Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2015 21:05 - Д. Айк - Началото на обрата /Втора част/
Автор: mt46 Категория: Технологии   
Прочетен: 5197 Коментари: 12 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Този свят е затънал до гуша от дългове с пари, които никога не са и няма да съществуват. И ние търпим това! И големият затвор, в който живеят хората, а за него ще говоря по-подробно, когато разглеждам духовната част, е страхът какво другите ще си помислят за тях. Това е затворът, в който живеем. Това е голямото ограничение за нашия потенциал. Заедно с това когато попиташ хората: „Защо наистина не правиш това, което искаш с живота си?" Неизменно чуваме: „Защото трябва да плащам ипотеката, приятел!" Разбираемо. Значи колкото повече ти задлъжнеят хора, бизнеси и правителства, толкова повече можеш изкуствено да повишиш цените на основните нужди, толкова повече поставяш под напрежение хората да служат на системата, да бъдат нейни роботи и клонинги, за да могат да изкарват парите, за да плащат за основните нужди. Ето защо световната финансова система е създадена като един затвор. Факт е, че банките дават назаем 10 хиляди лири или повече за всеки хиляда лири, които имат в наличност. Ако утре всеки отиде и изтегли от банката, това което теоретично има в сметката си, банките ще фалират толкова пъти, че ще е в книгата за рекордите на Гинес! Те просто нямат тези пари! Та значи, когато теглим заем, моля те майко кажи, че е това не е истина, те просто напечатват в сметката ти, шибания заем, който вземаш! Това е всичко, което те правят!!! От този момент започваш да плащаш лихва за пари, които не съществуват. Хората се питат как е възможно американското правителство да дължи трилиони, трилиони? Това е нелепо! Как е възможно това? Много просто, когато разбереш как стават нещата, а това също така се случва и по света. Една трансакция в САЩ за един ден: американското правителство иска да вземе назаем 1 милиард долара повече, отколкото е взело от такси; сега пък това става с правителството, което всъщност би могло безлихвено да си печата парите само ако пожелае, но ако направи това то би отнело огромна част от силата на световната финансова система, която е контролирана от същите хора, които решават кой ще е президент на САЩ, вместо това те предоставят печатането на американски долари на един картел от частни банки, нелепо познат като Централната банка на Америка или Федералния резерв. Федералният резерв се смята за Централната банка на Америка. Той е един картел от частни банки.
Сегашният шеф на Федералния резерв е Алън Грийнспан (Бил), (Т.К.), (СЧВ), който пое поста от Пол Волка (Бил), (Т.К.), (СЧВ), който го заемаше по времето на Тачеризма и Рейгънизма. Сега картинката ви е ясна! Значи правителството иска милиард долара от този картел банки, после банките напечатват 1 милиард в сметката на правителството. Това е всичко, което правят! От този момент американският данъкоплатец започва да изплаща чрез правителството лихва върху милиард долара. Не само това. Този дълг сега легално се смята за предимство от банките все едно че те имат милиард в ръцете си. И сега те могат да дадат още 10 милиарда на някого, който иска да вземе заем, на базата на тези несъществуващи пари. Сега те дават назаем и таксуват лихва върху 11 милиарда долара, нито цент от които никога не е и няма да съществува. И ние търпим това! Чувам хора да спорят, че трябва да е така иначе системата ще се срине. Ами хайде де! Ами хайде де! „Хей тази стена от затвора се срутва. Дайте тухли да я оправим. Може и да изляза от затвора." Сега това не е просто егоцентризъм. Това е много важно за нашето всекидневие. Вземете един продукт да кажем хранителен и погледнете как финансовата система влияе на цената му.
     Да започнем с фермера отглеждащ продукта на полето, взема несъществуващи пари и плаща лихва върху тях, така че цената, на която той продава продукта си отразява факта, че той плаща лихва върху несъществуващи пари, така че цената се повишава. Същото е и с фирмата осигуряваща транспорта. И сега фирмата, която преработва продукта несъмнено взема огромни заеми за несъществуващи пари и плаща лихва върху тях, и това ще се отразява на цената, която тя поставя. Същото е и с фирмата осигуряваща транспорта до магазина и с магазина. Така че до момента, когато дръпнем продукта от рафта, цената му е силно изкуствено завишена, сравнено с истинската й стойност. Защото всеки от линията на производство на продукта, е принуден да си добавя по малко към цената, за да плаща лихва върху несъществуващи пари. Събудете ме! Ето защо си купуваме три къщи, за да живеем в една. Правим това! Миналата година отидох до националната уестминстърска банка в Дуръм, Северна Англия и погледнах една от ипотечните й брошури. Казваше се черно на бяло: Ако тегля заем, за да си купя къща, от националната уестминтстърска банка за 50 хиляди лири, аз ще им изплатя 152 хиляди лири. Аз ще си купя три къщи за превилегията да живея в една и това ще се отразява на моите ипотечни вноски, следователно напрежението върху мен да служа на системата да си платя дълга ще е по-голямо. И какво пишеше на тази брошура - националната банка на Уестминстър: „Ние сме тук да ви улесним живота!" Страхотен въпрос, който открих, защото всичко това ми се разкри през последните няколко години. Не се родих и казах: „Знам всичко. Виждам какво става." Това е просто информация, която ми отвори очите през последните години. И един от въпросите, които съм осъзнал, който е много прост и който разкрива много е: „Кой има полза от това?" Например кой има полза аз да приема версията за събития като бомбардировката в Оклахома и много други неща, която различни медии организации и правителства ми казват, че е правилната версия на събитията. Кой има полза от това? Или кой имаше полза от бомбардировката в Оклахома? Всеки, който искаше да централизира повече влaст в законоприлагащите агенции, в САЩ със сигурност е имал полза от това. И както Бил Клинтън каза 24 часа след това: „Трябва да намалим ограниченията на военните при намесата им в прилагането на закона вътре в страната". Проблем- Реакция- Решение. И толкова много от това, което аз съм видял, което се случи с тази бомба в Оклахома, никога не беше обществено разгласено, и ви казвам, че версията на правителството за случилото се, е един фарс и пълна лъжа. Кой има полза ние да си купуваме три къщи и да живеем в една? Да погледнем въпроса от друга гледна точка. Да речем къщата струва 60 хиляди лири. Строителят, който всъщност построява къщата, той няма полза от това, че аз плащам за три къщи. На него му се плаща от тези 60 хиляди, тоест от цената на една къща. Човекът, който произвежда материалите, с които строителят построява къщата, на него също му се плаща от тези 60 хиляди. На практика на всеки, който участва в построяването на къщата, му се плаща от мен, купувайки една къща. Един единствен човек има полза от нас да си купуваме три къщи и понякога повече, за да живеем в една и това е човекът, който ни дава назаем несъществуващи пари и таксува лихва върху тях. И ние търпим това! И една шепа хора не може да контролира света? Ами когато се отказаваме от силата си до такава степен, това е фасулска работа. Интересно е, че двама американски президенти в историята на САЩ, са предлагали и по някакъв незначителен начин са въвели безлихвени пари, които не са вземани назаем от банковите картели и за тях не е плащана лихва. Те са Ейбрахам Линккълн и Джон Кенеди. Те имат нещо общо ако си спомняте (и двамата са застреляни бел. прев.). Може би най-нелепият аспект от тази глупост с налагане лихва върху парите, е това, което наричаме дългът на държавите от Третия свят. Този дълг е задушил огромни части от населението и продължава да го прави с всяка изминала минута. Дългът на държавите от Третия свят е дълг на пари, които