За войните“ (Книга VII, 14):
„Тези племена, склавини и анти, не се управляват от един човек, а от старо време живеят в демокрация и затова винаги обсъждат заедно печелившите и трудните си дела... Живеят в жалки колиби, разпръснати надалеч едни от други, и често сменят местата си на заселване.“

За езика и произхода им (пак там):
„И у двата народа езикът е един и същ – напълно варварски. Те не се различават по външен вид помежду си... И в древността склавините и антите са имали общо име – наричали са ги спори [разпръснати], мисля, защото са живеели пръснати в страната си на отделни родове.“

2. Йорданес (византийски чиновник и историк от остготски произход, живял в Мизия през VI век. Неговата книга, наречена по-късно „Гетика“ (Getica / De origine actibusque Getarum – За произхода и делата на гетите (готите), е написана на латински около 551 г. и базирана на изгубената история на Касиодор, е основен източник за ранната история на готите. По майчина линия произхожда от рода на остготския крал Теодорих)
В своята история на готите той описва географията на Източна Европа и ясно посочва къде живеят славяните и какви са имената им.

Из неговия труд „За произхода и делата на гетите“ (Глава 119):
„Макар че произлизат от един корен, сега те са известни под три имена: венеди, анти и склавени. Местоживеенето на склавените се простира от град Новиодунум [на Дунав] и езерото, наречено Музианско, чак до Днестър, а на север – до Висла.“

3. Псевдо-Маврикий (края на VI век)
Това е византийски военен наръчник (Стратегикон), написан с цел да обучи византийските генерали как да воюват срещу конкретни врагове.

Из „Стратегикон“ (Книга XI, Глава 4 – „За склавините и антите“):

„Племената на склавините и антите живеят по един и същ начин, обичат свободата и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани, най-вече в собствената си земя... Тъй като са свикнали да живеят в гори, реки, блата и непроходими места, те умеят изкусно да преминават реките и издържат под водата по-добре от всички останали хора.“

•  Ако склавините бяха „религиозна категория“ или „измислица“, византийската армия нямаше да пише подробни военни тактики как да се бие с тях в блатата и горите северно от Дунав.

Книгата на Мавро Орбини „Царството на славяните“ (Il Regno degli Slavi) е издадена в Пезаро, Италия, през 1601 г.
Когато Петър I нарежда нейния превод през 1722 г., руските преводачи не „измислят“ нищо, а просто превеждат заглавието от италиански.
Орбини използва заглавието „degli Slavi“, защото по негово време в Европа (и особено в Италия) латинската дума Sclaveni вече е еволюирала в Slavi (на италиански) и Slavons (на френски). Това е естествен езиков процес, а не заговор на Петър I.      Лингвистичната еволюция: От Словяне до Sclaveni и обратно

Коренът на проблема с името е в една специфична особеност на гръцкия и латинския език – те нямат звукова комбинация "сл" (sl) в началото на думите. За древните автори е било изключително трудно да произнесат самоназванието на тези племена (словяне/словене). Ето как се променя думата във времето:

1. Оригинално самоназвание (V-VI в.): Племената се наричат *slověne (хора на понятното слово, за разлика от чужденците, които са немци – неми).
2. Византийски гръцки (VI в.): За да улеснят изговора, византийците вмъкват съгласната "к" (k). Така думата става Σκλαβηνοί (склавинои) или Σκλάβοι (склавой).
3. Средновековен латински (VII-XII в.): Латинските автори директно заемат гръцката форма и я записват като Sclaveni или Sclavi.
4. Западна еволюция и раждането на "роб" (XI-XII в.): По време на войните на Карл Велики и Свещената римска империя на изток, хиляди славяни са пленени и продадени в Западна Европа. Поради тази огромна вълна от роби в късния латински думата sclavanus променя значението си и се превръща в нарицателно за роб (оттук идва slave на английски, esclave на френски, schiavo на италиански).
5. Ренесансовото "възстановяване" (XV-XVI в.): Когато хуманистите в Италия (а по-късно Прибоевич и Орбини) започват да пишат на италиански, те премахват латинското "c" (к) и думата става Slavi (в италианския) или Slavons (във френския). Те умишлено започват да я свързват с латинската дума за слава (gloria), за да изчистят негативния оттенък от Средновековието.

