#
Гърция, Европа и Съединените американски щати – Джеймс К. Гълбрайт, сп. Harper’s 18.07.2015 Автор Solidbul

 

Прогресивна Европа – Европа на устойчивия растеж и социалното сближаване – ще бъде едната част. Задушената, реакционна, маловажна и порочна Европа, която всъщност вече съществува – другата. Това разделение не може и не трябва да продължава.

 

 

Пълната бруталност на европейската позиция срещу Гърция се прояви последния уикенд, когато европейските лидери отхвърлиха гръцкото пораженческо предложение от 9 юни и настояха на безусловна капитулация плюс репарации. Новият диктат – формално приет от Гърция – изисква „добри активи“ за 50 млрд. евро, които впрочем не съществуват, да бъдат поверени на приватизационен фонд; цялото финансово законодателство, което СИРИЗА прие от януари насам да бъде анулирано; и Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) да се върнат в Атина. От сега нататък гръцкото правителство трябва да иска разрешение от тези институции, преди да прави законодателни промени – всъщност дори преди да инициира обществено обсъждане. Накратко: от този момент Гърция вече не е независима държава.

Бяха направени сравнения с Версайския договор, който определя пътя на Европа към нацизма след края на Първата световна война. Но съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г., която сложи край на смелия опит на една малка държава да води независима политика, също е добра аналогия. Със смазването на Чехословакия, инвазията разруши и репутацията на Съветския съюз, разби илюзиите на много наблюдатели, които все още таяха симпатии към него. Така беше подготвено окончателното рухване на комунизма, първо сред партиите от Западна Европа, а след това и в самия СССР.

 

Преди шест месеца можеше да се надяваме, че изборната победа на СИРИЗА ще доведе до широк разговор за провала на остеритета и ще вдъхнови търсене на по-добри алтернативи на целия континент. Но когато стана ясно, че това развитие няма подкрепата на Испания, Португалия или Ирландия, среща само вежлива съпричастност от Италия и Франция и непреклонна враждебност в Германия, целите на партията се ограничиха. СИРИЗА се опита да извоюва промяна само в Гърция. Отказ от еврото не беше възможен, правителството не можеше да използва заплахи за излизане от еврозоната в преговорите. Единствената възможност на СИРИЗА беше да апелира към разума, да разчита на световното обществено мнение и на помощ отвън. Това правеха гърците убедително и страстно пет месеца.

По този начин лидерите на гръцкото правителство поставиха моралната тежест върху Европа. Предизвикателството им беше основано на виждането за „устойчиво развитие“ и „социално включване“ – цели изписани във всеки европейски договор от Рим до Маастрихт. Предизвикателство насочено към душата на европейския проект, ако той все още има душа. Никой от гръцкото правителство не таеше илюзии по отношение на ответните реакции. Всички разбираха, че в края на юни Гърция може ще бъде отслабена, пречупена и беззащитна. Но като се имат предвид слабите възможности за маневриране, ограничени както от платформата на СИРИЗА, така и от принадлежността на гръцкия народ към Европа, това беше единствената опция пред тях.

Европейските кредитори отговориха с изненада, раздразнение, гняв, инат и на финала – ярост. В нито един момент логичните гръцки аргументи – за очевидния провал през последните пет години на политиката на остеритет да постигне предвидените нива на растеж – не постигнаха пробив. Европа не я беше грижа за Гърция. След като подаде оставка като финансов министър, Янис Варуфакис описа преговорния процес:

Пълна липса на демократични скрупули от страна на мнимите защитници на европейската демокрация. Другата страна прекрасно разбираше, че анализът ни е коректен… (но въпреки това) влиятелни фигури те гледат в очите и ти казват „Това, което казваш, е правилно, но ще те смачкаме така или иначе.“

 

Важното за европейските „лидери“ е властта. Позите им са предназначени за техните парламенти и местни политически общности. Източният блок, воден от Финландия, е десен и води твърда, неподлежаща на дебати политика. Има и модел на затворническа група – Испания, Ирландия и Португалия, насреща им са Подемос и Шин Фейн и не могат да си позволят да признаят, че остеритетът не работи. По-сговорчивата двойка е Франция и Италия, които искат да предотвратят заплахите от страна на Мари Льо Пен и Бепе Грило. Тук е и Германия, която е ясно, че не може да приеме облекчаване на дълг в еврозоната, защото то ще позволи на други държави в тежко икономическо състояние също да предявят подобни искания. Най-големият европейски кредитор ще бъде изправен пред колосално отписване на задължения. А германците ще осъзнаят зашеметяващата реалност, че огромните дългове, взети, за да финансират техния експорт през последните петнайсет години, никога няма да бъдат върнати.