никога не са и няма да съществуват. Последният път когато видях данните: около 400 хиляди в Бразилия умират всяка година от болести, свързани с глада. И по времето когато погледнах цифрите, Бразилия беше вторият най-голям износител на храна в света! И парите, получени от този износ, огромна част от тях обслужваше лихва върху пари, които никога не са съществували. И както четох наскоро един бразилски служител заяви: „Повечето от парите, които представляват бразилския дълг, никога не са напускали компютърните системи на Уолстрийт." О Господи, време е за Обрат!!! Защо не може правителствата да си печатат парите без лихва и да ги дават назаем на хората, без лихва, така че когато си купуваме къща да плащаме за една къща, а не за три? Така че да не се налага изкуствено да повишаваме цената на всичко, защото всеки има да обслужва лихва върху несъществуващи пари. Защо да не е възможно това? Защото я няма волята. И защо нито една политическа партия, на която съм попаднал навсякъде по света, която има някакъв шанс да формира правителство, всъщност не предлага това да бъде направено? Защото едни и същи хора контролират банковата и политическата система в еднопартийната световна държава. Ще поговоря за още едно нещо преди да разгледам решенията на проблема които са много, много прости, е населението с имплантирани микрочипове. И това както казах по-рано, вероятно звучи най-странно. Но това е толкова близко. Ние вече, съвсем естествено, слагаме микрочипове на домашни животни. Кралицата вече постави микрочипове миналата година на (corgis) - една порода кучета и ги свърза с компютър. Видяхте ли това? Сега на ред е принц Чарлс! Избери него. Техниката, която се използва, за да се въведе поставянето на микрочипове у населението, е още една главна техника за манипулиране на съзнанието. Аз я наричам стъпаловидната техника. Много добър пример за това е ЕС. А също и това, което имат в Америка - (Северноамериканското споразумение за свободна търговия - NAFTA), което е една зона за свободна търговия, както започна и ЕС ако си спомняте. Същото се случва и в още една зона за свободна търговия - австралийския и тихоокеанския регион, познат като (АPEC). Идеята е да се създаде световното правителство, глобалната банка и другите такива и следващият етап по-надолу от този, да бъде ЕС, Американският съюз, който ще бъде това (NAFTA), простиращ се от Северна до Южна Америка, американска версия на ЕС и Тихоокеанската версия. Това ще са трите следващи етапа надолу от световното правителство. А всичко това се въвежда чрез стъпаловидната техника. Да вземем ЕС. Ако се беше започнало след края на последната война с етапа, на който ЕС е в момента, една банка, една валута, централизиран контрол от страна на една супердържава, съвсем разбираемо, знам какво щеше да каже баща ми, който се би в тази война: „Извинете, може ли за малко? Ние току-що прекарахме последните пет години с 55 милиона жертви и много ранени цивилни, за да предотвратим това, а вие искате това да стане без да се изстреля един куршум. Вие сигурно се майтапите. Аз ще отида да пийна един чай!" Така че това което прави стъпаловидната техика, въпреки че знае накъде води, го прави на етапи. Измъква се с това, което е възможно за момента и после започва да тласка плана в желаната посока, като представя всяка стъпка за независима от другите, така че тенденцията да не бъде забелязана. Та това, което беше предложено след Войната, не беше една европейска супердържава, тъй като това нямаше шанс да стане по това време, а Общият пазар, просто една зона за свободна търговия, госпожи и господа, няма за какво да се тревожите, освен че ако не се присъединим, ще гладуваме. Значи е по-добре да се присъединим. Така изведнъж някои от европейските държави започват да обединяват икономиките си в „една зона за свободна търговия". Сега сме оплетени в мрежата. Тъй като много силно се внушава, че ако някой напусне зоната, със сигурност ще има икономически хаос в краткосрочен план, така че сега сме хванати в мрежата. И така процесът започва да се развива от една „зона за свободна търговия", в една европейска централизирана супердържава. И така първо имаме условия, които започват да нареждат на държавите, после имаме разговори за една централна банка. Интересно е, че едно от нещата, което беше предложено, за да обоснове единната валута, беше валутният хаос в Европа. Подобно на случая, преди няколко години, когато британската лира отпадна от европейската монетарна система, след като правителството беше изхарчило колосални суми, опитвайки се да я задържи там. „Е нали знаете този валутен хаос ще може да бъде преодолян с единна валута". Интересно е, че човекът, кoйто атакува лирата и причини този хаос, е лице на фамилията Ротшилд, на име Джордж Сорос (Бил), който е световен валутен спекулатор. Канцлерът по това време, който изхарчи всички тези пари и накрая извади лирата от европейската монетарна система, е Норман Ламонт (Бил). Когато говорих за това преди няколко седмици в Швеция, един човек от публиката дойде при мен и каза: „Не мога да повярвам, че споменаваш този Джордж Сорос. Това което стана в Швеция е, че преди да влезем в ЕС, всички проучвания на общественото мнение бяха силно против членството, после този Джордж Сорос (Бил) започна да атакува шведската крона." Шведското правителство в лицето на премиера Карл Билд (Бил), се опита да защити кроната и в крайна сметка настъпи хаос. И един голям страх започна да обзема шведската психика: „О Боже! Трябва ни закрила. Какво става тук? Не можем да устоим сами. Дори спекулаторите разбиват валутата ни." След това проучванията за общественото мнение се обърнаха тотално и мнозинството каза „Да" и Швеция стана член на ЕС. Та сега чрез стъпаловидната техника, сме в една ситуация, където сме на светлинни години от това, към което се присъединихме. Стъпаловидната техника. И чак сега някои хора казват: „Извинете, забелязали ли сте колко далече стигнахме?" Интересно е, че точно по времето, когато се предлага стъпаловидната техника, всеки, който й се противопоставя в последствие е манипулиран да продължи. Говорих в Дания по времето, когато бях в Швеция и това, което направиха датчаните беше, че те проведоха референдум, резултатите от който бяха против Маастрихт, против ЕС. Не след дълго те проведоха втори референдум, на който казаха „Да", а както ми каза един датски редактор на един национален вестник - казал му го беше един силен подръжник на ЕС в Дания: „Ще продължаваме да провеждаме референдуми докато не получим резултата, който искаме". Ето как става работата, защото ние сме в „земята на свободните". Значи това е техниката, която се използва, за да въведе поставянето на микрочипове у населението. И огромна стъпка към това е обществото без пари в наличност. Монетите и банкнотите може и да не изглеждат, че са голяма защита за свободата ни, но те са. Ако влезете в един магазин, гараж или нещо подобно и платите не с пари в брой, например с кредитна карта, те я пускат да мине през един апарат. И понякога ви казват: „Наистина съжалявам. Компютърът не иска да ви приеме картата." И ако платите сметката може да сте малко изненадани, но в момента имате алтернатива. Така че казвате: „Няма проблем. Ще проверя картата. Ще платя в брой." Какво ще стане ако нямате пари и този компютър отказва да приеме кредитната ви карта или микрочипът, който е планиран да я замени? Изведнъж компютърът или този, който го упралвлява решава какво, къде или дали ви е позволено да купувате стоки. Това е идеята. И според моето скромно мнение ако има нещо, което е най-важно и трябва да се отхвърли, това е поставяването на микрочипове у населението, защото последиците са чудовищни. Някои хора, заети в електронната индустрия, които са виждали появата на микрочипа, започнаха да надават глас. Чета материали от един човек в САЩ, на име Карл