 Писмата на папа Инокентий III (1202 – 1204 г.) и титлата на Калоян

Кореспонденцията между Рим и Търново е отличен пример за това как латинската канцелария използва термините едновременно като етническо и като географско понятие.
Когато папа Инокентий III пише до Калоян, той го титулува: „Calojoanni, domino Blacorum et Bulgarorum“ (До Калоян, господар на власите и българите). Въпреки това, в самите писма, когато се описват земите и епископиите на Балканите, редовно се появява терминът Sclavonia (Склавония). Защо?

•  Папската курия използва "Склавония" като общо географско понятие за Западните и Централните Балкани (включително територии в днешна Сърбия, Хърватия, Босна и Македония).
• Алтернативните историци четат "Склавония" в писмата на папата и казват: "Вижте, това е различна държава, няма нищо общо със славяните, Орбини я е измислил!". Истината е, че папата просто използва утвърдения латински термин от XII-XIII век за земите, населени с тези племена. Самият Калоян в отговорите си настоява, че неговите предци са Симеон, Петър и Самуил, чиито земи са включвали същата тази "Склавония".

Как ще си обясним съществуването на Чешката хроника на Далимил от 1314 г., където авторът изрично пише на чешки за "Slověne"? Или Повесть временных лет (XII в.), където монахът Нестор пише: "се же словенѣскъ языкъ" (това е славянският език/народ)?
Преводът на Петър I от 1722 г. просто уеднаквява  църковнославянската форма "словяне" с модерната за времето си европейска концепция за "славянство" (политическия панславизъм).


  Още аргументи

•  Генетиката ясно показва, че съвременните българи носят около 30-40% генетичен компонент, идентичен с този на ранносредновековното население на Източна Европа (т.нар. балто-славянски клъстер). 

 

•  Имена като Бистрица, Сливница, Морава, Градец, Острец имат ясни, чисти славянски корени.  Ако славяните не са съществували, защо цялата топонимия на Балканите (дори в Гърция — например Морея, Загора) е наводнена със славянски имена още от VI-VII век?“ Кой е преименувал хиляди села и реки в Гърция и Албания през Средновековието? Руският имперски архив ли?

•  Фредегаровата хроника (франкски документ от VII век) описва държавата на Само (първата славянска държава в Централна Европа) и въстанието на Wendi (славяните) срещу аварите през 623 г. Защо франките на Меровингите пишат за славяни хиляда години преди Орбини и преди Русия  да стане империя?“ Как Русия е подкупила франкските монаси през VII век?

 

• Добре, ако славяни няма, какъв език са говорили хората в Моравия, когато Кирил и Методий отиват там през 863 г.? Нали княз Ростислав ги вика, за да им проповядват на разбираем език?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Капанът на фанатизма

Когато човек е развил фанатично убеждение, той не се намира в полето на науката, а в полето на религията и личната идентичност. За него признаването на славяните е равносилно на „национално предателство“ или „интелектуална капитулация“.
В психологията това се нарича „ефект на обратния удар“ (Backfire effect) — колкото по-силни доказателства представяте на един фанатик, толкова по-дълбоко той се окопава в своята конспирация, вярвайки, че вие сте жертва на „официалната пропаганда“.

...  
 

Автохтонизмът в България изпълнява ролята на "светска религия". Той задоволява няколко дълбоки психологически нужди на своите последователи:
Комплекс за малоценност (национален романтизъм):
Понеже реалната ни история през последните векове е трудна и пълна с национални катастрофи, тези хора изпитват болезнена нужда България да бъде „първата“, „най-древната“ и „майката на всички цивилизации“. Да им кажеш, че сме микс от придошли племена, за тях е обида.
Ефектът на Дънинг-Крюгер: Те четат 3-4 книги, статии в интернет, научават 10-20 латински думи, които звучат сходно с български, и вече се чувстват по-умни от БАН, Оксфорд и Световния конгрес по византология.
Имунитет срещу истината:
Световната наука за тях е „евроатлантически заговор“, а българските учени са „национални предатели на заплата към Русия/Ватикана/Америка“. Когато една теория може да обяви всяко доказателство срещу себе си за „фалшификат“, тя става неразбиваема.

