Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2015 22:02 - Драги и недраги работи
Автор: mt46 Категория: Технологии   
Прочетен: 2249 Коментари: 7 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Гърция, мълчалив държавен преврат Добави в Svejo       image

 

/Поглед.инфо/ Седмица след седмица примката на преговорите постепенно се затяга около шията на гръцкото правителство. Висши европейски ръководители обясниха пред „Файненшъл Таймс“, че никакво съгласие с Алексис Ципрас не е възможно, докато „не се освободи от лявото крило на своето правителство“. Дали Европа, която проповядва солидарност, не я проявява единствено спрямо консерваторите?

В АТИНА „всичко се променя и всичко остава същото“, както се пее в една традиционна гръцка песен. Четири месеца след изборната победа на СИРИЗА двете партии, управлявали страната след падането на диктатурата – Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) и Нова демокрация (десницата), са напълно дискредитирани. Първото в историята на страната правителство на радикалната левица, след „управлението на планините“ [1] по време на немската окупация, се радва на голяма популярност [2].

Никой вече не споменава омразната „тройка“ – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, отговорни за настоящото икономическо бедствие, но въпреки това тези три институции продължават своята политика. Заплахи, шантажи, ултиматуми. Тази „тройка“ налага на премиера Алексис Ципрас строгите икономии, който предшествениците му послушно прилагаха.

С производство на блага, съкратено с една четвърт от 2010 г. насам, и с безработица от 27% (над 50% за младежите под 25 години) Гърция преживява безпрецедентна социална и хуманитарна криза. Но въпреки резултата от изборите през януари 2015 г., които дадоха на Ципрас ясен мандат да приключи със строгите ограничения, Европейският съюз продължава да натрапва на страната ролята на лош ученик, наказан от строгите учители в Брюксел. Целта? Да бъдат обезкуражени избирателите „мечтатели“ от Испания или другаде, които все още вярват, че е възможно правителства да се противопоставят на немската догма.

Ситуацията напомня Чили от началото на 70-те, когато американският президент Ричард Никсън се зае да събори Салвадор Алиенде, за да попречи подобни явления да се пренесат и на други места в американския заден двор. „Накарайте икономиката да пропищи“, беше заповядал американският президент. И когато това стана, дойде ред на танковете на генерал Аугусто Пиночет…

Мълчаливият държавен преврат, който протича в Гърция, черпи средства от по-модерни източници – като се започне от агенциите по оценяване, мине се през Европейската централна банка (ЕЦБ) и се стигне до медиите. Веднъж стегнато в менгемето, правителството на Ципрас ще има само две възможности – или да настоява на програмата си и да бъде задушено икономически, или да се отрече от обещанията си и да падне, изоставено от своите избиратели.

Точно за да избегне разпространението към останалите части на европейското тяло на „вируса СИРИЗА“, тази болест на надеждата, президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви на 22 януари 2015 г., три дни преди гръцките избори, че ръководената от него институция ще приложи програмата си за подпомагане към Гърция само при определени условия. (Всеки месец ЕЦБ изкупува части от дълга на държави от еврозоната на стойност 60 милиарда евро.) С други думи, слабото звено на еврозоната, което най-много се нуждае от помощ, ще я получи само ако се подчини на опеката на Брюксел.

Заплахи и мрачни прогнози

ГЪРЦИТЕ са твърдоглави. Те гласуваха за СИРИЗА и президентът на Еврогрупата Йерун Диселблум се опита да ги вкара в пътя: „Гърците трябва да разберат, че главните проблеми на тяхната икономика не са се изпарили само защото е имало избори“ (Ройтерс, 27 януари 2015). „Не можем да правим изключение за тази или онази страна“, потвърди и Кристин Лагард, генерална директорка на МВФ (Ню Йорк Таймс, 27 януари 2015). В същото време Беноа Кьоре, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, повиши тон: „Гърция трябва да плати, това са правилата на европейската игра“ (Ню Йорк Таймс, 31 януари и 1 февруари 2015).

