.
.
.
Стиглиц: Глобализацията трябва да бъде овладяна

от Джоузеф Стиглиц в Избор на редактора · 09/08/2016 · 10:55

 

Джоузеф Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда от 2001 г. и на Медал „Джон Бейтс Кларк“ (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е може би най–известният съвременен икономист с леви убеждения и с критични виждания за глобализацията и неолиберализма. Към юни 2010 година Стиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света.

 

 

Преди петнадесет години написах малка книга, озаглавена „Глобализацията и недоволните от нея“, описваща нарастващата съпротива в развиващия се свят към реформите на глобализма. Изглеждаше като загадка: хората в развиващите се страни бяха уведомени, че глобализацията ще увеличи общото им благосъстояние. Тогава защо толкова много от тях бяха станали твърде враждебни към нея?

Сега към противниците на глобализацията в нововъзникващите пазари и в развиващите се страни се присъединиха десетки милиони хора от напредналите страни. Проучванията на общественото мнение, включително детайлните студии на Стенли Грийнбърг и неговите сътрудници от Института Рузвелт показват, че търговията е сред основните източници на недоволство за голяма част от американците. Подобни мнения са очевидни и в Европа.

Как може нещо, за което нашите политически лидери и много икономисти заявяваха, че ще направи живота ни по-добър, да бъде толкова отричано?

Един и същ отговор се чува от време на време от неолибералните икономисти, застъпващи същите тези политики – че хората били по-добре. Но видиш ли, те просто не го осъзнавали. Тяхното недоволство било проблем на психиатрите, а не на икономистите.

Но данните за доходите показват, че неолибералите са тези, които трябва да се възползват от психотерапия. Големи групи от населението в развитите страни далеч не преуспяват: с изключение на най-богатите 10%, останалите 90% от хората в САЩ понасят стоически стагнация на доходите вече повече от 30 години. Средният доход на работещите на пълно работно време мъже реално е по-нисък (в съответствие с инфлацията), отколкото беше преди 42 години. При бедната част от населението реалните заплати са сравними с нивото им отпреди 60 години.

Ефектите от икономическите затруднения и несгоди, които много американци изпитват, са явни дори в здравната статистика. Например, икономистите Ан Кейс и Ангъс Дийтън (лауреат на Нобелова награда тази година) показаха, че средната продължителност на живота сред белите американци намалява.

Нещата са малко по-добре в Европа – но само малко по-добре.

Новата книга на Бранко Миланович „Глобалното неравенство: новият подход на епохата на глобализацията“, съдържа някои жизненоважни прозрения, определящи големите победители и големите губещи по отношение на доходите за две десетилетия – от 1988 г. до 2008 г. Сред големите победители са глобалният 1% на световните плутократи, както и средната класа в нововъзникващите икономики. Сред големите губещи са тези, които придобиха малко или нищо – хората от социалното дъно, както и средната и работническата класа в напредналите страни. Глобализацията не е единствената причина, но тя е една от причините.

Ако приемем, че пазарите са съвършени (едно предположение, което е в основата на повечето неолиберални икономически анализи), свободната търговия изравнява заплатите на неквалифицираните работници по целия свят. Търговията със стоки се явява като заместител на движението на хора. Вносът на стоки от Китай – стоки, изискващи много неквалифицирани работници, които да ги произвеждат – намалява търсенето на неквалифицирани работници в Европа и САЩ.

Тази тенденция е толкова силна, че ако нямаше транспортни разходи, и ако САЩ и Европа нямаха друг източник на конкурентно предимство, като например в областта на технологиите, в крайна сметка щеше изглежда така, сякаш китайските работници продължават да мигрират към САЩ и Европа, докато различията в заплатите се премахнат изцяло. Не е изненадващо, че неолибералите никога не рекламират това следствие от либерализацията на търговията, тъй като те казваха – а може да се каже и лъжеха – че всички ще бъдат облагодетелствани.

Китайски работници

 

Провалът на глобализацията в изпълняването на обещанията на мейнстрийм политиците със сигурност подкопа доверието и увереността в техния „естаблишмънт“. Щедрите оферти на правителствата за спасяване на банките, които предизвикаха финансовата криза през 2008 г. и оставиха обикновените хора в голяма степен да се оправят сами, подсилиха усещането, че този неуспех не е просто въпрос на икономически погрешни преценки.

В САЩ Републиканците в Конгреса дори отказаха помощ на тези, които са пряко ощетени от глобализацията. Общо казано, неолибералите, очевидно притеснени от неизгодните за тях стимулиращи ефекти, се противопоставиха на мерките за хуманно отношение, което би защитило губещите.

