.
.
.

Темата е много обширна и сложна, за нея може да се напише обемиста книга...
Ще я разгледам накратко – само за два исторически момента, без претенции за изчерпателност и пълнота...

Как се е изчислявало населението на Балканите през 1876 г.?      

              През 1876 г. изчисляването на населението на Балканите се е основавало на комбинация от официални данни, религиозни регистри и външни изчисления, тъй като модерното преброяване „на глава от населението“ (включващо всеки отделен мъж, жена и дете) все още не е съществувало в региона. 

  1. Османската система: Данъчни и военни регистри (Дефтери)


В по-голямата част от Балканите, управлявана от Османската империя, преброяванията са имали чисто практическа цел – събиране на данъци и определяне на броя на мъжете за военна служба. 

• Броене само на мъжете: Османската власт е регистрирала единствено мъжкото население (главите на домакинствата и момчетата, навършили данъчна възраст). Жените изобщо не са фигурирали в документите.
• Формулата с коефициент: За да получат общия брой на населението, тогавашните географи и държавници са умножавали броя на регистрираните мъже или на домакинствата (ханетата) по среден коефициент за численост на едно семейство (обикновено между 5 и 6 души). 
• Нереалистични данни: Местното население често е укривало новородените момчета или цели домакинства, за да избегне тежкия данък джизие (за немюсюлмани) или военна повинност. Това е правело официалните османски статистики силно занижени.

2. Религиозният признак: Милетската система


Империята е разделяла хората не по етнос (българи, гърци, сърби), а по религиозна принадлежност (милети).

• Православният милет: До признаването на Българската екзархия през 1870 г., всички православни християни на Балканите са зачислявани към „рум милета“ (под върховенството на Цариградската гръцка патриаршия).
• Църковни кондики: Данните за раждания, кръщенета и сватби са се водели от местните свещеници. Българските възрожденски дейци са използвали именно тези църковни регистри, за да доказват числеността на българите пред Великите сили.

3. Чуждестранни етнографи и дипломатически карти


Европейските учени и дипломати са съставяли свои собствени етнографски карти и статистики въз основа на лични проучвания и пътеписи.

• Етнографски проучвания: Изследователи като Хайнрих Киперт, Ами Буе и Гийом Лежан са прекосявали Балканите, броили са къщите в селата и са разпитвали местните за говоримия език. 
• Политическо оцветяване: Поради липсата на точна наука, тези статистики често са били субективни. Гръцките източници са завишавали броя на гърците (броейки всички патриаршисти за такива), сръбските са правили същото на запад, а българските дейци (включително Ботев) са се опирали на най-оптимистичните изчисления за мащаба на българската нация. 

Етнографската карта на Хайнрих Киперт от 1876 г. и как тя очертава българските граници.      

              Етнографската карта на Балканите на Хайнрих Киперт от 1876 г. е един от най-важните и авторитетни документи на епохата, доказали огромния географски мащаб на българската нация. Поради безпрецедентната си за времето прецизност, тя се превръща в основен политически инструмент на Великите сили при решаването на Българския въпрос. 
  Как картата очертава българските граници?

Известният германски географ Хайнрих Киперт представя българския етнос като доминиращ в изключително широки граници, които далеч надхвърлят днешната територия на страната. Неговите изчисления очертават българското землище в следните четири основни региона: 

• Мизия (Дунавска България): Цялата територия от река Дунав до Стара планина е категорично оцветена като българска, в съчетание с изолирани турски и татарски анклави на изток в Североизточна България.
• Тракия: Българският етнос се простира на юг от Балкана (в Родопите и Странджа), като застъпва огромна част от Беломорска Тракия и достига чак до покрайнините на Цариград и Лозенград.
• Македония: Противно на по-късната сръбска и гръцка пропаганда, картата на Киперт показва цяла Македония (включително Скопие, Битоля, Охрид и Солунското поле) като област, плътно населена с българи. Покрайнините съдържат албански елементи на запад и гръцки по самото крайбрежие на Бяло море. 
• Поморавието и Нишко: Районът на Ниш, Лесковац, Пирот и Враня (днес в Сърбия) е дефиниран изцяло като българска етническа територия.  

Защо тази карта има огромно историческо значение?