Сандърс - магьосник в електрониката. Самият той посочва, всъщност той самия говори за негови преживявания, когато е посещавал срещи в САЩ и Европа, на които са присъствали Хенри Кисинджър и ЦРУ, където се говорило за поставяне на микрочипове у населението. Не се обсъждало дали и правилно или морално, а „Как да ги накараме приемат микрочипа?" И както той посочва, веднъж поставени микрочиповете у хората, не трябва да ни касаят само съобщенията, насочени от микрочипа към компютъра, а точно обратното! Според него чрез това средство те могат да породят масова истерия, масова депресия, с други думи да манипулират емоциите ни, както и да изолират един микрочип у един човек. До известна степен сванах как микрочипа работи като осъзнах принципа, по който работи телевизия „Скай". Нали сте чували за сателитната телевизия, „SKY", която имаме във Великобритания. Ако искате да се включите към мрежата „Скай", пращате им пари и те ви пращат карта, която е програмирана да разкодира каналите, за които си плащате. Много просто. Но ако искате да гледате повече канали след като вече сте получили картата бихте си помислили, е аз поне така направих, че просто ще им пратите още пари и те ще ви изпратят друга карта, програмирана да разкодира каналите, които сте искали да добавите. Не! Не! Това което правите е, че вие им звъните по телефона, мисля че беше в Шотландия. И те те питат: „Кой канал искате?" „Искам този втори канал с филма. Благодаря ви." Те ти казват: „Включете на този канал". Включвам аз и има само снежинки. Докато съм още на телефона те питат: „Добре, сега опишете какво става на екрана ви?" Само канала, който е пред очите ми. Това е всичко. И си помислих „Ама те как го правят това?" Реших да им се обадя и да ги питам. Това, което те правят е, те изпращат сигнал от това централно устройство, или там както се казва, и той се получава от всяко едно разкодиращо устройство, свързано в мрежата на „Скай", но само вашата карта, с вашия номер получава сигнала и той я препрограмира да разкодира канала и той се появява пред очите ви. Когато се замислиш, че в света има два вида наука: едната, която се преподава в университетите и се появява по телевизията и има друга, която е на светлинни години напред и се крие. Това, което те всъщност могат да направят е много, много по-напреднало в сравнение с това, което виждаме в примера със „Скай". Написах една книга „Бунтът на роботите" (издадена на български език), където говорих за идеята да се поставят микрочипове у населението. Едва ли бях изненадан колко бързо се развиха нещата. Преди няколко месеца гледах „Утрешният свят" по BBC, нали знаете това научно предаване по BBC, чудя се дали го гледахте, беше забавно. В това предаване обръщаха внимание на поставянето на мичкрочипове у хората. Това, което казаха беше: „Има го този проблем със здравните картони". Помислих си че, нещо трябва да се направи по въпроса. Очевидно проблемът беше, че те не пазят здравните картони достатъчо дълго. Така че те предлагат да имплантират микрочипове у хората с информацията от здравните картони, за да преодолеят този проблем. Сега никога не съм ходил в университет, но всъщност имам решение за проблема. Просто пазете картоните по-дълго време. Сега като го решихме, хайде да пием по чаша чай. Не! Не! Това е прекалено просто. Хайде да им сложим микрочипове. Другото нещо, което казаха беше, че докторите желаят да имат достъп до здравните картони на пациентите ако те пострадат. Така че да им сложим микрочипове. Все ще измислят нещо. Не знам дали ви се е случвало, но когато бях дете майка ми винаги ми казваше: „Сложи си чисто бельо, Дейв, че можеш да пострадаш!" Да, бе, да! Най-лошият й кошмар беше не толкова аз да пострадам, колкото да пострадам с мръсно бельо. И всичките тези години по-късно, когато се придвижихме към съвременния свят, сега твърдението е: „Гледай да си с микрочип. Може да пострадаш." Както и да е. В това предаване, проверих датата не беше 1 април, даваха една жена, която е била оперирана и са й сложили микрочип с информацията от здравния й картон - „О, толкова е удобно" - каза тя, а аз досега не мога да си намеря място. И после какво се случва? Нали знаете, че в супермаркетите имат онова нещо, което го насочват към баркода. Един лекар влезе в супермаркета с едно от тези и го тръкна и горе на екрана се появи здравния картон на жената. Помислих си: „Ей сега ще се събудя!" Но в края на предаването показаха един малък клип с мениджъра на компанията производител на микрочиповете. „Това е само началото" - каза той. В този чип можем да сложим информацията от: здравния картон, финансовото състояние, паспорта, криминалното досие социалното осигуряване и какво ли още не. Точно така! Това е идеята. И тя е била придвижвана много дълго време без да й се пречи, защото голямата й сила е потайността, а когато се замислиш, че толкова много от казионните медии са контролирани от същата сила, която иска да въведе това, не е никак изненадващо, че толкова малко информация се изнася по въпроса. Но аз мисля, че сега сме в един период на огромна промяна. Един голям скок в човешката еволюция. И следователно една енергия на промяната разкрива всичко това. И голямата му сила - потайността се разкрива. Аз със сигурност не искам да се смята, че критикувам хората, за които говорих. А съм виждал хора, които са разследвали тази конспирация без духовната й част, обаче и които казват: „Да ги обесим. Да ги обесим." - Пълни глупости!!! Да, хората, замесени в тази манипулация, проявяват тяхното състояние на съществуване в този момент от тяхното вечно пътешествие. Те проявяват тяхната нагласа към живота и състоянието на съзнанието им. Но те също така, правят едно голямо изявление за нас и ние бихме сторили много добре, ако признаем това и се замислим за него. Не говоря за Карингтън и за Кисинджър и за Рокфелер с омраза или критика в сърцето си. Просто мисля, че е редно да знаем какво става, за да можем да спрем това. Това което току-що описах, всъщност прави едно огромно изявление за нас самите, защото това може да се случи само заради нас и заради факта, че сме отказали от силата да контролираме живота си. Сега за малко ще поговоря за известно време за нещо, което може да изглежда че въобще не е свързано с това, за което говорих досега, но всъщност то е причината, това да е възможно и е причината ние да сме поколенията, които сме в процеса на премахването на тази глупост и превръщането на тази планета от един ад в един рай, каквато тя наистина трябва да бъде. Когато ми се отвори седмата чакра и започнах да осъзнавам положението на нещата, предизвикателството към религията и ортодоксалната наука – „Светът е това, което ни казват петте сетива", чух това твърдение „Ние създаваме нашата собствена реалност". И аз си помислих: „Да. Това ми звучи правдободобно." Но трябва да има средство, чрез което го правим, защото няма такова нещо като паранормалното и свръхестественото. Те не съществуват. Всичко, което се случва в сътворението е резултат от естествените закони на сътворението и от взаимодействието на енергията. Това, което ние наричаме паранормално и свръхестествено е просто това, което системата желае да отстрани. Поради тази причина аз понякога използвам една дума, която е (opposames). Това са хора и организации, които на пръв поглед изглежда, че си противостоят, но всъщност имат еднакво отошение към живота, но просто са с различни имена. Обожавам примера за крайно левите и крайно десните партии. Обожавам го! Крайно десните, символизирани от Хитлер са за централизиран контрол, военна диктатура, концентрационни лагери. Крайно левите, символизирани от Йосиф Сталин, абсолютно противостоящи на крайно десните, са за централизиран контрол, военна диктатура, концентрационни лагери. Страхотно е да имаш право на избор нали?! (Оpposames) също важи и при религията и ортодоксалната