СИРИЗА не е някаква гръцка случайност, тя е пряко следствие от провала на европейската политика. Коалиция от бивши комунисти, синдикалисти, зелени и колежански професори може да се формира и да бъде избрана само във време на отчаяние. Това, че СИРИЗА израсна и по този начин засенчи гръцките неонацисти от Златна зора, беше демократично чудо. Унищожаването на СИРИЗА ще доведе до преоценка на „европейския проект“ в целия континент. Прогресивна Европа – Европа на устойчивия растеж и социалното сближаване – ще бъде само част от цялото. Подчинена, реакционна, маловажна и порочна Европа, която всъщност вече съществува – другата част. Това разделение не може и не трябва да продължава дълго.

Какво ще стане с Европа? Очевидно надеждите за проевропейско, реформистко ляво приключиха. Това оставя бъдещето в ръцете на антиевропейски партии, включително ЮКИП, Националния фронт във Франция и Златна зора в Гърция. Грозни, расистки, ксенофобски групи – в политическата си платформа Златна зора предлагаше концентрационни лагери за имигранти. Единственият възможен изход сега е прогресивните, демократични сили да се обединят за реставрация на националните демокрации. Левите в Европа също ще се обявят против еврото.

Ако това се случи, трябва ли САЩ да продължава да подкрепя еврото, което се отъждествява с провалени политики и смачкани демократични протести? Или трябва да бъде ясно, че за нас няма значение кои страни са вътре и кои не са? Със сигурност вторият избор е по-разумен. Да не забравяме, че Полша, Чехия, Хърватия и Румъния (да не говорим за Дания, Швеция или Великобритания) все още са извън еврозоната и се очаква да останат извън нея. Никой не смята, че те ще се провалят или ще се присъединят към Путин, защото не са приели еврото. Така че защо трябва еврото, тази избледняваща мечта, да бъде подкрепяна? Защо излизането от нея да не е възможен вариант? Независима техническа, финансова и морална подкрепа от демократични съюзници, които търсят изход при тези условия, може да помогне за стабилизирането на тези иначе опасни настроения.

 

 

Джеймс К. Гълбрайт е икономист, професор в Катедрата по политическа икономия в Института по публична администрация „Линдън Б. Джонсън“ към Тексаския университет (Остин).

 

Статията е публикувана в блога на американското списание Harper’s на 16 юли 2015 г.

solidbul.eu/

Ivan Bakalov:
"Зад толкова вълнуващият у нас проблем между Гърция и Германия се крие нещо просто.
Германия продава своя разтворим аспирин "Байер" за 20-30 евроцента хапчето (толкова струва у нас), при производствена стойност 1 цент. И същевременно германецът прекарва в Гърция или България седмична почивка в хотел ол инклузив за 350 евро, вкл. самолетния билет. Не знам доколко тези цени са пазарни.
Метро и Лидъл могат да наложат всеки производител, който си поискат, и да разорят всеки местен производител, който си поискат. И го правят. И се оплакват, и лобират от българския парламент до Брюксел, ако местното законодателство се опитва да ги ограничи. А в самата Германия са ограничени внимателно, защото те не се движат от хуманистични подбуди или идеи за благословената европейска интеграция.
Та, елементарно е - индустриални страни като Германия винаги ще бъдат кредитори, а икономики като гръцката, основани на плод, зеленчук и зехтин, винаги ще бъдат длъжници.
А къде сме ние, даже е неудобно да се споменава - у нас навсякъде се продават гръцки плодове и зеленчуци, а не обратното. Тук има 16 000 гръцки фирми, банки, а в Гърция има 200 хил. български берачи, метачи, бабогледачки и т. н. Българският БВП е 40 млрд. евро, гръцкият (сега, след кризата), е 180 млрд. евро. Амин."

и заложена преди около 100 г....
Всичко друго е само .. бла бла. блааа.....
м/у другото Гърция няма само зехтин и Узо....
както и България ,нали ?

"Да се освободиш от една страст, подчинявайки се на друга, по-възвишена… Но нима и това не е робство? Да се жертвуваш за една идея, за племето си, за бога? Или може би колкото по-високо стои господарят, толкова по-дълго е въжето на робията ни, тогава скачаме и играем из много по-просторно поле, умираме, без да стигнем края му, и наричаме това свобода?" /Н. Казандзакис - "Алексис Зорбас"/

/Поглед.инфо/ САЩ използват западната финансова система за постигане на икономическо и политическо лидерство, счита американският политолог Пол Крейг Робъртс.

Позицията на кредиторите относно икономическата криза в Гърция свидетелствува за необходимостта страните да се въздържат от финансово обвързване със западните страни, посочва американският политолог Робъртс.