Седмица по-късно Марио Драги доказа, че знае как да накара една икономика в еврозоната „да пропищи“. Без каквато и да било обосновка той затвори главния източник на финансиране на гръцките банки и го замени с механизъм за спешно финансиране (EmergencyLiquidity Assistance, ELA) – по-скъп вариант, който трябва да се подновява всяка седмица. Накратко, надвеси Дамоклев меч над главите на гръцките ръководители. В суматохата рейтинговата агенция „Мудис“ обяви, че победата на СИРИЗА „влияе негативно върху перспективите за растеж“ на икономиката (Ройтерс, 27 януари 2015).

Сценарият за излизане на Гърция от еврозоната (Grexit) и прекъсването на плащанията се върнаха в дневния ред. Едва 48 часа след изборите Марсел Фрацшер, бивш икономист в ЕЦБ, обясни, че Ципрас играе „много опасна игра“: „Ако хората започнат да вярват, че той говори сериозно, бихме могли да станем свидетели на масово изтичане на капитали и на поток от хора към банките. Намираме се в точката, където излизането от еврозоната става възможно“ (Ройтерс, 28 януари 2015). Съвършен пример за пророчество, което води до влошаване на икономическата ситуация на Атина.

СИРИЗА разполага с ограничен радиус на действие. Ципрас беше избран, за да предоговори условията за „помощта“, отпускана на страната му, но в рамките на еврозоната, тъй като идеята за напускането ѝ не намира подкрепа сред мнозинството от населението. Гърците бяха убедени от местните и международните медии, че излизането от еврото би представлявало катастрофа с библейски мащаби. Приобщаването към единната валута обаче докосва и други свръхчувствителни струни.

От началото на независимостта си през 1822 г. насам Гърция винаги е балансирала между своето минало в лоното на Османската империя и „европеизацията“ – цел, която в очите и на елита, и на народа винаги е означавала модернизация и преодоляване на забавеното развитие. Участието на страната в „твърдото ядро“ на Европа беше призвано да материализира този национален идеал. По време на изборната кампания кандидатите на СИРИЗА се чувстваха задължени да твърдят, че излизането от еврозоната е тема табу.

В центъра на преговорите между правителството на Ципрас и институциите застана въпросът за условията, фиксирани от заемодателите – прословутите меморандуми, които от 2010 г. насам задължават Атина да прилага унищожителни политики на икономии и свръхоблагане с данъци. При това повече от 90% от вноските на кредиторите им се връщат обратно, понякога още на следващия ден, тъй като са предназначени за изплащане на дълга. Както обобщи министърът на финансите Янис Варуфакис, който призовава за нов договор с кредиторите, „Последните пет години Гърция преживява в очакване на следващия заем като наркоман, очакващ следващата доза“ (1 февруари 2015).

Но тъй като непокриването на дълга се равнява на „кредитно събитие“, т. е. на вид банкрут, деблокирането на дозата е мощно оръдие за шантаж в ръцете на кредиторите. На теория Атина също разполага с важен лост за преговори, щом кредиторите имат нужда да им бъде платено. Само че ако се задейства този лост, ЕЦБ ще спре финансирането на гръцките банки, което предполага връщане към драхмата.

Тогава няма нищо чудно в това, че едва три седмици след изборите осемнадесетте министри на финансите от еврозоната изпратиха ултиматум на деветнадесетия член на европейското семейство – гръцкото правителство или да приложи програмата, наследена от предшествениците му, или да изплати задълженията си, като намери пари от другаде. В такъв случай, заключава Ню-Йорк Таймс, „много играчи на финансовия пазар мислят, че Гърция няма друг избор, освен да напусне еврозоната“ (16 февруари 2015).