наука. Защото на пръв поглед си противостоят, но в едно са абсолютно еднакви. Те оцеляват само като потискат знание! Това което наричаме наука, от това което разбирам, произлиза от гръцката дума, значеща познание, а голяма част от ортодоксалната наука е обида за думата познание, защото не става въпрос за преследване на познание, а за защитаване на една система на вярване! Значи ортодоксалната наука е една религия! Въпреки че учените не носят свещенически яки и наметала, те си носят бели престилки - това е една религия! Неортодоксалната наука, тази с отворено съзнание, е нещо съвсем различно. Тя преследва познанието. И все повече и повече духовният и научният подход са на едно и също мнение и натам сме се запътили през това десетилетие, а и след това. Но в момента ортодоксалната наука защитава една система на вярване. Тя се базира изцяло на тези закони от физиката, които гласят: „Този свят е всичко, което съществува. Ние сме една космическа случайност, отиваща към забвение. Животът е много скапан и после умираш". Благодаря! Това са страхотни новини! Благодаря много приятел! Значи всичко случващо се на хората, което не се вмества в рамките, трябва да бъде отхвърлено. Сега може да бъде отхвърлено поради факта, че физичните закони, за които ни е говорено и говорено, са всъщност фундаментално сбъркани. Но не, не. Почакайте: „Физиката ми плаща ипотеката. Тя ми осигурява статута в живота. Тя може да е моята правдободобност. Това го казвам цял живот. Ето как стоят нещата." Така че ортодоксалната наука, трябва да отрече тези неща, тъй като всички тези хора преживяват астрални пътувания и клинична смърт, при която си виждат телата отгоре. „Ооо сетих се! Това е паранормалното! Това е схръхестественото!" Това е толкова нормално, колкото въздуха, който дишаме. И точно в тази област, вярвам, че ако открием как създаваме собствената си реалност и по този начин ще създадем реалността, за която говоря тази вечер. Според мен и науката с доста отворено съзнание, всичко в сътворението е същата Енергия. И Енергията е Съзнанието. Те са едно и също нещо. Така че Енергията, която е нашите съзнания, емоции и нас самите, е същата Енергия, която е всеки стрък трева, всяко насекомо, дърво и дъх, който си поемаме, всяка капка дъжд. Както водата, ледът и облаците са едно и също вещество, но в съвсем различно състояние, така и всичко съществуващо в сътворението е същата Енергия, Съзнание в различно състояние. Ние сме като капки вода в един океан на Съзнанието. Да, уникални и индивидуални, но заедно образуващи Цялото. Ние сме един другиго. Аз съм вас, вие сте мен, аз съм всичко и всичко е мен. Така и с всеки. И това гигантско Съзнание, което наричаме Бог или както искате, работи на многоизмерни честоти. Интересно е, че поради влиянието на религията, когато някой говори за живота след смъртта, ние поглеждаме нагоре. Забелязали ли сте това? Гледаме към покрива. Ако искате да отидете на небето вземете си стълба. Но според мен и науката с отворено съзнание, сътворението всъщност е разделено на отделни честоти, споделящи същото пространство. Всички предаващи телевизии, излъчващи до тази област, заемат не само мястото около тялото ми, а и мястото, което заема тялото ми. Те са на различни честоти. Следователно дадено радио, освен ако не е с много близка честота до друго, ще предава в пълно забвение за другите радиочестоти. Всичко съществуващо заема същото пространство, което заемат телата и съзнанията ни. Коя е тази фраза, която чуваме: „Божието царство е във вас." Всичко, което съществува е в нас. Та когато нашето съзнание - мисленето, чувстването, тази част от нас, която е вечна, влиза във физическото тяло - генетичния костюм както го наричам аз, за да преживее този физически живот, този триизмерен честотен свят, ние не сме един бял лист хартия, ние вече сме си уникални. Уникалният сбор от нашите преживявания. И аз съм забелязал това при сина ми Джейми, който е на три години, тъй като съзнанието ми беше отворено в периода, когато той се роди. Гледал съм го как се развива. И той изявява неговият уникален характер: това което намира за смешно, за страшно - всички тези неща без външно влияние. Защото той не се роди в този свят като един празен лист хартия. Той се роди уникален. Ние всички сме уникални. Тази уникалност се предава навън като един електромагнитен модел. За мен всичко съществуващо е електромагнитна енергия. Така че когато хората говорят за полагане на ръце при лечение, какво чуваме: „Това е Дяволът!" Или: „Този е странна птица. Какви са тия врели некипели?" Какво е полагането на ръце? Това не е лечение чрез вяра. Това е предаването на електромагнитна енергия от един човек на друг. Доста интересно е, наскоро четох една книга - „Където науката и магията се срещат", която показва научната основа за така нареченото паранормално, и тя посочва, че от запазените 285 стоящи каменни кръгове във Великобритания, 235 от тях са са на същите видове скали и са или върху, или близо до места, където има грешки във въздушното пространство, които произвеждат електромагнитно поле. Защото нали Древните не са знаели какво са правили! А ние сега сме страшно напреднали! И така ние излъчване този магнетичен модел, който е уникален за нас, той е нашето чувство за „Аза", той е нашето чувство за реалността. Имаше един американски комик - Бил Хикс, който обобщи цялото ми отношение към живота и всичко, за което говоря тук с една прекрасна фраза: „Материята е просто енергия, кондензирана до ниска вибрация. Ние всички сме едно Съзнание, преживяващо себе си субективно. Смъртта не съществува. Животът е само един сън и ние сме представата са себе си." И това за мен е ключовата фраза: „Ние сме представата за себе си." Това, което си представяме че сме, ние го създаваме като физическо преживяване с всяка изминала секунда. Този електромагнитен модел, който излъчваме наричаме вибрации. Нали знаете та нали имаме думи и всекидневни фрази за този модел: „Не знам какво му имаше на този човек, с когото имах приятен разговор, обаче някакси получих лоши вибрации от него." Физическият разговор може и да е бил приятен, но има нещо, което долавяме на податомно, енергийно ниво, което не си отразява никак добре. „Лоши вибрации получих." Имаме дума, която използваме постоянно - атмосфера. Каво е атмосферата? Тя е енергийното поле на дадено помещение, което е заредено да бъде негативно, вълнуващо, позитивно или весело от мисловните модели, вибрациите, от представата на хората за тях. Хората отиват до една стара къща, където може да е имало доста негативни събития или на мястото, където е имало древна битка и казват: „Ох човече, какво има тук? Не ми харесва тук. Тук има нещо." Ние улавяме енергията, в този случай негативна, която е била създадена от мисловните модели и вибрациите на хората, които са преживели негативни събития там. Атмосфера, футболни мачове, спортни събития: „Човече, можеше да докоснеш атмосферата. Вълнението беше невероятно." Какво е това вълнение, тази атмосфера? Това са излъчените вибрации на хората на това ниво. Та като излъчваме тези уникални електромагнитни модели, те постоянно привличат други енергийни полета, които са ни познати като хора, места, начини на живот, преживявания. По този начин с всяка изминала секунда ние създаваме под формата на физически събития и преживявания точно нашата подсъзнателна представа за себе си, чрез хората, местата, начините на живот и т.