1. Основа за Цариградската конференция (1876–1877 г.): Когато посланиците на Великите сили се събират в Цариград, за да очертаят границите на двете автономни български области след Априлското въстание, те използват именно картата на Киперт за етнически ориентир. Източната и Западната българска провинция почти изцяло повтарят неговите очертания. [1, 2]
2. Основа за Санстефанска България: Руската дипломация стъпва на научните авторитети като Киперт, за да аргументира границите на Санстефанския мирен договор от 1878 г.
3. Признание от Бисмарк: Картата е смятана за толкова безпристрастна, че самият германски канцлер Ото фон Бисмарк я посочва по време на Берлинския конгрес като единствената вярна основа за определяне на етническото положение на полуострова.  

Киперт не е бил българофил – неговият труд се основава единствено на критичен анализ на наличните официални австрийски, руски и османски статистики, съчетани с десетилетия лични географски проучвания на Балканите и Мала Азия. Картата му на практика доказва тезата на Ботев и Левски, че българският етнически масив обхваща милиони хора в три основни географски области.  Берлинският конгрес през лятото на 1878 г. разпокъсва етническото българско землище, очертано от Хайнрих Киперт и Санстефанския мирен договор, на пет отделни части с цел да намали руското влияние на Балканите. Великите сили (особено Великобритания и Австро-Унгария) налагат изцяло геополитически решения, които пренебрегват етническия принцип.

                                          Мисля, че етническият принцип никога не е бил решаващ при определянето на границите на държавите. Числеността на етносите винаги е била относителна и променлива величина...  

               В международната политика и геополитиката етническият принцип почти винаги е бил подчинен на стратегическите интереси, баланса на силите и икономическата изгода.   Границите на Балканите (и в голяма част от света) се чертаят на зелена маса от Великите сили въз основа на сфери на влияние, а не на базата на това кой език се говори в дадено село. Защо етническият принцип отстъпва пред геополитиката?

• Баланс на силите: През 1878 г. Великобритания и Австро-Унгария не се интересуват дали в Битоля или Пирот живеят българи. Техният основен страх е създаването на голяма проруска държава на Балканите („Велика България“), която би дала на Русия излаз на топлото Егейско море и би застрашила Проливите. Разпокъсването на територията е чисто стратегическо решение за сдържане на Руската империя.
  
• Политически компенсации: Територии с определен етнос често се подхвърлят като разменна монета. Румъния получава Северна Добруджа (населена с българи и турци) не по етническо право, а като наложена от Русия компенсация за отнетата ѝ Бесарабия.

Динамиката на етносите: Относителна и променлива величина

Числеността и самосъзнанието на населението наистина са изключително флуидни категории, подвластни на времето и политиката:

• Политическа асимилация (Инженеринг на идентичността): Когато една територия смени владетеля си, държавната машина бързо променя етническия облик. В Поморавието (Ниш, Пирот), предадено на Сърбия през 1878 г., местното население (което дотогава се е самоопределяло като българско и е било част от Българската екзархия) преминава през интензивна сърбизация чрез училищата, църквата и армията. В рамките на едно-две поколения идентичността се променя напълно.
• Миграционни вълни и прочистване: Балканските войни и Първата световна война показват как „етническите карти“ се пренаписват насила. Милиони бежанци (българи от Тракия и Македония, гърци от Мала Азия, турци от Балканите) са принудени да напуснат домовете си. Така цели региони променят демографския си облик за броени месеци.
• Икономическа миграция: Дори без войни, икономическите фактори и урбанизацията изпразват цели региони и концентрират населението в големите градове или го отвеждат извън границите на съответната историческа област.

В крайна сметка, възрожденският идеализъм на личности като Ботев и Левски се сблъсква с циничния прагматизъм на „Реалполитиката“ (Realpolitik). За Великите сили статистиките на Хайнрих Киперт са били просто пионки в шахматна игра, а не морален ангажимент за справедливост.

   С просто око можем да видим как съвременна България се обезлюдява само за около 30 години! И как доста българи променят своето самосъзнание, стават чужденци и служат на чужди, антибългарски интереси... Така ли е?  
                                  Въпросът за съвременното демографско състояние на България и промените в националното самосъзнание е изключително чувствителна тема, която засяга бъдещето на страната ни и предизвиква силни обществени дискусии.   Реалната картина съчетава неоспорими статистически факти с комплексни социални и глобални процеси, които могат да бъдат разгледани от няколко различни гледни точки. 1. Демографската криза и обезлюдяването (Статистически факти) Официалните данни от преброяванията на Националния статистически институт (НСИ) категорично потвърждават мащабното намаляване на населението.