За да избегне задушаващите ултиматуми, Гърция поиска четиримесечно отлагане. Правителството ѝ не настоя да бъдат внесени договорените 7,2 милиарда евро с надеждата, че по време на примирието двете страни ще постигнат съгласие, което да включва мерки и за развитие на икономиката, и за разрешаване на проблема с дълга. Да се събори кабинетът веднага, би било неуместно, затова кредиторите се съгласиха.

Атина мислеше, че ще може да разчита, поне временно, на сумите, които щяха да постъпят в касите. Надяваше се, че ще може да разполага с 1,2 милиарда евро от резервите на Европейския фонд за финансова стабилност, които не бяха използвани в процеса на рекапитализация, както и с 1,9 милиарда, които ЕЦБ беше спечелила от гръцките облигации и беше обещала да върне на Атина. В средата на март обаче банката обяви, че няма да възстанови тези печалби, а министрите от Еврогрупата решиха не само да не внесат сумата, но да я прехвърлят в Люксембург. Сякаш се бояха, че гърците ще тръгнат да обират банки! Екипът на Ципрас, който не притежава необходимия опит и не очакваше подобни ходове, даде съгласието си, без да изисква гаранции. „Сгрешихме, като не поискахме писмен договор“, призна премиерът в интервю за телевизионния канал „Стар“ на 27 април 2015 г.

Правителството му продължава да се радва на голяма популярност, въпреки отстъпките, на които се съгласи – да не анулира приватизациите, решени от предходното правителство, да задържи увеличението на минималната заплата, да покачи още данъка добавена стойност. С други думи, Берлин предприе операция за дискредитиране на гръцкото правителство. В края на февруари Шпигел публикува статия за „измъчените отношения между Варуфакис и Шойбле“ (27 февруари 2015). Един от тримата ѝ автори – Николаус Бломе, наскоро прехвърлен от Билд в Шпигел, бе герой на кампанията, която през 2010 г. Билд водеше срещу „мързеливите гърци“ [3]. Немският министър на финансите Волфганг Шойбле публично иронизира гръцкия си колега, наричайки го „наивен до глупост“ (10 март 2015) – рядък факт в историята не само на Европейския съюз, но и на международната дипломация. В немското списание Шойбле бе представен като добронамерен Сизиф, огорчен, че Гърция е осъдена да се провали и да напусне еврозоната. Освен ако – внушава статията – министър Варуфакис не напусне поста си.

Докато в пресата се множаха „поверителни изказвания“, мрачни предсказания и заплахи, Диселблум придвижи нова пешка. Пред Ню Йорк таймс той заяви, че Еврогрупата разглежда възможността да приложи към Гърция кипърския модел, т.е. да ограничи движението на капитали и да намали депозитите (19 март 2015)… Заявление, което едва ли може да се интерпретира по друг начин, освен като безплоден опит да се предизвика банкова паника. Докато ЕЦБ и Драги затягаха примката още по-силно, ограничавайки допълнително възможностите за самофинансиране на гръцките банки, Билд публикува псевдорепортаж със сцена на паника в Атина и не се поколеба да използва снимка на пенсионери, чакащи на опашка, за да си получат пенсиите (31 март 2015).

В края на април операцията на Берлин даде първите си плодове. Варуфакис беше заменен в преговорите с кредиторите от заместника си Евклид Цакалотос. „Правителството е изправено пред нов вид държавен преврат“, заяви тогава Варуфакис. Нападат ни не танкове, както през 1967, а банки“ (21 април 2015).