Има ли смисъл да се спори тогава?

Психолозите, които изучават сектите и конспиративните теории, съветват следното: Никога не спорете, за да убедите самия фанатик. Това е загуба на енергия.

Траки, славяни и тракомани
Тезата „славяните са всъщност траки“ е абсолютният стълб на съвременния български автохтонизъм (наричан още „тракомания“). Тя се базира на силното желание на тези хора да докажат, че ние, българите, сме 100% директни наследници на най-древното население на Балканите, без никакви „пришълци“ от север.
За да постигнат това, те извършват огромна псевдонаучна гимнастика, като смесват антични цитати, подбират избирателно факти и игнорират фундаментални научни открития.
1. Любимият им аргумент: „Траките не са изчезнали, те просто са преименувани на славяни!“Автохтонистите често цитират Херодот, че траките са най-многобройният народ, и питат: „Как така милиони траки изчезнаха за два века, а изведнъж се появиха милиони славяни?“ Изводът им е, че това са същите хора, но с ново име.
Траките не са изчезнали с магическа пръчка, но те не са станали славяни, а са били романизирани и елинизирани в продължение на 500 години под римска власт. Към VI век, когато идват славяните, градското население на Балканите говори латински (на север) и гръцки (на юг). Най-директното доказателство за това са власите (румънците) и албанците. Техните езици са палеобалкански (наследници на тракийския и илирийския), но са дълбоко повлияни от латинския. Ако траките бяха станали славяни, днешните румънци и албанци щяха да говорят славянски езици.
2. Лингвистичният абсурд: Опитът да се превежда тракийски чрез славянски
Автохтонистите се опитват да четат тракийски надписи (като този върху пръстена от Езерово) чрез съвременен български или руски език, твърдейки, че тракийският и славянският са един и същ език.
Тракийският и славянските езици наистина са от едно и също езиково семейство (индоевропейското). Те имат общи корени , както имат общи корени латинският и санскритът. Но те са различни клонове.Конкретен пример: Известният австрийски лингвист проф. Хайнц Кронер и българският езиковед акад. Владимир Георгиев отдавна са доказали, че тракийската фонетика и морфология се различават коренно от праславянската. В тракийския език липсват специфичните за славяните праславянски палатализации (омекотявания на съгласните). Да кажеш, че тракийският е славянски, е все едно да кажеш, че френският е английски, само защото и двата езика използват думата „police“.
3. Археологическото разминаване: Двата свята
Ако славяните бяха траки, тяхната материална култура (грънчарство, погребални ритуали, оръжия) щеше да бъде идентична с тази на късноантичните траки.
Археологията е безмилостна. Културата на ранните славяни (археологическите култури Прага-Корчак и Пенковка в Украйна, Полша и Беларус) се състои от примитивна, изработена на ръка керамика (без грънчарско колело) и землянки. В същото време, късноантичните траки по Балканите живеят в тухлени и каменни къщи, използват високотехнологично римско грънчарско колело и изящни стъклени и метални съдове.
Как едно и също население (траките), което в V век строи каменни базилики и пие вино от римски амфори, изведнъж в VI век решава да забрави грънчарското колело, да отиде да живее в землянки в калта и да прави най-примитивните съдове на ръка? Това би било еволюция назад, което е абсурдно.

"Езикът ни притежава обаче особености, запазили се още от най-ранната епоха на нашата цивилизация, за които свидетелстват също писмени документи от най-ранната руническа азбука, разчетени напоследък и показващи, че както неговата специфична фонетика – и то в двата нейни варианта, с които той се изявява и до сега – така и неговата структура със специфичния само за него сред всички останали езици синтаксис, са се запазили непроменени в течение на повече от пет хилядолетия. А такава последователност в изявата на един език не е известна никъде и в никой исторически период. И тъкмо тези негови особености показват, че при тях не се касае за езиците на разни народи или племена, обитавали през хилядолетията територията на нашата родина в днешните нейни граници, заедно с териториите, граничещи непосредствено с нея, а че това е един и същ народ, на който през всички исторически епохи са давани от съвременниците му различни названия – траки, гети, готи, мизийци, славяни и българи. И тъкмо главните особености на езика, който тези народи са говорили, са доказателство, че това не са били различни племена или народи, дошли в нашите земи от някъде си, а един и същ народ, надживял всички превратности на историята и асимилирал всички негови завоеватели." Проф. Асен Чилингиров „Размисли за българския език“