Но те не могат да имат и двете: ако глобализацията означава да се облагодетелстват повече членове на обществото, стабилните мерки за социална защита трябва да са на мястото си. Скандинавците откриха това отдавна; социалната защита е част от обществения договор, който поддържа едно отворено общество – отворено към глобализацията и промените в технологиите. Неолибералите от останалия свят обаче не последваха скандинавския пример и сега си получават заслуженото възмездие на изборите в САЩ и Европа.

Глобализацията, разбира се, е само една част от това, което се случва; технологичните иновации са другата част. Но цялата тази отвореност и всичките пробиви трябваше да ни направят по-богати, а напредналите страни трябваше да въведат политики,  гарантиращи, че печалбите ще са широко споделени.

Вместо това, се налагат политики, които преструктурират пазарите по начини, увеличаващи неравенството и подкопаващи цялостните икономически резултати; растежът действително се забавя, тъй като правилата на играта са пренаписани, за да обслужват интересите на банките и корпорациите – богатите и силните – за сметка на всички останали. Енергията за договаряне на правата на работниците беше отслабена; в САЩ, най-малкото, законите за конкуренцията не са в крак с времето; съществуващите закони пък не се прилагат достатъчно отговорно. Финансилизацията продължи с бързи темпове и корпоративното управление девалвира.

Сега, както изтъквам в последната си книга „Пренаписване на правилата на американската икономика“, правилата на играта трябва да се променят отново – и това трябва да включва мерки за овладяване на глобализацията. Двете нови големи споразумения, които президентът Барак Обама се опитва да наложи – Транстихоокенаското партньорството (TPP) между САЩ и още 11 страни, и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (TTIP) – са ходове в погрешна посока.

Основното послание на „Глобализацията и недоволните от нея“ е, че проблемът не е самата глобализация, а как този процес се управлява. За съжаление, управлението на процеса не се промени. Петнадесет години по-късно новите недоволни донесоха това послание и в развитите икономики.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Project Syndicate

www.memoriabg.com/2016/08/09/globalizaciata-triabva-da-bude-ovladiana/

*   *   *
Мисля си: дали е богонравно,
че потъваме глобално, славно...

Марин Тачков

технологичното развитие никога не може да е причина за увеличаване на неравенството,ако има отговорни правителства които прилагат правилни закони.....по напреднали технологии----по малко разходи за труд---по висока печалба за предприемача----по високо облагане на по горните нива от скалата---повече пари в бюджета за компенсиране на бачкаторите....

1. Доста технологии са подчинени на бизнеса, на корпорациите, на елита, а техните основни цели са свръхпечалба и власт...
2. Голяма част от "бачкаторите" стават излишни, безработни...
3. Основна идея на неолиберализма е държавите /правителствата/ да не регулират, да не контролират частния бизнес... Това позволява много играчи да избягват данъците, като регистрират офшорни фирми...
4. Основната идея на неолиберализма и на глобализма за свободно движение на хора, стоки, капитали... създава условия за поглъщане, отстраняване на дребния и средния бизнес от едрия бизнес /корпорациите/... Тази идея /и практика/ е благоприятна за процъфтяването на контрабандата, за свободното движение на големи групи мигранти, ислямисти, терористи и т. н.

Глобално предполага цялостно, но не само на икономиката ,а и на личността. Дали с налаганите враждебни отношения може да претендираме за израстване на личността.Някои би следвало да обърнат по-голямо внимание на производствените отношения.Глобализацията е цялостен процес,в който не само натрупване на капитал, а и РС,ПФ,ПС и т.н.трябва да се имат предвид.

Явно е, че отношението към глобализацията на световно ниво се определя от сответните идеологически възгледи. Затова едни я приемат, а други я отхвърлят...
Но тя е обективен процес и ще се задълбочава...

На преден план би трябвало да са природата, обществото, човекът...

Все пак субекти участват в този процес, направляват го...
Да не би преди 50, преди 100 и повече години хората да не са можели да пътуват, да работят в други страни?...

система, НЕМИНУЕМО води,до поголовно изхвърляне, на все повече хора, в ЗОНАТА НА ПОЖИЗНЕНА БЕЗРАБОТИЦА!

Това означава,хора изхвърлени от системата на капиталистическия пазар,което пък неминуемо довежда до тотален спад на всякакви печалби,а това води до нова бвзработица и омагьосания кръг се затваря!

Тенологичният капитализъм е по-лош от робовладелството,което означава край на "съвременната" цивлизация.

Единствено ГЛОБАЛНА ПРОМЯНА НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИКО-ТЕХНОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА,може да доведе до излизане от порочния кръг на самоунищожението!!!

НО,КОЙ ЩЕ Я НАПРАВИ,като досега,даже, ситуацията не е осъзната?!

Технологиите би трябвало да служат за благоденствието на все повече хора, а не да съдействат за изтреблението им...