н. Ние създаваме нашата собствена реалност. Когато погледна към живота ми от тази гледна точка, удивително е, че каквото и да е било моето физическо преживяване през живота ми, то е било копие на представата ми за себе си по това време. Сравнително до скоро аз бях ядосан! Наистина ядосан. Не знаех защо съм ядосан, но бях ядосан. Сега като го анализирах, осъзнах, че бях ядосан заради детството ми, заради баща ми, но бях ядосан. Моят живот през този период беше серия от гневни сблъсъци. Защото дори и да бях на барче, или в стая и физически изглеждах отпуснат и добре, гневът ми си се излъчваше навън, като вибрация, въпреки че изглеждах отпуснат. Ще ви кажа: всеки, който имаше лош ден го привличах. Всеки, който беше напрегнат и нервен там бях и аз. Аз бях човекът, който се набиваше на очи в стаята. Животът ми беше серия от гневни сблъсъци, което създаваше следния цикъл: ядосвах се, после се чувствах виновен, че съм се ядосал, което ме разстройваше още повече, от което ставах по-ядосан, от което имах повече сблъсъци, което ме накара да се чувствам виновен и така и така надолу! И след известно време се замислих: „Ама я почакай малко. Знаеш ли, че има едно общо нещо между тези гневни сблъсъци и това си ти? Какво говори това?" Започнах да гледам на себе си по различен начин и осъзнах, че съм ядосан, защото повечето от този гняв ние не го осъзнаваме. И започнах да се особождавам от гнева. Интересно е, че само с признаването, че сме ядосани, гневът често си отива. И започнах да се харесвам. О, господи! От нас не се очаква да се харесваме. От нас не се очаква да се обичаме. Всъщност това е начин да се принизи някого: „Той обича себе си." „Не може да обичаш себе си, трябва да си кротък и непретенциозен!" Такъв вид поведение някакси е станало за хвалене: „Джуно - той е винаги толкова скромен и постоянно се принизява, обаче той обича света." Не той не обича света. Можем само да обичаме отвън, когато обичаме отвътре, защото не може да излъчваме навън това, което нямаме отвътре, а постоянно сме притискани да имаме лошо мнение за себе си, да имаме ограничена представа за себе си и по този начин да създаваме ограничено физическо преживяване. Когато започнах да се освобождавам от гнева и започнах да се харесвам и обичам: „О, Боже! Извикай полицията!" Животът ми се промени, защото започнах да уважавам правото си да бъда себе си, а не да се съобразявам с хората и с тяхното митично „правилно и грешно". И след като започнах да се чувствам така за себе си, започнах да привличам в живота си хора, които ме обичат не затова което искат да бъда, а за това, което съм аз, каквото и да е то. И това е просто отражение на начина, по който виждам себе си. Аз създавам различна реалност. Една моя приятелка - прекарсна дама и едва ли преувеличавам, започва буквално всяко изречение с думите: „Проблемът обаче е..." Тази дама гледа на живота като на проблем. Нейният живот е серия от проблеми. Последният път като я видях и казах: „Не изглеждаш много щастлива?" Тя каза: „Писна ми. Безполезна съм. Безполезна като съпруга, майка, нямам никакви способности, нямам с какво да допринеса. Безполезна съм. Писна ми!" Аз я попитах: „Какво е довело до това?" Тя отвърна: „Писна ми. Всеки ме принизява." Аз си помислих: „Не, не! Ти сама се принизяваш! Твоята представа за самата теб е, че си безполезна!" И тази дама е заобиколена от хора в живота й, които постоянно я принизяват. И тя ги е привлякла, тъй като е материализирала нейната представа за самата нея. Един от страхотните начини, по който това става е, че ние привличаме към нас нещата, от които най-много ни е страх, защото страхът не само че е големият контрольор на човешката раса, а е и големият ограничител на човешката еволюция, тъй като каквато и да е областта, от която ни е страх, ние страним от нея нали? Ние не навлизаме в нея и не казваме: „Ще се справя с този страх, а казваме: Благодаря, но ще пропусна." Така че това, което правим е, че ние привличаме страха на подсъзнателно ниво, за да се изправим срещу него и да продължим напред. Когато бях дете много ме беше страх от кучета. Ама много! Между големите графства в Лестър имаше магазини и имаше зелени площи между тях. Всеки път когато отивах към зелените площи бях заобграден от кучета. „Джаф, джаф, джаф!" И ми скачаха. Какво казваме в такива моменти: „Защо съм такъв карък? От всички хора това се случва точно на мен." Имах един приятел и когато отидех до тях, а той имаше едно много покорно куче - Принс. Влизам в къщата и кучето ми отхапва от палтото. Приятелите ми отиваха до зелените площи. Тях не ги беше страх от кучета. Те не ги закачаха въобще. А аз си мислех: „Такъв съм карък! Да се случи точно на мен от всички тези хора." Но това което правех беше, че привличах това, от което най-много ме беше страх, за да се изправя срещу него и като резултат от това че го направих, вече не ме страх от кучета. Интересно е, сравнително наскоро казах, че нещата от които най-много ме беше страх бяха: да ходя на зъболекар, да летя, да говоря пред публика и да бъда осмиван! Последното никога не ми се е случвало в тази държава нали?!! Най-ужасният ми кошмар щеше да бъде да ми вадят зъб на самолет, докато изнасям реч пред осмиващите ме пътници. Това щеше да ме довърши! Но в резултат на изправянето ми пред всички тези страхове които току-що казах, не ме е страх от никой от тях вече, защото страхът е наше творение и наш избор: да се страхуваме или не. Така че този процес на излъчване на нашата представа за себе си и привличане на физическото й отражение, е в центъра на човешките преживявания. И най-разрушителното състояние на съзнанието и о Боже, всички сме го изпитвали, е „О, горкият аз!" Състоянието на съзнанието, при което някой се възприема като жертва, винаги ще изгражда такава реалност. Този свят гъмжи от хора-жертви, тъй като той гъмжи от хора, на които им е внушено да се виждат като жертви, безсилни, под контрола на някого. И по този начин те създават такава реалност. И както казах всички сме изпитвали това, но за някои то се загнездва за постоянно в психиката им. И без значение как се опитваш да помогнеш на някого със състояние на съзнанието: „О горкия аз! Някой друг контролира живота ми. Той трябва да направи нещо по въпроса. Все не ми върви." Те винаги ще са в обстоятелства, в които изглеждат жертви, тъй като те ги привличат като физическа реалност с вибрациите, които излъчват. Ето защо прозорливостта е толкова важна! Промяната, която изкарва жертвата от тази ситуация, е да осъзнае, че жертви не съществуват! Само състояния на съзнанието, при които хората се възприемат като жертви! На секундата, на която си кажем: „Абе я почакай малко! Аз не съм робот или клонинг и със сигурност не съм жертва. Аз контролирам живота си! Ще се измъкна от тези обстоятелства, в които съм в момента, защото аз съм ги създал и ще изляза от тази дупка". В този момент вибрациите ни се променят и следователно това, което привличат се променя. Изведнъж хората започват да имат „късмет" и невероятни „съвпадения" се случват. „Няма да повярваш! Имах невероятен късмет. Този човек се появи в живота ми точно в подходящия момент и ми помогна да се измъкна от тези обстоятелства. Не мога да повярвам!" Никакъв късмет, а създаване чрез променено състояние на съзнанието. Така че ако създаваме собствената си реалност чрез представата за нас самите, това е основната причина да се създаде и да му се позволи да продължава, онова, за което говорих в началото. С какво сме бомбандирани през живота ни? С послания за ограничение, за факта, че не можем да направим това, начини на мислене от сорта на „Не мога, никога не бих могъл!" Със страх от преживявания, тъй като се отказваме от толкова много преживявания заради хора, които казват: „Не можеш да правиш това! Не трябва да правиш това!" Религията е бомбардирала психиката ни с: „Родени грешници!" Страхотен начин да си започнеш живота нали?! Така че постоянно ни се втълпява това чувство за ограниченост: „Не мога. Никога не бих могъл. Страх ме е да...!" И по този начин имаме ограничена представа за себе си! Помня, че израснах в една голяма къща и някакси ми беше втълпено да вярвам, тъй като бях от работната класа, животът ми беше предопределен. Защото имаше два вида хора на света: „ние" и „те" и тъй като бях от „ние" това беше