Според анализатора, Гърция показа на Русия, Китай и Иран , че трябва да избягват финансови отношения със Запада.

„На Вашингтон просто не може да се вярва. САЩ се стремят към политическо и икономическо господство над всички страна и използват западната финансова система за замразяване на активи, конфискации и санкции”, твърди Робъртс.

Според него, държавите, провеждащи независима външна политика и имащи активи на Запад, не бива да очакват, че САЩ ще уважават тяхното право и собственост.

„Вашингтон замразява или краде активи на страните или както в случая с Франция налага многомилиардни глоби, за да накара страната да провежда политика, съобразена с тази на САЩ”, счита аналитикът.

Нито една страна, която има активи в рамките на западната система, не може да си позволи да има разногласия с Вашингтон, пише Робъртс.

Говорейки за Гърция, политологът си задава въпрос – ако крадат от страна член на Евросъюза и навират в калта неговите граждани, то как Русия, Китай и Иран могат да очакват по-добро отношение от западните кредитори?

„Вашингтон вложи огромни средства, за да използва Украйна срещу Русия. Обвиняват Русия във всичко, включително и за катастрофата на малайзийския самолет. Вашингтон използва лъжливи обвинения, за да накара ЕС да налага санкциите срещу Русия във вреда на собствените си интереси”, пише Робъртс, напомняйки за доктрината на Уолфовиц ( Пол Уолфовиц, бивш зам.-министър на отбраната на САЩ и бивш президент на Световната банка-бел.ред.), според която подемът на Русия или друга държава трябва да се пресича, тъй като САЩ, като единствената свръхдържава, не могат да позволят ограничения на едностранните си действия.

Прочети цялата статия тук: Робъртс: Русия трябва да помни, че САЩ крадат активи на независими държави - Поглед Инфо

Васил Сед Аз намирам немската правна система за велика, но именно поради тази причина тя е най-нефункционалното и най-затормозеното нещо в света. Имаме закони за всичко, но хората са уморени от това тук. Писнало им е. В Германия не се живее. Тук не трябва да дишаш а всекидневно да четеш закони, за да не сбъркаш нещо... И същевременно наказуемостта е НУЛЕВА или толкова сбъркана, че направо ти става смешно: 20 год. за щойерхинтрциунг (укриване на данъци) и 2год. за изнасилване (!!!!!) А немската "доживотна" присъда от 25 год. направо да ти се иска да я лежиш - 25 год. на издръжка на държавата (!?)... Трябва да те разочаровам: Конфуций се оказа прав: "няма ли морал, и най-строгите закони не помагат"... Европа ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ХВАТКАТА НА КАПИТАЛИЗМА, НА КОРПОРАЦИИТЕ И НА БАНКЕРИТЕ! Не са ни нужни нито евро, нито долар, нито рубли или юани. Дори и ЕС не ни е нужен, защото не ни трябва културна нивелация, тъй като разликите в социално-обществените системи установяват неговите баланс и развитие... Икономиката трябва да се върне в нейния стандартен модел - без ценни държавни книжа, без облигации, без лихви.... Междудържавните сделки трябва да се извършват в златната равностойност, без да има "скъпи" валути и "евтини" валути, за да няма спекулации. Трябва да се отнемат поне 70% от богатствата, които са концентрирани във физически или юридически лица, защото по презумпция те имат инструментариум да крадат повече и повече...и впоследствие тези богатства да се преразпределят... защото не е нормално да идва Дънди Прешъс и да взима 95% от ценните метали в България и вследствие на това да трупа капитали. Това си е законово-регулиран механизъм за реално ограбване на ресурсите на бедните общества. Неоколониализъм го наричаме в момента. Имаше няколко емблематични случая за подобни крупни престъпления: далаверата с новите лични карти и Сименс и далаверата с брейди-облигациите на М. Велчев и далаверата с "фалирането" на СОМАТ от Вили Бец. И при трите случая виновниците спечелиха милиони (британската финаснова къща може би милиарди). В два от случаите те бяха "глобени" с по стотина хиляди (а спечелиха милиони), а в третия - никой нищо не направи... Знаеш ли, че в Германия има специално перо за фирмите, което им позволява да правят подкупи и (ЗАБЕЛЕЖИ !) ТЕ МОГАТ ДА ГИ ПРЕДЯВЯТ КАТО РАЗХОД В ЩОЙЕРЕРКЛЕРУНГА (Данъчната декларация) И ДЪРЖАВАТА ДА ИМ ГИ ВЪЗСТАНОВИ! Държавата Германия възстановява парите, дадени за подкупи !!! Е това е съвременната немска "демокрация"... лошото е , че поне две поколения немци са тотално и безвъзвратно загубени - с промити мозъци от неолибералната идеология...