Текстът е класически пример за псевдолингвистичен и автохтонен мит, изграден върху недоказани предпоставки и пълно незачитане на законите на езикознанието. :1. Твърдението за „непроменения синтаксис и фонетика в продължение на 5 хилядолетия“. – Това е най-абсурдното твърдение от лингвистична гледна точка. Всички живи езици се променят непрекъснато. Българският език е претърпял радикална, революционна структурална промяна при прехода от старобългарски (синтетичен език с 7 падежа, сложна падежна система) към новобългарски (аналитичен език без падежи, с членна форма и предлози). Доказателство за абсурда: Преди 5 хилядолетия (3000 г. пр. Хр.) индоевропейските езици са били в своя праезик. Старобългарският от IX век (само преди 1100 години) е бил изключително падежен език (напр. "добру человеку", "словесемъ"). Днес ние нямаме падежи. Да се твърди, че синтаксисът и структурата ни са „непроменени от 5000 години“, означава изцяло да се зачеркне съществуването на падежния старобългарски език, на който са писали Кирил, Методий и Климент Охридски. 2. Твърдението за „двата варианта на фонетиката“ (ятов превод): Чилингиров очевидно визира ятовата граница (източно българско „я“ срещу западно „е“ – мляко/млеко). Той се опитва да прокара тезата, че това двуличие на езика съществува от 5000 години. В действителност, разпадането на звука „ят“ (ѣ) и формирането на източните и западните говори е сравнително късен процес, започнал през Средновековието (XI-XII в.) и окончателно оформил се през Късното средновековие. Няма нито едно доказателство, че траките са имали „ятова граница“. 3. „Разчетените напоследък писмени документи от най-ранната руническа азбука“: Тук авторът навлиза в чиста проба научна фантастика. Световната наука не познава разчетена „най-ранна руническа азбука“ на 5000 години, която да е написана на български език. Чилингиров вероятно визира спорните и неразчетени знаци от плочките от Градешница или Караново (които са от неолита/халколита), или пък псевдо-разчитанията на Стефан Гайд (който „превеждаше“ египетски йероглифи чрез бохемски диалект). Нито едно от тези „разчитания“ не е признато от международната палеографска общност. 4. Историческият буламач: „траки, гети, готи, мизийци, славяни и българи са един и същ народ“: Това е връхната точка на автохтонната митология — сливането на напълно различни езикови и етнически групи в едно супер-битие. Готите са доказано германско племе. Имаме запазена Готическа библия от епископ Вулфила (IV в.), написана на чист германски език (с думи като Atta - баща, Baurg - град). Да кажеш, че готите са българи или траки, при положение че езикът им е по-близък до съвременния немски, е безумие.Траките са индоевропейци, но от различен клон. Славяните и прабългарите (които имат алтайски/тюрко-ирански езикови реликви в титлите си като хан, кавхан, ичиргу-боил) са съвсем отделни компоненти.

По-добре е да цитираш нещо чуждо, умно и вярно, отколкото да преповтаряш своите неверни и малоумни измислици.
Старото и вярното са за предпочитане пред новото и невярното.
Псевдоисториците се представят за антидогматици, но всъщност издигат нови догми на мястото на стари...
Патриотарството не оправдава псевдоисторическите измислици и идиотщини.
В историята, във философията и в други сфери на познанието всичко най-значимо е открито, казано, написано...
Историческите истини не се нуждаят от псевдопатриотични дрункулки и украшения...
Марин Тачков

Склавините са реален етнос но до 6 век ги няма в Европа,понеже идват от Памир под името СКЛАВИ и САКАЛАВИ (САКАЛОВИ) т.е.- Жители на Страната Сакала- Съюз на седем Памирски племена)! Затова те не са "славяни" а по-скоро е точно обратно: "славяните" са измислени на основа на Склавите а етнонимът им е съвременно изопачение на древния Памирски топоним!