невероятно определящо за посоката на живота ми. „Аз съм роден от работническата класа и винаги ще си остана такъв!" Няма много място за развитие тогава, а? Ограничение, ограничение и пак ограничение, което се изразява с тази страхотна фраза: „Обикновеният човечец и женица на улицата." Не знам за вас, обаче аз никога през живота си не съм срещал нито един обикновен мъж или жена. Срещам се само с невероятни хора. Но ни е внушено да се възприемаме като обикновени: „Обикновеният човечец и женица на улицата, не притежавам никаква сила." Следователно ние си изиграваме ролята. Четем този сценарий и играем такава роля в този триизмерен холографски свят-филм, от който сме част. И следователно живеем в такава реалност. Ограничения от рода на: „Не мога, никога не бих могъл, аз съм обикновен." Така че създаваме обстоятелствата, в които тези, считащи се за обикновени, могат да бъдат манипулирани от онези, които осъзнават играта. Това което съм разбрал за комфортната зона е, за която говорих по-рано е, че тя също така е и пирамида. Миналата лято се поинтересувах да бъда поканен на честването по случай смъртта на британския комик Лари Грейсън. Него го познавах доста добре за кратко време. Беше много забавен човек. Беше казано нещо на това честване, което наистина обобщава, това което твърдя. Самият Лари Грейсън беше уникален човек, тъй като един и същи човек напускаше съблекалнята и играеше представленията. Помня, че веднъж каза: (за всеки, който гледа тази лекция в друга страна ще ви го опиша) Веднъж го гледах и той каза: „Да знаеш миналата седмица бях изцяло схванат от дясната ми страна. Тази седмица съм се схванал изцяло от лявата ми страна. Нямам търпение да дойде следващата седмица!" Това беше Лари Грейсън. Страхотен човек. Един друг комик Рой Хъд направи презентация на живота на Лари по време на честването, която беше под формата на една случка, която Лари Грейсън му беше разказал. Тази случка се бе случила по времето, когато Лари обикаляше вариететата на Великобритания години наред. Лари бил в това изцяло мъжко шоу, в което имало една жена, която той играел нагласен, защото се откроявал и продуцентът на това шоу бил много патриотичен. Така че завършвали с „Владей Британио!" Следващата седмица ще изпея това в Портсмут. Сега не го изпях хубаво. Та накрая всички мъже се появиха, облечени като моряци и започнаха да пеят: „Владей Британио!" И с напредването на музиката, всеки се качи на раменете на друг и така формираха пирамида. Беше оставено мястото на върха за Лари Грейсън, който се появи облечен като Британия: дълго наметало, меч, щит, шлем, нали знаете. Той беше качен на върха на пирамидата от ръцете на другите и беше готов да пее „Владей Британио!" за големия финал. И както каза Лари: „Една вечер нещата изглеждаха, че вървят наистина добре." После забелязах, че морякът в долния ляв ъгъл на пирамидата, има кашлица. И после добави една страхотна фраза: „Както ще ти каже всеки древен египтянин, това е много важна точка в една пирамида." Та кашлицата на този човек се влошава и накрая той се маха от пирамидата. Какво се е случило? Сцената гъмжи от падащи моряци, а очевидно Лари Грейсън е в скута на някого на втория ред. „Как си? Добре ли си?" „Да. Добре съм?" Сега какво се случи тук? Лари Грейсън, символизиращ шепата, която контролира света не направи нищо. „Един обикновен човечец от улицата" има тежка кашлица и цялото нещо се срутва, защото ни е било внушено да забравим къде е силата в пирамидата. Тя не е там горе, а е тук долу!!! Но тъй като си мислим, че е там, ние сме създали тази реалност със системата-пирамида. Хората казват: „О, тези хора от елита там горе са много могъщи." Не! Силата, която се използва да манипулира човечеството ден след ден, е просто силата, от която то се отказва ден след ден. Това е всичко! Та ето ни в тази пирамида на комфортната зона нали? И всеки е на рамената на другия и има различни нива на йерархия в обществото. И всяко ниво казва на долното: „Да не си мръднал! Стой където си. Завися от теб. Ако си тръгнеш цялата система ще се срути. Ще има хаос. Ще има глад и ще бъде ужасно." - „Добре, ще те поддържам да не паднеш." И във всяко ниво на пирамидата, всеки го е страх да напусне и да се разкашля, защото го е страх от последствията да не бъде в този затвор. И на самия връх на тази пирамида, която се крепи от този страх, има неколцина хора, които спускат надолу, всичко което искат пирамидата да приеме за реалност. Като всеки, който не се занимава с религия или наука, а с духовност и метафизика и който осъзнава, че ние всъщност сме много различни от начина, по който ни описват, ние не сме едно дебело парче месо, а сме многоизмерно Съзнание. „Да де, обаче това проблем, защото ако осъзнаят, че многоизмерно съзнание контролира живота им, няма да можем да ги контролираме, така че трябва да ги убедим, че това е „а да бе": „Това тук спускайте го надолу. Това е от Дявола." „Това е от Дявола. О, благодаря ви много." „Точно така както аз казвам: това е от Дявола." Или опитват с другия подход: „Те са побъркани. - О, да. Те наистина са луди. Спускай го надолу. И аз така мисля. Майка ми ми го каза." И другото нещо, което спускат надолу и всеки му „се връзва" и го също го спуска надолу е: „Вие сте свободни. Вие сте свободни. Спускайте го надолу!" „Свободни сме. О, скъпа свободни сме. Страхотно е. Спускай го надолу. Живеем в демокрация. Свободни сме. Страхотно е!" О да бе!!! Няма нужда да кашляте, ние сме свободни. Живеем в демокрация. Но всъщност какво ни казват те? Те ни казват: „Свободни сте да гледате „Домашното парти на Ноч!" Пояснявам за хората извън Великобритания, според моето скромно мнение, това шоу е обида за интелигентността. Те казват: „Свободни сте да гледате националното тото на живо и да допринасяте за последната форма на данъчно облагане. Свободни сте да направите това." „Свободни сте да гледате как гладиаторите си отсичат главите. И „Далас" и тем подобни." „Свободни сте всяка година да имате все повече бутони на дистанционното на телевизора, и сте свободни да натиснете което и да е и да бъдете обидени интелектуално от 99 процента от тях! „Свободни сте!" - „О, благодаря ви!" Но не сте свободни да казвате каквото наистина мислите, без да изпаднете в конфликтна ситуация. Не сте свободни да бъдете и да изразявате, това което наистина сте. Не сте свободни да живеете живота си, както сметнете за добре, ако „както сметнете" е извън измислената норма. Не сте дори свободни да живеете в една къща и да платите за една къща. Трябва да платите за три, за да живеете в една! Според мен три неща ще променят всичко това, за което говорих тази вечер и ще го направят невъзможно като превърнат този затвор в един рай. Не са нужни нито един нов политически „изъм", нито една пушалня, нито една организация, бореща се срещу тероризма, що за противоречие е това, за да се промени този свят в един рай. Нужно е само всеки един от нас да бъде това, което наистина е и да изразява тази уникалност. Нужно е да се закашляме и да излезем от тази глупост. Тези три неща са: да уважаваме нашето собствено право да бъдем уникални и да изразяваме тази уникалност. От решаващо значение е да уважаваме правото на другите да бъдат уникални и да изразяват тяхната уникалност. И трето, никой никога да не се опитва да налага на другите това, в което вярва. В този момент ще имаме една голяма експлозия на човешки потенциал, който ще се освободи от затвора на страха, където е прекарал доста дълго време. Но тъй като никой няма да се опитва да налага на другите това, в което вярва, няма да сме лишени от свободната си воля. Веднъж щом почнем да уважаваме правото си да бъдем уникални, ние спираме да бъдем роби на наложени мисловни модели и начини на поведение. Веднъж щом почнем да уважаваме правото на другите да бъдат уникални, ние вече не сме охранители на комфортната зона и