До момента мълчаливият държавен преврат е засегнал само един министър. Времето обаче работи в полза на кредиторите, които настояват да се прилага неолибералната рецепта. Всеки с манията си. Идеолозите на МВФ искат дерегулация на пазара на труда и узаконяване на масовите уволнения, т.е. това, което обещаха на гръцките олигарси и собственици на банки. Европейската комисия (иначе казано, Берлин) иска да продължат приватизациите, които биха били интересни за немските предприятия, при това на най-ниска цена. В безкрайния списък от скандални продажби се откроява тази на двадесет и осем сгради, използвани все още от гръцката държава. През идните двадесет години Атина ще трябва да плати за тях 600 милиона евро наем на новите собственици, т.е. почти три пъти повече от сумата, получена при продажбата им, която отиде направо в джоба на кредиторите…

В слаба позиция, изоставено от тези, на чиято подкрепа се надяваше (като Франция), гръцкото правителство не може да реши главния проблем пред страната – непоносимо високия дълг. Предложението да бъде организирана международна конференция, подобна на тази от 1953 г., която освободи Германия от по-голямата част от военните репарации и отвори пътя към икономическото чудо [4], се удави в море от заплахи и ултиматуми. Ципрас се мъчи да постигне по-добро споразумение от предшествениците си, но и да има такова, то със сигурност ще бъде далеч от предизборните постановки и от програмата, за която гласуваха гръцките граждани. Юрки Катайнен, вицепрезидент на Европейската комисия, беше много ясен по този въпрос още на другия ден след парламентарните избори: „Няма да променяме политиката си в зависимост от изборните резултати“ (28 януари 2015).

Има ли тогава смисъл от избори, щом една страна, която спазва основните си ангажименти, няма право на ни най-малки промени в своята политика? Неонацистите от „Златна зора“ имат готов отговор на този въпрос. Може ли тогава да се изключи вероятността те да се възползват от евентуален провал на правителството на Ципрас дори повече, отколкото привържениците на Шойбле в Атина?

Стелиос Кулоглу

LE MONDE DIPLOMATIQUE
image Превод Миряна Янакиева

Бележки под линия

[1] Вж. Жоел Фонтен, „Да държим здраво и да установим контрол над Атина“, Монд дипломатик в Дума, 5 юли 2012.

[2] Според проучване от 9 май, публикувано във всекидневника „Ефимерида тон Синтактон“, 53,2% от населението оценява политиката на правителството „положително“ или „по-скоро положително“.

[3] Вж. Оливие Сиран, „Билд“ срещу голите велосипедисти“, Монд дипломатик, http://bg.mondediplo.com/article136..., 21 май 2015.

[4] Вж. Рено Ламбер, „Дългът – един век извиване на ръце“, Монд дипломатик в Дума, 5 март 2015.

Източник:

Монд дипломатик


Прочети цялата статия тук: Гърция, мълчалив държавен преврат - Поглед Инфо

  ПП: Така действат омразната "тройка", великите бандитски сили - върхушките на САЩ и на ЕС. Драго им е да поробват, разграбват, загробват по-малките държави и народи...
А у нас Местан е направил интересно изказване: "Нямаше да сме в НАТО и ЕС, ако имаше референдум през 1999 г."
www.segabg.com/article.php

Значи нашите продажни управници не искат думата на народа по въпроси като членството ни в ЕС, в НАТО, като намаляване броя на депутатите, на партийните субсидии,  като премахване на президентската институция и др., а предлагат референдум по въпроси, които засягат предимно утвърждаването на властта им... ДГД!...



Гласувай:
24
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. panazea - Какви грехове ,
04.06.2015 22:35
изплащат гърците ? Това си е Божо изпитание ! Пан
цитирай
2. gosho568 - При тях нещата се оправят винаги, ...
05.06.2015 22:53
При тях нещата се оправят винаги, накрая... за разлика от тук! Поздрави!
цитирай
3. mt46 - Не са само гърците... Схемата е една и съща...
06.06.2015 13:32
panazea написа:
изплащат гърците ? Това си е Божо изпитание ! Пан

цитирай
4. mt46 - Ами виж, те поне се борят, за разлика от нас... Поздрави!...
06.06.2015 13:34
gosho568 написа:
При тях нещата се оправят винаги, накрая... за разлика от тук! Поздрави!