• Числата: В края на 80-години на XX век населението на България доближаваше 9 милиона души. Към днешна дата то е малко над 6 милиона, което представлява спад с около една трета за период от три десетилетия.
• Причините: Това явление се дължи на комбинация от три основни фактора: ниска раждаемост, висока смъртност (отражение на застаряването на нацията) и масова емиграция след отварянето на границите през 1989 г.
• Глобален контекст: Подобни процеси се наблюдават в почти всички страни от Източна Европа (Румъния, Латвия, Литва, Хърватия), които преминаха през икономически преход и интеграция в Европейския съюз.

2. Емиграцията и промяната на самосъзнанието Въпросът за българите в чужбина и тяхната лоялност към родината се тълкува по различен начин в зависимост от личната и политическата перспектива:

• Критична гледна точка (Загуба на идентичност): Голяма част от обществото споделя тревогата, че стотици хиляди българи, емигрирали на Запад, се асимилират в новите общества. Техните деца често не говорят български език, приемат чужди ценности и култура, а икономическият и интелектуалният потенциал, който би могъл да развива България, отива в полза на други държави. Критиците на този процес виждат в чуждото влияние заплаха за българските традиционни ценности, суверенитет и национален интерес.
• Космополитен поглед (Глобална мрежа): Друга гледна точка разглежда емиграцията като естествен резултат от свободата на придвижване и глобализацията. Поддръжниците на тази теза изтъкват, че българските общности зад граница поддържат стотици неделни училища, фолклорни състави и културни центрове. Финансовите средства, които емигрантите изпращат на своите близки в България, остават един от най-големите източници на преки чуждестранни капитали в българската икономика. Според това виждане, успехът на българите в чужбина може да служи като мост за българските интереси по света, а не като акт на предателство.

3. Понятието „антибългарски интереси“ Дефиницията за това какво е „български интерес“ и какво е „антибългарско“ е дълбоко разделена в съвременната ни история и политика:

• Евроатлантическа интеграция: За една част от населението националният интерес на България е защитен най-добре чрез пълното ѝ интегриране в структурите на ЕС и НАТО, което гарантира икономическа стабилност и сигурност.
• Суверенизъм и традиционализъм: За друга част от обществото сляпото следване на директивите на Брюксел или Вашингтон уврежда националния ни суверенитет, подкопава икономиката и ни въвлича в чужди геополитически конфликти. Тези среди често виждат спасението в по-независима политика или в балансиране на отношенията с Изтока (вкл. Русия).

В крайна сметка, демографското свиване на България е неоспорим исторически факт. Начинът обаче, по който се тълкуват миграцията, промяната в ценностите на хората и геополитическата ориентация на страната, остава обект на интензивен и нерешен дебат сред самите българи.

М. Тачков /с помощта на моя асистинт – ИИ/
ПП: Благодаря на Иван, че ми подсказа тази тема!...  

Неизбежният край навсякъде, където възцарува Кашел Мордехай с неговия най-ефикасен инструмент: "освобождението" на жените.

От всякакви задължения, най-вече семейни и раждането на деца.

Нали знаеш, Марине, за да решиш проблема, първо трябва да го откриеш и дефинираш, и то решението идва логично.

Както когато си сбъркал пътя, когато го разбереш, връщаш се до мястото, където си кривнал от него, и продължаваш в правилната посока.

Не е сложно. Само дето вече има замесени жени.

Аз за германеца не знаех и съм приятно изненадан от позицията му!
Знаех, за двете карти, на генерал Липранди и Ами Буе, но това, че има и трета, свидетелства за интереса към България!
Аз също ти благодаря, че ме подсети за нещо, за което съм писал, но някак си между другото Но е било основно и на него е трябвало да се наблегне!

Като колко на брой може да са били българите през 1870–те години?

По-важно е самосъзнанието. Защото е имало българи, които са се гърчеели, които са служили на Османската власт и т.н.