другите роби. И ако не се опитваме да налагаме на другите това, в което вярваме, никой няма да бъде лишен от свободната си воля. И каква разлика това би направило?!! Вземете символичния пример за стадото овце. Стотици овце на полето, фермерът пристига, слиза от камиона с ремаркето, застава на клона и си поклаща клепачите. Една, две или три овце се насочват към него. Сега обаче начинът им на мислене е много различен. Другите овце не следват онези отпред. Те приветстват своята уникалност. Те си следват сърцата. Те изразяват това, което наистина са. Те казват: „Това е интересно. Този стар приятел отива към клончетата. Знаеш ли, че всеки ден правят това по същото време. Много странно." „Но за мен не това е правилно. Моето сърце ме води другаде. Отивам насам. Казва ми се, че тук е много хубаво, има много за учене и за преживяване. Там отивам аз." А другите овце: „О, това е добре! Ще си поговорим по-късно. Ще видим как е минало. Аз обаче отивам натам." „А аз отивам на друго място." Какво за Бога ще направи фермерът сега? Защото сега от неговата гледна точка, цари пълен хаос. Защото начинът на мислене „Бее", е изчезнал. И другите овце казват: „Твое право е да ходиш където си искаш, стига да не ми се месиш." „И аз така мисля." „И аз съм на това мнение." Така че в този момент съзнанието на фермера, символизиращо това на тази клика, може да пробегне до стария метод: „Ще ги изплашим до смърт! Изкарвай проклетите кучета!" „Джаф, джаф, джаф!" И сега същите овце, които изразяват уникалността си и които сега се наслаждават на безкрайната си сила, и го осъзнават, защото не са „обикновеният човечец от улицата", а само необикновени хора и тъй като разполагат със силата си, те осъзнават, че страхът е тяхно творение и въпреки че той се стимулира, но ние и никой друг избираме да се страхуваме или не. Това е само един избор. Всичко е само един избор. Така че отговорът е: „Извинявайте, защо не пийнете малко вода или не хапнете кучешка храна. Хайде пътя! Не съм заинтересован. Няма да се уплаша и да спазвам това, което казвате, че трябва да бъда!" Всичко, което стана в този пример беше, че овцете се освободиха от страха. Те се освободиха страха да бъдат това, което са - уникални и цялата ситуация се промени. И ако пренесете това към човешките преживявания, всичко, за което говорих тази вечер, става невъзможно! Веднъж щом изразим нашата уникалност и спрем да критикуваме другите, че изразяват тяхната уникалност, защото се различава от това, което мислим че те би трябвало да правят. И според мен нашето поколение е едно от поколенията, заемащи предни позиции при осъществяването на промяната. Наблюдава се едно глобално събуждане, което променя възприятията на хората за живота. Когато погледна хората, ги виждам символично да са в една яйчена черупка. Вътре в нея е тази много тясна област, от нашето съзнание, с която работим всъщност в този триизмерен свят. И тази много тясна област, аз я наричам „първа скорост", е детска игра да бъде манипулирана от послания, които постоянно ни се набиват в очите и ушите. И извън нашата яйчена черупка е нашето многоизмерно Съзнание, не някое друго външно същество, а нашето собствено око, отиващо до Безкрайността. Една Безкрайност от любов, разбиране, мъдрост, познание. Хората казват: „Трябва да търсиш просветлението!" Не съм съгласен с това. Просветлението никога не ни е напускало. Просветлението дели точно едно и също пространство с невежеството. Просто е на друга вибрация. Какво според мен ние трябва да направим, е не да търсим просветлението, а да махнем преградите, които не го допускат. А това е яйчената черупка. Една яйчена черупка съставена от: страх, вина, омраза, липса на самоуважение, „Не мога!", ограничена представа за нас самите, страх! Когато черупката започва да се пука, а тя се пука при все повече хора, многоизмерното ни „аз" започва да се свърза отново и да има достъп до „аз-а първа скорост". И в този момент започваме да възприемаме себе си и живота по много различен начин. Символично чувствам, че се случват вибрационни промени около планетата като един естествен курс на човешката еволюция, които пукат тази черупка, тази нисковибрационна енергия която е нашият затвор. И по този начин „светлината", многоизмерния ни „аз", безкрайния ни „аз" или както там го наричате, започва да се намесва и да се свързва отново с „аз-а първа скосрост." Получавам 2-3 хиляди писма годишно от най-различни хора от цял свят и те всички има едно и също преживяване. И те казват: „Виждам себе си и света по много различен начин. Защо преди не виждах нещата по този начин. Толкова е очевидно!" Защото черупката се пука и многоизмерния ни „аз" възприема нещата, а не „аз-а първа скорост". Ние отново ставаме цели. Ставаме това, което наистина сме, но сме забравили, че сме. Поколенията, заемащи предни позиции при осъществяването на промяната, поемат програмирането от техните родители, не защото те са лоши хора, а защото предават на децата си собственото си програмиране. А то е: „Придържай се към стадото! Не прави проблеми! Дръж си главата наведена!" И японците имат една поговорка: „Не бъди пиронът, който се откроява от другите, защото той е първият, който ще бъде ударен." Обичам тази поговорка. И ние ще предаваме не само на децата ни, а и на нас самите защото това е нещо наистина настоящо, мисловни модели, казващи: „Бъди себе си каквото и да е „себе си" и уважавай правото на другите да бъдат себе си!" И хората от едното положение до другото са нашите поколения. Ако можем да се освободим от страха си, можем да освободим света от страха. Защото светът е просто общата представа на човечеството за самото себе си. Когато променим нашата представа за нас самите, това което наричаме света, се променя драстично. Светът е просто, секунда след секунда, физическо копие на общата представа на човечеството за самото себе си. Когато се освободим от нашето чувство за ограниченост, за страх, за „Аз не мога", светът престава да бъде затвор, защото ние сме създали този затвор. Има един страхотен немски певец в тази страна, наречен Гила, който има една прекрасна песен, в която се пее: „Ние сме силата във всеки, ние сме танцът на Луната и Слънцето, ние сме надеждата, която никога няма да се скрие, ние сме началото на обрата." Ако можем да поставим началото на обрата у нас самите от страх към свобода, после външно ще направим този обрат с планетата. И това както всичко друго, е само един избор. Избор между страх и любов. Това е всичко! Ние можем да изберем да се страхуваме и да мразим. Това е само един избор. Или може да изберем да не се страхуваме и да обичаме. Но не любов от сорта на „Ще те обичам, ако ми харесваш скъпа." А: „Обичам те, защото съществуваш!", „Обичам те, каквото и да става!", „Обичам те безусловно!" И ако искаме да променим света, трябва да започнем със себе си. Страх, гняв, омраза, критика, нареждане на другите какви трябва да бъдат. Такъв е светът, в който живеем! Това е затворът. Но раят чака. Той е само на една мисъл разстояние, на една нагласа, на един избор - ЛЮБОВ! Ако се обичаме един другиго, ще обичаме и света, животът ни както и света фундаментално ще се промени. Аз страстно вярвам, колкото и странно да звучи когато днес се наблюдава света, че ние ще сме поколенията, които ще обичат света и ще го превърнат в рай, какъвто наистина трябва да бъде и е предназначен да бъде. Да се промени света не е повече нещо свързано с бъдещето: „Надявам се, че ще е по-добре за децата." То е тук и сега. Ще станем свидетели на промяната. Има една песен, с чийто припев ще приключа: „Любовта може да построи мост между сърцата ни, любовта може да построи мост, не смятате ли, че е време?" Все повече и повече хора по света отговарят на този въпрос, викайки „Да" и ние сме поколенията, които ще обичат света и ще го превърнат в рай. Много ви благодаря! Благодаря ви! Благодаря ви!