цитирай
5. metlichina - дали....
06.06.2015 13:46
има тогава смисъл от избори... щом всичко се контролира и е предначертано..
цитирай
6. mt46 - Смисълът е минимален...
07.06.2015 13:38
metlichina написа:
има тогава смисъл от избори... щом всичко се контролира и е предначертано..

http://bezlogo.com/2011/10/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE-%D1%89%D1%8F%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%B8.html
„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят!“

Това е изречено в САЩ, преди около век, когато правителството все още се е страхувало от хората. Днес хората се страхуват от правителството.
След 10-ти ноември управляващите грабиха. След 9-ти септември управляващите грабиха. След 3-ти март управляващите грабиха.
Грабиха толкова много, тъй редовно, тъй организирано, че започна да ни се струва нормално. Вече не търсим да изберем честен управник – разбрали сме, че няма такива. Търсим да изберем някой, който „да краде, ама да мисли и за хората“.
Само че и такива няма. На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Ако искаме да живеем добре, трябва сами да помислим за себе си.
Ние сме хора, а не вълци, живеем в общество, а не в глутница. Затова ако мислим за себе си, трябва да мислим за братята си. В това няма нищо лошо.
Управляващите също мислят за братята си. Никой бандит, колкото и хитър или дебел да е, не управлява сам. На неговата трапеза се хранят още куп по-малки бандитчета. Джавкат се, плюят се по време на избори, но глутницата се храни на обща трапеза – отрупана с плодовете на нашия труд.
За всеки залък трябва да се борим с тях, да драпаме със зъби и нокти, за да запазим поне малко от това, което сме създали. Ако искаме да живеем като хора, да не се срамуваме от децата си, да не се страхуваме от утрешния ден, трябва те да се страхуват от нас.
Никой не се страхува от разпасана недоволна тълпа, която само знае да иска, а е забравила да създава. На война се ходи с армия, а не със стадо. Ние можем да творим – ние създаваме както собствения си хляб, така и милиардерските яхти. Но не можем да воюваме. Не сме се научили да сме задружни, да разчитаме на другаря до себе си, на милионите хора като нас, а не на политиците в парламента.
Когато се научим да вярваме на себе си и на другарите си, когато се научим да живеем заедно, тогава ще се страхуват от нас. Няма да имаме нужда някой „помазан“ да мисли вместо нас, да решава вместо нас… и да живее вместо нас. Няма да ни ограбват и няма да ни превръщат в грабители. Ще бъдем свободни.

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество!“-Христо Ботев
цитирай
7. mt46 - Още едно мнение /от ФБ/...
07.06.2015 22:00
"Гърция има първичен излишък (повече данъчни приходи, отколкото разходи, преди плащане на сумите по кредитите), и само може да спечели, ако спре обслужването на дълга.
Даже не си струва да се припомня, че този дълг се състои в огромната си част от капитализирани лихви, правен е целенасочено срещу гръцката икономика (ще ти продам подводница, изтребител, кораб, мерцедес и т.н. и ще ти заема пари да си ги купиш) и е донесъл ползи на кредиторите досега, многократно надхвърлящи преките им разходи.
Проблем с "фалита" на Гърция няма Гърция, а частните кредитори. Защото заемите "за Гърция" всъщност не са за Гърция, а за плащания към кредиторите й.
Ципрас е наясно с това, както и, че излизането на Гърция от еврозоната е единственото решение, което може да спре разграбването и сриването й до безкрай, и да даде шанс за възстановяване и развитие.
Наясно е, и че по егоистични причини, въпреки и дългосрочно косвено да е срещу гръцкият гражданин, той иска запазването на еврото. Затова и в момента се играе театър, който трябва да доведе гръцките граждани до разбирането, че оставането в еврозоната е и невъзможно и много вредно."
Hristo Atanassov
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14353995
Постинги: 2755
Коментари: 38384
Гласове: 126345
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930