 



Превод: alex_zar4e@yahoo.com

Оформление, дизайн и редакция: Н.

Русе/Пловдив, 2006 г

www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/186-2011-01-29-17-00-15.html




Тагове:   Началото,   Дейвид,   айк,   на обрата,


Гласувай:
28


Вълнообразно


1. freeoldmen - Дейвид Айк е велик човек!
20.03.2015 21:48
"Силата, която се използва да манипулира човечеството ден след ден, е просто силата, от която то се отказва ден след ден."
цитирай
2. mt46 - Да... Малцина са съвременните вдъхновители, просветители, но е добре, че ги има...
20.03.2015 22:35
freeoldmen написа:
"Силата, която се използва да манипулира човечеството ден след ден, е просто силата, от която то се отказва ден след ден."

"... Увличаме се с призиви: „Да се отървем от корпорациите!“ Аз съм изцяло „за“! Въпросът е с какво ще ги заменим? Структурата, която те желаят, е ясна: Световно правителство, Световна централна банка, Световна валута, Световна армия, която да налага волята на Световното правителство и тази на отделните Министерства на това правителство. Прочетете „1984“: реалистично представената антиутопия в книгата на Оруел не идва от въображението му. Той е имал представа за плана от Фабианското общество. Същото общество, към което е принадлежал и Алдъс Хъксли – той пък на базата на същата вътрешна информация е написал „пророческата“ новела „Прекрасният нов свят“. Явно Хъксли е бил привърженик на плана, а пък Оруел – противник на плана, опитващ се да го изобличи. Но и двамата са имали един и същ източник..." /Дейвид Айк/ http://www.otizvora.com/2011/12/3488/
ПП:"Прекрасният нов свят" е също антиутопия...
цитирай
3. emi1ts - „Ние сме представата за себе си."
21.03.2015 10:32
".. не да търсим просветлението, а да махнем преградите, които не го допускат.."-
Вдъхновяващо,интригуващо,според мен възможно осъзнаване!Благодаря за интерес ната информация!Няма съмнение ,че тези размисли са начало на ново осъзнаване!
От всички нас зависи продължението!Хубав ден!
цитирай
4. syrmaepon - Предполагам че думата "лю...
21.03.2015 10:42
Предполагам че думата "любов" има различни нюанси, аз я разбирам като милосърдие. Общо взето това са стари християнски добродетели. Проблемът е, че християните често ги забравят. Когато хората делегират много отговорности на няколко хора считат че са освободени от тях. Затова по-добре е всеки да се счита отговорен за развитието на обществото. Според мен това създава предпоставки за утвърждаване на морални устои.
цитирай
5. mt46 - Благодаря!...
21.03.2015 13:07
emi1ts написа:
".. не да търсим просветлението, а да махнем преградите, които не го допускат.."-
Вдъхновяващо,интригуващо,според мен възможно осъзнаване!Благодаря за интересната информация!Няма съмнение ,че тези размисли са начало на ново осъзнаване!
От всички нас зависи продължението!Хубав ден!

Винаги е имало мислители и борци за свобода. И винаги е имало техни потисници или убийци, служители на властта на демоните, диктаторите... Всеки може да избере на коя страна да застане...
Лек ден!...
цитирай
6. mt46 - Да... Има любов към светлината, към свободата...
21.03.2015 13:14
syrmaepon написа:
Предполагам че думата "любов" има различни нюанси, аз я разбирам като милосърдие. Общо взето това са стари християнски добродетели. Проблемът е, че християните често ги забравят. Когато хората делегират много отговорности на няколко хора считат че са освободени от тях. Затова по-добре е всеки да се счита отговорен за развитието на обществото. Според мен това създава предпоставки за утвърждаване на морални устои.

Аз не искам продажници да ме представляват в НС и в други институции, обслужващи чужди, антинародни, антибългарски, мафиотски, олигархични интереси...
цитирай
7. tryn - Много сложни финансови въпроси от световен мащаб!
22.03.2015 00:59
Прочетох с интерес и благодаря за тази восоко стойностна информация!
Честита Пролет! :)
цитирай
8. get - - Поздрав! ... с допълнението, темата е твърде сложна за хора не занимавали се с проблематиката - Мисля?
22.03.2015 11:31
Да живееш означава да се бориш, робът за свобода (си) – свободният за съвършенство! – казва Яне Сандански
Критерят за С в о б о д а т а при роба се определя от неговият понятийно-морален и оценъчен хоризонт – поради което, се стреми предимно: Как да подсигури ежедневното си благоденствие – По тази причина Крайната му цел е, господарстването!
За съжаление дори и към настоящият момент, „освободено”, човеството в преобладаващата част е с мисленето на роб!
- Предвид интелектуално-предизвикателната трудност при осмисляне на този парадокс – да ползваме за илюстрация казаното във фикцията-интервю на Джовани Папини „Интервю с Ленин”?
„ Ленин: Хората, са всъщноста си страхливи животни - НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ у п р а в л е н и е то на СИЛНИ БЕЗСКРУПУЛНИ ГОСПОДАРИ. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници(или с мислене на такива – доп. мое), държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време се явява в същноста си, последна дума на истинската в ъ т р е ш н а п о л и т и к а.
Ако се замислите, ще разберете, че животът в ЗАТВОРА Е п о д х о д я щ за повечето от хората на този свят. Само когато ТЕ са НЕ-С в о б о д н и, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Това и за властта е по-добре.
В ЗАТВОРА ЧОВЕК ЖИВЕЕ много по-добре и с п о к о й н о, НЯМА никакви М И С Л И и ГРИЖИ, тялото си п о ч и в а, ДУХЪТ СЪЩО. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. А Свободните Хора, трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по-добре да не бъде свободна страна... Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни... Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!

Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?
Ленин ме погледна доста учуден:
- Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя!
Нали сам Маркс ни УЧЕШЕ, че Т Е О Р И И Т Е ИМАТ САМО ФИКТИВНА СТОЙНОСТ, че са и н с т р у м е н т. Той беше един обикновен, дребен буржоа, … възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс* го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит.
- РУСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ Е всъщност пълно ОПРОВЕРЖЕНИЕ на пророчествата НА Маркс.
Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм...”

Справка:
„Енгелс* го … издържаше” – ЗАБЕЛЕЖКА: Вече е публична тайна факта, че финансовият клан Ротшийлд са тези, които финасово са „издържали” Теоритика Маркс, при разработките му на „Капитала”.
цитирай
9. mt46 - И аз ти благодаря, Елица! Честита Пролет!... :)
22.03.2015 12:35
tryn написа:
Прочетох с интерес и благодаря за тази восоко стойностна информация!
Честита Пролет! :)

цитирай
10. mt46 - Благодаря за мнението, Гет!...
22.03.2015 12:46
8. get - - Поздрав! ... с допълнението, темата е твърде сложна за хора не занимавали се с проблематиката - Мисля?
11:31
"Да живееш означава да се бориш, робът за свобода (си) – свободният за съвършенство! – казва Яне Сандански
Критерят за С в о б о д а т а при роба се определя от неговият понятийно-морален и оценъчен хоризонт – поради което, се стреми предимно: Как да подсигури ежедневното си благоденствие – По тази причина Крайната му цел е, господарстването!
За съжаление дори и към настоящият момент, „освободено”, човеството в преобладаващата част е с мисленето на роб!..."
Новите господари внушават на робите, че са свободни... Но това е илюзорно. Свободата на словото не е еднаква за всички. Освен това, много по-важна е свободата на действието... И при двете плутократите имат много повече фактически права и свободи, отколкото обикновените хора...
цитирай
11. zaw12929 - МНОГО ТРУД ПОЛАГАТЕ! ПОЗДРАВИ!
22.03.2015 15:15
ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ , ЧЕ НИЩО ДОБРО НЕ НИ ЧАКА.. ДОБРЕ Е ДА ЗНАЕМ ПОДРОБНОСТИТЕ УЖАСНИ...
КАКВО СЛЕДВА САМО СИ МИСЛИМ, А РЕШЕНИЕ... ЩЕ ИМА...
РАЗБОЙНИЦИТЕ ВИНАГИ СЕ ИЗБИВАТ, ЗАРАДИ ПЛЯЧКАТА ИЛИ ПАЧКАТА
цитирай
12. mt46 - Да... Не е лесно да се прочете и осмисли толкова информация...
22.03.2015 19:16
zaw12929 написа:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ , ЧЕ НИЩО ДОБРО НЕ НИ ЧАКА.. ДОБРЕ Е ДА ЗНАЕМ ПОДРОБНОСТИТЕ УЖАСНИ...
КАКВО СЛЕДВА САМО СИ МИСЛИМ, А РЕШЕНИЕ... ЩЕ ИМА...
РАЗБОЙНИЦИТЕ ВИНАГИ СЕ ИЗБИВАТ, ЗАРАДИ ПЛЯЧКАТА ИЛИ ПАЧКАТА

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19156117
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031